Джейн Ан Кренц
Черно и бяло (15)

Глава 14

Той седеше в мрака до прозореца и чакаше. Студената лунна светлина проникваше през щорите и хвърляше сенки по хотелския мокет. Той се загледа в ледената шарка и се замисли за миналото.

След малко отвори бутилката, която бе извадил от минибара. Рядко пиеше скоч, обикновено само когато бе в задънена улица.

Тази вечер скочът беше подходящ. Не само заради задънената улица, но и защото баща му бе обичал скоч. А всичко това беше заради баща му.

Вратата се отвори. Лъч ярка светлина нахлу от коридора. Хейдън застана пред вратата.

— Трябва да поговорим — каза Джак от сянката до прозореца. — Влез и затвори вратата. Няма да ти отнема много време.

— Какво, по дяволите, правиш тук? Как влезе в стаята ми?

— Свих ключа на чистачката.

— Мамка му! Не си се променил, нали? — Хейдън затвори вратата, но не запали лампата. — Камъче от старата скала.

— Не съм тук, за да говорим за миналото.

— Така ли? Защо тогава си тук?

Хейдън прекоси стаята и отиде до минибара. Отвори го и бръкна вътре. Изтракаха бутилки.

— Наистина ли се притесняваш, че мога да вкарам Елизабет в леглото?

— Не замесвай Елизабет в това.

— Невъзможно.

Той затвори минибара, изправи се и се приближи до Джак. Настани се на стола срещу него. Лунната светлина огря лицето му. Той вдигна малка бутилка скоч в подигравателен тост.

— Тя вече е замесена. И ти си виновен за това, а не аз.

— Тя няма нищо общо със случилото се. Остави я на мира.

Хейдън го погледна развеселено.

— Какво всъщност става между теб и Елизабет? Не мога да разбера.

— Не е нужно да разбираш. Не е твоя работа.

— Знаеш ли, когато й казах, че ти си човекът, осъществил поглъщането на „Галоуей“, бях сигурен, че ще прекрати финансирането ти. Не знаех, че вече си си осигурил включването на името й в договора. — Хейдън отпи от бутилката. — Както винаги ти действа доста бързо.

— Казах ти да оставиш Елизабет на мира.

— Беше прекалено късно да отрежа финансите ти, но все пак не беше напразно, нали? Връзката ви приключи доста бързо — засмя се Хейдън. — Сцената в клуба е легенда в деловите кръгове в Сиатъл.

— Достатъчно, Хейдън.

— Не мислиш ли все пак, че малко прекали, като я нарече Ледена принцеса? Един джентълмен не споделя завоеванията си.

— Млъкни!

— Със същия успех можеше да напишеш името й на стената в мъжката тоалетна. „Ако искате да прекарате добре, не се обаждайте на ледената принцеса Елизабет.“

— Казах да млъкнеш.

— Сигурно се е разчуло, че не е особено добра в леглото. През последните шест месеца не е излизала с никого. Кажи ми честно, наистина ли е фригидна?

Внезапно сребристите лъчи лунна светлина по пода му се сториха прекалено ярки. А сенките между тях бяха черни като тъмната страна на луната. Всичко в стаята изглеждаше странно.

Джак скочи от стола. Метна полупразната бутилка настрани, сграбчи реверите на сакото на Хейдън и го вдигна от мястото му.

— Вече изчерпи търпението ми — меко каза Джак. — Още една дума за Елизабет и ще те направя на парчета.

— Страхотно. Мога да си представя заглавията. „Директорът на «Ескалибур» осъден за нападение.“ Подобна реклама определено ще накара бъдещите клиенти да се замислят сериозно, дали да те наемат.

Джак го блъсна в стената.

— Наистина ли мислиш, че ми пука за рекламата?

Последва кратка, напрегната пауза. Усмивката на Хейдън се изпари.

— Изпускаш си нервите, Джак. Не е в твоя стил.

— Да, но пък е приятно.

Хейдън присви очи.

— Ако не си дошъл да говорим за Елизабет, защо тогава си тук?

Стаята спря да му изглежда като сцена от черно криминале. Сенките отново станаха нормални. Джак се принуди да охлаби хватката си. Отпусна ръце и отстъпи назад.

— „Утрешният авангард“ — каза.

Хейдън се намръщи и съблече сакото си.

— Радикалната група, която руши помещенията на фирми от високите технологии? Какво за нея?

Джак отиде до прозореца и се вгледа навън.

— Разбиха една от лабораториите на „Ескалибур“ във вторник през нощта или рано в сряда сутрин. Но засега не са поели вината за инцидента.

Хейдън се поколеба и запита:

— Е, и?

— Чудя се дали наистина „Утрешният авангард“ има нещо общо с тази история. Или това е твое дело.

Последва кратко мълчание.

— Докажи го — каза Хейдън.

— Не е нужно да го доказвам. Ако реша, че си бил ти, това ще е достатъчно за мен.

— И какво, по дяволите, мислиш, че можеш да ми направиш дори ако стигнеш до този напълно неверен извод? — любопитно запита Хейдън.

— По-добре е да не знаеш.

— Заплашваш ли ме?

— Смятай го за обещание — отвърна Джак. — „Ескалибур“ е мой клиент. Семейство Ингерсол са добри хора. Няма да ти позволя да ги нараниш, само за да си отмъстиш на мен.

— Нямам нищо общо с разбиването на лабораторията — остро каза Хейдън. — Дори не знаех за това досега. Не можеш да ми го прикачиш. Ако възнамеряваш да отидеш при ченгетата, просто забрави.

— Няма да ходя при ченгетата — отвърна Джак и тръгна към вратата. — Не още. Но ако открия, че заради желанието си за отмъщение си наранил много невинни хора, няма да те защитя.

— Не се нуждая от проклетата ти защита. Никога не съм се нуждаел от нея.

— И още нещо. — Джак натисна дръжката. — Знам, че си в Мирър Спрингс, защото възнамеряваш да отнесеш „Мек фокус“. Засега не съм сигурен каква е ролята ти в малкия сценарий, който разиграваме тук. Но ще ти кажа следното: дори и не си помисляй да използваш Елизабет, за да получиш онова, което искаш.

Другият се захили.

— Защо пък да спазвам подобно правило? Ти самият не го спази, нали?

Джак не отговори, а отвори вратата и излезе в коридора. Отиде до асансьора и изморено натисна бутона. Докато чакаше асансьора да пристигне, забеляза отражението си в огледалото на отсрещната стена. Погледнаха го очите на баща му.

— Никак не ми е лесно да се оправям с бъркотията, която остави зад себе си, проклето копеле — каза той на образа си в огледалото.

Вратата на асансьора се отвори с леко изсъскване. Джак слезе до фоайето и излезе навън в студената нощ.

Прекоси паркинга и се приближи към колата си. Не забеляза Елизабет, сгушена в дългото си черно палто, докато едва не се блъсна в нея.

— Писна ми от игричките ти, Джак Феърфакс — яростно извика тя и очите й гневно проблеснаха. — Искам отговори. Дължиш ми поне това.

Той я погледна и си припомни думите на Хейдън: „Със същия успех можеше да напишеш името й на стената в тоалетната в клуба“.

— Да — отговори той като прокара ръка по лицето си. — Дължа ти го.

 

 

Елизабет остави бутилката коняк на кухненския плот, взе двете чаши и ги занесе в осветената от огъня стая. Спря до ниската масичка за кафе и погледна Джак.

Той стоеше пред камината, облегнал се на полицата и наблюдаваше пламъците.

Тя мълчаливо му подаде едната чаша. Джак се намръщи, сякаш му бе трудно да отмести очи от огъня. След секунда пое чашата от ръката й.

— Отиде в хотела, за да се разправяш с Хейдън, нали? — тихо попита тя.

Той сви рамене и отпи от коняка.

— Защо? Какво се надяваше да постигнеш?

— Не знам — отговори Джак. — Това е дълга история.

— Имаме цяла нощ.

Джак се вгледа в очите й. Елизабет осъзна, че за пръв път откакто се запознаха преди шест месеца, той й позволяваше да види какво се крие под повърхността. Това, което видя, я уплаши.

— Баща ми беше Сойър Дж. Феърфакс. Талантлив корпоративен стратег. Направи цяло състояние от сливания и придобивки. Специалността му беше превземането на малки семейни компании. Унищожи безброй малки фирми, само защото знаеше как да направи много пари от това.

— Продължавай.

— Беше много добър в правенето на пари, а и в лъжите. Умря, докато беше в командировка в Европа. Тогава бях на двайсет и четири години. Кълна се в Господ, до деня на погребението му мислех, че съм единственият му син. Майка ми също мислеше така.

Елизабет се намръщи.

— Не си знаел за Лари?

— Не — отговори той и се загледа в коняка в чашата си. — Оказа се, че Лари и майка му също не знаели за мен. Живееха в Бостън. Знаели, че баща ми е женен и често пътува в командировки.

— Това е обяснявало отсъствията му.

— Точно така. Но никой от нас нямаше представа, че съществува и трети син, който се появи на отварянето на завещанието.

Елизабет си пое дъх стреснато.

— Не…

— Да. Хейдън.

— Мили боже! И това ако не е шок.

— Хейдън не дойде на погребението. Омразата му към татко е толкова силна, че го обвинява за самоубийството на майка си. За съжаление татко умря, преди Хейдън да успее да си отмъсти. — Джак замълча за момент и добави: — Но оставам аз, разбира се.

Елизабет затвори очи.

— Разбирам.

— Бях определен за изпълнител на завещанието на татко. Получих задължението да оправя правните, финансовите и личните му дела. Очакваха ни съдебни дела. Трябваше да се приключат няколко сделки. А бяхме изправени и пред всички онези хора, които бе наранил. Малките компании, които бе съсипал. Семействата, които бе унищожил.

Някои от въпросите й получиха отговори.

— Значи затова си се заел да подпомагаш дребни семейни компании. Опитваш се да компенсираш нанесените от баща ти щети.

Той отпи от коняка.

— Не си създавай погрешно впечатление. Не съм алтруист. Намерих си пазарна ниша, която случайно е доходоносна.

Елизабет не обърна внимание на забележката му.

— Разкажи ми останалата част от историята.

— Както ти казах, не беше лесно да се справя с деловите бъркотии на баща ми. Но това бе леката част.

— А кое бе трудното?

— Семейните истории.

— Разбира се — кимна Елизабет и се вгледа в него. — Семейните истории винаги са най-големият проблем.

— Мога да кажа само едно добро нещо за татко. Отнесе се справедливо и с трима ни в завещанието си. Лари е най-малкият му син. Нямаме почти нищо общо, но се разбираме чудесно.

— Но двамата с Хейдън доста си приличате, нали? И двамата проявявате невероятен нюх, когато става дума за бизнес. И двамата притежавате възхитителната способност да се съсредоточавате върху дадена цел или проблем. Мили боже, дори имате един и същи вкус по отношение на дрехите и храната.

Лицето на Джак доби каменно изражение.

— Е, не сме близнаци, разделени при раждането.

— Не — бързо се съгласи тя. — Определено не си приличате на външен вид.

Той я погледна развеселено.

— Ако това е учтив намек, че той е по-хубав…

— Не е по-хубав — бързо го прекъсна Елизабет. — Просто е различен.

— Много дипломатично. — Той сви рамене. — Е, аз приличам на баща ни. Както ти казвах, майката на Лари е изключително мила и добра. Мисля, че не се изненада особено, когато научи за съществуването ми. Но майката на Хейдън не прояви подобно разбиране. Знаела, че Сойър е женен, но вярвала, че един ден ще се разведе и ще се ожени за нея. И не знаела за мен.

— Тежко е да откриеш, че мъжът, когото си обичала, не само е умрял, преди да получи развода, който ти е обещавал, но и на всичкото отгоре е забравил да спомене за съществуването на сина си.

Джак отново отпи от коняка.

— Вивиан Шоу изпадна в дълбока депресия след смъртта на татко. По някаква причина вярваше, че моето съществуване е по-голямо предателство от факта, че Сойър я е лъгал за развода. И накрая взе огромно количество хапчета.

— А Хейдън прехвърли върху теб омразата си към Сойър.

— Съгласен е с майка си — аз съм бил любимото дете, а той не е получил нищо — каза Джак и допи коняка си. — Мрази ме с цялото си сърце.

— Има една стара поговорка, която твърди, че семейните разправии са най-ужасните.

— Вярвам й напълно.

— Защо Хейдън има различна фамилия?

— Бил отгледан в малко градче в Калифорния. Майка му се наричала госпожа Шоу. Нараснал с това име и все още го използва. Още един начин да си го върне на семейство Феърфакс.

— Разбирам — кимна Елизабет и се поколеба за момент. — Какво ти каза Хейдън тази вечер? Призна ли, че е бил поканен на търга?

— Не сме обсъждали търга — отговори Джак.

Тя се вторачи в него.

— Не разбирам. Какво друго бихте могли да обсъждате?

— Исках да го видя, защото се сетих, че той може да е отговорен за разрушаването на лабораторията.

— Какво?

Той изглеждаше раздразнен от учудването й.

— Реших, че може да си е позволил да прехвърли омразата си към мен и върху клиентите ми.

— Има си израз за това.

— Да, косвена щета.

— Не — бързо отвърна тя и поклати глава. — Невъзможно. Не мога да повярвам, че Хейдън би стигнал чак дотам.

— Откъде, по дяволите, знаеш на какво е способен, когато реши да си отмъсти?

Елизабет се обърна и се заразхожда нервно.

— Не го виждам да нанася щети за хиляди долари в лабораторията на Ингерсол, за да си отмъсти на теб. Не съвпада с онова, което знам за Хейдън Шоу.

— Не бъди толкова сигурна, че го познаваш добре — предупреди я Джак с присвити очи. — Защо според теб той толкова упорито се опита да те вкара в леглото?

— За да те вбеси? — Тя се ядоса, но направи всичко възможно да прикрие гнева си. Усмихна се подигравателно. — Е, кой сега е недипломатичният?

Джак я изгледа с каменно лице.

— Ясно е, че Хейдън започна да те преследва, защото иска да те използва срещу мен.

— Искаш да кажеш, че не е паднал в краката ми заради умопомрачителното ми тяло и сексапилен поглед? — драматично въздъхна тя. — Добре, давай. Но така ще унищожиш фантазията ми, в която съм истинска фатална жена.

— По дяволите, Елизабет, опитвам се да обясня…

— Въобразявах си, че двама мъже се състезават за мен, а се оказа, че и двамата са ме използвали, за да постигнат целите си.

Джак я наблюдаваше напрегнато.

— Не ти казах за участието ми в сделката с „Галоуей“, защото знаех, че ще разтълкуваш нещата неправилно.

Елизабет се усмихна.

— А брат ти не ми спомена, че разводът му не е приключил, защото не искаше да остана с погрешно впечатление.

— Никога не ме сравнявай с Хейдън — предупреди я той.

Тя не му обърна внимание.

— Знаеш ли, наистина ми е неприятно да ме замесват в семейни войни — каза тя като рязко остави чашата си на масата. — Действа ми зле на самочувствието.

Джак пристъпи към нея.

— Елизабет…

— Може би просто трябва да инвестирам в добра колекция порнофилми и няколко интересни механични устройства за лично ползване и да забравя, че човек може да има любовни връзки.

Той се приближи до нея. Елизабет не се поддаде на желанието да побегне. Джак застана до нея, но не я докосна.

— Не препоръчвам подобни действия — каза той.

Елизабет наклони глава.

— Изпробвал ли си ги?

Той вдигна ръка и нежно погали врата й.

— Използвах ръчна техника вместо механични устройствата и порноколекцията не беше особено добра, но да, изпробвах.

По гърба й полазиха тръпки. Винаги ставаше така, когато я докоснеше. Магия. Това беше единственото рационално обяснение.

— Какво стана? — попита тя като се опита да прикрие учестеното си дишане.

— Нищо интересно — отговори Джак и прокара пръст по гърлото й. — Поне докато не използвах въображението си.

Елизабет облиза устни и преглътна тежко.

— Какво си представи?

— Теб. С мен.

Чудесен момент да усетиш замайване от височината, помисли си Елизабет. Още в нощта, когато отвори вратата и го видя отпред, тя знаеше какво може да стане. А снощи, когато изрече обещанието си, знаеше какво ще стане. Рано или късно. Но по някаква необяснима причина предполагаше, че ще стане по-късно.

— Нека си изясним нещата — каза тя строго. — Представял си си лицето ми върху телата на моделите от порносписанията?

— Не само лицето ти — отговори Джак като нежно притисна устните си в нейните. — Представях си и всичко друго.

Тя потръпна.

— Да не би да бях облечена в черна кожа, метални шипове и високи токове? Винаги съм искала да се издокарам така.

— В моята фантазия — прошепна той, — не носеше абсолютно нищо.

Той задълбочи целувката. Ръцете му я притиснаха силно. Елизабет обви ръце около раменете му.

— Джак…

— Полудявах — дрезгаво каза той. — Направо откачах.

Елизабет затвори очи и вдъхна аромата на тялото му. Усети как ръцете му разкопчават ризата й. След секунда дрехата беше на пода. Пръстите му нежно погалиха гърдите й. В бързината да се облече, за да го последва, тя не си бе направила труда да слага сутиен.

— Бях прав — прошепна той.

— За какво?

— За кожата ти — отговори Джак и прокара пръсти по зърната й. — Много пъти си припомнях мекотата й.

Елизабет свали ръце от раменете му, пъхна ги под пуловера му и го погали по гърдите.

— Аз пък дълго време си мислех как точно изглеждаше без риза.

— Пропиляхме шест проклети месеца.

— Не съм сигурна, че са пропилени.

— Аз пък съм.

Той я сграбчи трескаво и я положи на килима пред камината. Елизабет чу пукането на цепениците. Топлината на огъня я обгърна, докато Джак сваляше джинсите й. Но тази топлина не можеше да се сравни с горещината в очите му.

Джак погали къдравия триъгълник между бедрата й.

— Откога спря да носиш бельо? — попита той.

— Тази вечер бързах.

Той се ухили весело.

— Аз също.

Наистина, и той не си бе направил труда да обуе слип. Но все пак се бе сетил да сложи презерватив в портфейла си.

Най-после Джак се съблече и се притисна към нея. Елизабет изстена, когато усети пръстите му между краката си. Острият глад, с който бе живяла през последните шест месеца, внезапно се задълбочи. Обзе я невероятна възбуда, която бързо навлажни пръстите му. Джак изстена и захапа зърното й.

Тя въздъхна и прокара ръце по гърба му. Ръката му се движеше неуморно навън и навътре и я подлудяваше. Елизабет затрепери. Заби нокти в гърба му и захапа ухото му.

— Казах ти, че този път ще се справя — прошепна той.

Джак бавно зацелува тялото й. Елизабет не осъзна накъде се бе насочил, докато не усети устата му в подлудяващо интимна целувка.

— Джак — прошепна тя и хвана косата му.

Той не й обърна внимание, а продължи да действа. Никой не можеше да се съсредоточи толкова като Джак върху дадена задача. Елизабет се уплаши, че ще експлодира, и го дръпна за косата.

Той не спря.

— Джак, моля те.

Сладкото напрежение бе почти непоносимо, но Джак не спираше. Искаше й се да изкрещи, но не можеше да си поеме дъх.

— Джак, помогни…

В този момент дойде оргазмът. Вълни от невероятно удоволствие. Усещане, което никога преди не бе изпитвала.

Преди да свърши, Джак разтвори краката й по-широко и проникна в нея.

Елизабет бе уверена, че не е забравила нито една подробност от нощта преди шест месеца. Но грешеше. Когато усети как Джак бавно навлиза в нея, осъзна, че е забравила колко е твърд и голям, когато се възбуди.

Той проникна още по-надълбоко и я изпълни цялата. Целуна я по врата и прошепна:

— Казах ти, че ако някога получа втори шанс, ще изкарам теста.