Джейн Ан Кренц
Черно и бяло (12)

Глава 11

Джак се отпусна в бълбукащата вода на горещата вана. Парата, която се издигаше над повърхността, бе невидима в тъмнината, но той усещаше облака топлина около ваната.

Не бе запалил лампите, когато слезе долу преди няколко минути. Подводните лампи във ваната също не светеха. Единствената светлина на терасата идваше от луната и звездите.

Той облегна ръце на ръба на ваната и се отпусна назад, загледан в небето. Минаваше два през нощта. Двамата с Елизабет се бяха върнали в къщата малко преди един.

Джак мислеше, че тя веднага е заспала, и това по някаква странна причина го дразнеше. Как можеше да заспи толкова бързо, докато той лежеше и гледаше през прозореца тъмната планина? Отговорът беше прекалено прост. Фактът, че той се намираше в легло близо до нея, въобще не я притесняваше.

Най-после Джак стигна до извода, че ще мисли по-ясно тук навън, в горещата вана. Някои от най-добрите му идеи идваха посред нощ. Е, имаше и известен риск, тъй като и някои от най-тъпите му идеи също се бяха появили нощем. Например решението да започне връзка с Елизабет, преди да й съобщи, че той е бил консултантът, отговорен за превземането на „Галоуей“. Тази брилянтна идея му се бе появила преди шест месеца в три часа сутринта.

Джак се вслуша в лекото бръмчене на мотора на джакузито и мекото бълбукане на водата. Единственият друг звук бе от лекия ветрец в клоните на дърветата.

Дойде му наум, че през по-голямата част от живота си бе приемал за даденост способността си да се съсредоточава върху определена цел. Баща му, Сойър Феърфакс, веднъж му бе казал, че това е дарба като композирането на музика или рисуването на картини. Но като всичко друго трябвало да използваш дарбата си или да я загубиш. Джак я бе използвал.

Голямата му грешка преди шест месеца бе, че се опитваше да се съсредоточи върху две цели едновременно: Елизабет и „Ескалибур“.

Беше загубил първата, а сега рискуваше да загуби и втората.

Джак чу отварянето на стъклената врата зад него.

— Джак? — извика Елизабет. — Какво, за бога, правиш тук?

— Мисля.

— Аха.

Кратка пауза.

— Дай ми една минута — каза тя. — Ще се присъединя към теб.

— Не съм сигурен, че това е добра идея — меко отвърна Джак.

Прекалено меко, за да бъде чут.

Елизабет изчезна в къщата. На горния етаж светна лампа. След малко Елизабет се върна. Джак я видя как се движи към него в сянката. Беше увита в пухкава бяла хавлия.

Кръвта му закипя, когато видя как Елизабет развързва колана на хавлията. Помисли си, че тя трябваше да изгаси лампите, преди да се върне при него. Сега светлината от прозорците му позволяваше да я види добре.

Ако Елизабет очакваше той просто да не й обърне внимание, докато тя се настанява до него във ваната, много се лъжеше.

Тя свали хавлията и остана по бански. Край на мечтите му да седнат голи в горещата вода.

Елизабет го изгледа намръщено, докато влизаше предпазливо във ваната.

— Няма ли да споделиш веселата си мисъл с мен? — попита тя.

— Не.

— Защо?

— Защото е обидна за мен.

Тя го изгледа изненадано, после се настани на една от пейките. В сенките се виждаше как водата се пени около гърдите й, но всичко друго бе скрито под повърхността. Джак трябваше да разчита на въображението си. Но май и това не беше особено добра идея.

— Не можа ли да заспиш? — попита той.

— Преди няколко минути се събудих и се замислих — отговори тя, като облегна глава на ръба на ваната. — Не постигнахме голям напредък тази вечер, нали?

— Не бих казал. Срещнахме доста хора, които са виждали Тайлър Пейдж на снимачната площадка на „Мошеническа компания“. Някой от тях може да ни подскаже къде се намира Пейдж в момента.

— Мирър Спрингс е пълен с хора. Ако е отседнал някъде в града, трябва да е направил резервацията си преди седмици. Вероятно би трябвало…

— Забрави. Накарах Лари да провери първо това. Тайлър Пейдж не е регистриран в хотел, мотел или пансион в града, нито в някой от близките курорти. Ако е тук, значи се крие под чуждо име. Освен това според Лари той все още не използва кредитните си карти.

Елизабет се замисли.

— Ако преди няколко седмици е направил резервация под чуждо име, при това, без да използва кредитна карта или чек, сигурно е планирал кражбата на кристала от доста време.

— Точно така. Изглежда, копелето е обмислило всичко грижливо.

— Но това грижливо, подробно планиране не отговаря на онова, което ми разказа за него. Каза, че бил разсеян и небрежен. Освен в работата.

— Може да е смятал кражбата за част от проучванията и разработката на кристала — отвърна Джак. — Затова е отделил толкова внимание на проекта, колкото и на работата си.

— Или пък са му помогнали — тихо добави Елизабет.

Джак изстена и се натопи по-дълбоко.

— Опитвах се да не мисля за подобна възможност. Ако в тази история е замесен и друг, работата ни ще е доста сложна.

— Но все пак има такава възможност.

— Да, има. Но от лабораторията, където работеше Тайлър Пейдж, няма други загадъчно изчезнали. По всичко личи, че той не е имал близки приятели или роднини.

— Ами любовница?

Джак изсумтя.

— Всички в „Ескалибур“, които го познават, твърдят, че не е имал любовен живот. Не се интересувал от жени.

— А от мъже?

Джак поклати глава.

— Нито от мъже. Единствените му интереси са били „Мек фокус“ и правенето на филми.

Елизабет затвори очи.

— Може и да не успеем да го намерим, Джак.

Той стисна ръба на ваната.

— Ще го намерим. Ще се появи на фестивала. Няма начин да устои на изкушението.

— Убеден ли си в това?

— Както вече ти казах, когато научиш най-силната страст на един човек, ще разбереш и слабостта му. „Мошеническа компания“ е страстта на Пейдж. Рано или късно той ще се появи тук. А и все още смятам, че ще се опита да ми продаде кристала.

— Какво те кара да мислиш така?

— Той не може да направи нищо друго с него, освен да го продаде. А аз съм най-добрият купувач.

Тя отвори очи и се вторачи в него.

— Преди няколко дни спомена, че няма да позволиш на Тайлър Пейдж да унищожи професионалната ти репутация. Но какво ще направиш, ако не си възвърнем кристала навреме за представянето пред Велтран?

— Твърдо съм решен да спася „Ескалибур“ — заяви той.

— И репутацията си.

— Да, и репутацията си — съгласи се Джак.

— Няма да ти е лесно този път, Джак. Но и преди си имал трудности, нали?

Погледна я учудено.

— За какво говорим в момента?

— За работата, която вършиш. През последните шест месеца направих някои проучвания. „Ескалибур“ не е първата малка семейна компания, която се опитваш да спасиш. Защо?

Защо ли му задаваше всички тези въпроси? И защо гласът й звучеше толкова напрегнато?

— Работата ми е да спасявам компании като „Ескалибур“.

— Може и така да е, но според мен си прекалено умен да си губиш времето с компания, изправена пред такива проблеми като „Ескалибур“.

— Обичам проблемите.

— Дори да върнеш „Мек фокус“, не можеш да си сигурен, че компанията ще успее да го изнесе на пазара.

— Ако си го върнем, ще успея да го изкарам на пазара.

— Защо не забравиш за загубите и не си намериш друг клиент?

Джак я изгледа над пенещата се вода.

— Не изоставям клиента си, след като съм подписал договор с него.

— Това ме води към друг въпрос. Обадих се тук-там и разпитах някои хора за бившите ти клиенти. Забелязах определена схема.

— Какво, по дяволите, е това? Да не би да си прекарала изминалите шест месеца в изготвяне на досие за мен?

— Не съм прекарала шестте месеца в изготвяне на досието ти — отговори тя. — Само част от времето.

Джак беше зашеметен. Елизабет му бе изготвила досие? Не знаеше дали да се ядосва, или да се чувства поласкан.

— По дяволите — най-после промърмори той.

— Забелязах, че почти винаги подписваш договори с малки семейни компании, които се борят да се задържат. Договорът ти с Морган относно стратегията за превземането на „Галоуей“ е изключение от обичайната ти работа.

Джак се вгледа в звездите.

— Нуждаех се от голяма компания като тази на Морган, за да осъществя превземането. Малка фирма нямаше да има ресурсите или стимула да свърши работата.

Елизабет се усмихна леко.

— А ти беше твърдо решен да отмъстиш на „Галоуей“, нали?

Той не отговори.

— Е, кажи ми — помоли тя. — Защо работиш само за малки частни фирми? Мисля, че колкото по-голяма е компанията, толкова по-добро е заплащането на един консултант. Всеки е наясно със златните възможности, които един консултант получава, когато поеме управлението на мощна компания. Дори компанията да фалира, консултантът си тръгва с огромни премии в добавка към заплатите. Но ти не сключваш подобни договори.

— Това факт ли е?

— Служебната ти история фигурира в досието.

— Аха.

Досие. За него.

— Ще ми обясниш ли?

Джак предпазливо подбра думите си:

— Обичам да работя с малки семейни компании. Разполагам с по-голям контрол и повече възможности да повлияя на резултатите. А и няма акционери, с които да се съобразявам.

Елизабет го изгледа недоверчиво и развеселено.

— Значи искаш да кажеш, че предпочиташ да работиш с бъбриви и досадни членове на семейството като онези в борда на „Ескалибур“?

Сухият й тон го накара да се ухили за момент.

— Признавам, че работата със семейство Ингерсол, особено с Анджела, е истинско предизвикателство. Искаш ли да ти кажа една дълбока, тъмна тайна?

— Каква?

— През последните шест месеца имаше моменти, когато ужасно се радвах, че успя да ме принудиш да ти осигуря членство в борда.

Елизабет кимна с разбиране.

— Използваше ме, за да те подкрепя, нали?

— Да.

— Е, радвам се да узная, че не съм била само трън в петата ти.

— Не съм казвал, че не си била трън. Казах само, че беше полезен трън.

Елизабет се загледа в него за известно време.

— Значи става дума за предизвикателство и контрол?

— А сега за какво говориш?

— Причините, поради които винаги работиш за малки фирми. Обичаш предизвикателствата и контрола, с които разполагаш в подобни ситуации.

— Както вече ти казах, това ми е работата.

— Много мъжествено — усмихна се накриво тя. — Съвременният образ на наемника от дните на Дивия Запад. Лоялен към работодателя си каквото и да става. А когато работата е свършена, изчезваш с коня си по залез-слънце.

Джак не отговори.

— Мисля, че има и още нещо, Джак — меко каза Елизабет.

— Имаш ли нещо против да ми кажеш защо въобще водим този разговор?

— Вероятно защото е два през нощта — отвърна тя и добави: — Май въобще не трябваше да влизам във ваната.

— Сигурно си права.

Тя рязко се надигна в бълбукащата вода. Мокрият бански бе прилепнал съблазнително към тънката талия и закръглените й хълбоци.

— Разговорът ни пое в неправилна посока. Мисля да се върна в леглото.

Джак я загледа как излиза от ваната.

— Вярно ли е, че имаш досие за мен?

— Хубаво, подробно досие — отговори Елизабет и облече хавлията си. — И заради двама ни се надявам, че наистина си толкова добър, колкото показва досието ти.

Тя се извърна и тръгна към тъмния коридор.

— Да, аз също.

Джак стана и също излезе от ваната.

— За бога, Джак.

Той уви кърпата около кръста си и погледна към коридора.

— Сега пък какво?

Елизабет се вторачи в него за момент, после бързо отмести очи.

— Нищо — отговори с леко приглушен глас.

— Какво, по дяволите, не е наред?

— Не знаех… — каза тя, като се обърна с гръб към него. — Имам предвид… ами просто смятах, че и ти си с бански.

— Защо да съм с бански? По дяволите, дори не си нося.

— Трябваше да кажеш нещо — с остър тон отвърна тя.

— Да, бе! Е, можеш да си го запишеш в досието ми. „Не носи бански в джакузито.“

Той отиде до контролното табло и изключи мотора на ваната. Искаше да й даде достатъчно време да избяга.

Но когато се обърна, видя, че Елизабет все още стои в тъмния коридор. Гледаше към него с непроницаеми очи, скръстила ръце пред гърдите си.

— Съжалявам — каза тя. — Реагирах прекалено остро.

— Не се тревожи. — Джак прокара ръка през влажната си коса и тръгна към нея. — И двамата сме под голямо напрежение.

— Да — съгласи се тя намръщено, сякаш това бе нова и тревожна идея, за която не бе мислила досега. — Вярно е. Трябва да сме по-толерантни.

— Ти бъди толерантна. Аз си лягам. — Той тръгна по коридора.

— Джак?

Той спря и се обърна към нея. Елизабет беше толкова близо, че можеше да я докосне. Можеше да я вземе в прегръдките си. Толкова близо, че забеляза измъчения й поглед.

— Какво има? — меко попита той. — Да не се тревожиш как ще изкараме цяла седмица заедно?

— Не.

— Е, браво на теб — усмихна се той като пристъпи към нея и хвана рамката на стъклената врата. — Аз със сигурност се тревожа за това.

— Защо? — попита Елизабет и гордо повдигна глава, но не се опита да му избяга. — Защото се страхуваш, че ще откачам всеки път, когато те видя седнал в джакузито?

— Не — отговори той като се наведе към нея. — Защото всеки път, когато те видя, искам да започна оттам, където свършихме преди шест месеца.

— Защо пък искаш подобно нещо? Нарече ме Ледената принцеса, не помниш ли?

— Бях ужасно вбесен в онзи момент.

— Вече не си ли вбесен?

— Все още съм — отговори той замислено. — Но това не означава, че не искам да започна оттам, където свършихме преди шест месеца.

— Това би било много глупаво.

— Много — съгласи се Джак и нежно докосна упоритата й брадичка. — Но неведнъж съм правил глупави неща.

— Вероятно не чак толкова глупави.

— Не се обзалагай.

— Нещата никога не могат да бъдат същите — каза тя. — Поне не сега.

Спомени от единствената им нощ заедно нахлуха в главата му. Огромното му желание, което бе провалило всичко. Свикнал да се люби така както вършеше работата си, с пълен контрол и внимание към подробностите, той знаеше, че е оплескал всичко. Не забеляза дребните знаци, които трябваше да го предупредят, че се движи прекалено бързо. По дяволите, ако беше честен със себе си, трябваше да признае, че дори и да ги беше забелязал, сигурно нямаше да успее да се удържи. Не и първия път. Но знаеше, че неспособността му да я задоволи му бе струвала прекалено скъпо. А на следващата сутрин Елизабет научи, че той е човекът, унищожил „Галоуей“. И не му даде втори шанс.

— Последното, което искам — каза той, — е нещата да се развият като първия път.

— Джак…

— Имаш личната ми гаранция, че следващия път всичко ще е съвсем различно.

Елизабет нервно се прокашля.

— Не разбираш какво имам предвид.

— Напротив — възрази той и се приближи към нея. — Забелязах, че не побягна с писъци в нощта.

— А трябваше ли? — попита тя.

— Хайде да проверим.

Той притисна устните си към нейните.

Изпита трескаво желание. Също така силно както преди шест месеца. Но този път Джак беше готов да устои на торнадото. Този път щеше да направи всичко правилно. Щеше да запази самоконтрола си.

Той удължи целувката максимално, като търсеше желаната реакция. Елизабет не се отдръпна. Но и не обви ръце около врата му. Джак се притисна към нея. Усещаше малките й твърди гърди под хавлията. Елизабет беше още мокра.

Ръцете й обгърнаха рамената му. Устните й леко се разтвориха.

Внезапно Джак изпита неприятното чувство, че тя го проверява. А може би проверяваше и себе си. Бе готова да натопи крака си в морето, но този път не възнамеряваше да се хвърли стремглаво напред както преди шест месеца.

Обзе го отчаяние. Осъзна, че прекалено дълго си бе фантазирал. Беше успял да си повярва, че ако Елизабет му даде втори шанс, ще запали огън в нея. Ами ако беше сгрешил?

Джак обви ръце около нея и я придърпа към себе си. Елизабет издаде лек, приглушен звук — не протест, но не и въздишка от удоволствие. Но все пак той бе уверен, че долавя първата желана тръпка.

Целувката стана по-страстна. Елизабет се притисна към него. Обзеха го облекчение и нетърпение.

— Ако това е тест — прошепна той тихо, — ще направя всичко възможно да го изкарам.

В същия момент осъзна, че е загубил. Елизабет се скова и се отдръпна от него. Очите й бяха неразгадаеми в тъмнината.

— Благодаря за предупреждението.

Той стисна силно рамката на вратата. Изпитваше огромно желание отново да вземе Елизабет в прегръдките си, но знаеше, че идеята не е добра.

— Какво има? — попита той. — Значи все пак реши да побегнеш с писъци в нощта?

— Не, няма да бягам. Просто ще си тръгна. И не мисля, че е необходимо да пищя.

Тя се плъзна под ръката му и тръгна към стълбите.

Да, тръгваше си. Връщаше се в леглото. Сама. Ледени пръсти стиснаха сърцето на Джак. Тази вечер нямаше да има втори шанс.

— Колко време още ще продължаваш да наказваш и двама ни за нещо, което според теб съм направил преди шест месеца? — попита той.

Елизабет спря пред най-долното стъпало и го погледна през рамо. Тъмнината скриваше лицето й.

— Знаеш ли, смятах, че тази седмица си прекалено зает с издирването на „Мек фокус“, Джак. Но ако се нуждаеш от ново предизвикателство, предлагам да опиташ нещо по-вълнуващо от повторното съблазняване на Ледената принцеса.

— Мислиш, че започнах това, защото те смятам за предизвикателство?

— Да. Точно това мисля.

— Не е така.

Елизабет не помръдна.

— Какво искаш от мен? — попита тя.

— Втори шанс.

— Защо?

— Защото те желая. Мисля, че и ти ме искаш. Или само си въобразявам това, което стана по време на целувката ни?

Тя не отговори. Стоеше и го гледаше безмълвно. После, без да каже и дума, тръгна по стълбите и изчезна на тъмната площадка.

Джак шумно изпусна дъха, който не осъзнаваше, че задържа, затвори очи и стисна ръце в юмруци. Няма втори шанс.

— Джак?

Той отвори очи и погледна нагоре с усилие. Елизабет стоеше облегната на парапета.

— Сега пък какво има? — попита Джак.

— Ще си помисля по въпроса.

 

 

Телефонът иззвъня и прекъсна неспокойния му сън. Той отвори очи и погледна часовника. Четири и половина.

Телефонът иззвъня отново. Джак вдигна слушалката.

— Феърфакс.

— Беше много умно от ваша страна да дойдете в Мирър Спрингс, господин Феърфакс. Но нямахте причина да се тревожите. Бяхте в списъка и навреме щяхме да ви уведомим за мястото.

Той се събуди напълно.

— Какъв списък?

— Списъкът с хората, поканени на търга. Не бих си и помислил да продам „Мек фокус“, без и вие да участвате в наддаването.

— Кога? Къде?

— Успокойте се, господин Феърфакс. Ще бъдете уведомен за времето и мястото. А междувременно, след като така или иначе сте в града, наслаждавайте се на филмовия фестивал. Забавлявайте се.

— Кой сте вие?

— Аз? Уредникът на търга. А, няма смисъл да си губите времето да проверявате номера ми. Обаждам ви се от обществен телефон.

Чу се щракване, после настъпи тишина.

Лампата светна. Джак се облегна на възглавницата и загледа Елизабет, която забързано влезе в спалнята му. Разрошената й коса падаше по лицето й. Тя завърза несръчно колана на халата си.

— Кой беше? — разтревожено попита.

— Представи се като уредник на търга. Каза, че съм включен в списъка с поканените на наддаването за „Мек фокус“.

— Наддаването! Искаш да кажеш, че ще има търг?

— Така изглежда.

Тя се намръщи.

— Така едва ли ще можеш да откупиш кристала. Търгът ще вдигне цената до небето.

— Да.

Елизабет го погледна в очите.

— Тайлър Пейдж ли се обади?

Джак се замисли за механично променения глас в другия край на линията.

— Би могъл да е всеки.