Джоан Рос
Без прецедент (7)

Седма глава

Джесика се изнервяше все повече, докато се приготвяше за тържеството на Джордж Бенингтън. Повтаряше си, че е смешно на нейната възраст така да се вълнува от предстоящата среща с мъж. Но бе изминало много време, откакто не беше излизала с никого. Петнайсет години, ако трябваше да бъде точна.

Самата ситуация беше глупава. Жените на тези години не „ходеха по срещи“. Трябваше да назове по друг начин това, което се канеше да направи. Тя съзнаваше, че времената са различни и няма нищо нередно в копнежа, който изпитва по Куин Мастърсън. Но възпитанието й заплашваше да отнеме мъничко от удоволствието.

Добрите момичета не лягат с мъж, за когото не са омъжени, каза си Джесика. Е, не беше девствена, когато се омъжи за Брайън. Но тя го обичаше или поне мислеше, че е така, а първия път се любиха вследствие на избухналата страст. Определено не беше планиран така хладнокръвно, както възнамеряваше да стори с Куин довечера.

Докато лежеше във ваната и отпиваше бяло вино, Джесика осъзна, че всъщност цял живот се бе стремила към одобрението на другите. Като дете беше покорна и прилежна, ревностно търсеше похвала или усмивка от баща си. Терънс Маклафлин не прекарваше много време в дома си, погълнат от своята работа. Но в редките случаи, когато отделяше време за Джесика, тя се стараеше да не го разочарова.

В годините на брака това саморазрушително поведение се задълбочи, тя даже напусна по време на втората година факултета по право заради настояването на Брайън той да издържа семейството. Съпругът й гледаше на желанието й да се развива професионално като на заплаха за собственото си мъжко самочувствие. Смяташе, че мястото й е вкъщи при децата.

И Джесика, копнееща да бъде обичана, се примири и изгради удобно царство, в което Брайън да властва и всичко да се върти около неговите желания и стремежи. И ако понякога негодуваше, Джесика се утешаваше, че това е цената, която трябваше да плати за любовта. Доста по-късно откри, че поведението й бе причинило загубата на самочувствие и така е прахосала немалко години.

Докато бавно отпиваше от виното, Джесика си каза, че още не е обявена награда за съпруга на годината. Нито пък за „примерна жена“. Попаднала в бързия ход и напрежението на света отвън и открила колко различен е той от спокойното съществуване в предградията, включително и в Мил Вали, тя отначало се бе почувствала като в непозната земя, чийто език и правила й бяха напълно чужди.

Джесика не си бе представяла стремежите и успеха по този начин. За нея те се бяха изчерпвали с искрящите от чистота прозорци, белите яки, добре сготвеното суфле. Единственото, което не изгуби стойността си по време на промяната, бяха дъщерите й.

Дори сега, преди сън, Джесика изричаше молитва на благодарност, че децата й растат здрави. И макар да не бяха така прекрасни и покорни, както романтично си бе представяла, преди да стане майка, те не й бяха давали сериозни поводи за тревоги. В това отношение Джесика се чувстваше щастлива.

Както имаше щастието да срещне мъж като Куин Мастърсън, реши тя, а виното и топлината в банята леко замаяха главата й. Всяка жена имаше право поне на една безразсъдна постъпка в живота си, а Джесика я беше заслужила.

Тя отдели твърде дълго време за грима си, искаше й се да бъде женствена и привлекателна, както си представяше, че са изглеждали жените, с които Куин обикновено излизаше.

Когато на вратата се позвъни, Джесика бе възвърнала самообладанието си и бавно тръгна надолу по стълбите, като опитваше да скрие нетърпението си.

Възнаградена бе от погледа на Куин, който се плъзна от прическата надолу по очертаните от елегантната рокля извивки на тялото, до нежните обувки, които напомняха стъклените пантофки на Пепеляшка.

— Мисля, че наградата си струваше дългото чакане — дрезгаво прозвуча гласът му.

— Радвам се, че ти харесва. — Леко се завъртя тя в приглушената светлина, а бузите й пламнаха от удоволствие, че я намират привлекателна.

— Харесах те и в анцуг — възрази той и я притегли в прегръдките си. Очите му горяха. Телата и на двамата пламнаха при допира, макар вечерта да бе хладна. Мъжът обсипа с нежни целувки устните й.

— Така никога няма да излезем оттук.

Пръстите й си играеха с косата му, бедрата й прелъстително се притискаха в неговите.

— Знам.

Този път целувката му бе дълга и бавна. Замаяна, Джесика почувства как тялото му се изпълва с неустоимо желание. Тя се топеше под ласките на дланите му, които се плъзнаха по бедрата й.

Твърде скоро прекрасните и изкусителни ръце я хванаха за раменете и леко я отблъснаха.

— По-добре да тръгваме — решително изрече той.

Тя кимна и прокара треперещи пръсти по бузата му.

— Направи ми една услуга — каза той в колата, на път към дома на Бенингтън, а гласът му още потрепваше от вълнение.

— Каквото поискаш.

— Не ме гледай така, докато сме там, защото не съм сигурен колко дълго ще успея да се въздържа.

Джесика се усмихна.

Куин паркира и облегна глава назад със затворени очи.

— Нужно ми е малко време — измърмори той.

Джесика се загледа в красивото лице само на сантиметри от нейното, забеляза как веждите му се свъсиха в опит да се съсредоточи, гъстите мигли хвърляха сянка върху скулите му, а плътните му устни все още бяха разтегнати в усмивка. Почувства как я изпълва топлина, по-различна от чисто физическия копнеж и за миг си помисли, че вероятно това е любовта.

Джесика опита да потуши непознатото усещане. Може би просто търсеше извинение за необичайното си държание. Все още част от нея имаше нужда да чувства, че обича, за да може да се люби с един мъж. Точно това странно усещане я бе обзело сега и тя реши, че всичко е наред.

Тържеството беше в разгара си, когато Джесика и Куин пристигнаха. Младата жена си помисли, че всред толкова много хора, ще успеят без проблем да се измъкнат незабелязано.

— Госпожо О’Нийл! — поздрави я Джордж Бенингтън. — Чудесно, че намерихте време да дойдете.

— Благодаря за поканата. — Пое ръката му Джесика. — Надявам се подаръкът ми да е пристигнал.

— Сигурно — разсеяно отвърна той. — Глория има грижата за всичко. — После се обърна към Куин и леко присви очи. — Радвам се да те видя, Куин.

— И за мен е удоволствие. Поздравления!

— Е, идеята за тържеството е на Глория. Вече изгубих броя на годините. Още се учудвам, че толкова дълго издържахме заедно.

— Да, удивително постижение за тези времена — съгласи се Куин.

— Щом стана дума за това — добави Джордж, — нали ти се занимаваш с делото на Кийт Такър?

— Да, за нещастие.

— Госпожо О’Нийл, вие не представяте ли Силвия Такър?

Джесика се подведе от любезния му тон.

— Точно така.

— Не мислите ли, че връзката ви с Куин ще се отрази на интересите на страните?

— Връзка? — недоумяващо повтори Джесика.

Отново се убеждаваше, че работодателят й не бе благосклонен към жените адвокати. Как можеше да допусне, че тя няма да си свърши добре работата само защото не е безразлична към Куин?

— Госпожа О’Нийл чудесно представя клиентката си — намеси се Куин. — Смятам, че изборът на Силвия Такър е най-добрият. Няма защо да се притесняваш, Джордж — тонът му подсказа, че въпросът не подлежи на обсъждане.

Дори да не го бе грижа за чувствата на Джесика, Джордж Бенингтън очевидно не искаше да засегне Куин.

— Доволен съм да чуя това — заключи той. — Защо не си налеете по едно питие?

— Чудесна идея — каза Куин и поведе Джесика към бара в другия край на огромната зала.

— Как може да е толкова тесногръд! — процеди Джесика. — Да допусне, че ще намеся личния си живот в работата.

— Не му се сърди — успокои я Куин. — Винаги се държи така с адвокатите, които са за първа година във фирмата му.

— С жените адвокати, искаш да кажеш.

— С всички адвокати — поправи я Куин.

— Ти пък откъде знаеш? — Погледна го тя.

— И аз съм работил след колежа за „Бенингтън, Марстън и Уайт“. Лоуел още не беше съдружник. Наричахме тази година „годината на ада“. Мисля, че с мен той беше още по-груб.

— Защо?

— Предполагам заради семейните отношения. — Сви рамене Куин. — Не желаеше да се чувствам привилегирован.

— Семейни отношения? — учуди се Джесика.

— Не знаеш ли, че Джордж Бенингтън ми е чичо? Мислех, че всички от гилдията са наясно с този дребен факт.

Думите му само напомниха на Джесика, че докато Куин е градял кариерата си, тя се е занимавала с пелени. Макар сега да се стараеше да компенсира, за миг и се стори, че Куин би имал повече общи интереси с жени като Ванеса. Или Памела Стюарт.

— Не ми ли предложихте питие, господине? — Отклони тези мисли тя.

— По-скоро ми идва да отвлека някъде прелестното ти тяло.

— Това сигурно ще допадне на чичо ти — щастливо се засмя Джесика. Но нещо й дойде наум, докато си пробиваха път към бара. — А защо напусна фирмата му?

— Мислиш ли, че бихме могли да работим заедно с Джордж?

Не, мълчаливо си призна тя. И двамата притежаваха изключително силна воля.

— А и ти не си единствената, която се стреми към независимост — тихо добави той.

Джесика прочете разбиране в очите му и опита да смени темата, за да разкъса тънката паяжинка, която започваше да ги обвива. Точно тогава до ушите й долетя познат глас, който я викаше.

— Татко — изненадано възкликна тя, когато забеляза високия мъж с посребрена коса да си пробива път към тях. — Какво правиш тук?

— Един от недостатъците на кариерата ми — да ме канят на всички тези сбирщини — недоволно отвърна той. — Здравей, Куин. Щастлив съм, че дъщеря ми най-после се сближи с някой, достоен за нея.

— Говориш като обожаващ баща — отговори Куин и се усмихна широко. — Как ти се отразява пенсионирането, Мак?

— Отвратително — призна Терънс Маклафлин. — Никога не се пенсионирай, Куин. Ако знаех, че това ще промени живота ми, нямаше да могат дори да ме изритат от съдийския стол. — Той отпи голяма глътка от бърбъна си и внезапно се обърна към Джесика: — Къде е майка ти?

— В Монтерей.

Терънс Маклафлин тихо изруга.

— Мислех, че ще бъде тук. Иначе нямаше да се появя изобщо. — Старецът разхлаби колосаната яка. — И без това мразя тези маймунски костюми.

— А защо трябва да е тук? — полюбопитства Джесика.

— Нали са стари приятелки с Глория Бенингтън.

— Вероятно не е искала да празнува годишнина от сватбата на приятелката си, след като нещата между вас двамата не вървят — каза Джесика с надежда баща й да признае, че е дошъл тук да уговори майка й да се върне у дома.

— Винаги е била твърдоглава — изръмжа Мак. — Напоследък е станала още по-ужасна.

— Тя казва същото за теб.

— Ясно, ти си на нейна страна. Жените винаги се поддържат, нали?

Джесика въздъхна и хвана ръката му.

— На ничия страна не съм — твърдо заяви тя. — Само искам най-после да се съберете и да обсъдите заедно проблемите си.

— Изморен съм. А и тя изобщо не иска да ме чуе… Знаеш ли, каза ми, че съм я подлудявал? Че съм се изпречвал на пътя й. Дори ми заяви да напусна дома ни и да я оставя на мира — той изруга, изгубил търпение. — Надявам се, че Аляска е достатъчно далеч и няма да я безпокоя повече.

— Не мога да повярвам, че мама е казала това — възрази Джесика.

— Обявяваш за виновен собствения си баща, без дори да го изслушаш, така ли?

Джесика объркано погледна Куин, който до момента бе запазил мълчание. Но заговори, прочел безмълвната молба в очите й.

— Нека си налеем още по едно, Мак — предложи той. — И поговорим по мъжки. — Погледна Джесика и се усмихна. — Нямаш нищо против да се позабавляваш сама, нали, мила?

— Не — с благодарност отвърна Джесика и целуна баща си бузата. — Радвам се, че те видях, татко. Трябва по-често да срещаме.

— Обаждай се, като минаваш през Аляска — измърмори той се остави Куин да го отведе.

— Значи „мила“?

Тръпки я полазиха от нескрития сарказъм в гласа, който се обади зад гърба й. Младата жена бавно се обърна и се озова срещу Брайън О’Нийл.

— Не знаех, че си тук.

— Любезна, както винаги.

Джесика реши да не отговаря на заяжданията му.

— Мислех, че искаш да си с децата през почивните дни. Кой се занимава с тях сега? Дирдри ли? — Не успя да прикрие раздразнението си.

— Дирдри е в Ню Йорк. Момичетата пожелаха да се видят с децата на семейство Франклин и не им бях необходим. Госпожа Уилсън е вкъщи.

— Да, Бони и Лори им липсваха — съгласи се Джесика. — А ти какво правиш тук?

— Знаеш, че Бенингтън се занимава с правните дела на моята фирма — припомни й Брайън. — Миналата седмица получих покана. Нямах намерение да се възползвам, но цяла вечер снощи и днес слушам за господин Чаровник. Реших, че е по-добре да те предупредя за грешката, която си на път да извършиш.

— Не съм на път да извърша грешка — хладно възрази Джесика. — Но дори да е така, не си ти този, който ще ми дава съвети за собствения ми живот. Ти повтаряше навремето, че трябва да стана по-независима. Ето ме сега — съвременна работеща жена с кариера.

— Достатъчно съвременна, за да спиш с чужд мъж до стаите на дъщерите ми? — подигравателно изрече той.

Джесика усети, че се изчервява.

— Не че ти влиза в работата, но не съм направила нищо, което да навреди на момичетата.

— Но си оставила Мастърсън хитро да им завърти главите с чара си. Как ще се почувстват те, когато той те изостави заради някое ново завоевание?

Джесика стисна устни, погледът й затърси Куин из залата. Имаше нужда и да пийне. Той сякаш бе изчезнал заедно с баща й. Помъчи се да заговори спокойно.

— Предполагам по същия начин, както когато ме изостави ти.

Тъмните му очи се присвиха.

— Никога не си била толкова самоуверена. Само преди няколко години щеше да хукнеш разплакана навън.

— Преди няколко години ти щеше да успееш да ме нараниш — възрази тя.

— А сега?

Тя сви рамене, изненадана, че въпреки раздразнението не изпитва болка.

— Сега съм зряла жена.

Погледът му потъмня и се плъзна по гъстата й коса, елегантната рокля, стройните крака. Джесика не помръдна, уверена, че изглежда прекрасно.

— Наистина — измърмори той. — Мастърсън, както изглежда, ще се забави, защо да не ти сипя едно питие и да поприказваме за доброто старо време?

Поканата беше недвусмислена, но вместо да остане доволна, че бившият й съпруг я намира привлекателна, Джесика по-скоро се изненада, че е напълно безразлична към Брайън.

— Това е тържество, Брайън, а не бдение над мъртъвци. — Тя обгърна с поглед залата и забеляза Куин, който идваше към тях. — Приятна вечер. — Усмихна се Джесика и тръгна да посрещне Куин, като остави Брайън да гледа след нея.

— Видях, че не си сама — не скри Куин раздразнението си.

Тя го изгледа с любопитство.

— Да не би случайно да ревнуваш?

— Отгатна. Оставих те само за миг, за да видя как бившият ти съпруг те изпива с поглед. Как очакваш да се чувствам?

Тя го хвана за ръка и започна да си пробива път през тълпата.

— Имам нужда от глътка свеж въздух.

— Паднала е мъгла. Сигурно е студено — предупреди я той.

— Значи ще ме топлиш.

Мъглата наистина се беше спуснала над града като дебело покривало, само няколко звезди слабо проблясваха на нощното небе. Луната чезнеше над моста Голдън Гейт. Шумовете от празненството заглъхнаха, Джесика и Куин се почувстваха сами в целия свят.

— Радвам се, че Брайън е тук тази вечер — тихо каза Джесика. — През всичките тези години, докато градях собствения си живот, дълбоко в себе си исках да заприличам на жените като Дирдри Хенсън. Тези модерни жени, които могат да бъдат интересни на мъжете на висотата на тяхното равнище.

— И сега откри, че си успяла. Поздравления. Можеш да си откраднеш съпруга обратно от новата му жена и пак да си станете щастливо семейство.

Леденият му тон не изплаши Джесика.

— Брайън наистина прояви интерес към мен — призна тя. — Но изненадата бе, че това не ме интересува. — Тя поклати глава, а гласът й потрепери. — Толкова години мечтаех за този миг, представях си как ще се чувствам, когато успея да спечеля одобрението му. Не че съм мислила да го върна при себе си. Просто ми се щеше той да осъзнае какво е захвърлил.

Куин мълчаливо се загледа в светлините на града, после каза:

— И как се чувстваш?

Джесика се засмя.

— Това е най-чудното. Чаках да усетя нещо — удоволствие, реабилитиране, удовлетворение. Но единственото, което почувствах, бе нуждата да те потърся.

— О, Джес. — Той погали бузата й. — Бях готов да убия този негодник, когато забелязах как те гледа. Ти си моя, Джес. Твърде дълго чаках и не възнамерявам да те загубя.

Тя нямаше време да помисли над думите на Куин, защото устните му се впиха в нейните и я лишиха от възможността да разсъждава.

Нощният ветрец си играеше с косите й, влажните пръсти на мъглата лепнеха по бузите й, но тя усещаше единствено горещите устни на Куин, силното му тяло, което се притискаше в нейното и събуждаше първичния вечен инстинкт.

Джесика не можеше да мисли, само лек вик се изтръгна от устните й, когато Куин се отдръпна.

— Стори ми се, че преживяхме земетресение — успя да промълви той.

— Не ме интересува — прошепна Джесика и докосна с устни пламналата му кожа. — Искам да се любя с теб, Куин.

— Тук? Опасно е, мила моя, дори да не мислим за земетресението.

— Искам да бъда безразсъдна тази нощ. Искам да живеем опасно, Куин.

— Ти си безразсъдна, Джеси — промърмори той, повдигна дланта й към устните си и се взря в младата жена. — Не мисля, че разбираш какво започваш сега.

Тя предизвикателно вдигна очи към него.

— Защо не се приберем да проверим твърдението ви, адвокате?

Куин внезапно осъзна как трябва да се е чувствал Адам, когато Ева е размахала лъскавата червена ябълка под носа му. Джесика все още не разбираше. Той я желаеше, не можеше да отрече. Но желаеше и нещо повече от красивото й тяло. Искаше сърцето й. И, проклет да бъде, искаше душата й.

Бе разбрал колко мъчително е преживяла развода си. Осъзна през какви промени е минала, за да се превърне в самоуверената адвокатка, каквато беше сега. Болеше го за нейната загуба, но страдаше и от неспособността на младата жена да разбере, че любовта не означава непременно слабост, нито, че бракът е само подчинение.

Куин искаше да прекара остатъка от живота си с Джесика. За себе си, но и заради нея самата. И заради дъщерите й. Знаеше, че могат да бъдат семейство, стига тя да оставеше събитията да се развият естествено. Ако успееше да отвори очи за любовта, която й предлагаше той?

Ако тази нощ се поддадеше на изкушението да се люби с нея, само щеше да провали всичко и да й позволи да обърка секса с любовта. Ако искаше да постъпи разумно, трябваше да изчака готовността й да признае чувствата си към него и да разбере, че това е любов. Но как я желаеше. Господи!