Господин Свещаров
Биологичен калейдоскоп (3)

Ще открием ли братя по разум в Космоса? Нима сме сами в цялата Вселена? Посещавана ли е Земята от извънземни цивилизации?

„Вселената е толкова величествена и не е трудно да се допусне, че тя като цяло не е единен световен разум…“

Ако изхождаме от човешкия земен опит, разумът на Космоса би трябвало да се стреми към създаването на все нови и нови огнища от разум извън себе си. Тази фраза може да прозвучи причудливо за някои, но тук веднага трябва да кажем, че тя не е плод само на авторовото въображение — до мисълта за съществуването на „разумни сили“ в Космоса са стигнали много светли умове на човечеството, между които Айнщайн, съветският философ И. Ачкурин, Самуел Крам и др. Става дума за насочено въздействие върху неживата материя, върху нейната организация и за създаването на условия, предразполагащи възникването на живот. Въздействувайки по този начин върху материята на неживата планета, според Айнщайн космическият разум изпълнява ролята на „организираща сила“, проявяваща се в цялата Вселена.

Основателят на учението за биосферата академик В. И. Вернадски писа по този повод следното: „Тези сили изменят облика на Земята, от тях той в значителна степен се извайва. Обликът на Земята не е отражение само на нашата планета, проява на нейното вещество и енергия, той е едновременно плод на външните сили на Космоса. Тук става дума за всепроникващото насочено въздействие на космическите сили, за които пространството, а може би и времето не може да са пречка. Земните твари са плод на сложен космически процес, те са необходима и закономерна част от стройния космически механизъм, в който, както знаем, няма случайности.“

За най-голямо съжаление човечеството понастоящем все още няма никакви доказателства за съществуването на каквито и да са висши форми на съзнание. Но както казва академик Вернадски, „нима научната хипотеза не излиза винаги извън пределите на фактите, послужили за основа на нейното построяване?“

По отношение на възможността за съществуване на разумен извънземен живот мненията са рязко поляризирани. Този въпрос, изглежда, е вълнувал хората още от дълбока древност, но той започна да се дискутира особено сериозно и разпалено непосредствено след като нашата цивилизация встъпи в космическата си ера. По-голямата част от учените и специалистите смятат, че в Космоса сигурно съществуват наши братя по разум, докато песимистите направо отричат тази възможност и твърдо заявяват, че ние сме сами в Галактиката. Така например преди няколко месеца в английското научно списание „Ню сайънтис“ се появи статия на Франк Типлър, в която той твърди, че човечеството е само не само в нашата Галактика, но и дори в цялата видима Вселена. Неговата увереност почива на две основни съображения.

Първото му съображение се базира на мнението на съвременни специалисти по теория на еволюцията, които твърдят, че развитието на разумни същества от прости едноклетъчни организми е един толкова сложен процес, който направо изглежда невероятен. Защото от простите едноклетъчни организми до сложните многоклетъчни водят безброй еволюционни пътища и само извънредно малко от тях могат да доведат до получаването на разумни същества. Освен това способността за развиване на напреднала технология също се базира на сложно изградени биологични системи. Именно поради това мнозинството от специалисти допускат, че е извънредно невероятно такава способност да се появи повече от веднъж, поради което ние сме единствените разумни същества в Галактиката, а може би и във видимата Вселена.

Вторият аргумент на Типлър звучи още по-убедително. Ако „те“ съществуваха, отдавна щяха да бъдат тук, казва той, защото едва ли някой вече се съмнява, че междузвездните пътувания са възможни. Известно е, че днес учените разполагат с необходимата ракетна технология, която прави междузвездните изследвания достъпни, но за съжаление липсва им подходяща компютърна технология. Авторът има предвид компютър с разум, който би се доближил до човешкия, способен да се самовъзпроизвежда и да конструира със суровини от слънчевата система, към която е насочил всичко, за което има планове. Сонди, снабдени с подобен изкуствен разум, биха могли незабавно да се „размножат“, щом достигнат дадена планетна система, да я изучат и да изпратят свои копия към други звездни системи, където процесът ще се повтори и т.н. Разбира се, всички тези сонди ще изпращат непрекъснато данни до станцията-база. По такъв начин след определен период всички звезди в Галактиката ще бъдат достигнати от копията, възпроизведени от първите няколко сонди.

Както може да се предположи, сондите ще носят на борда си програми за построяването на всякакви конструкции, необходими при колонизирането на планетната система-мишена от копия на вида, създал първата изследователска сонда. „Цялата информация, пише Типлър, необходима за синтезирането (или по-скоро създаването — б.а.) на човешко същество, е кодирана в ДНК на оплодената човешка яйцеклетка. По принцип тази информация би могла да се съхранява в паметта на разумната сонда и да й подаде команда да постави начало на развитие на зиготата (оплодената яйцеклетка), като я постави в изкуствена утроба. Не забравяйте, че сондата има на разположение всички налични суровини в дадена слънчева система и цялата енергия, която произвежда централната звезда в нея. За девет месеца в звездната система ще се появи човешко същество, което ще се отгледа от родители-сурогати, конструирани също от «вълшебната» сонда. По този начин първото поколение от хора би могло да насели космическа станция, също построена от сондата, или дори да бъде заселено на някоя подходяща планета.“

Подобни „разумни“ сонди биха могли също така много успешно да уловят сигналите на евентуално съществуващите извънземни цивилизации с много по-голяма сигурност. Защото радиотърсенията, които сега човечеството предприе посредством прослушване на пространството с радиотелескопи (т.н. проект СЕТИ), могат да дадат резултат само ако установим връзка с цивилизация, развила технология, подобна на нашата, и която все още не е започнала междузвездни пътувания, както и не разполага с по-ефективна техника за излъчване и приемане на сигнали.

Преди години големият математик Джон фон Нойман е доказал, че по принцип създаването на самовъзпроизвеждащ се универсален конструктор е напълно възможно. Цената на една сонда, обзаведена с подобен конструктор, не би надминала сумата 6 милиарда долара, която е в границите на възможностите не само на правителства, но дори и на частни организации в днешно време. Приблизително такава сума, а може би даже и доста по-голяма, би се похарчила, ако продължаваме да изследваме (или по-скоро да прослушваме) междузвездното пространство, с надеждата да открием следи от космическите си братя. Освен това вероятно ще минат хиляди или милиони години, преди човечеството да получи отговор на своите сигнали. В същото време, казва Типлър, една „сонда на фон Нойман“ може да се построи и изстреля само за няколко години. Дори и да се използва съвременната все още твърде примитивна ракетна технология, само за 300 милиона години тя ще покрие цялата Галактика със себеподобни сонди. „А това е толкова кратък период, заключава Типлър, в сравнение с възрастта на нашата Галактика (около 10 милиарда години) и аз стигам до извода, че ако имаше разумни извънземни същества, техните сонди щяха вече да са тук. А тъй като не са, разумни извънземни същества НЯМА! Това е накратко моят аргумент срещу съществуването на разумни извънземни същества. Когато учените, вярващи в извънземния разум, отговорят на предизвикателството ми и започнат да спорят с мене, всеки читател ще може сам за себе си да реши дали сме сами във Вселената.“

Няма спор, че приведените от Типлър аргументи срещу съществуването на разумни извънземни същества са доста силни и трудно могат да се оборят. Не бива също така да се забравя, че в продължение на последните 25 години разискванията, които водиха най-изтъкнатите специалисти по въпросите на Космоса, доведоха до два генерални извода: първо, че няма никакви доказателства за съществуването на извънземни цивилизации и априорното им приемане като съществуващи е антинаучно, и второ — това съвсем не означава, че те не трябва да бъдат търсени, тъй като, ако те все пак съществуват, ние трябва (дори сме длъжни!) да знаем това и да се опитаме рационално да се възползваме от контактите с тях.

Проучванията, проведени до този момент съгласно проекта СЕТИ (Комитет за свръзка с извънземните цивилизации), установиха твърдо два факта:

— в Слънчевата система не съществува цивилизация извън нашата;

— на разстояние 14 светлинни години от Земята не е установена цивилизация, която да разполага с достъпните ни технически средства за радио– или светлинна връзка, чрез които да сигнализира за своето съществувание. Нещо повече — специалистите най-вече по радиоастрономия са убедени, че дори да съществува някъде в пределите на тези 14 светлинни години цивилизация, която не желае да кореспондира с нас, ние все пак бихме я разкрили посредством контрола на радио– и другите електромагнитни излъчвания. Остава да се примирим с надеждата, че в пределите на нашата Слънчева система (най-вероятно на някои от спътниците на Юпитер или на Сатурн) или в друга близка до нашата звездна система може би ще се открият примитивни форми на живот.

Означава ли всичко казано дотук, че вече трябва да кажем „сбогом“ на извънземните цивилизации? Повечето учени са на мнение, че е най-добре засега да им кажем „довиждане“. Както вече казахме в началото на нашия разказ, ентусиастите продължават с нестихващ оптимизъм да търсят доказателства за съществуването на разумни извънземни същества. В Съветския съюз например прослушвания на космическото пространство се правят от няколко места на територията на СССР. Най-многобройни са научните групи, ръководени от д-р Троицки и д-р Кардашев. За споменатите изследвания се използва и апаратурата на научноизследователския кораб „Академик Курчатов“. Съветските учени разработват специални съоръжения, които, монтирани на специални орбитални станции или на лунната повърхност, ще „подслушват“ изпращаните от Вселената сигнали.

В Съединените щати опитите за улавяне на сигнали с изкуствен произход също продължават. Прослушва се посредством радиотелескопи дължина на вълната 21 см. По този начин вече са „опипани“ над 300 звезди. Американските учени снабдиха първата напуснала пределите на Слънчевата система автоматична сонда „Пайъниър-10“ със специално послание, записано на платинена плочка. В него се съдържа кратка информация за живота (живите разумни същества) на Земята и координати, показващи разположението на Слънчевата система в Галактиката. Преди няколко години посредством шифровани сигнали към звездната система „Месие-13“, намираща се на близо 24 хиляди светлинни години от нас, беше изпратена „лекция“ за нашата цивилизация. Посланието беше изпратено с помощта на радиотелескопа в Аресибо — Пуерто Рико, чийто диаметър е 305 метра. Интересно е да се отбележи, че споменатите послания бяха изпратени в годините, когато на няколко пъти беше съобщавано по най-сензационен начин за улавянето на сигнали от космическото пространство, за които се предполагаше, че имат изкуствен произход. По-късно обаче винаги се установяваше, че сигналите идват от квазари или пулсари, които имат напълно естествен произход.

А сега нека дадем за малко повече време „думата“ на оптимистите. Техният ентусиазъм се подхранва най-вече от предположението, че в нашата Галактика има около 100 милиарда звезди, а във видимата част от Вселената има наистина фантастично много други галактики — техният брой възлиза също на около 100 милиарда! Ако една цивилизация се пада само на 1 милиард звезди или даже на хиляда милиарда звезди, то във Вселената би трябвало да съществуват близо 1 милиард цивилизации!

За да може да се развие живот, подобен на земния, планетите трябва да отговарят на няколко абсолютно необходими условия. Така например масата им не трябва да превишава тази на Земята с повече от 0,4%, за да може да се образува и запази годна за дишане атмосфера. Възрастта на планетата трябва да превишава 3 милиарда години, за да има време появилите се сложни форми на живот да създадат пригодна за дишане атмосфера, и най-вече за да може еволюцията да протече спокойно. Периодът на завъртане около оста си не трябва да превишава 96 часа (4 земни денонощия), което гарантира на организмовия свят нормални температури през нощта и през деня. Наклонът на оста на въртенето й (наклонът на екватора към плоскостта на орбитата) и осветеността на планетата са взаимно свързани. Смята се, че осветеност, близо 2 пъти по-голяма от тази на Земята, и наклон на екватора до 81° са напълно съвместими с изискванията за живот. Траекторията, по която се движи около нейното Слънце, не трябва да е прекалено елиптична, за да не се получават големи температурни разлики. Ако планетата се движи по орбита в двойна звездна система, двете звезди трябва да се намират доста далеко една от друга.

Някои по-прецизни изчисления са показали, че от 100-те най-близки звезди (включително 11 невидими техни компаньона), отстоящи до 22 светлинни години от Слънцето, само 43 биха били с пригодни за живот планети. Повечето от тях са обаче толкова малки, че в тяхната система пригодна за живот планета би могла да съществува само в случай, ако около нея се въртят големи спътници (и то на близко разстояние, което е извънредно рядък случай!), които в гравитацията си да й помагат да запазва скоростта на въртенето си. Останалите звезди не са подходящи по следните причини: на 3 от тях масата е чудовищно голяма (Сириус, Процион и Алтаир) и животът им протича твърде бързо; 7 са бели джуджета и около тях не може да има живот; 57 са твърде малки; 1 звезда (40 на Еридан A) не подхожда, тъй като е член от двойна система с бяло джудже, независимо че е приемлива от други гледни точки.

Сред 14 най-перспективни кандидата вероятността да имат поне една пригодна за живот планета е 43 на сто. Тези звезди са: Алфа на Центавър A, Алфа на Центавър B, Епсилон на Еридан, Тау на Кита, 70 на Змиеносеца A, Ита на Касиопея A, Сигма на Дракона, 36 на Змиеносеца A, 36 на Змиеносеца B, HR 7703, Делта на Пауна, 82 на Еридан, Бета на Хидрата и HR 8832… В най-близката до нас звездна система — Алфа на Центавъра, вероятността да се открие пригодна за живот планета е 1:10!

Искаме да споменем нещо и за един интересен и подробен анализ на условията за живот на Земята, направен преди няколко години от д-р Майкъл Харт. Той установил, че ако орбитата на нашата планета е била само с 5 на сто по-близко до Слънцето, за 3,7 милиарда години натрупващият се парников ефект е щял да я превърне в топлинен ад, подобен на този, който съществува на Венера. В обратната посока границата на живота е още по-тясна — ако орбитата на Земята е била с 1 на сто по-далече от Слънцето, родната ни планета е щяла да заприлича на Марс. Д-р Харт прави заключението, че същите ограничения са валидни за всички планети, които се намират в системата на подобни на нашето Слънце звезди и които имат достатъчно големи водни басейни. „Парниковият“ и „ледниковият“ ефект ограничават извънредно много броя на планетите, върху които съществуват благоприятни за зараждане на разумен живот условия. Звезди, които имат по-малка маса и енергия от Слънцето, имат още по-тесен пояс на живот, който пада до нула за звезди с маса 0,83 от масата на Слънцето. Ако звездата има маса 1,2 пъти по-голяма от слънчевата, парниковият ефект само за 400 000 години ще превърне планетите в нагорещен ад. Тези изследвания са още едно доказателство към тезата, че много малка част от звездите имат пояс с ширина няколко милиона километра, в който, ако съществува планета, върху нея вероятно може да се зароди живот. Това означава също, че ако не е сама, то нашата цивилизация е поне доста самотна във Вселената.

Както вече споменахме, много учени са оптимисти по отношение съществуването на извънземни разумни същества. Според академик Г. Наан разумният живот във Вселената е разпространен умерено. Той стига до този извод, като има предвид, че досега не сме били свидетели на контакт с извънземни цивилизации. Според Наан последните постижения на редица науки, в частност — термодинамиката на силно неуравновесените системи, или това, което днес наричаме синергетика, говорят за това, че земните мислещи същества не са уникални. Той излага с няколко думи проблема така: ако някъде съществуват атомите на 24 химически елемента, необходими за „конструирането“ на живот и се разполага с 4 милиарда години и необходимите условия, рано или късно ще се появи някое разумно същество. Тъй че на планети с подходящи условия неизбежно възникват произволно високоорганизирани структури. Затова в нашата Галактика и подобните на нея може да има от 2–3 до няколко десетки цивилизации. Ученият не отхвърля категорично и предположението, че някъде съществуват може би и цивилизации от изкуствени разумни същества, разбира се, едновременно с естествени разумни същества. Той мисли обаче, че естественият път за природата е много по-прост и икономичен.

Най-оптимистично звучат изказванията на доктора на физико-математическите науки В. Мороз. Той смята, че разумният живот е твърде разпространен във Вселената, въпреки че днес е трудно да се каже колко цивилизации съществуват едновременно в Галактиката. Във всеки случай техният брой според него се колебае по всяка вероятност между десетки хиляди и десетки милиони!… Д-р Мороз предполага, че в близките 20–50 години ще бъде установена връзка с някоя от цивилизациите. Според него днес човечеството разполага със средства за установяване на такава връзка, но най-важният въпрос е избирането на правилната посока за търсенето. Освен това, казва той, не съм съвсем уверен, че посоката на търсене, която понастоящем се пропагандира от радиоастрономите, е най-правилната. Според него най-ефективни за установяване на връзка с извънземните цивилизации не са късите радиовълни, а инфрачервените излъчвания. Казано още по-точно, оптималният диапазон за връзка с разумни обитатели във Вселената е от 100 микрометра до 1 милиметър.

Преди години един от най-„запалените“ привърженици на идеята за множествеността на разумните светове беше член-кореспондентът на АН на СССР Виктор Шкловский — виден съветски изследовател на Вселената. За двадесет години обаче неговите схващания претърпяха коренни промени и днес той е убеден, че човешкият разум е самотен във Вселената. През последните години, казва чл.-кор. Шкловский, „радиосветимостта“ на Земята нарасна милиони пъти. Отстрани, т.е. от други части на Галактиката, това би изглеждало като избухване на свръхнова звезда! И въпреки това Космосът продължава да мълчи…

На проведения през 1982 година симпозиум по проблемите на извънземните цивилизации в Талин повечето от участниците не споделили този песимистичен възглед. При откриването на симпозиума видният съветски учен, член-кореспонден на АН на СССР Всеволод Троицки е заявил: „Аз не виждам достатъчно силни аргументи срещу множествеността на обитаемите светове…“

За да приключим с разглеждането на въпроса за съществуването на „братя по разум“, нека кажем, че понастоящем съществуват три хипотези, които обясняват мълчанието на Вселената:

1. Нашите представи за еволюцията са погрешни и нашата цивилизация вероятно е единствена във Вселената.

2. Не съществува технологически високоразвита извънземна цивилизация.

3. Човечеството се е развило на Земята в изкуствена изолация. Ние сме „отделени“ от свръхцивилизациите на нашата Галактика толкова изкусно, че дори и не го забелязваме. Възможно е ние да сме „младенческа“ цивилизация, която трябва да „порасне“, преди да бъде приета в „Галактическия клуб на възрастните“…

Вероятно мнозина от нашите читатели ще си спомнят за прожектирания преди няколко години у нас филм на Ерих фон Деникен „Спомени за бъдещето“. Този филм беше като че ли кулминация на апологетиката за съществуването на космически пришълци, посещавали нашата планета в доисторически времена. Основната идея на филма беше сюжетите на всички древни митове, религии и предназначението на някои древни културни паметници, които нямат окончателно обяснение от науката, да се приемат като свидетелство за космически пришълци. Състоятелността на тази концепция беше подложена на строга научна преценка и в края на краищата тя рухна през 1978 година под натиска на неопровержими научни данни. Сега ние вече можем още по-добре да преценим колко тенденциозно е подбрал Деникен материала за „теорията“ си както във филма, така и в няколкото си книги на същата тематика. Нещо повече — в някои от случаите той направо си служи с фалшификация на известни факти, като разчита на ефекта от „психологическата атака“ срещу слабоподготвения научно зрител или читател.

Съвсем естествено е, когато става дума за древни пришълци от Космоса, да се обръщаме към авторитетното мнение на сериозните изследователи. Защото сред тях има немалко привърженици на тезата за внимателния, дълбоко научен подход към въпроса за древните посещения на Земята от другопланетни същества. Тези учени изучават паметниците на материалната и духовната култура на миналото, търсят сериозни аргументи за или против реалността на събития, предполагащи наличие на палеоконтакт с космически пришълци, или пък на събития, които все още могат поради силата на традициите да се отнесат към сферата на фантастиката.

А миналото на човечеството ни е оставило достатъчно загадки. Тук ще опишем само две от тях. През 1938 година немският археолог Кьониг при разкопки в Багдад най-неочаквано открил електрическа батерия, създадена 2000 години преди Волт и Галвани. Най-заинтригуваща е обаче находката на американския геолог Майксел, направена през 1961 година в Калифорния. Находката имала странна форма и била цялата обвита с вкаменели раковини. Той я разрязал с диамантена пила и за най-голямо негово учудване вътре била куха. Голямата изненада била обаче намиращият се вътре шестоъгълен порцеланов изолатор с цилиндрични отвори, в които се намирали покрити с ръжда късчета метал с отводи. Всички данни показвали, че това е запалителна свещ. Когато по слоевете от вкаменелости изчислили възрастта на находката, оказало се, че тя е прекарала под земята най-малко 500 000 години!

Намирането на „запалителна свещ“ (ако не се окаже поредната фалшификация с комерческо-тенденциозна цел), дошла от една толкова далечна епоха на Земята, през която по нея са се разхождали предшествениците на днешния Хомо сапиенс (разумен човек), е направо казано фантастична находка. Ако се установи със сигурност автентичността й, то тогава ще имаме основание да приемем, че в миналото Земята наистина е била посещавана от представители на извънземни цивилизации. И да започнем отново да се губим в догадки къде са изчезнали тези същества, защо толкова дълго време не се появяват пред нас, дали не е загинала цивилизацията им, или пък тайно ни наблюдават и нарочно пазят мълчание, за да не смутят самобитното развитие на нашата цивилизация?

Едва ли има любознателен човек, който да не е запознат със споровете на учените около произхода на така наречения „тунгуски метеорит“. Те пламнаха с още по-голяма сила след 1945 година, когато човечеството за пръв път се запозна с колосалната мощ на взривените над японските градове Хирошима и Нагазаки американски атомни бомби. Тук няма да се спираме на множеството изказани хипотези за ядрения произход на тунгуското тяло. Една от тях обаче заслужава малко по-голямо внимание. Тя е плод на единствената в света успешно защитена кандидатска дисертация за тунгуската катастрофа. Според нея 30 юни 1908 година е бил ден на умишлена или неволна ядрена интервенция от страна на извънземна цивилизация. Според автора на дисертацията Алексей Золотов взривът в Тунгуския басейн по характеристиките и геофизичните последици има значително сходство с ядрен взрив. Най-убедителните аргументи в подкрепа на хипотезата са, на първо място, регистрираните от уреди смущения в магнитното поле, характерните колебания на въздушните вълни след взрива и спектърът на сеизмичните трусове. Оптическите явления в нощта след взрива показвали, че близо 30 на сто от общата енергия на взрива се е превърнала в светлинно излъчване, както става и при ядрените взривове. На второ място стоят резултатите, доказващи повишена радиоактивност на дърветата, оцелели след катастрофата, която съответствува на тази от ядрен взрив, осъществен на височина 5–7 км в атмосферата. И на трето място — показанията на очевидците, съгласно които тялото се е движело по сложна променлива орбита и е изменяло направлението на полета си.

Разбира се, привържениците на кометната хипотеза защищаваха отлично позициите си, но те и до ден днешен не могат убедително да обяснят защо кометата не е била забелязана от нито една обсерватория? Освен това няколко нощи след взрива на една територия от р. Енисей в Сибир до Лондон е имало необикновено силно нощно светене на атмосферата. Нощите са били толкова светли, че е можело да се чете вестник и дори да се правят снимки. Светенето е било отбелязано само в един сравнително ограничен участък от планетата ни. Ако то е било предизвикано от опашката на комета, то „бели нощи“ би трябвало да има навсякъде по света, тъй като опашката дори и на най-малката комета значително превишава размерите на Земята.

Авторът на хипотезата за атомния произход на тунгуското тяло смята, че произведението на извънземната цивилизация може да е попаднало случайно на Земята или да е представлявало сигнал, изпратен целенасочено към нас. За съжаление дисертацията на Золотов не дава отговор на въпроса: защо? При това положение тунгуският феномен продължава да бъде загадка за учените.

Доказателство за упоритостта на учените, с която продължават да търсят сигнали от извънземни цивилизации, е новата апаратура на учените от университета в Стенфорд — щата Калифорния, САЩ. Апаратурата започна да действува от април 1983 година. Тя има размери на средно голям хладилник и може да долавя с помощта на голям компютър едновременно 74 000 различни сигнала. Научноизследователският комплекс е монтиран в пустинята Мохав в Южна Калифорния. Търсенето на сигнали ще бъде съсредоточено върху 778 звезди, отдалечени на не повече от 1000 светлинни години от Земята, каталогизирани като „достатъчно близки до нашето Слънце звезди, които биха могли да развият живот върху своите планети“. Научноизследователската група се ръководи от д-р Джон Билигъм — един непоправим ентусиаст, който на неотдавна състоялия се XXXIII международен астронавтичен конгрес в Париж е казал, че ще продължи да търси отговор на „най-вълнуващия и най-стимулиращ въпрос: сами ли сме в безкрая от звезди и галактики?“