Джейн Ан Кренц
Черно и бяло (27)

Глава 26

Къщата не се виждаше от пътя. Забелязаха я, едва когато Джак зави към нея. Елизабет се наведе напред и напрегнато се загледа. Фаровете осветиха ниска, широка сграда. Прозорците бяха тъмни. Пред къщата беше паркирана кола.

— Ако Пейдж е живял тук, отдавна е изчезнал — каза Джак като изключи двигателя и взе фенера си. — Но може да открием нещо, което да ни подскаже накъде е тръгнал.

Елизабет го изгледа притеснено и отвори вратата си.

— Грешъм няма да се зарадва, когато разбере, че сме идвали тук, без да се посъветваме с него.

— В момента Грешъм е зает с убийството на Джилиан и катастрофата на Вики. А и това може да е само губене на време. Ако открием нещо полезно, ще се обадим на Грешъм.

— Разбира се.

Елизабет излезе от колата, затвори вратата и закопча палтото си. После погледна Джак многозначително.

— Веднага след като самите ние тръгнем по следите на Пейдж, нали?

— Ако Пейдж е в Европа, Грешъм не може да направи абсолютно нищо — отвърна Джак. — Но ние можем да направим нещо, ако го пипнем, преди да разбере как да продаде кристала в чужбина.

Елизабет поклати глава и го последва към къщата.

— Това е едно от качествата ти, на които се възхищавам. Никога не се предаваш.

— Така и трябва — каза Джак и си сложи кожени ръкавици. — Да бъдем реалисти. Грешъм не се интересува от откраднатия кристал. Целта му е да залови двама убийци. Ние сме единствените, които имат интерес да си възвърнат кристала преди представянето пред Велтран.

— Не е нужно да ми го напомняш.

Елизабет извади ръкавиците си от джоба на палтото си и си ги сложи, после забърза по стъпалата към задната тераса и загледа как Джак изпробва ключалките на вратата и близките прозорци.

— Това нещо си има име — каза тя.

— Да, влизане с взлом — кимна Джак. — Не ни е за пръв път. Вече трябваше да си свикнала.

— Когато отидохме в дома на Пейдж в Сиатъл, имахме ключ и полузаконно оправдание. Доста по-трудно ще обясним сегашното влизане.

— Ще се справя с това, ако се наложи.

— Каза го като истински директор.

— Един добър директор може да се измъкне от всичко.

— Или да се намъкне във всичко — прошепна Елизабет.

Тя се опита да не обръща внимание на треперенето на ръцете си, докато вървеше след Джак. Той вече бе в другия край на терасата, която обикаляше широката къща. Елизабет го последва и видя, че цялата предна стена е заета от френски прозорци. От къщата се откриваше великолепна гледка към планината. Но от мястото на Елизабет тъмните стъкла изглеждаха като непревземаема крепост.

Джак тръгна към близката остъклена врата. Елизабет освети терасата с фенерчето си. Лъчът падна върху огромен грил от неръждаема стомана, два шезлонга, маса и джакузи.

— Очевидно горещите вани са много популярни в Мирър Спрингс — отбеляза тя.

— След преживяванията ни тук във ваната, реших, че и аз трябва да имам в жилището си — каза Джак и тръгна към следващата врата.

— Но ти живееш в апартамент.

— Можем да я монтираме у вас. На балкона пред спалнята ти.

Елизабет застина.

— Откъде знаеш, че пред спалнята ми има балкон?

— Виждам го от моя прозорец.

— Без бинокъл не можеш да го видиш.

Той не отговори.

— Джак, да не си ме шпионирал?

— Не виждах ясно — увери я. — Храстите пречат. Трябва да кажеш на градинаря си да окастри храсталака на балкона ти.

Елизабет изстена. Не знаеше дали се чувства възмутена или поласкана. Тъкмо се канеше да му каже къде да си завре храстите, когато забеляза, че капакът на грила е вдигнат. По мазния стоманен плот от едната му страна имаше съдове за готвене.

— Мисля, че някой наскоро е използвал грила. Виж бъркотията и съдовете на плота. Чудя се дали…

Та замлъкна рязко и се вторачи в тъмния предмет до ръба на ваната. Първата й мисъл бе, че някой си е забравил обувката на терасата.

Мъжка обувка.

После обаче видя обут в панталон крак.

— О, господи, Джак!

Той прекоси терасата с бърза крачка, застана до нея и насочи лъча на фенера си към ваната.

— По дяволите.

Джак заобиколи джакузито, без да свали лъча от обувката.

— Моля те, Господи! — прошепна Елизабет. — Не и още един.

Тя тръгна бавно напред като се мъчеше да отмести очи от обувката, но не успяваше. Стори й се, че е омагьосана.

Спря до грила, протегна ръка и стисна плота, за да не припадне. Докосна дръжката на дълга вилица за готвене.

Ваната беше открита, но моторът мълчеше, а лампите й не светеха. Повърхността на водата беше неподвижна.

Джак заобиколи кръглата вана и насочи лъча към купчина смачкани дрехи.

Елизабет видя слаба, костелива ръка. После видя кръвта, която още капеше от раната на главата. Беше благодарна, че лицето на мъжа бе извърнато настрани от нея. Нещо проблесна и привлече вниманието й. Стилен шейкър за коктейли лежеше до крака на един стол. Капакът му беше свален. Мъртвият сигурно е бил изненадан в момента, когато си е забърквал мартини.

— Мили боже! — изохка тя.

Фенерът освети тъмен метален предмет.

— Джак?

Той се вторачи в пистолета, който очевидно бе паднал от ръката на мъжа.

— Виждам го.

Елизабет погледна отново към трупа и забеляза широкото тъмно петно, разпростряло се под главата му. Веднага разбра, че е кръв, и стомахът й се преобърна.

Застина на място и загледа Джак, който клекна и провери пулса на мъртвия.

— Това е Пейдж, нали? — прошепна тя.

— Да — отговори той като бръкна в джоба си, за да извади мобифона. — Значи все пак не е изчезнал от града.

— Сигурно се е застрелял, след като е убил Джилиан. Горкият човек. Тя наистина е била фаталната му жена.

От сенките излезе тъмна фигура. Светна трети фенер. Елизабет поиска да изпищи, но не можа да си поеме дъх.

— Страхувам се, че не е самоубийство — каза Доусън Холанд. — Тъпото копеле отказа да ми даде „Мек фокус“. Непрестанно повтаряше, че Джилиан го предала, а той никога нямало да ми даде кристала. Дори имаше наглостта да насочи оръжие срещу мен. Наложи ми се да го убия.

— Защо още се мотаеш наоколо? — попита Джак с равен глас, без да се надигне от трупа. — След смъртта на Джилиан и изчезването на жена ти, ще ти бъде доста трудно да обясниш още едно убийство.

— Не възнамерявам да остана тук достатъчно дълго, за да давам обяснения.

— Ти си убил Джилиан — прошепна Елизабет. — Не е бил Тайлър Пейдж.

— Кучката направо ме подлуди. Вечно дрънкаше, че иска отмъщение — каза Доусън и насочи лъча на фенера си в очите й.

Тя отстъпи назад, сякаш бе използвал лазер. Спъна се в грила и едва успя да запази равновесие. Съдовете на плота изтракаха и се разлюляха. Тежък тиган падна на пода, отскочи два пъти и застана неподвижно. Джак не сваляше очи от нея, но не проговори.

Доусън Холанд се усмихна и насочи лъча към Джак.

— Струва ми се, че е много нервна.

— Ти можеш да изнервиш всеки интелигентен човек — отвърна Елизабет.

— А ти си интелигентна жена, нали? Знаеш ли, в умните жени има нещо адски възбуждащо. Намирам ги много вълнуващи, особено ако са и красиви. Но човек никога не може да им се довери. Винаги си имат своя цел и това ги прави опасни.

— Като говорим за опасности — каза Джак, — напоследък никак не ти върви, а? Първо Вики изчезва, преди да успееш да я убиеш заради парите от застраховката, после Джилиан се оказва повече обзета от мисълта за отмъщение, отколкото от идеята, че трябва да продаде „Мек фокус“ в чужбина.

— Джилиан провали сделката — яростно изкриви лице Доусън. — Не се интересуваше от парите. Искаше само тъпото си отмъщение. Използваше ме.

Елизабет го загледа с ужас, сякаш виждаше кобра.

— Как се запозна с нея?

— Преди няколко месеца тя посети филмовия фестивал в Седона. Потърси ме и ми се представи. Беше ме проучила внимателно. Знаеше кой съм и вярваше, че ще се заинтересувам от добро делово предложение.

— Нуждаела се е от човек, който е можел да даде на Тайлър Пейдж възможност да осъществи мечтата си — каза Елизабет.

Доусън стисна устни.

— Както казах, Джилиан ме използваше. Отначало партньорството ни ми се струваше идеално. Нуждаех се от „Мек фокус“, за да се разбера с определени хора, а и се подготвях да осребря застрахователната полица върху живота на Вики. Смятах, че тук, в Мирър Спрингс, ще убия с един куршум два заека.

— Но накрая Джилиан отказа да ти сътрудничи, нали? — попита Джак.

— Откачената жена се скри заедно с Пейдж. Не можах да ги намеря — каза Доусън ядосано. — А после се появихте и вие с Шоу. Опитах се да ви уплаша, но никой не се поддаде. После ти изпрати Леджър да разпитва за Пейдж и ми се наложи да му платя, за да изчезне.

— Откъде взе видеокасетата?

Доусън се намръщи.

— Джилиан я беше направила преди седмици. Каза, че била за всеки случай. Искаше да се увери, че ако нещо се обърка, уликите ще сочат към друг човек. Съгласи се да ми даде копие и аз го взех и го запазих. За всеки случай.

— Полицията мисли, че си на път за Амстердам — каза Елизабет.

— Трябваше да се престоря, че изчезвам, след като Вики ме изигра. Тази сутрин си купих билет за Амстердам на летището. Но после наех кола и се върнах тук. Подслушвах хотелската стая на Шоу. Разбрах всичко, когато Джилиан му се обади. Пръв отидох до къщата и се изправих срещу нея.

— И тя ти каза къде е скрила Пейдж? — попита Джак.

— Смахнатата кучка беше безумно щастлива, че плановете й за отмъщение най-после ще се осъществят. Изсмя ми се в лицето и ми каза, че ще получа „Мек фокус“. Дори ми обясни къде е скрила Пейдж.

— И ти я застреля и дойде тук, така ли? — прошепна Елизабет.

— Пейдж се канеше да излиза — намръщи се Доусън. — Глупакът искаше да се промъкне в театъра, за да гледа „Мошеническа компания“. Можете ли да повярвате? Заложено е цяло състояние, а той иска да ходи да гледа тъпия си филм.

— Дошъл си тук, за да принудиш Тайлър Пейдж да ти даде кристала, а той е отказал, защото е разбрал, че Джилиан го е предала — отбеляза Елизабет. — И е бил прав.

На слабата светлина от фенерите лицето на Доусън приличаше на мрачна, яростна маска.

— Идиотът не спря да повтаря, че „Мек фокус“ е пред очите ми, но никога няма да го намеря.

— Но ти реши, че ще успееш да го намериш, нали? — невесело се усмихна Джак. — Откога го търсиш?

— Прекарах няколко часа в претърсване на проклетата къща — отвърна Доусън. — Претърсих дори джакузито. Пейдж ме измами. Повярвах му, когато ми каза, че кристалът е пред очите ми.

— Но времето ти изтече, нали? — каза Джак. — Дори и ченгетата да не те намерят, чуждестранните ти партньори ще го направят. Докъде мислиш, че ще успееш да стигнеш?

— Трябва само да се махна от тази проклета планина — нервно отговори Доусън. — Щом се разкарам от Мирър Спрингс, всичко ще е наред. Имам нова самоличност. Просто трябва да се покрия за известно време.

— Ченгетата ще те пипнат, преди да се махнеш от планината — каза Елизабет.

— Не мисля така — студено се усмихна Холанд. — Но за всеки случай ще взема заложничка с мен. Застраховка. Винаги съм вярвал в застраховките.

Елизабет ахна.

— Ако мислиш, че ще тръгна с теб…

— Точно така мисля — прекъсна я Доусън и махна с ръка. — Ела тук. Бързо.

— Ами „Мек фокус“? — попита Джак. — Ще се откажеш ли от него?

— Човек се научава да приема загубите, Феърфакс — отговори Доусън и отново размаха ръка. — Ела тук, Елизабет, или ще убия Феърфакс.

И щеше да го направи. Холанд нямаше да се поколебае да убие отново. Тя тръгна бавно към него.

— По-бързо, скъпа. Феърфакс е прав за едно нещо. Времето ми изтече.

Когато Елизабет се приближи до него, той свали насочения към Джак пистолет и го опря в главата й.

— Чудесно. Е, Феърфакс, ако направиш и едно движение, ще я убия незабавно. Ясно ли е?

— Да — тихо отговори той. — Ясно е.

— Колата ми е паркирана на пътя недалеч оттук — каза убиецът, без да сваля очи от Джак. — Тръгвай. Бавно, Елизабет.

Тя не го послуша.

— Ще убиеш Джак веднага щом тръгна към колата, нали?

Холанд се усмихна одобрително.

— Ти наистина си интелигентна жена, скъпа. При други обстоятелства можехме да сме чудесна двойка.

— Не за дълго — отвърна тя.

— Не, не за дълго. А сега мърдай, или ще ти се наложи да гледаш как Джак умира. Убеден съм, че това няма да ти хареса.

Елизабет наблюдаваше Джак, който още стоеше до трупа, на около два метра от пистолета, който Пейдж бе изпуснал.

— Джак?

— Всичко е наред, Елизабет. Направи каквото трябва — каза той, после замълча за момент и добави: — Но го направи бързо.

— Добре.

Тя се извърна, сякаш щеше да тръгне към другия край на терасата.

Доусън продължи да се цели в главата й, но вниманието му бе насочено към Джак.

Елизабет стисна дръжката на дългата вилица за готвене, която преди секунди бе грабнала от грила и бе скрила под ръкава си.

Почувства движението на Доусън. Той свали пистолета от нея и се завъртя към Джак.

Елизабет се хвърли яростно с вилицата към Доусън. Усети как зъбците й разкъсват плата на панталона му и пробиват плът и мускули.

Холанд се сгърчи от болка и ярост и изкрещя:

— Кучка!

Пистолетът изтрещя и я оглуши. Проблесна светлина. Фенерът на Доусън падна на терасата. Елизабет видя как Джак се хвърля върху Холанд. Двамата мъже се стовариха на терасата със сила, която разтърси дървените подпори.

Елизабет бързо се отдръпна от тях. Спъна се и се удари в парапета.

Тайлър Пейдж се надигна от ваната и бавно седна. Протегна ръка и стисна пистолета. Насочи го към борещите се мъже. Ръката му трепереше.

— Ти ми я открадна — дрезгаво изхърка той. — Тя ме предаде заради теб.

— Джак! — изкрещя Елизабет. — Изчезни оттам.

Джак вдигна очи, видя Пейдж и за миг прецени ситуацията. Търколи се далеч от Холанд.

— Не го прави — извика той. — Той е…

Беше прекалено късно. Чу се изстрел и Холанд се просна неподвижно на терасата.

— Ангелско лице — прошепна Пейдж. — Моето красиво Ангелско лице.

Той падна назад и застина.

Настъпя тишина.

— Елизабет?

— Добре съм — бързо отвърна тя. — Мислех, че е мъртъв.

— Не, само е в безсъзнание. Куршумът на Холанд го е уцелил отстрани на главата — обясни Джак, като се наведе над Доусън и потърси пулса му. — Холанд също е жив. Носиш ли си мобифона?

— Да.

Тя извади мобифона си и набра номера на полицията.

Стори й се, че измина цяла вечност, преди диспечерката да се обади и да изслуша съобщението й.

Когато затвори телефона, Елизабет видя, че Джак се е върнал до джакузито. Той се наведе и вдигна сребърния шейкър, паднал на пода.

Елизабет тръгна бавно към него. В далечината чу виене на сирена.

— Какво правиш с този шейкър? — попита.

— Това не е шейкър — отговори Джак и насочи лъча на фенера, към контейнера. — Това е нещо като термос, създаден в лабораторията на „Ескалибур“ специално за транспортирането на „Мек фокус“.

Елизабет се вторачи оживено в контейнера.

— Празен е. Мислиш ли, че Пейдж е изхвърлил кристала някъде в гората, за да не го даде на Холанд?

— С изключение на „Мошеническа компания“, разработката на кристала беше единственото постижение на Тайлър Пейдж в живота. Не мисля, че би го унищожил — отвърна той и замислено се загледа във ваната. — Заявил е на Холанд, че кристалът е пред очите му. Може би е казал истината.

Джак отиде до контролното табло и дръпна шалтера. Подводните лампи светнаха. Елизабет надникна във водата.

— Мислиш, че го е хвърлил тук? Но Холанд каза, че е претърсил ваната.

Подводните лампи осветяваха ваната. Под водата нямаше друго, освен пейките.

— Холанд не е експерт по високите технологии. Джилиан вероятно му е казала, че ще крадат кристал и той вероятно е приел, че „Мек фокус“ трябва да прилича на парче кварц — обясни Джак, като разви дъното на термоса. — И е така. Когато не е разтворен, разбира се.

Елизабет внезапно разбра.

— Естествено. Това е нов тип колоиден кристал. Пейдж го е транспортирал в термоса, тъй като частиците са разтворени в течност.

— Само при определени условия. „Мек фокус“ има уникални свойства.

Сирените завиха по-близо. Елизабет хвърли бърз поглед към долината. По Луп Стрийт проблеснаха синьо-червени лампи.

— Имаш не повече от десет минути — каза тя. — След като ченгетата пристигнат, цялата къща ще се води местопрестъпление. Няма да ти позволят да търсиш „Мек фокус“.

— Ако съм прав, не се нуждая от десет минути.

Джак извади малък найлонов плик от контейнера, отвори го и пусна съдържанието му във ваната.

— Какво е това? — попита Елизабет.

— Катализатор. За разлика от истинските колоидни кристали „Мек фокус“ се нуждае от него, за да събере частиците си в твърда форма. Ако Пейдж е пуснал кристала във ваната, скоро ще го видим.

Елизабет загледа напрегнато. Отначало не видя нищо. После забеляза нещо като синьо-зелено стъкло на една от пейките.

— Ето го — доволно каза Джак и нави ръкава на ризата си. — Още една-две минути и ще разполагаме с целия кристал.

Парчето кристал нарастваше бързо под водата.

Сирените прозвучаха още по-силно. Първата полицейска кола отби по пътя към къщата.

— Изглежда готов — каза Джак като натопи ръката си във водата и взе кристала от пейката.

Задържа го в ръка за момент и насочи лъча към него.

Елизабет ахна. Стори й се, че гледа невероятно красив диамант. „Мек фокус“ грееше меко със синьо-зелен пламък.

— Великолепен е — прошепна тя.

— И е наш.

Сирените внезапно замлъкнаха. Затръшнаха се врати на коли. По терасата затрополяха крака.

Джак бързо пусна кристала в джоба си.

— Ако този въпрос въобще бъде повдигнат, ще обясним, че Пейдж е откраднал копие на кристала, а истинският си е на безопасно място в лабораторията на „Ескалибур“.

— Мислиш ли, че ще ни повярват?

— Както вече ти казах, един директор може да се измъкне от всяко положение.