Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fire Brand, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 52 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2010)
Разпознаване и начална корекция
Надя (2013)
Корекция
sonnni (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Сюзън Кайл. Любовен плам

ИК „Слово“, Велико Търново, 1997

САЩ. Първо издание

Редактор: Йордан Дачев

ISBN: 954-439-471-0

История

  1. — Добавяне

Пета глава

Беше слаб, строен, с тъмни очи и леко посребряла черна коса. Чертите на лицето му бяха сурови, а брадичката му подсказваше упорит нрав.

— Здравей, скъпа! Какво те е довело тук? — попита Аги, приемайки Габи в обятията си.

— Джони ме убеди да си взема две седмици отпуска от миналата година… И изглежда, че съм пристигнала в много неподходящо време…

— Не, съвсем! Нед, ела да ти представя Габи. Тя ми е повече от дъщеря. Разказвала съм ти за нея. Габи, това е Нед Кортланд от Уайоминг.

— Радвам се да се запозная с вас, господин Кортланд — рече учтиво Габи и се ръкува с него.

Ръката му бе силна, а очите не мигнаха, когато срещнаха нейните.

— Аз също, госпожице Кейн. Очаквах с нетърпение да ви видя.

— Бих могла да отложа отпуската си — предложи Габи, като се почувства гузна, че се бе оставила Боуи да я въвлече в тази игра.

— Не си го и помисляй! — отсече Аги. — Ще ни бъде приятно да си тук, докато Нед се запознае с начина на отглеждане на добитък в Аризона. Той самият има добитък — добави тя и погледна високия мъж до себе си с истинско обожание.

Нед се усмихна едва доловимо.

— Само няколко глави, Аги. Не ме изкарвай преуспяващ скотовъдец.

Той и нямаше вид на такъв. Носеше обикновен сив костюм, който му стоеше добре, каубойски ботуши и евтина филцова каубойска шапка. Габи се чудеше какви ли тайни се криеха зад това спокойно лице. Нед Кортланд в никакъв случай не приличаше на жиголо.

— Вече казах на Елена да сервира масата за обяд — обяви Монтоя. — Ще й помогна да занесе храната в трапезарията. Ммм… да извикам ли сеньор Боуи?

Аги примигна.

— Искаш да кажеш да му се обадиш в Таксън?

— Всъщност, той е тук — поясни й Габи. — Пристигна малко след мен…

— Колко мило, че скъпото ми момче е дошло да посрещне уморената си, стара, посивяла майка от пътуването й до Маями — процеди Аги през зъби с пресилена усмивка. — Изтичай и му кажи да се присъедини към нас, Габи.

— Веднага — отзова се Габи и се обърна към Нед Кортланд. — Боуи е приятен, уверена съм, че ще го харесате.

— Приятен? За сина ми ли говориш?! — ококори се Аги.

— Да, за голямото русокосо момче. Отивам да го извикам. Извините ме.

Габи се обърна и хукна към басейна. Боуи го нямаше. „Може би вече се е облякъл и се е върнал в къщата“ — помисли си тя. Отиде до банята и отвори вратата. Беше грешка, че не почука. Той очевидно тъкмо се бе изкъпал, защото беше съвсем гол и си сушеше косата. Повдигна вежди, забелязвайки стъписаната й поза и почервенялото й лице.

— Какво има? — попита я със съвършено нормален тон.

Габи беше омаяна от великолепието на неговата мъжественост.

— Съжалявам… — смотолеви тя и се опита да отклони очи. — Не предполагах, че си тук, затова не почуках. Трябваше обаче…

— Всичко е наред.

Боуи захвърли настрани хавлията си и тръгна към нея, като не пропусна да забележи плахото й отдръпване.

— Не е необходимо да бягаш, Габи. Не съм опасен.

— О, зная — прошепна Габи. — Но Боуи!…

— Никога не си виждала гол мъж — довърши той вместо нея. — Добре. Вече го направи. Макар и да не ми е навик да се събличам пред жени, нямам нищо против да ти позволя да ме разгледаш. Какво толкова важно те доведе тук?

Мозъкът й бе престанал да работи.

— Аги… — отговори тя с пламнали бузи.

Голямата му ръка повдигна брадичката й и я застави да го погледне в очите.

— Аги и приятелят й?

Габи кимна.

— Да, Нед Кортланд.

Лицето му стана сурово и зениците му заблестяха.

— Значи е тук. Как изглежда?

— Висок и доста заплашителен. Всъщност… като теб — заекна тя.

Пръстите му докоснаха косата й.

— Аз такъв ли съм? Предполагам, че ще е по-добре да си облека нещо. Би ли ми подала джинсите, скъпа.

Боуи започваше да използва това обръщение доста свободно, карайки стройното й тяло да потръпва от сладостни предчувствия. Той ловко си обу бял слип и си облече синя карирана риза. Докато поемаше джинсите си, ръката му докосна нейната, а после я обхвана. Гледаше я с безмълвна загриженост.

— Всичко свърши. Нищо не се случи. Вече си достатъчно голяма и няма да ти навреди.

— С изключение на нервите ми — свенливо отвърна Габи. — Съжалявам, че нахлух така…

— Ще се почувстваш ли по-добре, ако знаеш, че не бих го позволил на друга жена?

— Защо?

Боуи сви рамене.

— Имам си предразсъдъци.

— Тогава съм поласкана — рече тя и се опита да изглежда по-малко притеснена, отколкото беше в действителност.

Боуи пъхна ризата в джинсите си и черните му очи се задържаха върху нейните.

— Никога не съм се любил с жена на светло.

— О!

Габи се размърда неспокойно. След като го бе видяла гол, какви ли не шокиращи мисли витаеха из главата й.

— Как прие Аги пристигането ти?

— Добре, докато Монтоя не й каза, че си тук. Направо посиня. Мисля, че и двамата ще бъдем третирани на обяд като гости.

— Така ли?

Боуи започна да реше гъстата си руса коса пред огледалото.

— Предложих й да се върна във Финикс, но тя не иска и да чуе.

— Не можеш да ме оставиш да се справям сам с положението. Аги очевидно е влюбена и един Господ знае какъв е този мъж.

— Имаш пълно основание да се съмняваш.

— Не и преди да съм го преценил.

Той я изгледа дълго и напрегнато, докато коленете й отново омекнаха.

— Не започвай да ме избягваш — каза й неочаквано. — Аз не съм смутен, няма причина и ти да се чувстваш така. Разбрано?

Габи сведе поглед, гризейки долната си устна.

— Окей… Ти притежаваш способността да правиш най-необичайните неща да изглеждат съвършено естествени.

— Не си спомням някога да са ме наричали необичаен.

— Е, все някога трябваше да ти се случи.

— Следващия път ела да плуваш, когато те поканя. И ще знаеш кога съм в банята.

— Не съм плувала от години. Дори нямам бански костюм.

Дяволитите пламъчета изчезнаха от очите му.

— Не мислиш ли, че е време да престанеш да криеш тялото си и чисто по женски да се гордееш с него, малката ми? — попита я тихо. — Ако си облечеш някоя сексапилна дреха, не те заплашва никаква опасност от моя страна. И ще те браня от всички останали мъже, ако се опитат да се домогват до теб.

— Ще го направиш ли? — попита колебливо Габи. Маслиненозелените й очи се бяха отворили широко и не мигаха. Погледът й му подейства като удар в стомаха.

— Да. Ще го направя. Бих могъл да те поканя на вечеря и танци някой път.

Дъхът й секна.

— Би могъл?!

Напрежението помежду им започваше да се разраства лавинообразно.

— А защо пък не? Танцуваш ли?

— Не… Не си ли спомняш? На онези танци в колежа непрекъснато се препъвах и ти се отказа. Впрочем би могъл да ме научиш… — осмели се да добави тя.

Боуи усети как тялото му се изпъва като струна. Въздействието от думите й стана причина да се появи издутина в слабините му.

— Да. Мога да те науча — изрече бавно, но съвсем не мислеше за танците.

Очите му се задържаха върху пухкавите й устни. Можеше да я научи на любовен плам, на страст. Трябваше му само време.

— Боуи… — промълви Габи.

Той пристъпи и я хвана за лакътя.

— Желая да опитам вкуса на устните ти — прошепна й и я притегли към себе си.

Габи не се възпротиви. Обзелите я чувства бяха непознати и много по-силни от волята и разсъдъка й. Цялата трепереше и гърдите я боляха. Като че ли тези черни очи, вперени в устните й, променяха цялата й същност. Долавяше заплахата на огромното мъжко тяло, но в същото време искаше да го усети със своето. Искаше да бъде прегръщана, да бъде целувана до забрава. „Дали най-после ще преодолея миналото си и ще се превърна в жена?“ — проблесна в съзнанието й.

— Искаш ли да усетиш устните ми върху твоите, Габи? — попита я дрезгаво Боуи. — Искаш ли да те целуна?

— О… боже! — простена тя и отмаляла от желание протегна ръце към него. — Боуи…

Изведнъж висок мъжки глас наруши магията на мига.

— Сеньор Боуи!

Боуи стисна до болка ръцете й и потъмнелите им погледи се срещнаха. После рязко я пусна и излезе с бързи крачки.

— Какво има, Монтоя? — попита ледено.

— Обядът е сервиран, сеньор. Габи с теб ли е?

— Тук някъде е. Ще я потърся.

Монтоя се отдалечи към трапезарията.

Габи не смееше да се помръдне и краката й неудържимо трепереха.

— Това е само временно отлагане — каза тихо Боуи. — Ще получа тази целувка. Ще оставя гърдите ти без дъх, ръцете ти без сили и ти ще ме желаеш до полуда. Обещавам ти.

Пръстите му се преплетоха с нейните и той я погледна настойчиво.

— Няма защо да изпитваш угризения. С теб нямаме никаква роднинска връзка. Можем да се държим за ръце, да ходим на среща. Дори можем да се любим. Не съществуват никакви пречки.

Дишането й се учести.

— Ти си мислиш така…

— Ще преодолея всички препятствия по пътя си към теб, скъпа. Не съм някой донжуан, но зная много добре какво да направя с една жена. Няма да те нараня. Никога!

Габи искаше да протестира, да му каже, че не може, че не трябва. Имаше твърде много тайни в миналото й, твърде много скрита болка, страх, вина. Но не можеше да излее сърцето си. Не можеше да разкаже на Боуи какво се бе случило, не можеше да го допусне близо до себе си. Макар че го желаеше, неистово го желаеше. Чувството беше ново, непознато и възбуждащо. Колко жалко бе да го открие точно сега, и то с единствения мъж на света, когото не смееше да обича. Любовта й би могла да разруши всичко, което семейство Маккайд бяха постигнали. Не можеше да се изповяда на Боуи. Не биваше въобще да се сближава с него.

Опита се да измъкне пръстите си от неговите, но той не я пусна и така влязоха заедно в трапезарията.

Аги почти бе сигурна, че Боуи и Габи са дошли тук, за да я предпазят от новия й приятел, но когато ги видя хванати за ръце и забеляза напрежението на изопнатите им лица, тя си създаде ново мнение и изпита истинско удоволствие.

В тъмните очи на Боуи искряха пламъчета. Габи го изгледа сърдито. „Значи такава била неговата игра — да заблуди Аги!“ Чудеше се колко ли от това, което й бе наговорил при басейна, бе просто част от плана му. „Наистина ли го е мислел или просто се опита да ме възбуди и развълнува, за да изглеждам по-убедителна пред Аги?“

Никога не бе имала доверие на мъжете, с изключение на Боуи. Сега вече не бе сигурна. Чувстваше се уязвима и изплашена.

— Здравей, мамо.

Боуи пусна ръката на Габи и я настани на масата, преди да се наведе и да целуне Аги по бузата.

— Как беше в Ямайка?

— Прекрасно — отговори сухо Аги и сложи слабата си ръка върху голямата длан на приятеля си. — Боуи, това е Нед Кортланд.

— Как сте? — попита Боуи подчертано учтиво.

— Добре, благодаря — отговори Нед, провлачвайки леко думите. — А ти как си, синко?

Боуи настръхна и се усмихна студено.

— Дочух, че сте имал няколко глави добитък.

Той седна до Габи и си запали цигара.

— Какво мислите за японския проект?

Нед сви гъстите си вежди.

— Ами… — започна той, — не ме интересува много японската храна, ако трябва да съм честен, но предполагам, че бих могъл да привикна с нея.

При други обстоятелства изражението на Боуи би минало за комично. Той се приведе напред.

— Имах предвид износа на говеждо за Япония.

— О, това ли било? — усмихна се Нед. — Проклет да съм, ако зная нещо по въпроса.

Габи забеляза, че Аги започваше да се чувства неловко и се опита да поизглади нещата.

— Беше основано дружество, което се опитва да убеди японците да внасят повече говеждо от Америка.

Нед я погледна странно.

— Така ли?

— Нещата не са чак толкова прости — изрече с раздразнение Боуи.

— Забранявам да се говори за бизнес на масата — намеси се Аги. — Хайде сега да си изядем обяда, а после можем да покажем ранчото на Нед.

— Чудесна идея! — възторжено възкликна Габи. — В „Каза Рио“ има няколко красиви чистокръвни брахмани.

— Мразя брахманите — усмихна се Нед като че ли на някаква тайна шега. — Най-грозната порода на света.

— Да, така е — засмя се и Аги, — но са много подходящи за пустинни условия.

Боуи смачка цигарата си с жест, който предвещаваше неприятности.

— Какви породи обичате, господин Кортланд?

— Наричай ме Нед. Обичам червените и белите.

Боуи изглеждаше така, сякаш би отхапал част от чинията си, а после и от господин Кортланд.

— Вземи си шунка, Боуи — предложи му бързо Габи.

Той я погледна с неприкрита злоба, но все пак се зае с храната. Нед Кортланд бе прекалено съсредоточен върху собствената си порция, но в погледа му се забелязваха весели пламъчета.

 

 

След обяда Габи се залепи за Боуи, за да предпази Аги и Нед от избухливия му нрав.

Пасището се простираше покрай целия главен път. Части от него бяха заградени, а останалата площ, като повечето ферми тук, представляваше открито пространство и добитъкът се разхождаше свободно.

— Пасищата ни са хубави — обясняваше Аги на Нед.

— Въпреки пустинните условия, има много храна за добитъка.

— Как осигурявате достатъчно вода за животните? — попита той.

— Използваме помпи, за да я извличаме от земята.

— А защо не я изпомпвате от реката?

— Нед, нашите реки не са като в Уайоминг. В тях има вода само през дъждовния сезон.

— Мили боже!

— Има ли във вашия край кактуси, които са годни за ядене, господин Кортланд? — поинтересува се Габи.

Той поклати глава.

— Не само трепетлика, прерийна трева. По-лесно е за каубоите през лятото. Зиме винаги губим по няколко души, които заминават за по-топлите щати. Снежните преспи по два метра не допадат на всекиго.

— И при нас вали сняг от време на време — отбеляза Аги. — Около Таксън кактусите сагуаро побеляват понякога. Знаеш ли, че този вид кактуси расте само в Южна Калифорния, Аризона и Мексико?

— Мисля, че съм виждал в Тексас. А може би са били кактуси кардон.

Аги кимна.

— Но не и сагуаро. Може да се научат много неща за тях.

— Например? — засмя се Нед.

— Ами живеят над сто и петдесет години и стигат до три тона. Нагънати са така, че по време на дъждовния сезон се разтягат като акордеон. Плодовете им се събират от индианците папаго, за да правят желе и някаква напитка…

— Тохоно одхам — поправи я Габи. — Смениха името си.

Аги я погледна раздразнено.

— Ти си истинска маниачка на тема „папаго“. Е, не мога да произнеса тази дума и няма да се опитвам.

— Можеш или не можеш, все едно. Това обаче е тяхна дума, на техния собствен език, а не чуждо наименование като папаго, което е на езика зуни. Тохоно одхам означава „Хора на пустинята“.

— Вие със сигурност знаете много за мястото, където живеете — впечатли се Нед.

— О, не бързай — усмихна се Аги. — Трябва да те заведем в резервата и да ти покажем белия гълъб на пустинята, мисията на Сан Хавиер, да ти купим от пържения хляб на индианците папаго, да минем през националния музей „Сагуаро“ и през старинната част на Таксън, където снимат уестърните.

— И това е само върхът на айсберга — добави Габи. — Можеш да скиташ седмици наред и да не посетиш и половината от забележителностите. Томстоун е на няколко минути надолу по пътя и е нещо, което трябва да се види.

— Е, ще ви призная, че вече съм бил там. Прекарах цяла седмица в Томстоун, когато бях на двадесет, и не съм забравил нищо от това, което видях.

— Значи това не е първото ти идване в Аризона? — обади се най-сетне Боуи и си запали цигара.

— Не, не е.

— Става горещо — вметна Габи, — а излязох без шапка.

Очите на Боуи се плъзнаха по лицето й.

— Хайде се връщаме, ако не искаш да получиш слънчев удар.

Той протегна ръка и изчака Габи да я поеме, като игнорира зоркия поглед на Аги. Поведе я към къщата, а майка му и приятелят й от Уайоминг ги следваха бавно отзад.

— Не й проваляй връзката — прошепна му Габи, докато минаваха през вратата от ковано желязо.

— Скъпа, няма да я провалям. Искам само да съм сигурен. Нед крие нещо. Усещам го, а ти?

— Да.

— Нека да открием какво е, преди да се присъединим към почитателите му.

Тя въздъхна и нежната й ръка се сгуши в дланта му.

— И ти го чувстваш, нали, Габи? — попита я дрезгаво Боуи. — Огънят, който се разгаря между нас.

Устните й се разтвориха.

— Не… не ме карай да избързвам.

— Няма.

Той се взря в очите й.

— Ти си девствена, Габи. Не очаквам да скочиш в леглото ми като някое леко момиче.

— Не… Не можеш да го очакваш.

— Затова — никакъв натиск. Никакви непочтени тактики и най-вече — никакво прелъстяване. Това важи и за двама ни. Напоследък така ме гледаш, че целият настръхвам.

Лицето й почервеня силно, като си припомни как се бе вторачила в него в банята.

— Нямах предвид това — рече сухо Боуи, сякаш прочел мислите й. — А как се взираш в устните ми. Да не си въобразяваш, че не съм забелязал?

— Съжалявам — въздъхна Габи.

— Недей. И аз съм развълнуван не по-малко от теб. Всъщност бих искал да те притисна към стената още сега и да те целувам, докато краката ти омекнат.

Думите му я накараха да си представи доста жива и вълнуваща картина. Пое си рязко въздух и през тялото й преминаха горещи тръпки, когато той с блеснали очи направи крачка към нея.

— Не можем… — вдигна отбранително ръце.

— Защо пък не — изхриптя Боуи.

Той застина, дочувайки приближаващи се стъпки.

— Даваш ли си сметка какво правиш с мен?

— Бих могла да ти задам същия въпрос… — промълви Габи с треперещ глас и измъкна пръстите от неговите, секунда преди Нед и Аги да се появят на верандата.

— Нед иска да се запознае с някои от моите приятели — оповести Аги. — Ще ми помогнеш ли да организираме парти, Габи?