Джеймс Патерсън
Целуни момичетата (68)

67

— Какво, по дяволите, прави Крос? — попита агент Джон Асаро своя партньор. Те се намираха сред гъстата гора от другата страна на бунгалото в Биг Сур. Бунгалото напомняше на Асаро за първия албум на „Дъ Бенд“ — „Музика от Голямата Розовина“. Имаше чувството, че едва ли не всеки момент от мъглата ще се появят хипита.

— Може Крос да си пада по надничане в чужди спални, Джони. Откъде да знам? Той е гуру, психоаналитик на извратени типове. Човек на Кайл Крейг — каза Рей Косгроув и сви рамене.

— Това да не би да означава, че може да прави каквото му скимне?

— Най-вероятно — отново сви рамене Косгроув. Беше видял прекалено много идиотски ситуации по време на кариерата си в Бюрото, за да се впечатли от това.

— Преди всичко — каза Косгроув, — независимо дали ни харесва, или не, той има благословията на Вашингтон.

— Мразя Вашингтон със страст, която просто не иска да ме напусне — каза Асаро.

— Всички мразят Вашингтон, Джони. Второ, Крос поне ми прави впечатление на професионалист. Не гони евтина слава. Трето — продължи по-възрастният и по-опитен партньор — и най-важно, онова, с което разполагаме срещу доктор Рудолф, едва ли може да мине за убедително доказателство, че той е нашият мръсник. Иначе щяхме да алармираме полицията на Лос Анджелис, армията, флота и морската пехота.

— Може би преди смъртта си госпожица Либерман е допуснала грешка, като е вкарала името му в компютъра.

— Тя определено е допуснала някъде грешка, Джони. Може интуицията й да е била изцяло погрешна.

— А може би Уил Рудолф е бивше гадже на репортерката? И тя просто несъзнателно е написала името му в персоналния си компютър.

— Съмнително. Но възможно — каза Косгроув.

— Какво гледаме сега — доктор Рудолф или как доктор Крос гледа доктор Рудолф? — попита Асаро.

— Добре казано, колега.

— Може би поне доктор Крос и доктор Мактиърнън ще ни осигурят малко развлечение.

— Слушай, на това море капитан няма — каза Реймънд Косгроув. Усмихваше се. Мислеше си, че цялата работа вероятно е лов на зелен хайвер, но нямаше да му е за пръв път. Дори и да беше така, това бе един мащабен и отблъскващ случай. Вече беше обхванал няколко щата и всяка възможна нишка се проследяваше с отмъстителна страст. Връзка между двама серийни мръсници от единия до другия бряг!

Ето защо той и неговият партньор, както и двамата други агенти на ФБР, щяха да висят през цялата нощ и цялата сутрин, ако се наложеше. Щяха да изпълнят дълга си и да наблюдават лятното бунгало на един пластичен хирург от Лос Анджелис, който можеше да се окаже наистина страшен убиец, но можеше и да е просто един пластичен хирург от Лос Анджелис.

Те щяха да наблюдават Алекс Крос и доктор Мактиърнън и да гадаят за техните отношения. Косгроув не беше в настроение за нито едно от тези занимания. От друга страна, това беше голям случай. И ако той наистина успееше да залови Джентълмена, този път славата беше негова. Искаше му се Ал Пачино да изиграе ролята му във филма. Пачино нали играеше роли на испано-американци?