Фабиан Ленк
Монтесума и свещеното сърце (7)

В тайния проход

— Тъмно е като в рог — мърмореше Леон. — Трябваше да вземем факла.

— Щяхме да привлечем вниманието — отвърна Ким и остави Кия на земята. — Тук има нещо като разклонение. Накъде ли води?

Галерията не беше по-висока от метър и половина и приятелите трябваше да се наведат, за да не си удрят главите. Леон разпери ръце и започна да опипва стените вляво и вдясно. После бавно продължи напред. Сърцето му биеше все по-бързо и по-бързо. Кой знае какво ги очаква след няколко крачки.

Леон напрегна слух, но наоколо цареше пълна тишина. Тишина и тъмнина като в гроб, отекна в съзнанието му. Нещо се посипа изпод ръцете му. Пясък ли е това? Или пръст? Ако галерията поддаде, всичко ще рухне. Той се спря, като се опитваше да си поеме въздух.

Ким, която вървеше след Леон, се блъсна в гърба му.

— Какво има? — попита тя.

— Нищо — отвърна той.

След това внимателно постави крака си пред другия и пипнешком се придвижи напред. Тук стените бяха гладки и твърди. Неочаквано напипа някаква цепнатина, дясната му ръка я заопипва. В нея беше влажно и хлъзгаво. Усети нещо между пръстите си и бързо издърпа ръката си. Нещото се въртеше и извиваше и изглежда, че имаше множество малки крачка. Леон сподавено изкрещя и започна да тръска ръката си.

— Да мина ли напред? — предложи Ким.

Преди да успее да й отговори, нещо се стрелна в краката му. Леон се стресна и се завъртя на място. В този момент обаче чу тихо мяукане и разбра, че е Кия, а не някакъв огромен, космат ацтекски червей, който се промушва през краката му.

— Трябва бързо да изляза — задъхваше се Леон, но продължи да се придвижва опипом напред.

Изведнъж тунелът свърши. Леон заопипва с ръце пода. Може би някъде има врата? Не откри нищо. Тогава почука по тавана. Отначало звукът беше глух, после изкънтя кухо.

— Елате насам! — извика той към Ким и Юлиан. — Вероятно над нас има още една не зазидана плоча!

Тримата застанаха един до друг и натиснаха тавана над тях. Той неочаквано поддаде и по главите им се посипа прах. С общи усилия приятелите успяха да избутат каменната плоча. По лицата им се плъзна слаба светлина.

Леон се хвана за ръба на отвора и успя да се изтегли нагоре. После помогна на Ким, Юлиан и Кия да се качат.

Къде бяха?

Светлината идваше от тясно правоъгълно прозорче. Приятелите се приближиха и заоглеждаха осветения от факли празничен площад.

— Ние сме в някакво помещение на пирамидата — отбеляза Ким.

Очите й постепенно свикваха със светлината. В единия от ъглите се чернееше някаква купчина. Ким заоглежда един по един струпаните предмети:

— Има кошница за въглища, някакво тънко наметало, малък барабан, глинени купи и… — момичето изпищя, в ръцете й имаше човешки череп, чиято долна челюст липсваше. Ким пусна черепа.

— Мисля, че трябва веднага да изляза — изстреля тя, като едва си поемаше дъх.

— Успокойте се! — каза Юлиан, въпреки че самият той трепереше, което едва ли се дължеше на студа. — Трябва да се съсредоточим и да действаме последователно. Защо таен вход води към тази стая? Това тук прилича на килер.

— Да — съгласи се Ким. — Явно се пазят неща, които се използват за някои ритуали.

Юлиан продължи:

— От библиотеката в Зибентан знаем, че владетелите на ацтеките непрекъснато дострояват централния храм, така че той става все по-голям. Предполагам, че галерията между покривите на стария и основата на новия храм е била достроена.

Ким седна на пода:

— Вероятно е така. От тази стая извършителят необезпокояван е стигнал до задната страна на чакмула. Излязъл е от дупката, откраднал е сърцето, отново е сложил плочата на мястото й и се е върнал обратно през прохода.

— Гениално — изтръгна се от Леон. — Трябва веднага да уведомим Кцимал. Като върховен жрец той е нещо като стопанин на пирамидата.

Но Юлиан не беше съгласен:

— Кцимал ли? Не му вярвам. Това, което е сигурно, е, че извършителят добре познава теокали. В противен случай няма да може да прокопае галерията. Може би извършителят е самият Кцимал.

Ким също се съгласи с Юлиан:

— Освен това Кцимал има и мотив. По всичко изглежда, че мрази Монтесума и самият той иска да се качи на трона. Може би се надява да отслаби властта на Монтесума, а след това и да го свали от трона.

— Само че нямаме никакви доказателства — изтъкна Леон. — В храма има много слуги. Всеки може да го е направил. Но сте прави, че не трябва да се доверяваме на Кцимал.

— А какво ще кажете за Монтесума? Не трябва ли да му кажем? — попита Юлиан.

— По-добре да не го правим — отвърна Ким. — Може да си помисли, че имаме нещо общо с кражбата. Ще ни бъде трудно да му обясним как сме открили тайния проход. Не можем да му кажем, че ни е помогнала невероятно умната ни котка. Едва ли ще ни повярва! Освен това надали ще ни приеме в този момент — днес все пак е сватбата му.

— Пак си прав — съгласи се Юлиан.

— Смятам, че е по-добре сами да продължим разследването — надигна се Ким. — Трябва да се концентрираме върху Кцимал! Ще е хубаво, ако можем да разгледаме къщата му.

Юлиан и Леон се съгласиха с момичето и всички отново слязоха в тайния проход. Последен беше Леон. Той дръпна плочата над себе си и я постави на мястото й. След това приятелите опипом се запромъкваха към чакмула.

Ким подаде носа си от дупката и се огледа. Нямаше никой. Тя се изкатери горе и започна да наблюдава какво става около чакмула. Някои от жреците, в това число и Кцимал, все още бяха тук и обсъждаха, както и преди, изчезването на златното сърце. Мъжете бяха с гръб към Ким. Имаше и нови стражи, които също гледаха напред.

Много добре, помисли Ким и махна с ръка на Леон и Юлиан да се приближат. Те бързо се изкатериха при нея и безшумно поставиха плочата на мястото й. След това с невинни физиономии се приближиха към жреците.

— Стойте! — отекна глас и кръвта във вените им се смрази. Те се заковаха на местата си.

Студена костелива ръка легна върху рамото на Ким. Момичето се обърна и се взря в тъмното лице на Кцимал. В очите му пламтеше опасен пламък.

— Откъде идвате? — дрезгаво попита той.

— Отиваме да донесем въглища — бързо отвърна Ким.

— Не ви питам къде отивате, а откъде идвате! — ядосано натърти мъжът.

Ким трескаво съобразяваше.

— Кцимал! — извика някой откъм групата на жреците. — Владетелят иска да говори с теб. Веднага!

— Пак ще се видим — хладно произнесе върховният жрец, обърна се и бързо заслиза по тясната стълба.

Тъй като Йейак не им даде нови разпореждания, приятелите побързаха да се смесят с тълпата. На големия площад буйното веселие продължаваше.

Въпреки голямата навалица, приятелите успяха да намерят Чалчи на подиума за знатните. Тя разнасяше подноси с лакомства.

— Търсих ви! — извика Чалчи. — Случи се нещо ужасно!

— Какво?

Чалчи снижи глас:

— Златното сърце е изчезнало!

Приятелите смаяно се спогледаха. Нали беше заповядано да се мълчи по въпроса! Но вестта за кражбата очевидно се беше разнесла бързо.

Юлиан поклати глава. Който и да е крадецът, той искаше всички да научат за кражбата!