Господин Свещаров
Биологичен калейдоскоп (25)

Вместо послеслов

В предговора на книгата споменахме, че човечеството вече е навлязло в началния стадий на биологичната революция. По мнението на мнозина учени до края на 2000-та година ще настъпи „биоиндустриалната“ ера, която се определя като четвъртата научно-техническа революция на нашия век. Най-характерното за нея ще бъде това, че биотехнологията ще играе водеща роля в структурата на производството и потреблението. Предвижда се резултатите от повсеместната биологизация да се проявят още през настоящото десетилетие.

Разработените в силно развитите капиталистически страни прогнози сочат, че биотехнологиите ще изменят коренно днешния облик на множество сфери от човешката дейност. Много удачно е сравнението, че тъй както микроелектрониката даде съвършено нов облик и тласък в развитието на електрониката, така генното инженерство дава облика и издига на още по-висок етап съвременната и бъдещата биотехнология.

След прочитането на тези редове първият въпрос, който веднага се натрапва в съзнанието на читателя, вероятно ще бъде: кои са най-значителните и най-многообещаващи цели на модерните биотехнологии?

На първо място трябва да поставим постигнатото вече и очаквано още по-голямо повишаване продуктивността на промишлените микроорганизмови щамове, с чиято помощ се осъществява синтезата на белтък, аминокиселини, ензими, витамини, антибиотици и други ценни биологичноактивни вещества.

На второ място можем да поставим биотрансформацията на стероиди и алкалоиди, които ще дадат обилна суровина за фармацевтичната индустрия.

На трето място — създаването на зърнени селскостопански култури, способни сами да усвояват атмосферния азот.

И на последно, но не на най-маловажно място идва овладяването на принципно нови енергийни източници, каквито са например наподобяващите фотосинтезата процеси, или биотрансформацията на слънчевата енергия, получаването на водород посредством биофотолиза на водата, микробиологичната синтеза на „изкуствен нефт“ и др.

Или, ако трябва да дадем един по-обобщен отговор на поставения по-горе въпрос, той би звучал по следния начин: най-значителното и многообещаващо в модерните биотехнологии е тяхната цел да оптимизират използването на естествените биологични ресурси и наред с това да открият, създадат и използват нови видове суровини, продукти, енергийни източници и безотпадни технологии.

Не е безинтересно да се знае, че големите капиталистически страни бързо схванаха стратегическото значение на биотехнологиите и вече разполагат със специално разработени научноизследователски и внедрителски програми, които се финансират щедро от държавата или от частни институции. По данни от френски и западногермански източници се знае, че обемът на световния пазар на биотехнологични продукти през 1980 година е възлизал на 24 милиарда долара. Според прогнозите към 1990 година той ще достигне 40–50 милиарда долара, а към 2000 година ще бъде в границите между 130–160 милиарда долара, което означава едно увеличение от 6–7 пъти спрямо 1980 година.

Особено показателен е фактът, че могъщи петролни, химически и фармацевтични обединения, каквито са например „Стандарт Ойл Къмпани“, „Доу Кемикъл Индъстрийз“, „Монсанто“ и др., през последните години установиха много тясно сътрудничество с редица по-малки, но перспективно развиващи се биотехнологични фирми като „Байоджин“, „Джининтекс“, „Хайбритек“, „Сетъс“ и др., като инвестираха в тях солидни суми за генноинженерни разработки, свързани с получаването на ензими, хормони, интерферони и други биологичноактивни вещества. Изчислява се, че броят на фирмите, които пряко или косвено се занимават с производствена биотехнологична дейност, вече надхвърля 300, като по-голямата част от тях се намират в САЩ и Япония.

Няма съмнение, че научни разработки от такова естество имат нужда от повече „сиво вещество“. Затова през последните няколко години изтичането на „мозъци“ от Европа към САЩ и Канада отново взе застрашителни размери, тъй като богатите задокеански фирми предлагат невероятно големи съблазни пред европейските учени по отношение на хонорари и обзавеждане на лабораториите със съвременна научноизследователска апаратура, химикали, реактиви, т.е. с щедро финансиране на цялостните изследователски програми.

Един от най-пресните примери за „изтичане на мозъци“ бе оповестеното през юли 1982 година решение на д-р Дерек Бърк да замине на работа в една канадска фирма за генноинженерни проекти. Бърк се сочеше от колегите си биохимици от Университета в Уоруик (Англия) като корифей на новата техника за получаване и прилагане на моноклоналните антитела и като неминуем бъдещ Нобелов лауреат. Заминаването на този перспективен учен бе сериозен удар за Уоруикският университет, където той в тясно сътрудничество с Лабораторията по молекулярна биология бе организирал работата към най-модерните направления на биотехнологията.

Европейската икономическа общност бързо реагира на появилата се и все по-нарастваща опасност, като разработи план за сътрудничество между деветте страни-членки на Общия пазар. Създадени бяха предпоставки за бързо изграждане на европейски предприятия, с което се цели блокиране на възможностите за действие на чужди капитали в тази толкова важна област на човешкото знание и практика. Появиха се дори съобщения, че Англия и Франция полагат огромни усилия да върнат обратно свои изтъкнати специалисти, намиращи се по една или друга причина на работа в Канада или САЩ. По такъв начин Западна Европа прави отчаяни усилия да запази поне отчасти приоритетът на своите научни разработки в областта на биотехнологиите и да ги спаси от попълзновенията на задокеанския капитал.

Що се отнася до Съветския съюз, още през 1974 година там бе прието постановление на ЦК на КПСС и на Съвета на министрите на СССР „За ускорено развитие на молекулярната биология и за използването на постиженията й в народното стопанство“, както и на утвърденото през 1981 година постановление за по-нататъшно развитие на физикохимичната биология и биотехнологията и за използване на техните постижения в медицината, селското стопанство и промишлеността. По силата на тези постановления АН на СССР и Държавният комитет за планиране на СССР утвърдиха комплексна научно-техническа програма по биотехнология, чието изпълнение е вече в ход. Подобни програмни документи са утвърдени и от правителствата на ЧССР и ГДР.

Нашата страна има съществени постижения в областта на микробиологичната синтеза на белтък и в производството на антибиотици. Не случайно в тезисите на XII конгрес на БКП биологизацията на народното стопанство бе посочена като една от основните насоки за ускорено внедряване в практиката на научно-техническите постижения. Във връзка с тези решения предстоящо е приемането и изпълнението на една дългосрочна национална комплексна програма за развитието на биотехнологиите у нас. По такъв начин българските учени и специалисти ще внесат своя принос в общия научен и индустриален подем на страната ни и на социалистическата общност.