Джеймс Патерсън
Целуни момичетата (18)

17

„Не — помисли си Кейт. — Това е моят дом.“

Почти го изрече на глас, но не искаше да издава никакъв звук.

В апартамента й имаше някой!

Все още беше сънена, но бе почти сигурна в шума от проникване, който я разбуди. Пулсът й препускаше. Сърцето й се бе качило в гърлото. Боже Господи, не.

Остана съвсем неподвижна, свита край таблата на леглото си. Още няколко нервни секунди се източиха бавно, като векове. Не помръдна. Затаи дъх. Коси лъчи от лунна светлина, бели като кости, играеха по стъклата на прозорците, оформяха мрачни сенки в спалнята й. Вслуша се в къщата, вслуша се с пълно съсредоточаване във всяко проскърцване и изпукване, които старата постройка издаваше.

Този път до слуха й не достигна нищо необичайно. Но беше сигурна, че е чула. Последните убийства, както и новините за отвличания в университета я изпълваха със страх.

Стига зловещи мисли, нареди си тя. Не ставай мелодраматична.

Бавно седна в леглото и се ослуша. Може би някой прозорец беше останал отворен. Най-добре да стане и да провери прозорците и вратите.

За първи път от четири месеца почувства, че Питър Макграт истински й липсва. Не че щеше да помогне, но тя щеше да се чувства по-сигурна.

Не че беше изплашена до смърт или уязвима — можеше да се справи сама с повечето мъже. Можеше да се бие като фурия. Питър често казваше, че оплаква мъжа, който реши да я нападне, и действително го мислеше. Той изпитваше известен физически страх от нея. Е, разбира се, предварително уредените битки в доджото по карате бяха едно нещо. Това вече беше истинско.

Кейт тихо се измъкна от леглото. Никакъв звук. Усети грапавата и студена повърхност на дъските под голите си стъпала. Това изпрати сигнал за събуждане към мозъка й и тя зае бойна поза.

Прас!

Ръка в ръкавица я тресна жестоко през устата и носа й и на Кейт й се стори, че чува изпукване на хрущял. После голямо и много силно мъжко тяло се стовари върху нея. Цялата му тежест я притискаше към студените твърди дъски на пода.

Спортист. Мозъкът й обработваше всеки байт информация. Опитваше се да запази съзнанието си ясно и съсредоточено. Много силен. Трениран!

Беше й изкарал въздуха. Знаеше точно какво прави. Трениран!

Не беше ръкавица, осъзна тя. Беше кърпа. Силно напоена. Задушаваше я.

Хлороформ ли използваше? Не, нямаше миризма. Може би етер? Халотан? Откъде би могъл да намери анестетични средства?

Мислите й започваха да се замъгляват и тя се изплаши, че ще загуби съзнание. Трябваше да го отблъсне.

Изпъвайки крака, тя изви силно тялото си наляво и стовари цялата си тежест върху нападателя, по посока на бледата сенчеста стена на спалнята. Внезапно се оказа вън от хватката му, свободна.

— Лоша идея, Кейт — каза той в тъмното.

Знаеше името й!