Сюзън Кайл
Любовен плам (17)

Седемнадесета глава

Няколко часа по-късно, застанала до Боуи с букетче маргаритки в ръка пред един мексикански чиновник, Габи разбра най-сетне защо й е необходима бялата рокля. Боуи й сложи фино пръстенче с рубини и диаманти и тя изведнъж се оказа негова съпруга.

— Не мога да повярвам… — въздъхна тя в колата на път за вкъщи.

— Със сигурност ще го направиш, когато снимките ни се появят във вестника.

— Да…

В малкия мексикански град бе дошъл някакъв американски репортер, който подготвяше материал за местните бракосъчетания. Когато бе узнал кои са Боуи и Габи, беше настоял да им направи няколко снимки за илюстрация на статията си. На Боуи това изглежда му бе доставило удоволствие, но Габи бе изпитала някакво смътно безпокойство.

— Боуи, ти наистина ли го искаше?

— Ние се любихме и аз те обичам с цялото си сърце.

— Не се чувствай задължен…

— Нали ще ходим заедно на църква? Как би отишла утре с мен, ако не се бяхме оженили днес?

Тя почервеня и се загледа мълчаливо през прозореца.

— И двамата сме с доста консервативни възгледи, за да бъдем интимни, без да се обвържем. Бяхме сгодени. Сега сме женени и ще оправим нещата все някак. Съжалявам само, че първото ти любене беше толкова грубо… Особено след това, което ти е било причинено като девойка.

Болката в гласа му накара Габи да се почувства виновна.

— Все трябваше някога да се случи. Аз те обичам, Боуи. Не можех да позволя на никой друг да ме докосне.

Той не й отговори нищо и посегна към пакета си с цигари.

Когато спряха пред „Каза Рио“, изведнъж входната врата се отвори и на прага се появи Аги.

Габи засия, скочи от колата и хукна към нея, разперила широко ръце.

— Ах, ти скитнице! — притисна я в обятията си. — Къде се загуби? Защо не се обади?

Аги отвърна на прегръдката й и погледна обвиняващо сина си.

— Бях заета — рече лаконично. — Здравей, Боуи.

— Здравей — засмя се той. — Изкара ни акъла.

— Съжалявам, че не ви се обадих. Не мислех, че ще се безпокоите.

— Ти си ми майка. Може да не съм съгласен с теб — дори може да си пъхам носа, където не му е мястото — но те обичам. И когато изчезнеш се тревожа.

— Казах, че съжалявам. Трябваше да науча някои неща. Нямате ли известия от Нед?

— Не.

Лицето на Аги посърна.

— Надявах се… Е, какво да се прави… Монтоя ми каза, че сте отишли в Мексико да се ожените. Сигурно си решил да сложиш ръка на дяла на Габи от „Каза Рио“ или пък си я прелъстил и си се почувствал виновен.

— Обичам я — отвърна кратко Боуи. — По-скоро бих се отказал от „Каза Рио“, вместо от Габи.

Габи поруменя и му се усмихна нежно.

— Добре, добре — въздъхна Аги. — Сега ме разбираш, нали?

— О, да. Разбирам те по-добре, отколкото можеш да си представиш. Съжалявам, че се държах така с твоя каубой. Ако той изпитва същите чувства към теб, каквито са моите към Габи, предполагам, че вече си е заредил пушката и обмисля самоубийството си. И двамата ще ми тежите дълго на съвестта.

Аги го прегърна просълзена.

— Не мога да го намеря… — изхлипа тя. — Мислех си, че ще открия адреса му в туристическата агенция, но ми отговориха, не на кораба не е имало пътник с име Нед Кортланд! А аз прекарах цялото това време в Дел Рио, Тексас, за да се науча да доя крави!

Боуи и Габи се спогледаха шокирани.

— Да доиш крави?! — възкликнаха почти едновременно.

— Да, да доя крави! Бях при братовчедката си Агнес. Спомняш си я, Боуи, нали? Тя има малка ферма. Научих се да обръщам сеното, да плевя градината и да върша какви ли не неприятни и, честно казано, отвратителни неща. Вече бих могла да се справя с едно малко ранчо.

Долната устна на Аги се разтрепери.

— И след като се подложих на всички тези мъчения, за да се подготвя към начина на живот, който Нед ми предложи, сега не мога да го намеря!

— Наел съм частен детектив — каза Боуи. — Той търсеше и теб.

— Щях да ви се обадя, но бях твърде изморена. Не предполагах, че физическата работа е толкова уморителна. След като баща ти почина, се отдадох само на партита, без да осъзнавам колко празен е станал животът ми. Сега съм на верния път.

— Разбира се — прегърна я Габи. — Нед ще се появи. Ще го намерим, повярвай ми!

Аги се вгледа в лицето й.

— Изглеждаш ужасно.

— Целувах я при крепостта „Кохайз“ и тя издраска рамото си на скалата — обади се Боуи.

— Не те е срам — смъмри го Аги. — Да я целуваш на скалите.

— Диваните не са в изобилие в пустинята.

— Това не е извинение. А и сте женени — усмихна се тя. — Каква приятна изненада! Ще имате ли много деца?

— О, да — отвърна замечтано Габи.

— Трябва да проведа някои телефонни разговори — каза Боуи и тръгна към къщата. — Ще позвъня първо на детектива — добави през рамо.

— Много е мрачен — отбеляза Аги.

— Никога не е бил женен преди — напомни й Габи.

— Хайде да се прибираме и ние.

Двете разговаряха дълго, после вечеряха заедно. Боуи не излезе от кабинета си. Най-накрая Аги се извини и се оттегли в спалнята си, а Габи отиде да го види. Завари го седнал в люлеещия се стол с вдигнати на голямото дъбово бюро крака. Русата му коса, обикновено винаги безупречно сресана, сега падаше над очите му. Хвърли й празен поглед и се усмихна пресилено.

— Не си ли гладен? — попита колебливо тя.

Боуи вдигне чашата си с уиски.

— Вече си взех своето, благодаря.

Габи бе малко объркана, защото той почти никога не посягаше към алкохола.

— Колко си изпил? — попита го обезпокоена.

— Не е достатъчно — въздъхна той.

— Защо не си легнем…

— Това точно ти е необходимо сега, нали? — процеди Боуи. — Още едно болезнено изживяване с егоист, за да ти нанесе нови рани.

— Престани. Разбира се, че ме заболя, защото бях девствена. Но това беше неизбежно. Хайде, ела в леглото, Боуи.

Габи го хвана за ръката и той тежко стана.

— Не се ли страхуваш от мен? — попита я мрачно.

— Страхувам се, че можеш да се строполиш върху мен. Мили боже, колко тежиш?

— Около сто и десет килограма… Значи не се страхуваш от мен? Дори и след тази сутрин?

— Може би впечатленията ми от това, което се случи сутринта, са по-различни от твоите представи… — поруменя тя.

— Не исках да те нараня, Габи.

— Знам. Не беше толкова лошо. Не беше въобще ужасно. Просто… много интимно.

Боуи обхвана лицето й с големите си длани и впи устни в нейните.

— Бих искал да не я бях отварял тази бутилка. Но дълго си мислих какво ти сторих и не можах да го понеса.

— Не си посипвай главата с пепел — усмихна се Габи. — Аз също ти причиних болка, когато ме целуна за пръв път.

— Мислех си, че няма да искаш да останеш при мен. Мислех си, че ще си отидеш.

— О, не. Желая те. Може би не така, както ти мен… все още не… Но не се съпротивлявах и не крещях, нали? Боуи, не забеляза ли, че дори не ме беше страх?

— Не… Не можех да те погледна в очите от срам заради това, което направих.

— Ти ме обичаш — въздъхна тя и долепи бузата си до силните му гърди. — Каза ми го няколко пъти.

— Не си спомням нищо.

— А аз помня. Винаги е така първия път или поне така са ми казвали. Най-важното е, че преодолях страха си и кошмарите си от миналото, Боуи. Все още… се чувствам малко неудобно, но след няколко дни можем… Ако искаш…

Боуи повдигна брадичката й и се взря в очите й.

— Предлагаш ми втори шанс?

— Предлагам ти начало — прошепна Габи. — Искам да живеем заедно и да се грижа за теб, да имаме деца. Обичам те толкова много, скъпи… Повече от всичко на света!

Боуи изстена, прегърна я силно и тялото му потръпна до нейното.

— Ти си целият ми свят! Всичко, което искам — всичко…

Той залитна леко.

— По дяволите! Пиян съм.

— Има нещо такова. Мисля, че ще е по-добре да те кача горе.

— И как възнамеряваш да го направиш? — усмихна се Боуи. — Ще ме метнеш на рамото си и ще ме отнесеш?

Тя огледа исполинския му ръст и присви устни.

— Ще ми трябва кран.

— Сам ще се справя. Просто ме води в правилната посока.

— Спомням си един филм на Джон Уейн. Опитваше се да помогне на икономката да се качат по стъпалата, но и двамата бяха пияни и се строполиха няколко пъти.

— И аз го помня. Не се тревожи, малката ми, няма да падна.

Габи успя да го заведе до спалнята му и той се просна по гръб на голямото си легло.

— Не заспивай — помоли го тя. — Трябва да ми помогнеш да ти сваля дрехите.

Боуи отвори едното си око и я изгледа лукаво.

— Не, не трябва. Съблечи ме сама, Габи. Хайде — настоя той, наслаждавайки се на почервенялото й лице.

— Не мога…

— Защо не? Ти си ми съпруга.

Габи погледна пръстена на ръката си и се усмихна.

— Аз те разсъблякох тази сутрин — рече доволно Боуи. — И снощи… не те ли съблякох още един път?

— Не. Стой мирно.

Тя разкопча ризата му, справи се и с ботушите, но когато стигна до ципа на панталона, се втренчи в него, сякаш й предстоеше да отключи секретна брава с двойна комбинация.

— Виждала си ме — напомни й Боуи. — Целият, без нищичко по мен.

— Да, но аз да те съблека е… смущаващо. Не мога!

Той се засмя и я притегли до себе си.

— Страхливка. Какво толкова трудно има да смъкнеш един цип?

Хвана ръцете й и я застави да го разтвори, наблюдавайки с огромно удоволствие свенливото й изражение.

— Ще те науча да го правиш по по-различен начин, когато съм трезвен, а ти не си така притеснена — обеща й, когато панталонът му вече беше на пода. — Някой ден свянът ти ще изчезне. Но се надявам да не е твърде скоро. Харесва ми.

— Забелязах — рече привидно сърдито Габи.

— Иди си вземи нощницата и се върни. Ние сме женени. Можеш да спиш с мен цялата нощ, без да се тревожиш какво ще кажат хората.

— Окей — отвърна тя, изненадвайки го с покорството си.

Заспа омаяна в прегръдките му.

Събуди я резкият звън на телефона.

Боуи изстена до нея и вдигна слушалката.

— Кой?… Къде? Момент само.

Той стана и взе от чекмеджето на нощното шкафче химикалка и лист хартия.

— Ало? Дайте ми името и адреса отново. Да. Да. Не, не се тревожете за Аги. Прибра се сама. Изпратете ми сметката. „Каза Рио“, точно така. Благодаря!

Боуи затвори апарата, отпусна се тежко на леглото и се загледа в написаното на листа.

— Какво има? — попита го сънено Габи.

— Господин Кортланд… — отвърна й разсеяно. — Само че не е господин Кортланд, Познато ли ти е името Тед Кингман?

— Мили боже, да! Беше световен шампион по родео няколко години поред и спечели много пари. Кингман е една от най-старите и най-уважавани фамилии сред фермерите в Тексас.

— Точно така. А сега познай кой е Нед Кортланд?

Тя сбърчи чело.

— Даа… Тед Кингман се отказа от родеото преди години. Инвестира парите си в състезателни коне. После се отказа и от това, след като спечели милиони, и се отдаде на ранчото си. Май написа ръководство за дресиране на коне… О, Боже! Нищо чудно, че бе така добър с ласото и знаеше толкова много за конете. Трябва веднага да кажем на Аги!

Боуи я хвана за ръката и я задържа.

— Не!

— Но тя не трябва да дои крави! Той е милионер!

— Целта на посещението му тук е била да се убеди, че Аги не преследва милионите му. Искал е да провери дали Аги Маккайд от „Каза Рио“ може да се омъжи за Нед Кортланд, който не е богат и притежава малко ранчо. Не разбираш ли? Не е жиголо. Страхувал се е, че тя търси богатство. Всичко това би било почти смешно, ако не се бе превърнало в такава трагедия. Боже мой, не трябваше да се намесвам! Причиних толкова нещастия, защото бях обзет от маниакалната мисъл да запазя непокътнато имението ни!

— Какво ще правиш сега?

— Ще замина за Джаксън, разбира се. И ще търся Тед.

— Но Аги…

— Скъпа, Аги не бива да знае. Тед може да си помисли, че е разбрала кой е и го търси заради парите му. Нека тя си остане с илюзията, че е беден… поне засега. И нито дума на Монтоя!

Боуи стана и направи няколко несигурни крачки.

— По дяволите! Ужасно ме цепи главата!

— Искаш ли аспирин? — попита Габи и също стана от леглото.

— Два и чаша горещо, черно кафе.

Той изгледа светлосинята й прозрачна нощница и се усмихна.

— Секси е.

— Взех я от Аги. Моите са съвсем обикновени — поруменя Габи. — Помислих си, че тази е по-женствена.

— Много бих искал да ти покажа колко е женствена — въздъхна Боуи, — но нямам време.

Наведе се и я целуна чувствено.

— Чудесно ухаеш.

Тя отвърна на целувката му.

— Харесва ми… — измърка.

— На мен също, но ако продължаваш, няма да стигна до Джаксън. А и още не си готова за това, което ще поискам…

Боуи бавно развърза презрамките на нощницата и я свали до талията й с хищническо изражение.

— А така ми харесва най-много…

И за да й докаже твърдението си, впи жадно устни в меката й, топла плът. Габи изохка от удоволствие и притисна лицето му между едрите си гърди. Той я вдигна, положи я върху леглото и черните му очи започнаха да пируват с прелестите й.

— Е, това наистина е секси. Забрави за нощницата.

Габи доволно въздъхна.

— Ще го имам предвид. Колко време ще отсъстваш?

Боуи като хипнотизиран продължаваше да се взира в гърдите й.

— Не знам… Може би едно денонощие, ако не ме обеси в хамбара си или не накара хората си да ме застрелят. Вероятно си го заслужавам, ако той е в същото състояние като Аги.

— Не може да те застреля. Аз не съм… Не може да те застреля, не още…

— Ще му предам какво си казала — рече изкусително той. — А сега ще те помоля за силно кафе с два аспирина. И предай на Монтоя да ми запази билет за следващия самолет до Джаксън.

— Окей — надигна се Габи и прикри гърдите си. — Предполагам, че ще оживея, докато се върнеш.

Боуи се засмя гласно.

— Мили боже! Само като си помисля как започна всичко!

— Много ми е по-интересно как ще продължи — отвърна тя, облече халата си и излезе от спалнята.

 

 

По време на полета до Джаксън Боуи дълго обмисля какво да каже на бъдещия си втори баща. Намръщи се, припомняйки си как бе обвинил Едуард Кингман, че е жиголо. Конфузна ситуация, като се вземеха предвид богатствата му.

Качи се в едно такси на летището и шофьорът потегли още щом чу името на Тед Кингман, без да дочака да му бъде даден адресът.

— Да разбирам ли, че си чувал за Кингман? — попита го Боуи.

— Господи, кой не знае? — засмя се той. — Господин Кингман е доста рязък. Не всички го харесват, но всички го уважават. Беше две поредни години шампион по родео. Горди сме, че е избрал Джаксън за свой дом.

— Хмм… — измънка Боуи и се облегна назад.

Таксито спря пред голяма желязна порта с гравирана буква „К“ на двете й крила. Дълга павирана алея водеше до двуетажна сива каменна къща с красив изглед към планината.

— Какво ще кажеш да ме почакаш десетина минути за всеки случай? — каза Боуи на шофьора, след като му плати. — Може да ме изхвърлят като мръсно коте и никак няма да ми е приятно да се върна пеш до летището.

— Окей, сър.

Мъжът изключи двигателя и нахлупи шапката над очите си, очевидно доволен, че му се удава възможност да си подремне.

Боуи се изкачи по широките стъпала и натисна бутона на звънеца. Вратата се отвори и на прага застана жена около петдесетте с тъмна, свита на тила коса.

— Господин Кингман вкъщи ли е? — попита колебливо Боуи.

Начинът, по който тя се взираше в него, го караше да се чувства неловко.

— Какво? О, съжалявам — усмихна му се глуповато. — Да, Тед е у дома. Аз съм по-малката му сестра, Илейн. Няма ли да влезете, господин…

— Боуи Маккайд.

Очите й се присвиха.

— Вие сте синът на Аги?

— Да — отговори сухо той. — И се надявам брат ви да не е в същото състояние като нея.

— Вие знаете как се чувства той?

— Досетих се, когато Аги ми разказа как се е учила да дои крави.

— Не ви разбирам… — намръщи се Илейн.

— Тя не знае кой в действителност е брат ви. Мисли, че има малка ферма тук и му е необходима жена в ранчото, за да му помага. Нямаше представа от тази работа, затова отиде да живее при една нейна братовчедка в Дел Рио, която я е научила. Вече се върна вкъщи и се гордее с успехите си, но не може да намери Нед Кортланд, за да му покаже на какво е способна.

Долната челюст на Илейн увисна.

— Мили боже!

— Та по тази причина дойдох тук — да проверя дали брат ви не би искал да ме придружи до „Каза Рио“, за да види как майка ми дои крави.

Илейн избухна в смях и изтича навътре, като ръкомахаше оживено. Появи се малко по-възрастна и по-пълна жена, която изслуша историята, изохка и после също избухна в смях.

— Това е Джоан — представи я Илейн. — Джоан, това е синът на Аги.

Джоан въздъхна и стисна протегнатата ръка на Боуи.

— Ако Аги прилича на вас, нищо чудно, че Тед седи умърлушен по дял ден.

— Аги е дребна и тъмнокоса. Аз приличам на баща си.

— Ние всички приличаме на бащите си, но това е друга история. Заповядайте да се срещнете с Тед. О, застраховката ви е платена…

Боуи се засмя.

— Да. Казах на съпругата си, че мога да бъда обесен или застрелян, затова дойдох подготвен.

— Вие женен ли сте, господин Маккайд?

— Съвсем отскоро. О, помолих шофьора на таксито да остане, докато проверя района за мини…

— Ще се погрижим за него. Елате насам.

Илейн почука леко на вратата на кабинета и я отвори.

— Имаш посетител, Тед — каза тя на мъжа зад бюрото.