Робърт Джордан
Прероденият дракон (15)

Глава 14
Бодежът на тръните

Амирлинския трон не проговори веднага. Отиде до високите сводести прозорци и се загледа през терасата към градината долу, стиснала ръце зад гърба си. Най-сетне заговори, все така с гръб към тях.

— Най-лошите неща успях да ги прикрия, но за колко ли дълго? Слугите не знаят за откраднатите тер-ангреал и не свързват смъртните случаи с напускането на Лиандрин и другите. Това не беше никак лесно да се уреди при толкова клюки. Повярваха, че смъртите си дело на Мраколюбци. То така си и беше. Слуховете вече стигат и до града. Че в Кулата са проникнали Мраколюбци, че са извършили убийства. Това е невъзможно да се спре. Добре поне, че никой извън Кулата и малцина вътре знаят, че са били и Айез Седай. Мраколюбци в Бялата кула! Ха! Цял живот съм го отричала. Няма да ги допусна повече тук. С кука ще ги хвана, ще ги изкормя и ще ги овеся на слънце да се сушат.

Нинив погледна несигурно към Егвийн — Егвийн беше дваж по-несигурна и от нея — след което си пое дъх и отвори уста.

— Майко, ще има ли други наказания за нас? Освен това, на което вече ни осъдихте?

Амирлин ги погледна през рамо; очите и бяха потънали в сянка.

— Други наказания? Би могло и така да се нарече. Някой може би ще каже, че съм ви направила подарък, като съм ви издигнала. Но сега ще разберете наистина как бодат тръните на тази роза. — Тя закрачи енергично към стола си, седна и сякаш отново изгуби припряността си. Или я обзе несигурност.

Несигурност у Амирлин? Стомахът на Егвийн се сви. Амирлинския трон винаги беше уверена, винаги тържествено съсредоточена в средоточието на своя път. Амирлин беше самото олицетворение на духовна сила. Като я виждаше сега така разколебана — като момиче, което знае, че трябва да се хвърли във вира с главата надолу, но няма никаква представа нито колко е дълбок, нито дали дъното му е тинесто, или скалисто — като виждаше всичко това, Егвийн се вледени до мозъка на костите си. „Какво иска да каже с този истински бодеж на тръните? О, Светлина, какво смята да прави с нас?“

Амирлин заопипва замислено една черна гравирана кутия на масата и погледът й сякаш премина през нея.

— Въпросът е на кого мога да се доверя — промълви тя. — Най-малкото, би трябвало да вярвам на Леане и Шериам. Но смея ли? На Верин? — Раменете й се разтърсиха в къс, безмълвен смях. — Та аз вече съм доверила на Верин повече дори от живота си, но докога ли ще продължи? На Моарейн? — За миг се умълча. — Винаги съм вярвала, че на Моарейн мога да се доверя.

Егвийн се присви притеснено. Колко ли знаеше Амирлин? Такова нещо не можеше да попита, не и Амирлинския трон. „Знаете ли, че един младеж от моето село, мъжът, за когото мисля, че ще се омъжа един ден, е Прероденият Дракон? Знаете ли, че две от вашите Айез Седай му помагат?“ Във всеки случай бе сигурна, че Амирлин не знае, че го е сънувала снощи, как бяга надалеч от Моарейн. Поне си мислеше, че е сигурна. Запази мълчание.

— Но за какво говорите? — настоя Нинив. Амирлин вдигна очи към нея и тя смекчи тона си. — Простете ми, майко, но ще бъдем ли наказани повече? Не разбирам тези ваши думи за доверието. Ако искате моето мнение, човек не може да се довери на Моарейн.

— Това е твоето мнение, така ли? — каза Амирлин. — Една година си прекарала извън селцето си и вече смяташ, че познаваш достатъчно от света, за да знаеш на коя Айез Седай можеш да се довериш и на коя не? Като младо моряче, едва научило се да вдига платно!

— Тя не си го мисли, майко — намеси се Егвийн, но много добре знаеше, че Нинив мисли точно това, което каза. Тя стрелна предупредително Нинив с очи. Нинив рязко дръпна плитката си, но не си отвори устата.

— Е, всъщност кой ли може да каже? — отрони Амирлин замислено. — Доверието е хлъзгаво нещо, като торба със змиорки, понякога. Работата е, че вие сте двете, с които трябва да работя, макар и да сте тънки тръстики.

Устните на Нинив се стиснаха, макар гласът й да остана спокоен.

— Тънки тръстики ли, майко?

Амирлин продължи, все едно че не беше я чула.

— Лиандрин се опита да ви напъха в яза с главата надолу и най-вероятно е избягала, защото е разбрала, че се връщате и можете да й свалите маската. Следователно трябва да повярвам, че вие не сте… от Черната Аджа. По-скоро бих яла люспи и вътрешности — измърмори тя, — но изглежда, че трябва да привикна с произнасянето на това име.

Егвийн зяпна слисана. „Черна Аджа? Ние? О, Светлина небесна!“ Но Нинив изджавка:

— Разбира се, че не сме! Как смеете да казвате такова нещо? Как смеете да го допускате?

— Ако се съмняваш в мен, дете, давай! — сряза я Амирлин. — Ти можеш и да имаш понякога силата на Айез Седай, но все още си на мили далече от Айез Седай. Е? Кажи, ако имаш да ми казваш още нещо. Обещавам ти, че ще те накарам да плачеш за прошка! „Тънка тръстика“ ли? Като тръстика ще те прекърша! Търпението ми се изчерпи.

Устните на Нинив се размърдаха безмълвно. Когато заговори, в гласа й още се долавяше острота, но малко.

— Простете ми, майко. Но вие не би трябвало да… ние не сме… Ние не сме способни на такова нещо.

Амирлин отпусна гръб на облегалката на стола и я изгледа със свити устни.

— Значи, когато поискаш, можеш да си сдържаш нрава. Трябваше да го разбера. — Егвийн се зачуди колко ли от всичко това бе само изпитание; очите на Амирлин се бяха присвили, което можеше да означава, че търпението й наистина се е изчерпало. — Жалко, че не мога да измисля начин да те издигна до шала, дъще. Верин твърди, че вече си силна колкото всяка друга жена в Кулата.

— Шалът! — ахна Нинив. — Айез Седай? Аз?

Амирлин направи лек жест, сякаш съжаляваше, че се е изпуснала.

— Няма смисъл да се съжалява за нещо, което е неосъществимо. Трудно бих могла да те издигна до пълноправна сестра и в същото време да те пратя да триеш гърнетата. А и Верин освен това казва, че все още не можеш да преливаш съзнателно, освен когато те е обзел гняв. Вече бях готова да те отрежа от Верния извор, само ако дадеше вид, че обгръщаш сайдар. Последните изпитания за шала изискват да преливаш в състояние на пълно спокойствие, подложена на натиск. На изключителен натиск. Дори и аз не мога — а и не бих — пренебрегнала това изискване.

Нинив изглеждаше зашеметена. Гледаше Амирлин с широко отворена уста.

— Не разбирам, майко — каза след пауза Егвийн.

— Предполагам. Поне засега. Вие двете сте единствените в Кулата, за които съм сигурна, че не са от Черната Аджа. — Устните на Амирлин отново се изкривиха при последните думи. — Лиандрин и другите дванадесет си отидоха, но дали са си отишли всички? Или са оставили някои от своите, като камък в плитка вода, дето не го виждаш, докато не пробие дупка в лодката ти? Възможно е да не го разбера, докато не стане твърде късно, но няма да позволя на Лиандрин и другите да се измъкнат така, след това, което направиха. След кражбата и особено след убийствата. Никой не може да убива хората ми и да си отиде безнаказано. Няма да позволя тринадесет обучени Айез Седай да служат на Тъмния! Решена съм на всяка цена да ги хвана и да ги усмиря!

— Не разбирам какво общо има всичко това с нас — промълви бавно Нинив. Изглежда това, което си помисли, никак не й харесва.

— Общото е следното, детето ми. Вие двете ще бъдете моите хрътки. Ще надушите дирята на Черната Аджа. Никой няма да го допусне от вас, не и от две полуобучени Посветени, които съм унизила публично.

— Това е лудост! — Очите на Нинив се бяха разширили, още преди Амирлин да стигне до „Черната Аджа“, кокалчетата на пръстите й бяха побелели от стискането на плитката. — Всички те са пълноправни Айез Седай. Егвийн все още не е издигната в ранг Посветена, а вие знаете, че не мога да прелея и толкова Сила, че свещ да запаля, освен когато съм разгневена. Не мога по собствена воля. Какъв шанс бихме имали?

Егвийн кимна. Езикът й се беше лепнал на небцето. „Черната Аджа? По-скоро бих тръгнала на лов за мечка с гола тояга! Тя иска само да ни изплаши, да ни накаже повече по този начин!“ Ако Амирлин наистина се опитваше да направи това, справяше се много успешно.

Амирлин също кимна.

— Всяка дума, която казваш, е вярна. Но всяка от вас надминава Лиандрин в чистата сила, а тя е най-силната от тях. Все пак, те са обучени, докато вие не сте, а ти, Нинив, засега си ограничена. Но когато човек няма гребло, детето ми, всяка цепеница ще докара лодката до брега.

— Но аз ще ви бъда безполезна — измънка Егвийн. Гласът й излезе почти като писък, но беше твърде изплашена, за да се засрами. „Тя наистина го мисли! О, Светлина, тя наистина си го мисли! Лиандрин ме предаде на Сеанчан, а сега тя иска да изловя тринадесет като нея?“ — Ученето ми, уроците, работата в кухните… Аная Седай със сигурност ще иска да разбере дали съм Съновница. Почти няма да ми остане време за сън и храна. Как мога да търся каквото и да било?

— Ще трябва да намериш време — отвърна й Амирлин, отново спокойна и хладна, сякаш залавянето на Черната Аджа не беше с нищо по-трудно от метенето на пода. — Като една от Посветените, ще можеш да избираш темите и времето за своите занимания, в известни рамки. А и правилниците са малко по-леки при Посветените. Малко по-лесни. Те трябва да бъдат намерени, дете.

Егвийн погледна Нинив, но нейните думи бяха:

— Защо и Елейн няма да е с нас? Не е възможно да е затова, че е от Черната Аджа. Да не би защото е щерка-наследница на Андор?

— Пълна мрежа от първото хвърляне, дете. Бих я оставила да бъде една от вас, ако можех, но в момента Мургейз бездруго ми създава достатъчно грижи. Когато я начеша, ощавя и я вкарам в правия път, може би Елейн ще се присъедини към вас. Може би.

— Тогава оставете и Егвийн извън това — каза Нинив. — Та тя все още е почти дете. Аз ще се оправя с този ваш лов.

Егвийн понечи да отговори: „Аз съм жена!“, но Амирлин я изпревари.

— Не ги пускам за стръв, дете. И сто като вас да имах, пак нямаше да съм доволна, но вие сте само двете и ще трябва да се задоволя с вас.

— Нинив — каза Егвийн, — не те разбирам. Наистина ли искаш да го направиш?

— Не че искам — отвърна уморено Нинив. — Но бих предпочела аз да ги ловя, вместо да се чудя дали Айез Седай, която ме обучава, не е всъщност Мраколюбка. И каквото и да кроят, нямам намерение да си седя кротко и да чакам, докато станат готови да го покажат.

Решението, до което стигна Егвийн, сви стомаха й на топка.

— Тогава и аз ще го направя. Аз също не искам да седя кротко и да чакам. — Нинив отвори уста и Егвийн усети прилив на гняв след всички страхотии това бе някакво облекчение. — И не смей повече да казваш, че съм твърде млада. Аз поне мога да преливам, когато пожелая. Повечето пъти. Вече не съм малко момиченце, Нинив.

Нинив стоеше сковано, дърпаше плитката си и не обелваше и дума. Най-сетне сковаността й се изцеди.

— Не си, как да си? Казвах си, че вече си жена, но сама не можех да го повярвам. Момиче, аз… не, жено. Жено, аз само се надявам, че разбираш, че си влязла в казан и огънят под него скоро ще бъде запален.

— Знам. — Егвийн изпита гордост, че гласът й почти не се разтрепера.

Амирлин се усмихна, сякаш доволна, но нещо в сините й очи подсказа на Егвийн, че е знаела какви решения ще вземат. За миг отново усети кукловодските конци по ръцете и краката си.

— Верин… — Амирлин се поколеба, после промърмори сякаш на себе си: — Ако трябва да се доверя на някоя, може да бъде и тя. Тя вече знае толкова, колкото и аз, ако не и повече. — Гласът и укрепна. — Верин ще ви предаде всичко, което е известно за Лиандрин и другите, а също така и списъка на тер-ангреал, които са откраднали, и какво може да се прави с тях. Онези, за които знаем. Що се отнася до това дали все още има други от Черната Аджа в Кулата… Слушайте, следете и внимавайте с въпросите си. Бъдете като мишки. Ако имате дори някакво подозрение, донесете го на мен. Аз лично ще ви наглеждам. Това на никого няма да се стори странно, като се има предвид, за какво сте наказани. Можете да ми докладвате, когато дойда да ви проверя. И не забравяйте: те вече са убивали. Могат лесно да убият отново.

— Всичко това е много добре — каза Нинив. — Но ние все пак ще сме Посветени, а ще преследваме Айез Седай. Всяка пълноправна сестра може да ни каже да си гледаме работата или да ни накара да й изперем прането и ние няма да имаме никакъв избор, освен да се подчиним. Има места, до които на Посветените не е разрешен достъп, неща, които не ни е позволено да правим. Светлина, дори да сме сигурни, че някоя сестра е Черна Аджа, тя може да заповяда на пазачите да ни заключат в стаите ни и да ни държат там, и те ще го направят. Те със сигурност няма да приемат думите на една Посветена срещу една Айез Седай.

— В по-голямата част — каза Амирлин — ще трябва да действате в рамките на ограниченията за Посветените. Идеята е тъкмо никой да не ви заподозре. Но… — Тя отвори черната кутия на масата си, поколеба се и погледна двете жени, сякаш все още не беше сигурна дали иска да го направи, а после извади няколко дебели сгънати листа. Подреди ги внимателно, отново се поколеба, след което избра два. Останалите прибра в кутията, а двата даде на Егвийн и Нинив. — Пазете ги скрити. Те са само за в краен случай.

Егвийн разтвори сгънатия лист. Почеркът на него беше изряден, закръглен й най-отдолу беше подпечатан с Белия пламък на Тар Валон.

Вършеното от преносителя е по моя заповед и от мое име. Подчини се и пази мълчание по моя команда.

Сюан Санче

Пазителка на Печатите

Пламък на Тар Валон

Амирлински трон

— С това мога да направя всичко — възкликна Нинив. — Да заповядам на пазачите да маршируват. Да командвам Стражниците. — Изсмя се късо. — Мога да накарам един Стражник да затанцува с това.

— Стига да не го разбера — съгласи се сухо Амирлин. — Ако нямат достатъчно убедителна причина, ще те накарам да съжалиш, че Лиандрин не те е хванала.

— Не мислех да правя такива неща — отвърна припряно Нинив. — Исках само да кажа, че това ни дава повече власт, отколкото съм си представяла.

— Може да ти потрябва всяко късче от този лист. Но запомни добре, дете. Един Мраколюбец няма да се трогне от него повече, отколкото един Бял плащ. Те по-скоро ще те убият само за това, че го притежаваш. Ако този документ е щит… Е, хартиените щитове са халтави, а точно този може да те превърне в мишена, изрисувана върху него.

— Да, майко — отвърнаха двете едновременно.

Егвийн сгъна дебелия лист и го прибра в кесийката на колана си, решена да не посяга към него, освен ако не стане абсолютно наложително. „А как ще го разбера?“

— Ами Мат? — попита Нинив. — Той е много болен, майко, и не му остава много време.

— Ще ви уведомя — отвърна отсечено Амирлин.

— Но, майко…

— Ще ви уведомя! А сега си отивайте, деца, Надеждата на Кулата е във ваши ръце. Идете си в стаите и си отдъхнете малко. И не забравяйте, чакат ви Шериам и гърнетата.