Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Господин Василев Свещаров
Разкази за съвременната биология
Рецензенти: ст.н.с. Хени Челибонова-Лорер, Игнат Радославов Абратев
Редактор: Радка Гоцева
Художник на корицата: Румен Ракшиев
Художник-редактор: Михаил Макарцев
Технически редактор: Донка Бинева
Коректор: Галина Ковачева
Народност: българска. Издание: първо.
Формат 70×100/32. Печатни коли 14. Издателски коли 9,07.
УИК 8,68. Тираж 20 000 + 100
Държавно издателство „Земиздат“ — София
ДП „Ат. Стратиев“ — Хасково
История
- — Добавяне
Предговор
Развитието на съвременните биологични науки бележи в световен мащаб все нови и нови върхове. Съобщенията за научни разработки от десетките хиляди лаборатории по света излизат толкова бързо, че дори специалистите от различните области на биологията трудно се справят с огромния информационен поток. Както може да се предположи, с неотслабващ темп продължават да се развиват най-модерните и перспективни клонове на биологичните науки — генното инженерство, което се занимава със създаването на рекомбинантни ДНК-молекули и трансгенозни манипулации; клетъчното инженерство, което чрез създадените с неговите методи хибридоми допринесе извънредно много за разкриване на някои от тайните на живата материя; имунологията, за която на Световния конгрес на имунолозите в Париж през 1980 г. се каза, че до 2000 година ще се превърне във водеща биологична дисциплина и т.н. Искам да подчертая, че методите на молекулната и клетъчната биология вече се използуват с успех и от другите биологични науки, благодарение на което днес равнището на цялостните биологични изследвания е значително повишено.
Резултатите от изследванията на биолозите започват да намират все по-широко приложение в стопанската дейност на човека. Има сведения, че редица могъщи европейски и американски концерни се готвят да използуват биотехнологични методи, чрез които в бъдеще ще може да се получава белтък от едноклетъчни организми като добавка към фуража на селскостопанските животни, да се добиват антибиотици, антигени и антитела за медицинската практика, евтини ензими и хормони, да се използуват специално създадени микроорганизми за извличане на метали от руди, та дори и за добиване на енергия от биомаса. Разбира се, с това не се изчерпва списъкът на амбициозните биотехнологични проекти. Предвижда се генерална подмяна на широко използуваната днес от генетиците бактерия ешерихия коли с други високопроизводителни едноклетъчни организми, например с дрожди, които след подходяща промяна в генетичния им апарат биха могли да произвеждат големи количества евтини белтъци или други важни биологично активни вещества. Нещо повече — поставена е задачата да се принудят бактериите от храносмилателната система на селскостопанските животни сами „на място“ да синтезират витамини, ензими и хормони, необходими за организма на животното. Дори вече има разработен проект за решаване на въпроса за противозачатието при хората по чисто биологичен път и пр.
Навършват се точно 20 години от времето, когато за пръв път Нобеловият комитет награди Джеймс Уотсън, Френсис Крик и Морис Уилкинз за научно-теоретичните им изследвания, довели до разшифроване структурата на „молекулата на живота“ — ДНК. Благодарение на техните изследвания в последните години беше осъществена истинска революция в биологията. Най-прозорливите специалисти още тогава предрекоха, че фантастичните открития на молекулната биология крият заряд от колосални практически възможности. Или, както сполучливо се изрази по подобен повод виден наш учен, за кой ли път се потвърждава прастарата истина, че няма нищо по-хубаво от една добра теория!