Сюзън Кайл
Любовен плам (8)

Осма глава

Габи не сподели с Боуи това, което бе узнала от Монтоя. Докато обядваха, тъмните му очи не се откъсваха от устните й и тя се досещаше, че и в него все още не е изгаснал огънят, който се бе разгорял при срещата им в гаража. Трябваше да се махне от къщата поне за известно време и затова замина за Ласитър.

Отби се при Боб Чалмърс, редакторът на „Ласитър Ситизън“, който бе живял преди във Финикс и познаваше Джони Блейк. Оказа се, че не го бе виждал от години. После поговориха и за Аги, с която Боб беше в приятелски отношения.

— Защо не напуснеш Финикс и не дойдеш на работа при мен — предложи внезапно той. — Ти си първокласен репортер и не се страхуваш да рискуваш. Моят сътрудник Харви пише хубави политически статии и е доста добър по въпросите за водата и селското стопанство, но не обича да вдига шум. А точно сега ни трябва човек, който да поразбуни духовете.

— Видях титулната страница на миналия брой — рече колебливо Габи.

Боб се изкашля.

— И вероятно уводната статия? Накълцах доведения ти брат на парчета. Няма да му се извиня, защото смятам, че греши. В Ласитър са необходими нови работни места. Не можем да си позволим носталгия по миналото, когато има толкова гладни хора.

— О, така е — отвърна тя, без да се опитва да му обяснява, че с Боуи нямат никаква кръвна връзка. — Всъщност точно затова съм тук. Джони ми поръча да напиша статия за селскостопанската компания, която иска да купи земя от Боуи. Мислех си, че би могъл да ме насочиш към някой неин по-висш служител.

Лицето му засия.

— Би ли могла да напишеш нещо и за нас, след като проучиш въпроса?

— Струва ми се, че ще успея да се споразумея с Джони за това — усмихна се Габи.

— Страхотно! Ела, ще те заведа до офиса за продажба на недвижимо имущество, където работи господин Бари. Той е борсовият агент. Вярно ли е, че двамата с Боуи са си разменили любезности тази сутрин?

— Така е — кимна тя.

— Е, постепенно всичко ще се изглади. Противоречията не продължават дълго, което е добре за местните граждани и лошо за вестниците, защото ги лишава от сензационни новини.

Боб Чалмърс я запозна с Алвин Бари, посредника, когото Боуи бе изхвърлил от „Каза Рио“ само преди няколко часа.

— Тази работа започва да ме изнервя — призна си господин Бари. — Не съм и допускал, че господин Маккайд ще се окаже толкова непреклонен. Ще си има доста неприятности.

— Но той си има своята гледна точка и мисля, че ще я отстоява докрай, въпреки че е в противоречие с вашето становище — отвърна сухо Габи.

Посредникът изглеждаше притеснен.

— Съжалявам, госпожице Кейн… забравих за роднинската ви връзка. Какво мога да направя за вас?

— Искам да науча повече за този проект.

Тя седна и извади портативния си касетофон.

— Бих желала да узная имената на изпълнителните директори, за да мога да се свържа лично с тях и да обсъдим проблема.

— Добра идея — съгласи се Боб и се настани до нея пред голямото дъбово бюро на Алвин Бари.

— Обикновено е трудно да се открият — въздъхна борсовият агент, — но ще направя каквото мога. Те… хмм… ми изпратиха някои рекламни материали. Заповядайте. Вече дадох на господин Чалмърс.

Габи запрелиства диплянките и сбърчи чело.

— Чух, че това щяло да бъде голям селскостопански проект, но на тези снимки няма нищо друго, освен производство на памук.

— Това е в други щати — в южните. Основният въпрос е да се получи земята, както разбирате. Господин Маккайд притежава десет хиляди акра, която подхожда идеално за проекта, защото е равнина. Макар че в селското стопанство вече се практикува подравняване с лазер, за да се усвои най-пълноценно водата за напояване. Освен това е близо до главната магистрала.

Габи имаше усещането, че нещо тук не беше наред.

— А какво ще кажете да се използва отточна вода за напояване?

Господин Бари премига.

— Моля?

Боб също я погледна в недоумение.

— Отточната вода е рециклирана отпадна вода — обясни им тя. — В някои случаи използването й е много по-икономично и така не са застрашени от изчерпване съществуващите водни запаси.

— Ами… това всъщност не е включено в проекта.

— Тогава какво се предвижда за предотвратяване на проникването на замърсители в подпочвената вода? И какво точно количество вода се предвижда да се изпомпва? Компанията ще спази ли постановлението за опазване на подпочвените запаси в производствената си дейност?

— Мили боже! — възкликна респектиран Боб. — Научила си си урока.

— За съжаление, аз не съм — направи гримаса борсовият агент. — Трябва да призная, че сега не мога да отговоря на въпросите ви, госпожице Кейн. Господин Самуелс е нашият изпълнителен вицепрезидент и съм сигурен, че той с удоволствие ще ви обясни всичко, което желаете да научите. Материалът ще е за вестника на Ласитър, нали?

— О, не. Аз работя за „Финикс Адвъртайзър“.

Господин Бари се смути.

— Не мога да си представя, че такъв голям вестник би проявил интерес към нашите проблеми тук в Ласитър.

— Нашите? — хвана се за думата Габи. — Мислех, че вие сте само агент.

— Ами… имам малък дял в компанията.

— Разбирам — присви устни тя. — Бихте ли ми дали телефонния номер на господин Самуелс?

— Да, разбира се — отвърна агентът и й подаде визитна картичка.

На нея пишеше: „Терънс Хайман Самуелс, вицепрезидент на корпорация «Биоаг», седалище — Лос Анжелис“.

— Не е ли много далече тази корпорация, за да търси земя тук? — намръщи се Габи.

— Както знаете, госпожице Кейн, цената на земята непрекъснато расте покрай големите градове и значителна част от плодородните площи се превръщат в индустриални и жилищни комплекси. Тъй че, като се вземе това предвид, Аризона не е чак толкова далеко.

— Но ние имаме проблеми с водните ресурси. Нивото на река Гила вече значително е спаднало, а селското стопанство е един голям потребител на вода.

— Страхувам се, че наистина трябва да говорите с господин Самуелс — усмихна се насила борсовият агент и стана. — Съжалявам, че зная толкова малко. Може би тези рекламни материали ще ви бъдат от полза все пак.

— Може би. Беше ми приятно да се запознаем, господин Бари, и благодаря за помощта — отвърна учтиво Габи.

— За каква помощ му благодари? — поде Боб, когато излязоха на улицата и поеха обратно към редакцията на вестника. — Рекламните материали ми изглеждаха доста ясни, докато не започна да задаваш тези въпроси. Не бях осъзнал, че съм приел всичко само откъм едната му страна. Къде си научила толкова много за водата?

— Аз съм експертът на Джони — леко поруменя тя. — Все някой трябваше да отразява дискусиите около Централния проект за Аризона.

— Разбрах.

— Е, не зная толкова, колкото бих желала, но умея да задавам въпроси и успявам да разбера отговорите. Освен това имам връзки за допълнителна информация, ако ми се наложи.

— Досега си мислех, че този проект е една осъществена мечта, но вече имам съмнения.

— Ще се свържа с господин Самуелс и ще се опитам да изкопча нещо. Господин Бари не знае много и това е разбираемо. Проектът все още е в работен стадий. Вероятно организаторите не са имали време да дойдат тук и да поговорят за него.

— Хващам се на бас, че господин Бари вече разговаря с тях по телефона.

Габи се усмихна.

— В такъв случай може би няма да ми се наложи да използвам този телефонен номер.

— Внимавай да не изгубиш моя. И си помисли за предложението ми. Ще ти дам дори същата заплата като Джони.

— Обещавам да си помисля — отвърна поласкана тя.

 

 

Когато пристигна в „Каза Рио“, бе закъсняла за вечеря. Начинът, по който Боуи я изгледа, когато седна на масата, учести пулса й.

— Изглеждаш добре — отбеляза той.

— Навън е толкова горещо. Ходих по магазините — излъга Габи, — но нищо не ми хареса.

— Наистина е много топло, за да се пазарува, скъпа — обади се Аги и влюбено погледна Нед. — Пътуването ни до крепостта „Кохайз“ беше приятно. Спряхме в Пиърс, за да разгледаме музейната сбирка в стария провинциален магазин. Нали си го спомняш?

— Да. В него има всичко — от антични предмети до филмови афиши с автографи на Джон Уейн.

— Проведе ли телефонните разговори, скъпа?

— Всички до последния.

— Всички? — повдигна вежди Боуи.

Габи кимна и му се усмихна заговорнически, като се питаше как ли щеше да реагира, когато узнае, че Джон Хамък е сгоден.

Към края на вечерята звънна телефонът. Оказа се, че Боуи трябвало незабавно да замине за Канада, защото възникнали затруднения в реализацията на проекта. Габи го изпрати до колата му.

— Наблюдавай ги — нареди й той и кимна към къщата. — Не ги изпускай от погледа си нито за минута.

Габи го изгледа лукаво.

— Да не влизам дори в банята?

— Не говори глупости. Ще се върна в петък следобед и ще направя всичко възможно да не закъснявам за партито.

— Окей.

Боуи повдигна брадичката й и потърси очите й.

— Опитваш се да ме избягваш от тази сутрин. Защо? — попита я тихо.

Лицето й поруменя.

— Твърде… рано е… — изрече на пресекулки.

— Да, може би наистина ти трябва още малко време.

Той се наведе и докосна бавно устните й със своите.

— Не си стискай така устата, малката ми — прошепна й. — Отвори я и ми позволи да те целуна както трябва.

— Някой може да ни види…

— Не ми пука! Разтвори устните си, Габи.

Габи не чака друга покана, протегна ръце и го прегърна жадно. Целувката им беше дълга и страстна.

— Толкова си сладка — рече дрезгаво Боуи.

— Съвсем обикновена съм… И има неща, които не знаеш…

Той я целуна отново.

— Сама ще ми разкажеш някой ден. Мога да чакам. Довиждане, Габи.

Боуи я пусна, взе куфарчето си и влезе в колата си. Потегли, без да погледне назад.

 

 

На другия ден Габи се опита да се свърже с господин Самуелс, но секретарката му й отговори, че бил извън града и ще се върнел едва следващия вторник. Зае се да помага на Аги за уточняване на менюто, а после помогна и на Елена да украси верандата. Постепенно осъзна колко много се нуждаеше от тази отпуска. Последните няколко месеца се бяха оказали твърде напрегнати, а и престрелката, на която бе станала свидетел в деня, преди да замине от Финикс, продължаваше да я гнети. Беше истинско облекчение да се откъсне поне за кратко време от работата си, макар смущаващото присъствие на Боуи и внезапният годеж на Аги да застрашаваха душевното й равновесие.

В петък Боуи телефонира от Таксън малко след пет часа, за да съобщи, че се прибира. Пристигна точно когато вече всички приготовления за партито бяха приключили.

— Предполагам, че не съм закъснял — каза той, когато Габи го посрещна на вратата с блеснал поглед.

— Да. Гостите още не са дошли. Как мина пътуването ти?

— Бях твърде зает.

Боуи огледа цветните фенери и гирляндите.

— Хубаво е. Двете с Аги ли направихте всичко това?

— Елена и сестрите й ни помогнаха. Изглеждаш изморен, Боуи.

— Наистина съм изморен. Спрях в Джаксън на връщане. Нищо… Никакъв Нед Кортланд не живее там. Имало е семейство със същата фамилия, но това е било преди почти сто години. Не зная кой е обожателят на Аги, но той й е пробутал торба с лъжи. Трябва да поговоря с нея.

— Не сега… Нека да мине първо тържеството.

— Аги трябва да узнае истината за този човек.

— Послушай ме. Позволи й тази вечер да бъде щастлива и не й помрачавай настроението.

— Подозирам, че има причина за застъпничеството ти?

Габи се усмихна бегло.

— Не преминавам към вражеския лагер, но харесвам господин Кортланд.

— Предателка!

— Няма как. Ще се наложи да се примириш с този факт.

— Харесва ми роклята ти — рече Боуи и очите му се плъзнаха по тялото й.

— Нали ще празнуваме тази вечер…

— Май трябва да се преоблека. Твърде съм официален. Джон Хамък ще дойде, нали?

— Да — кимна Габи.

Тъмнорусите му вежди се сбърчиха.

— Липсвах ли ти?

— Не отсъства толкова дълго, за да почувствам липсата ти, а и аз бях доста заета…

— Аха. Значи не ти липсвах. Виждам, че Аги е наела оркестър. Ще танцуваш ли с мен?

— Нали ти казах, че не умея. Обеща да ме научиш.

— Мога да те науча и на много други неща — погали косата й Боуи. — Бих искал още сега да те отвлека в някой ъгъл и да те целувам, докато останеш без дъх.

И на Габи й се искаше същото, но моментът не бе най-подходящият.

— По-добре иди да се преоблечеш — каза нервно тя.

Боуи въздъхна.

— Да, така е. Гледай за Тед и Майк. Имам планове.

— Да не си посмял да провалиш вечерта на Аги с тези двама клоуни!

— Никога не бих причинил това на Аги — увери я той, но зениците му запламтяха подозрително. — Е, разбира се, Тед и Майк биха могли.

— Ще те предам — заплаши го Габи.

— Не, няма — намигна й Боуи и тръгна, подсвирквайки си, към втория етаж.

Габи го проследи с поглед. Очертаваше се една дълга и тягостна вечер. Мислено се помоли Боуи да не избухне, когато Аги и Нед обявяха намеренията си.