Фабиан Ленк
Монтесума и свещеното сърце (6)

Чакмулът

Приятелите се спогледаха. След това скочиха на крака. Кия беше готова да ги последва и се втурна нагоре по стълбите.

Пред храма на бога на дъжда стоеше Кцимал и крещеше на двама стражи. Йейак също беше тук. В очите му се четеше страх.

— Това е невъзможно, в името на Тлалок — вилнееше Кцимал.

Стражите засрамено гледаха към земята.

— Бързо повикай Монтесума! — заповяда Кцимал на младия жрец. Йейак се втурна да изпълни разпореждането му.

— Можем ли да попитаме какво се е случило? — предпазливо се намеси Юлиан.

Върховният жрец крачеше насам-натам, останал без дъх:

— Златното сърце! Изчезнало е! — успя да изрече Кцимал. Вените на шията му бяха изпъкнали. След това той пристъпи към приятелите. Кия направи гърбица.

— Изчезнало е, разбирате ли? — повтори върховният жрец. — Това е знак, че боговете са се отвърнали от нас. От народа ни, но най-вече от Монтесума! Без сърцето всички сме загубени!

— Не сме напускали поста си, през цялото време бяхме тук — с треперещ глас каза един от стражите, цялото му тяло се тресеше.

— Как ли пък не — изсъска върховният жрец и започна да разпитва останалите воини.

Приятелите се дръпнаха встрани.

— Може би стражите са откраднали сърцето — тихо каза Ким.

Леон поклати глава:

— Но защо не са избягали? Ако го бяха направили, щяха да избягат с плячката.

— Имаш право! — съгласи се Ким.

В този момент към тях се втурна Йейак, следван от Монтесума и четирима воини ягуари, сред които беше и Куанун.

— Кой открадна сърцето? — зловещо и тихо попита Монтесума.

Кцимал посочи стражите:

— Твърдят, че през цялото време са стояли пред чакмула — каза той.

Монтесума се приближи към първия страж, който мигновено коленичи пред него.

— Стани! — кресна му владетелят. — Искам да видя очите ти.

Стражът се подчини. По челото му избиха капчици пот. Без да промълви нито дума, Монтесума се взря в очите му. След половин минута войникът не издържа и запелтечи:

— Не бях аз, не бях аз!

— Претърсете ги! — заповяда Монтесума — И двамата! Веднага!

С това се зае Куанун, но не намери нищо.

Владетелят на ацтеките стисна юмруци:

— Отведете ги в тъмницата! — заповяда той. — И ги накарайте да проговорят. Трябва да намерим сърцето! Куанун, всички воини, които са на разположение, да тръгнат да търсят сърцето! Не губи време!

Воинът ягуар се поклони, после хукна надолу по стълбите.

През това време много жреци се бяха изсипали на горната площадка на пирамидата и стояха в кръг около Монтесума и Кцимал. Всички говореха един през друг. Приятелите останаха извън кръга, непосредствено срещу неохранявания в момента чакмул.

Отново отекна гласът на Монтесума:

— Успокойте се! Народът не трябва да научи, че сърцето е изчезнало. Който наруши заповедта ми, ще бъде убит!

След тези думи той отново се върна при гостите си. Жреците продължиха да обсъждат случилото се:

— Без сърцето ще ни сполети нещастие! — чуха приятелите гласа на Кцимал.

— Да, боговете са ни изоставили! — завайка се друг жрец. — Иначе нямаше да позволят сърцето да бъде откраднато!

— Изоставили са нас? Не, изоставили са Монтесума!

Никой не обръщаше внимание на приятелите и те се дръпнаха зад чакмула, за да се посъветват помежду си. Бяха застанали така, че жреците да не могат да ги виждат.

— Изчезването на сърцето означава, че Монтесума губи властта си — убеден беше Юлиан. — Който е откраднал сърцето, се опитва да отслаби властта на Монтесума!

— Сигурен съм, че не са били стражите — каза Леон.

Ким се наведе към Кия и я погали под брадичката. Котката доволно замърка.

— Но кой тогава? — попита Юлиан. — Стражите щяха да видят крадеца!

— Прав си — отвърна Леон. Преди половин час той си мислеше за връщане в Зибентан. Но сега вече и дума не можеше да става за това. Трябваше да разгадаят тази необяснима кражба!

— Да помислим логично — предложи Ким. — Как би могъл крадецът да се приближи до чакмула, без стражите да го забележат? Те гледат най-вече напред, към стълбите. Следователно, много вероятно е крадецът да се е промъкнал отзад.

Приятелите заоглеждаха празното, подобно на огромна зала пространство зад чакмула. Там нямаше дори врата. Ким отметна кичур коса от лицето си:

— Това не ни върши работа. Извършителят трябва да е дошъл отпред. И просто е минал покрай стражите!

Приятелите се умълчаха. В този момент Кия измяука и побутна Ким с нос.

— Какво има? — попита Ким и се усмихна. — Искаш да си играеш ли?

Кия отново измяука, сложи лапа върху крака на Ким и втренчено я загледа.

Ким повдигна вежди:

— Искаш да ми кажеш нещо? Така ли да те разбирам?

Котката настойчиво измяука и отмести лапа. След това скочи върху каменната плоча, точно зад чакмула.

— Не разбирам — промълви Ким и погледна към Леон и Юлиан. — А вие?

— Не — отвърнаха двамата в един глас.

Ким не спираше да наблюдава котката. Ето че тя започна да драска с нокти по широкия около два сантиметра процеп, обикалящ квадратната плоча с размери метър на метър.

Момичето погледна натам и подсвирна.

Юлиан и Леон се наведоха над плочата.

— Тя се клати — възбудено прошепна Леон и пъхна пръста си в процепа.

С помощта на Юлиан и Ким той успя да отмести плочата.

Приятелите боязливо погледнаха към жреците. Те, както и преди, оживено говореха.

Тогава приятелите се престрашиха да преместят тънката каменна плоча. Долу имаше дупка, достатъчно широка, за да се промуши човек. На слабата светлина, идваща от огньовете в ъглите, Юлиан, Ким и Леон видяха, че дупката не беше по-дълбока от два метра.

Юлиан въпросително погледна приятелите си. Те му кимнаха в знак на съгласие. След това един по един заслизаха надолу. Кия беше последна и скочи в широко разтворените ръце на Ким.