Джейн Ан Кренц
Черно и бяло (6)

Глава 5

Джак чу тихото издишване, усети лекото, почти неуловимо раздвижване във въздуха, което предвещаваше съкрушителния ритник и се плъзна настрани като плавно избегна удара. Кракът пропусна неговия само със сантиметър. Ако ритникът го беше уцелил, щеше да падне.

Той се завъртя енергично като търсеше пролука в краткия миг, необходим за съперника му да се съвземе. Хвана ръката му и го дръпна към себе си като се възползва от засилването му.

Доведеният му брат загуби равновесие, падна леко на постелката и се намръщи. Скочи на крака с лекота и отговори на официалния поклон на Джак.

— Три пъти поред — изръмжа Лари. — Тренираш прекалено много напоследък. Не е честно.

Така си беше. Напоследък прекарваше цялото си свободно време в тренировъчната зала. Тежките физически и умствени упражнения му осигуряваха нужния отдушник. Почти нямаше други начини за освобождаване от стреса. Сексът например, дори не подлежеше на обсъждане. Вече шест месеца живееше като монах.

— Едва не ме свали с последния ритник — каза той.

— Не е вярно — отговори Лари и смръщи вежди. — Знаеш ли, не е добре за самочувствието ми вечно да губя от голямото братче.

— Така ли? — ухили се Джак и се загледа в двама ученици, които тренираха в другия край на залата. — Кой ти го каза?

— Май го прочетох в някакво списание.

— Лари, и преди съм те предупреждавал да не четеш онези мъжки списания.

— Чета само статиите — жално отговори той.

— Точно това ме тревожи.

Лари се засмя.

— Значи мислиш, че трябва да се съсредоточа върху снимките?

— Не. Пази си енергията. Опитвал съм със снимките. Трудно е да откриеш нещо стимулиращо в тях.

— Е, със сигурност не заместват светския живот, а ти ги използваш точно за това през последните шест месеца.

— Бях зает.

Джак осъзна, че се оправдава, и се подразни. Знаеше обаче, че брат му ще го остави на мира. Въпреки невероятните си технически способности, а те бяха безброй, Лари притежаваше страхотен такт и интуиция, когато ставаше дума за хора.

Бяха израснали поотделно и единственото общо между тях бе баща им. Физически не си приличаха по нищо, освен цвета на очите. Лари беше няколко сантиметра по-висок, със светла коса и лице, което изглеждаше като на филмова звезда. Те дори не се познаваха допреди няколко години. Но незабавно осъществиха връзка помежду си, която се оказа много силна. Лари, Мегън и новородената им дъщеря бяха истинското семейство на Джак.

Лари го погледна с разбиране.

— Колко станаха срещите ти досега? Три? При това едната беше с братовчедката на Мегън, Сандра, така че не се брои.

— Защо да не се брои? — намръщи се Джак като се опитваше да си припомни подробности за срещата с братовчедката на снаха си.

Те бяха твърде смътни обаче. Спомняше си красиво лице и приятно закръглено тяло. Беше сигурен, че я бе отегчил до смърт. Знаеше, че той самият бе кошмарно отегчен в онази нощ. Мисълта му бе съсредоточена върху други неща. Най-вече върху това, дали Елизабет има среща с някого същата вечер.

— Не се брои — търпеливо обясни Лари, — защото Мегън по-късно ми разказа как в продължение на два часа по време на вечерята си говорил само за икономиката в Средните щати. А след този интересен разговор си завел братовчедката до дома й, оставил си я пред вратата и повече не си й се обадил.

— Бях зает — повтори Джак.

— Глупости. Все още се измъчваш по онази жена, която управлява фонд „Аврора“, и го знаеш много добре.

— Лари, съвременните мъже не се измъчват. Запомни това. Важно е. Измъчването принадлежи на друга епоха. На онези времена, когато хората вършели какви ли не глупости и се отървавали безнаказано като се оправдавали, че ги вършат от любов. Но това оправдание вече не се приема.

— Знаеш ли, крайно време е да престанеш да ме поучаваш. Осъзнавам, че искаш да наваксаш за изгубеното време, но не е необходимо. Наистина. Е, за какво искаше да говорим?

— Ще се съгласиш ли отново да се направиш на магьосник и да ми осигуриш малко финансови данни за един човек на име Доусън Холанд?

В очите на Лари се появи познатият блясък на маниакално любопитство.

— Да. Защо се интересуваш от него?

— Не съм сигурен, че се интересувам. Но все пак е някакво начало. Знаеш, че човек трябва да тръгне по дирите на парите. Холанд е осигурил продуцентите, създали малък, независим филм, наречен „Мошеническа компания“. Искам да науча всичко свързано с филма, а това означава, че се нуждая от информация за Холанд.

— Мога веднага да отговоря на един от въпросите ти, и то без да включвам компютъра — каза Лари. — Който и да е този Холанд, ако той е уредил финансирането, вероятно е единственият човек, който не е вложил и долар от собствените си пари във филма. И ще е единственият, който няма да загуби накрая. Истинските продуценти няма да видят и петак. Единствените хора, изкарващи пари от филмите, са онези, които работят с чужди пари.

— Чувам това от години — отвърна Джак и се замисли за храма на филмовото изкуство, който бе открил в малката къщичка на Тайлър Пейдж. — Но винаги се намират хора, готови да финансират някой филм.

Брат му сви рамене.

— Комплексари. Представят си, че са играчи. Посещават премиери, движат се със звезди и режисьори, а после виждат имената си на екрана. Производството на филми е една от най-престижните дейности в света. Много хора са готови да вложат парите си в нея.

— Знам. Просто ми намери каквото можеш за Холанд и филма. Търси ме на мобифона. Известно време няма да съм в града.

Очите на Лари проблеснаха с интерес.

— Не ми казвай, че си взимаш отпуска?

— Не съвсем. Какво знаеш за филмите от черния жанр?

— Онези черно-бели филми от четирийсетте години? Гангстери, частни ченгета и фатални жени? Живей лекомислено и умирай трудно? Гледал съм няколко от класиките. В тези стари сценарии има чудесни реплики.

— Значи си по-наясно от мен. Но през следващите няколко дни ще науча повече на филмовия фестивал.

Лари се вторачи в него.

— Сам ли отиваш на фестивала?

— Не. Всъщност с един делови партньор.

— Аха, интересно! И кой е този делови партньор?

Джак стисна зъби.

— Елизабет Кабът.

Лари избухна в гръмогласен смях.

Джак присви очи.

— Какво, по дяволите, е толкова смешно?

— Ти — най-после успя да каже Лари. — Отиваш на фестивал на черните филми и водиш фатална жена.