Джоан Рос
Без прецедент (6)

Шеста глава

Джесика се извини и изтича нагоре по стълбите, за да се преоблече. Когато се върна в кухнята, Елизабет вече разрязваше пицата.

— Този път май ще рискуваш с малко вредна храна — подхвърли Джесика.

— Куин е много убедителен — спокойно отвърна майка й. — Увери ме, че пицата е хранителна.

Джесика не се изненада, бе изпитала неговата убедителност на свой гръб. А това можеше да й навлече неприятности, печално отчете тя. Нямаше намерение да се обвързва. До момента всичките й усилия бяха насочени към семейството и кариерата.

Джесика отпъди тези мисли и извади диетична кола от хладилника.

— Ако продължаваш да ме храниш така, скоро ще се изтърколвам по хълма на път за работа.

— Мама бяга всяка сутрин — обади се Малори. — Казва, че уморителната работа в офиса я състарява.

Джесика се ядоса на дъщеря си, че разкрива това пред Куин, в погледа му пролича одобрение.

— Възхитително се прикрива — отбеляза Куин, а очите му плъзнаха по тялото й, очертано под изтърканите джинси.

— Спрете да ме обсъждате, сякаш не съм в стаята.

Разговорът се насочи към случките от деня и Джесика искрено се изненада от интереса, който Куин проявяваше към разказите на дъщерите й.

Очевидно добре се разбираха. Тя мълчеше и се питаше как ще прогони Куин от живота си, след като не успяваше да го държи далеч дори от дома си.

Потънала в мисли, разсеяно слушаше разговора. Резкият звън на телефона я накара да трепне.

— Джесика — прозвуча познат глас. — Как си?

— Добре съм, Брайън — отвърна тя и привлече погледите на останалите. — А ти?

— Прекрасно. Дирдри също.

Много важно, раздразнено си помисли Джесика.

— Как са момичетата? — попита мъжът.

— Добре са. Искаш ли да говориш с тях?

— С удоволствие — отговори бившият й съпруг. — Но тъкмо излизам. Исках да те попитам мога ли да ги взема тази събота, вместо идната седмица.

— Не виждам причина да ти откажа. — Сви рамене Джесика.

— Страхотно. Благодаря ти, Джес. Утре ще ги взема след училище, става ли?

— Ще им приготвя багажа — разсеяно се съгласи тя, притеснена от замисления поглед на Куин, който не откъсваше очи от лицето й. Обърна му гръб и започна да си играе с кабела на телефона.

— До утре тогава. Ще си бъдеш ли вкъщи?

— Не знам. — Настръхна тя. Стремеше се да поддържа приятелски отношения с Брайън заради децата, но не се чувстваше добре в негово присъствие. — Може би ще съм на работа.

— Не се преуморявай.

— Само така мога да покривам разходите — рязко възрази тя. — Другия месец ще идва електротехник, а той не работи без пари.

— Все още не разбирам защо не задържа къщата, нали ти предложих?

— Имах нужда от промяна. Харесва ни да живеем в града.

— Не съм убеден, че е добре за момичетата.

— Нещо друго да желаеш? — попита тя, за да не влиза в спора, който водеха през последните три години.

— Твърдоглава, както винаги, нали? — Той не се опита да скрие раздразнението си.

— Точно така — съгласи се тя. — Ще приготвя момичетата. Дочуване. — Джесика затвори телефона с каменна физиономия и съобщи: — Тази събота и неделя ще прекарате при баща си.

— Аз не мога — проплака Малори. — Обади се да му кажеш.

— Невъзможно — отказа Джесика. — Освен това той вече е излязъл.

— Няма да отида — заяви Малори и скръсти ръце.

Джесика знаеше, че тя още се сърди на баща си, задето бе изоставил семейството заради друга жена. Макар да се стараеше да не говори лошо за него пред децата, отношенията на Брайън и Малори бяха обтегнати. А за беда, Малори бе любимката на Брайън. Джесика подозираше, че дъщеря й страда, но никога не обсъдиха въпроса открито.

— Миличка, винаги си прекарвала добре там.

— Но сега имах друг план за почивните дни.

— План ли?

— Фестивалът на филмите на Чарли Чаплин — припомни й Малори.

Вярно, че цял месец дъщеря й беше говорила за това, със закъснение се досети Джесика. Малори наистина очакваше с нетърпение да гледа тези филми.

— Забравила бях — призна младата жена. — Ще се опитам да направя нещо.

— Баба може да ме заведе.

— Съжалявам, скъпа — каза Елизабет. — Ще трябва да отида до Монтерей. Обзавеждам нов хотел и собствениците пристигат от Хюстън.

— Прекрасно! — изръмжа Малори и сълзи напълниха очите и. — Всеки си има планове, а никой не пита какво искам да правя и аз. — Тя блъсна стола си и избяга от стаята.

— Извинете ме — каза Джесика и я последва.

Докато успокояваше дъщеря си, й мина през ум, че това ще реши проблема с Куин. Той сигурно вече си тръгваше, благодарен, че не се е обвързал с жена на средна възраст с три буйни дъщери.

Но Куин отново успя да я изненада. Тя долови лек шум, вдигни очи и го видя на прага на стаята.

— Може ли да направя едно предложение?

— Не е необходимо — бързо отвърна Джесика, досещайки се какво ще бъде то.

Малори вдигна поглед, изтри мокрите си от сълзи бузи и с надежда попита:

— Какво предложение?

Господи, помисли си Джесика, дано не започне да разчита на Куин. Достатъчно болка е насъбрала. Той влезе в малката спалня и приседна на ръба на леглото.

— Защо не отидем двамата с теб, докато майка ти е на работа?

— Мамо?

— Вече обещах на баща ти да прекараш почивните дни при него — опита да възрази Джесика.

— Това не е проблем — увери я Куин. — Нека утре вечер отиде при баща си, в събота сутрин ще я взема, после ще я откарам обратно в Мил Вали.

— Мамо!

— Не мога да допусна да си разкъсваш времето заради нас — поклати глава Джесика.

— Това е най-практичното разрешение, Джес — възрази той. — Освен това няма нищо по-прекрасно от възможността да имам среща с две хубави жени в един ден.

— Две? — подсмръкна Малори.

Куин извади кърпичка от джоба си и й я подаде.

— Две — потвърди той. — Вечерта съм поканил майка ти на танци.

В този миг се оказа, че не са сами. Джил беше влязла в стаята, следвана от Сара. Елизабет остана на вратата.

— Мама никога не ходи на танци — обади се Сара.

— Грешиш, скъпа, вече съм танцувал веднъж с нея.

— Наистина ли? — полюбопитства Малори, възвърнала доброто си настроение. — След като се разведоха с татко ли?

— Преди да се оженят — отвърна Куин. — Много сбърках, че не се възползвах от тази прекрасна възможност навремето. Не трябваше да позволявам баща ви да ме изпревари.

— Господи! — възкликна Джил с широко отворени очи. — Най-романтичното нещо, което някога съм чувала!

— На твоята възраст всичко е много романтично — сухо каза Джесика. — За твоя информация, бях на осем години.

— Колко отдавна е било! — подсвирна Сара и Джесика се почувства на сто години. — И още помниш? — Обърна се малката към Куин.

— Всеки миг — отвърна Куин и топло погледна Джесика.

— Само защото още не може да се съвземе — заяде се тя и стана от леглото, за да се отдалечи от Куин. — През цялото време го настъпвах. Пак ли искаш да се подложиш на това мъчение, Куин?

Устните му бавно се разтегнаха в усмивка, която я накара да пламне отново.

— Ще си купя железни обувки — обеща той и погледна Малори. — Уговорихме ли се?

— Мамо?

Джесика не намери сили да възрази и само сви рамене.

— Като че ли нямам избор, след като всички сте срещу мен — с нежелание се съгласи тя.

Куин стана и доволно потърка ръце, сякаш не бе очаквал друг изход.

— Страхотно. А сега, Джил, да ти помогна ли за домашното упражнение?

Миг по-късно Джил влетя отново в стаята и прегърна Джесика.

— Не знам къде го намери, мамо. Но се радвам, че си го открила. — После засия в усмивка и хукна навън.

— Не е това, което си мислите — настоя Джесика, почувствала се неудобно в присъствието на другите две дъщери и майка си, които разменяха многозначителни усмивки. — Между Куин и мен няма нищо. Така че не си правете прибързани заключения.

— Не бих и посмяла, скъпа — промърмори Елизабет и тайничко се подсмихна.

Джесика не можеше да издържа повече на изпитателните им погледи.

— Имам работа — заяви тя и излезе от стаята.

Прекара остатъка от вечерта в спалнята си, като се опитваше да оформи документите по делата, които водеше. Не се показа дори когато Елизабет почука да й каже, че Джил е разкрила тайната на Питагоровата теорема, а Куин си тръгва.

— Мисля, че не е нужно да го изпращам — промърмори тя и остави майка си да се справи със задачата заедно с децата.

 

 

За голямо облекчение на Джесика, следващата сутрин протече без произшествия. С чувство на задоволство тя зачертаваше една след друга задачките си от списъка. Малко преди обяд се почуди дали да не пропусне следващия ангажимент, който бе добавила сутринта.

Най-много мразеше да купува дрехи. Това нежелание се бе подсилило от провала й с Дирдри Хенсън. Три години по-късно Джесика все още разчиташе единствено на тоалетите, които втората жена на бившия й съпруг бе избирала за кампанията. Последния път, когато Елизабет бе подмамила Джесика в магазин за дрехи, беше преди година и половина. Ужасно се притесни тогава и не искаше да й се случи същото отново.

Замислено почука с химикалката по бюрото. Бе усетила възхищението на Куин снощи и споменът за чувствения му поглед я изпълваше с копнеж. Отдавна не се бе случвало някой мъж да спре очи на нея по този начин. А и тя да усети вълнение.

Джесика се замисли дали не бе съвсем естествено да й се иска да изглежда по-красива, ако отношенията им с Куин се задълбочат? Да се чувства желана?

Тя прехвърли наум съдържанието на гардероба си. Вечерните й рокли наистина бяха скъпи, елегантни и винаги модни. Дирдри се бе погрижила за това. Но принадлежаха към друго време. Подхождаха на другата Джесика О’Нийл. А ако бе готова да се отдаде на авантюра с един мъж със заплашителната репутация на Казанова, искаше й се да облече нещо ново. Нещо, което сама си е избрала.

Каза на Пола, че излиза на обяд и ще позакъснее, след което се отправи с автобуса към Юнисън Скуеър. Там бе пълно с елегантни магазини, някои от които твърде престижни.

Изведнъж я обзе предателска тревога и тя усети как се задушава, въпреки че автобусът не бе претъпкан. Веднъж слязла на тротоара, Джесика пое дълбоко дъх и опита да се успокои.

Повтори си, че е силна и независима жена, която е напълно способна да обиколи магазините в обедната почивка, но като тръгна по Пост Стрийт, улицата й се стори ужасно тясна, хората — твърде много, сградите — заплашително високи.

Джесика отчаяно закопня за безопасността на своя офис, където се чувстваше уверена и по-сигурна. Но нещо й пречеше да се върне.

Когато влезе в магазина, към който се беше отправила, главата й бучеше и я побиваха тръпки — за миг затвори очи, усетила класическите симптоми на атаката от нервно напрежение и се подпря на близката стена. Състоянието й привлече вниманието на млада продавачка.

— Добре ли сте, госпожо?

Гласът долетя сякаш от много далече, но Джесика се насили да се овладее.

Тревогата й бе заменена от смущение, когато тя успя да кимне:

— Да, добре съм. Бихте ли ми казали къде мога да намеря моделите на Лора Ашли?

— Лора Ашли? — Погледът на момичето се плъзна по строгия й костюм.

— Точно така. — Опита да се усмихне Джесика. — В настроение съм за нещо романтично.

Час и половина по-късно Джесика се чувстваше така горда, сякаш бе изкачила Еверест. Без ничия помощ беше успяла да избере прекрасна колекция от дрехи, които носеха романтичния дух на отминали времена. И още по-важно — бе преодоляла глупавите си тревоги, последно наследство от проваления й брак. Нареди тоалетите да бъдат изпратени в дома й и тръгна обратно към офиса така, сякаш й бяха израсли криле.

— Обядът трябва да е бил страхотен — подхвърли Пола, забелязала поруменялото лице на Джесика. — Познавам ли го?

— Бях на пазар — през смях отвърна Джесика.

— Сигурно си направила прекрасни сделки.

— По-вероятно задлъжнях за следващите две години. Добре че дъщерите ми обичат хотдог.

— Списъкът с телефонните обаждания е на бюрото ти.

— Има ли нещо важно?

— Силвия Такър те търси четири пъти, майка ти — веднъж — да пита дали ще се прибереш за вечеря. После бившият ти съпруг напомни, че в шест и половина ще вземе момичетата и накрая се обади господин Мастърсън, но не остави съобщение.

— Би ли набрала номера на господин Мастърсън? — помоли Джесика и се изчерви от удоволствие.

Пола присви очи, но замълча.

— Разбира се.

Джесика изхлузи обувките и подгъна крака под себе си, докато изчака съобщението на Пола, че Куин е на телефона.

— Здравей — почти без дъх изрече тя.

— Здравей. Изглежда си в по-добро настроение от снощи.

— Да, наистина съм в прекрасно настроение.

— Тогава едва ли ще искаш да чуеш моите новини — нерешително предупреди Куин.

За миг Джесика се ужаси, че той ще отмени срещата им. Не можеше да го обвинява, снощи наистина се беше държала детински.

— Казвай — издума тя и затаи дъх.

— Кийт Такър отново е войнствено настроен.

Облекчението на Джесика се изсипа в звънлив смях.

— Това ли било? И какъв е проблемът сега?

— Ти наистина си в прекрасно настроение днес, нали? — засмя се Куин.

— Да — отвърна тя. — Дори Такърови не могат да ми го развалят.

— Хрумна ми нещо. Защо не отидем да наемем яхта? — внезапно предложи той. — Пролетта вече се усеща във въздуха и разпалва мечтите на хората.

— Може би само въображението.

— Мечти, въображение, не е ли едно и също? Мечтая за теб, Джеси О’Нийл. Наистина, мила моя, ти разпалваш мъжкото въображение.

Сладостна топлина се разля по тялото на Джесика.

— Не бъди толкова тесногръд. И ние, жените, си имаме въображение и мечти.

Куин явно беше доволен да чуе това.

— Надявам се да не прозвучи нахално, ако попитам дали моят образ се появява в мечтите ти?

Джесика осъзна, че флиртува с него. Но се наслаждаваше на всеки миг.

— О, ти си в главната роля — призна тя, а гласът й прозвуча дрезгаво и подканящо.

— Разбираш ли какво ми причиняваш? — изръмжа той.

— Мога само да се надявам.

— Отказвам се от плаването. Имам по-добра идея.

Джесика се усмихна, изумена от начина, по който успяваше да предизвика такъв копнеж у Куин. За пръв път в живота си се почувства като Йезавел, Далила, Саломе, всички тези съблазнителки и фатални жени, които владееха тайнствените умения да подлудяват мъжете.

— Запази я за себе си — съблазнително измърка тя.

Стонът на Куин бе твърде красноречив.

— Значи ли това, че днес няма да се видим?

— Заета съм — и в нейния глас прозвуча разочарование. — Но ни остава утре вечер.

— Утре вечер — повтори той. — Предполагам, трябва да отидем на онова проклето тържество.

— Ти каза, че присъствието ми е задължително — подразни го Джесика.

— И колко ще останем там?

Джесика замълча, наслаждавайки се на мисълта, че забавянето на отговора причинява страдание на Куин. Никога не бе изпитвала това усещане за женска сила с Брайън.

Всъщност тя бе изградила самочувствието си така трудно и бавно, както и своята независимост, но през последните три години бе решила, че харесва новия си образ. Очевидно и Куин го харесва, с усмивка помисли тя.

— Достатъчно, за да ни забележат — каза накрая Джесика.

— Момичетата в Мил Вали ли ще бъдат?

— Да.

— А майка ти отива в Монтерей, нали?

— Да.

— И цялата къща остава празна за теб?

— За нас — поправи го тя.

— Ще умра, докато чакам утрешния ден.

— Недей — засмя се Джесика. — Разчитам на обещанието да заведеш Малори на кино.

— Сигурна ли си, че не можеш да дойдеш сега?

— Наистина имам работа. Съжалявам.

— Е, значи до утре вечер — шумно въздъхна Куин.

Той тъкмо щеше да затвори, когато Джесика си спомни, че се беше обадил заради последното оплакване на Кийт Такър.

— Куин, почакай — бързо изрече тя.

— Промени ли решението си?

— Кажи за господин Такър.

— О! — тонът му подсказа, че и на него не му се говори за това. — Готов е да убие Силвия, задето е обръснала животното.

— И вчера се канеше — сви рамене Джесика.

— Не, вчера смяташе да й извие врата — поправи я Куин. — Днес вече иска да я нареже на парченца.

— Не ми казвай, че е кастрирала коня — дъхът й спря.

— Е, не е чак толкова лошо. Просто някаква женска не иска вече да се доближи до него.

Джесика се разсмя.

— Не е смешно — оплака се Куин. — Той сега е един нещастен мъжкар — гласът му галеше като кадифе. — И аз прекрасно го разбирам.

— Ще страда само докато му порасне козината, предполагам — игриво подметна Джесика.

— Ами аз?

— Ти имаш прекрасна коса, Куин. Гъста и блестяща като злато. Едно от нещата, които най-много ми харесват у теб.

— Какво още ти харесва?

Чувствените нотки в гласа му сякаш преминаха по телефонната линия и докоснаха младата жена.

— Утре вечер ще ти кажа — прошепна тя и внезапно потръпна при мисълта какво предизвиква.

— Ще те принудя да го направиш, скъпа — дрезгаво предупреди той.

— Надявам се… О, знаеш ли как да стигнеш до къщата, за да вземеш Малори?

— Тя ми обясни снощи — разсеяно отвърна Куин. И после изрече на един дъх: — Наистина ли ще работиш до късно или просто се криеш от бившия си съпруг?

— По малко и от двете — призна Джесика, без особено да се изненада от неговата проницателност. Често бе доказвал тези дни, че сякаш чете мислите й.

— И сигурно няма да искаш да вечеряш по-късно с мен?

— Трябва да съм в офиса много рано утре сутринта.

— Дали съзнаваш на какво ме обричаш тази нощ?

— Съжалявам.

— Тя съжалява — измърмори той. — Май по-добре да те оставям да работиш.

— Довиждане, Куин.

— Довиждане, Джес. — Гласът му я погали като милувка. — Искам да знаеш, че ще прекарам останалите часове до утре вечер с мисълта за теб.

— И аз — преглътна Джесика.

Е, направи го! Джесика О’Нийл, известна с внимателното планиране на своя живот, се бе съгласила да преживее авантюра. Докато опитваше да се съсредоточи върху работата си през останалата част от деня, младата жена не спираше да се чуди защо все пак това я караше да се чувства и малко тъжна.