Жорж Сименон
Мегре и доносникът (9)

ГЛАВА 9

В ПРОДЪЛЖЕНИЕ на три месеца банката вляво от кабинета на съдията Бутей бе почти непрекъснато заета. В различни градове в провинцията трябваше да се открият съучастниците на братята Мори, а следователно и на г-н Морис, взели участие в обирите на замъците и на големите имения.

Експертите също се бяха потрудили и в крайна сметка бе открит произходът на мебелите и картините на улица „Балю“ и в апартамента до „Ла Брюйер“.

У разни подозрителни антикварни търговци почти из цялата страна бяха открити също така някои от мебелите, откраднати от бандата.

Мегре отиде до Монмартр специално за да поздрави скромния инспектор Луи.

— Ами аз просто си вършех работата — промърмори той, като се изчерви.

— Един ден, когато пожелаете, можете да влезете в състава на моята полицейска група…

Вдовецът не можеше да повярва. Може би освен това се разкъсваше между желанието да стане част от „Голямата къща“ и привързаността си към квартал „Пигал“.

Делото бе предадено на съдебните заседатели през ноември. Делото по кражбите на замъците щеше да се гледа по-късно.

Изправени пред съда, Лин и Манюел продължиха да прехвърлят един върху друг отговорността за убийството.

Телефонното обаждане на жертвата предполагаше предумишленост и съответно — максимален размер наказание.

Въпреки търпението си съдията Бутей не успя да отдели един от друг двамата любовници, които се бяха превърнали в диви зверове един за друг.

Когато Лин даваше показанията си пред съда, от помещението на обвиняемите се дочуваше един глас:

— Тя лъже!

— Мълчете!…

— Казвам Ви, че тя лъже.

— А пък аз Ви заповядвам да мълчите…

Същата сцена се повтаряше, когато разпитваха Манюел.

Съдът бе категоричен. Осъдиха Манюел и Лин на по двадесет години, а Жо — на пет години затвор.

И тримата, напускайки залата на съда, си разменяха погледи, изпълнени с омраза.

Бълхата възвърна отново навика си да се обажда на инспектор Луи.

Епеленж, 11 юни 1971 г.