Господин Свещаров
Биологичен калейдоскоп (13)

Притежава ли магнитната вода „чудотворни“ свойства? Как влияе магнитното поле върху организмовия свят? Животът — рожба на земното магнитно поле?

Едно наскоро публикувано съобщение в Чехословакия раздвижи духовете сред научните среди. Изследователят Ф. Немец публикува извънредно интересния резултат, че подложена на въздействие от силно магнитно поле вода сравнително бързо разтворила извадени по хирургичен път бъбречни камъни. Страдащи от това тежко заболяване хора започнали редовно да пият магнитна вода, но… лечението не довело до очаквания резултат. Предположили, че по всяка вероятност режимът на обработка на водата бил далеч под оптималния. Опитите в това направление продължават, тъй като се смята, че магнитната вода има засилени диуретични свойства и с това съдействува за „отмиване“ на солите от организма.

Според някои изследователи магнитната вода притежава и други важни свойства. Така например тя проявявала бактерицидно действие. При прекарване на речна вода през магнитно поле със сила 5600 ерстеда, 90 на сто от намиращите се в нея бактерии от вида Ешерихия коли загивали. Оттук можело да се направи заключение, че по аналогия умират и други микроби, като причинителите на дизентерията, холерата, туларемията и др. Освен това окуражителни резултати били получени при използване на магнитна вода в селското стопанство. След поливане с нея било констатирано значително повишаване на добивите от слънчоглед, захарно цвекло, домати, моркови и други зеленчуци. В редица публикации са описани изследвания за влиянието на магнитното поле върху растенията. В тях се посочва неговото влияние върху растежа им, върху газовата обмяна, върху интензивността на поглъщане на минералните вещества и движението на протоплазмата в клетките. При това в зависимост от силата на магнитното поле може да се получи стимулация или инхибиция (потискане) в развитието на растенията или на отделни техни части. Така например установено е, че по-силните магнитни полета потискат растежа на корена, докато по-слабите го стимулират.

Но лечебна ли е всъщност магнитната вода и притежава ли тя приписваните й свойства? Известният съветски биофизик чл.-кор. Михаил Волкенщейн е на мнение, че магнитната вода не може да притежава някакви удивителни свойства. Защото по начало водата е диамагнитно вещество и слабата й отрицателна намагнитизираност изчезва незабавно след отстраняването на въздействуващото й магнитно поле. „Говорейки за въздействието на магнитното поле, например върху чистата вода или на разтворените в нея йони — пише чл.-кор. М. Волкенщейн, — употребяват вярната формула за силите, с които магнитното поле действува на движещите се в него заредени частици (така наречените сили на Лоренц). Обаче се премълчава, че коефициентът на пропорционалност, съществуващ във формулата, има в знаменателя си скоростта на светлината, което прави величината на силите на Лоренц в разглежданите условия пренебрежително малка. Много странно е мнението на пропагандистите, че магнитната вода оказва винаги положително въздействие: възпрепятствува образуването на котлен камък, повишава качеството на бетона и тухлите, подобрява флотацията, допринася за улавянето на праха, полезна е в медицината и т.н.“

Както добре разбирате, изтъкнатият съветски специалист в областта на физиката на молекулите сериозно критикува и поставя под съмнение приписваните на магнитната вода „чудотворни“ свойства. И ако за окончателното изясняване на този въпрос ще са необходими още много сериозни изследвания, то редица други загадки около влиянието на магнитното поле върху живите организми са вече задоволително обяснени.

Така например въпросът за действието на силните магнитни полета върху организмите отдавна вълнува изследователите. Особено интензивни проучвания в това направление бяха направени във връзка с развитието на пилотираните космически полети. Налагаше се изясняването на редица въпроси, свързани със създаването на силни магнитни полета за защита на космонавтите от космическата радиация. При опити със силни магнитни полета върху мишки бе доказано, че при 2500 ерстеда се ражда здраво потомство, което има обаче намалено тегло в сравнение с предишните котила. Когато силата на полето била повишена до 3100 ерстеда, малките живели само няколко дни след раждането, а при 4200 ерстеда зародишите загивали. Характерни промени са отбелязани и в кръвта на опитни животни, подложени на въздействието на силно магнитно поле. Количеството на еритроцитите (червените кръвни клетки) оставало сравнително постоянно, но левкоцитите (белите кръвни клетки) се увеличавали двукратно. При зайци настъпвало намаляване в активността на някои кръвни ензими. Наред с това бил констатиран друг интересен факт: животни и растения, държани в силно магнитно поле, ставали значително по-слабо чувствителни към радиационните поражения!

Извънредно интересни резултати донесоха изследванията, направени върху организми, отглеждани при пълна липса на магнитно поле. Установено бе, че някои бактерии намаляват силата на размножителния си процес близо 15 пъти! Низши едноклетъчни, плоски червеи, мекотели, както и някои птици значително забавят движенията си. При продължителен престой в немагнитна среда редица личинки бързо умират. В началото на космическата ера бяха правени опити и с мишки. Първото им поколение, отгледано в условията на безмагнитност, се развило по-бързо от родителите си. Следващите поколения обаче имали понижена жизненост. Увеличил се броят на мъртвородените мишлета. Животните ставали все по-вяли и отпуснати, залежавали се и започнали да им се явяват нарушения в дейността на черния дроб, бъбреците и половите жлези. На различни места по тялото им се развили злокачествени туморни разраствания. През 1967 година били проведени опити и с пшеница. Отначало коренчетата й нараствали по-бързо, но скоро и върху тях открили ракови тумори.

До този момент механизмът на влияние на магнитното поле върху човешкия организъм не е напълно ясен. При опити с хора, прекарали 5–10 дни в специална изолационна камера, не били наблюдавани сериозни патологични отклонения. Доброволци, престояли същото време в силно магнитно поле, се оплаквали от главоболие, раздразнителност, обща физическа отпадналост и дори смущения в паметта. Други се оплаквали от болки в сърдечната област, безсъние и липса на апетит. На трети силното магнитно поле въобще не действувало. В един институт от Академията на медицинските науки на СССР направили интересен опит. Към тила на намиращ се под хипноза човек приближили силен магнит. Образите внушени на хипнотизирания по време на сеанса, изведнъж изчезнали. След отдалечаването на магнита те веднага се възстановили напълно.

Интересно е да се знае, че за лечебните свойства на магнита говорят в трудовете си Аристотел (IV век пр.н.е.), Плиний Стари (I в.), швейцарският лекар Парацелзиус (XV–XVI в.) и английският естествоизпитател У. Джилбърт (XVI–XVII в.). В изминалите столетия често преувеличавали свойствата на магнита с твърдения, че с него може да се излекува всяка болест и дори да се върне младостта. В последните години интересът към магнитобиологията и особено към магнитотерапията значително се увеличи. Въпросите, свързани с въздействието на магнитното поле върху организмовия свят, се изучават в стотици лаборатории по света.

В Съветския съюз началото на успешно прилагане на магнитно поле се поставя през 1938 година, когато в град Перм с негова помощ получават много добри резултати при лечението на незаздравяващи язви и счупвания, както и при облитериращи заболявания на периферните съдове. Днес едно от най-интересните постижения, с които съветската магнитотерапевтична школа може да се гордее, е работата на лекарите от Рижкия научноизследователски институт по травматология и ортопедия и Републиканския неврохирургичен център, който се ръководи от доктора на медицинските науки Раймонд Петрович Кикут. Ще се спрем малко по-подробно на тези изследвания.

Известно е, че стените на кръвоносните съдове са доста еластични и здрави. Но има случаи на вроден или придобит дефект, при който на определен участък стената на артериалния съд е по-тънка — образува се малко издуване, което се нарича аневризма. Достатъчно е кръвното налягане да се повиши и тънката стена на артерията се пуква. В медицинската практика най-опасни са аневризмите на главния мозък. При спукването на кръвоносния съд в мозъчната тъкан се натрупва кръв и образува хематом. Той притиска околната тъкан и я унищожава. В момента на спукването на аневризмата човек може да загуби съзнание или да получи лека или по-тежка парализа.

В най-благоприятните случаи на спукана аневризма кръвните съсиреци затварят пътя на кръвния поток, като самите малки кръвоизливи се резорбират напълно. Но такъв болен е под непрестанната заплаха от повторен мозъчен кръвоизлив, който обикновено е значително по-тежък от предшествуващия го и може да се окаже фатален. В много от случаите се налага оперативно изолиране на аневризмата, което спада към категорията на най-сложните операции в неврохирургията. По този повод д-р Кикут казва: „Дори най-успешните от тези операции са травмиращи за болния. Те могат да повлекат след себе си вторични нарушения в циркулирането на кръвта, а в резултат на това дискоординация на движенията, нарушения в психиката — у болния се променят мисленето, паметта. Започнахме да мислим дали болният, претърпял кръвоизлив в мозъка, не може да бъде излекуван без допълнителните травми, които могат да му бъдат нанесени по време на хирургическата намеса? С други думи, не може ли да се укрепи стената на кръвоносния съд, без да се прибягва до хирургични методи, като се използват закономерностите на мозъчния кръвен ток и дейността на съсирващия механизъм.

На специалистите е известен така нареченият биоелектричен феномен. Когато на кръвоносния съд се въздействува с електрическо поле, около стената, разположена откъм анода, протича интензивен процес на образуване на съсиреци (тромби). Заедно с физиците ние започнахме да мислим как да стимулираме тромбообразуването, без да се докосват кръвоносните съдове и без да се отваря черепната кутия. Решихме да опитаме чрез използване на магнита, тъй като именно магнитното поле дава възможност да се окаже влияние върху съдовете по безконтактен начин. Създадохме експериментални модели на аневризма и ориентирайки силовите линии на магнитното поле в определена посока, постигнахме тромбообразуване. На 26 септември 1973 година опитите с животни приключиха. Предстоеше да се докаже, че магнитно поле дори със сравнително голяма сила (2500 ерстеда) е безвредно за човека.“

Доктор Кикут сам легнал в магнитното поле, за да докаже безвредността му за здравия човек. Последвали възраженията, че след като магнитното поле тромбира болния съд, същото ще стане и със здравия. Напразно д-р Кикут посочвал известни теоретични положения на опонентите си. Оставал един последен аргумент — автоекспериментът! По време на този опит били регистрирани биотоковете на мозъка му, хемодинамичните показатели, направени били многобройни анализи и в крайна сметка неопровержимо се доказало, че в здравите кръвоносни съдове на здрав човек тромби под въздействие на магнитно поле не се образуват.

Латвийските лекари, физици и инженери са създали стереотаксичен електромагнитен апарат за лечение на аневризми в главния мозък, наречен „МУЛАТ“. След опитите с животни и автоексперимента били направени първите клинични изпитания върху болни. Първата им пациентка била 65-годишна жена, която след шесто поред спукване на аневризма била фактически в безнадеждно състояние. След прилагане на магнитолечението контролните ангиограми (въвеждане на специално рентгеноконтрастно вещество в мозъка, което позволява да се видят на рентгеновата снимка кръвоносните съдове, самата аневризма и да се определят размерите й) показали значително намаляване на аневризмата. След няколко сеанса на лечение състоянието на болната видимо се подобрило, изчезнало силното й главоболие, подобрило се общото състояние на нервната й система. Аневризмата била запълнена с тромб — една добра естествена защита срещу повторни кръвоизливи. Един наистина много добър резултат, и то постигнат без хирургична намеса.

Според достоверни статистически данни с нарастването на силата на електромагнитните полета се засилват различните епидемии. В такива периоди избухват холерни и тифусни заболявания, влошава се състоянието на болни с активна туберкулоза. Страдащите от ревматоиден артрит започват да чувствуват болки в ставите. Значително се влошава състоянието на хора с болни сърца и зачестяват инфарктите на миокарда. Установени са достоверни съотношения между динамиката на слънчевата активност и психическите заболявания.

Физиолозите са на мнение, че по-старите във филогенетично отношение животни се отличават с особена чувствителност към земното магнитно поле. Това е твърде характерно за рибите например и затова се предполага, че земното магнитно поле служи на много от тях като ориентир при дългите миграционни или сезонни преходи. Смята се също така, че у всички животни може да се създаде условен рефлекс към магнитното поле. Успешни опити в това отношение са правени в няколко научни института. Твърде интересни резултати са били получени при европейската змиорка. Оказало се, че при своите гигантски по разстояние миграционни пътешествия тази риба се ориентира по магнитното поле на Земята. В опитни условия, където млади змиорки били поставяни в лабиринт, пълен със солена вода и еднаква температура и налягане, рибите лесно намирали посоките на света, ориентирайки се по силовите линии на магнитното поле. Когато полето бивало блокирано, змиорките губели ориентацията си.

Биолозите успяха да докажат, че червеите, насекомите и мекотелите се ориентират също по строго определен начин. По време на полет редица насекоми (мухи, пчели, скакалци, бръмбари и други) предпочитат да се движат по посока север-юг. По същото направление предпочитат да се движат и риби, пуснати за първи път в съвършено непознат за тях басейн.

Според професор Ф. Меркел от Зоологическия институт на град Франкфурт на Майн при полета си през есента и при завръщането си през пролетта летящите през нощта червеношийки се ориентират по звездите. Ако небето е затулено с облаци, то тогава птиците използват „магнитния си компас“. Това предположение било опитно потвърдено от други сътрудници на същия институт. Те забелязали, че подтиквани от могъщия си прелетен инстинкт, червеношийките от лабораторните помещения непрекъснато правели опити да летят в югозападна посока — т.е. по направлението на естествения им прелетен курс. Когато поставили птиците в стоманена клетка, която намалила силата на земния магнетизъм до 0,14 гауса, птиците започнали да летят в различни посоки и напълно се дезориентирали.

Нашата Земя представлява всъщност един гигантски магнит и всички живи същества са потопени в магнитното й поле. Някои учени изразяват мнение, че животът е възникнал в съвременната си форма благодарение на това поле, което като един гигантски чадър отклонява убийствените дози космическа радиация. В последно време стана известно, че земното магнитно поле периодически се изменя в противоположна посока и в момента на промяната неговото напрежение се понижава до нула. Това откритие даде основание известни изследователи да свържат „изчезването“ на магнитното поле на Земята с биологичните катастрофи в миналото. Те изтъкват, че с изчезването на „магнитния щит“ на планетата нейната повърхност се подлага на въздействието на космически радиации, които дотогава са били задържани от него. Тогава радиацията е унищожавала наведнъж много организмови видове. Вероятно тази е била една от главните причини за катастрофално бързото измиране на гигантските влечуги от Мезозойската ера — една загадка, която още продължава да озадачава биолозите. Преди известно време тази хипотеза беше подложена на съмнение, тъй като изчисленията на учени от редица страни доказаха, че отслабването на земното магнитно поле не може да усили космическата радиация до степен, че тя да стане извънредно опасна за сухоземните и най-вече за морските организми. Сега тази хипотеза може отново да се смята за реабилитирана, след като вече със сигурност се знае колко пагубно се отразява върху биосферата липсата на магнитно поле.

Геомагнитното поле вероятно не е само щит, който предпазва Земята от убийствените дози космическа радиация. То може би е било и необходимо условие за възникването и съществуването на земния живот. Може би ненапразно няма живот на Марс и на Венера — там магнитното поле е извънредно слабо.

Няма съмнение, че все по-задълбочените изследвания на учените в най-скоро време ще ни дадат отговор на редицата загадки, свързана с въздействието на магнитното поле върху земните организмови видове.