Катлийн Драймън
Целувката на пирата (6)

Пета глава

Не бе трудно в гласа на Гарик да се долови раздразнението, предизвикано от появата на Джеб.

— Остави подноса тук, ние ще се обслужим сами.

— Слушам, капитане.

Младият Джеб бързо се подчини на заповедта на своя капитан. Погледът му се спря на прекрасната жена и той отново бе омагьосан от красотата й. Запомни всяка подробност от роклята и лицето й, за да ги сподели с Големия Майк, готвача на долната палуба. Джеб колебливо се задържа до креслото й.

Гарик почувства погледа на момчето и както когато предишната вечер Лукас Бенет я бе гледал с приковано внимание, той отново изпита странно присвиване в стомаха си.

— Това е всичко, Джеб. Сега можеш да се върнеш към другите си задължения.

Джеб забеляза твърдия тон, прокраднал се в гласа на капитана и побърза да се подчини — обърна се и се насочи към вратата. После отново тайно погледна към капитана, за да разбере дали той наистина му бе ядосан. Откри, че вече напълно бе забравил за него. Усмихваше се на мис Ашфорд, после повдигна капака на вечерята им. С лека въздишка Джеб затвори вратата. Той за нищо на света не искаше да си навлече гнева на капитан Стийли. Бе видял много мъже, които, след като му се противопоставеха, после можеха да разкажат за това единствено благодарение на великодушието му.

— Какво става с онзи очарователен първи помощник, мистър Бенет?

Катлин си напрегна ума, за да се сети за името му. Тя го бе намерила за много очарователен предния ден и сега като се замисли, се изненада, че вече не го вижда.

— Моят първи помощник има други задължения, Кат.

Гарик се облегна в креслото и се почувства объркан от чувствата, които изпитваше. Нарочно бе натоварил младежа със задачи, които щяха да го държат настрана от тяхната пасажерка, чак докато стигнеха до Сейнт Китс. Лукас не показа нежелание да се подчини, но сега, когато Катлин се заинтересува за него, Стийли се зачуди дали тя не бе привързана по някакъв начин към този мъж. Докато поднасяше вилицата към устата си, той се опитваше да се овладее.

Катлин не спомена нищо повече за Лукас Бенет. Мислите й взеха друга посока. През целия ден бе доста неспокойна от предстоящата среща с капитана и не бе в състояние да се наслади на храната, която Джеб й носеше в каютата. С първата хапка от вечерята обаче апетитът й нарасна и тя започна да се храни с удоволствие.

За първи път Катлин Ашфорд намираше, че той не е чак толкова непоносим като компания. В същото време и мислите на Стийли за съперничеството се изпариха.

— Моят готвач ще бъде доволен да чуе колко много сте харесали вечерята — той се усмихна и после с не по-малко удоволствие се нахвърли върху храната.

Няколко минути по-късно Катлин се смееше на глас, гледайки чинията си.

— Не мисля, че съм поглъщала толкова много храна наведнъж, откакто бях малко момиче. Леля ми Елизабет щеше да бъде повече от скандализирана, ако можеше да ме види как унищожавам такова огромно количество храна!

Леля й търпеливо я беше учила на обноски и при никакви обстоятелства една дама не биваше да се храни така ненаситно! „Една истинска дама се отличава със своята сдържаност и маниери на масата в компанията на други, особено в компанията на джентълмен“. Учителят й, мистър Бърншоу, също се бе опитвал да налее етикета за благоприличие в главата на Катлин.

Гарик поглъщаше жадно звука от мелодичния й смях и с усмивка й предложи:

— Какво ще кажете за още малко?

Подаде й чиния с парче лимонов сладкиш.

За секунда Катлин се поколеба пред изкушението на десерта, но един лимонов сладкиш бе прекалено съблазнителен.

— В края на краищата, няма начин леля да разбере за това. Вие няма да й кажете, нали, капитан Стийли? — с дяволита усмивка тя се пресегна и пое предложения десерт.

— Наричай ме Гарик, Кат.

Капитанът бе като омагьосан от жената пред себе си. И когато тя отхапа от лимоновия сладкиш и с леко движение езикът й прибра няколко трохи от предизвикателните й, порозовели устни, той едва устоя на изкушението да се наведе към нея и да вкуси сам от тези малки трошици. В този момент се застави да бъде предпазлив. Тя за първи път се наслаждаваше в компанията му. Смееше се, излъчваше добро настроение и той не искаше да осуети хода на едва забележимия напредък, макар дълбоко в себе си да знаеше, че непосредственият й маниер се дължеше на брендито.

— Наистина ще те наричам Гарик, ако желаеш, капитане — заяви тя, след като приключи със сладкиша и изтънчено облиза върха на пръстите си.

Действието отне дъха на Гарик и докато тя оставяше чинията, вдигаше чашата и отпиваше от брендито, той не можеше да сдържи желанието си и да откъсне поглед от съблазнителните й устни.

— Чудесно — Гарик едва произнесе тези думи, докато се опитваше да възвърне самообладанието си. — Надявам се, че можем да станем приятели, Кат.

Надяваше се също, че не е прекалено прибързан и настъпателен.

— Моите най-близки приятели ме наричат Кат, така че ти също си от тях.

Катлин не си спомняше някога да се е чувствала толкова добре. Бе се наситила с хубава храна и питие и бе обгърната в уютното наметало от приятна замъгленост.

— Добре ли се чувстваш? — осмели се да я запита Гарик, като я гледаше как се протяга като доволна котка в креслото си.

— Ммм — бе нейния отговор, докато отново поднасяше брендито към устните си. — Като че ли ми се иска още една чаша, Гарик.

Тя му подаде чашата си, топлите й зелени очи срещнаха неговите и тя отново се възхити на красотата му. Когато пое чашата, тя си позволи дълго да спре погледа си върху него и да го разгледа в детайли. Забеляза начина, по който се сключваха тъмните му вежди над сините очи с метален блясък, а миглите му изглеждаха прекалено дълги за мъж. Орловият нос над плътните му, чувствени устни сякаш още повече я привличаше и насищаше жадния й поглед. Наистина той бе най-красивия приятел, когото някога бе имала. Малка въздишка се изплъзна от устните й.

Една тъмна вежда въпросително се повдигна, сякаш за да попита за мислите й. Внимавай с тази, предупреди се той наум, тя трябва да е последната. Накрая Гарик реши да поеме контрол над пиенето й. Тя все още бе омаяна и той знаеше, че трябва да я заведе до каютата й, където сънят щеше да се справи с ефекта от толкова много храна и алкохол. Но не можеше да понесе мисълта да остане сам без нея и затова се опита да играе ролята на джентълмен и да ограничи брендито й.

— Така ли трябва да постъпват приятелите? — Катлин го погледна въпросително с широко отворените си зелени очи.

Гарик, който не разбираше напълно думите й, й върна въпроса с очите си.

— Казваш, че сега сме приятели и трябва да призная, че ти си най-очарователния приятел, когото някога съм имала, но трябва ли да ми ограничаваш пиенето?

Дори й в собствения си замъглен мозък Катлин знаеше отговора на този въпрос, както знаеше, че не трябваше да му прави този комплимент, но тя просто не можа да се сдържи.

— Разказваше ми за себе си, преди да дойде вечерята, спомняш ли си? — подмина въпроса й Гарик, макар че силно се зарадва на комплимента.

— Така ли?

За миг Катлин се опита да си спомни, но тъй като не успя, замисли се над въпроса му. Какво можеше да се стори интересно на такъв красив мъж, зачуди се Катлин, докато се опитваше да се сети за нещо, което можеше да предизвика интерес у него. С въздишка тя осъзна, че миналото й бе доста скучно.

— Леля ми Елизабет ме изпрати на това пътуване. Трябва да остана в плантацията при баща ми две години, после ще ми позволят да се върна в Лондон.

Съзнаваше, че вместо да му разкаже нещо интересно, тя просто оплакваше съдбата си пред него.

— А защо леля ти е взела такова решение за твоето бъдеще?

Гарик все още се чудеше дали е имало мъж в миналото й. Може би леля й я бе отпратила от Лондон, за да насочи вниманието й в друга посока за няколко години. Мисълта за интимен приятел го накара да потръпне в креслото си.

— Без съмнение никой не знае отговора на този въпрос по-добре от вас! — отговори Катлин рязко и го погледна с изненада.

Гарик й се усмихна подкупващо.

— Боя се, че нямам представа какво имате предвид.

— Случаят при Роуз Бишоп, разбира се!

— А, да, естествено.

Сега Гарик схвана. Слуховете може да са стигнали до леля й, която на свой ред е отпратила племенницата си от Лондон, докато скандалът отшуми. Усмивка затрептя на устните на Гарик, като си спомни как тя стоеше до стълбите на Роуз Бишоп, облечена в мъжки дрехи.

— Твоя идея ли беше да поемеш такъв риск или на някой от твоите приятели?

Зелените й очи палаво проблеснаха.

— Що за въпрос, моя естествено! Робърт и другите в началото бяха категорично против. Но, предполагам, и тях ги е гонила лондонската скука, така че накрая се съгласиха, че ще бъде страхотно щура идея да ме заведат в такова порочно място!

Катлин не изпитваше угризения за случилото се. Тя бе видяла всичко, каквото искаше, в приземната част на пищното заведение на Роуз Бишоп. Единствено съжаляваше, че я бяха хванали и въпреки че причината за разкриването й седеше сега пред нея, необяснимо защо тя никак не му се сърдеше.

— О, значи намери заведението на Роуз Бишоп за порочно, така ли? — Гарик се радваше на всяка дума, която се отделяше от устните й.

Като си спомни проститутката, която приближи към тях скоро след влизането им, същата жена, която бе отвела Стивън Робардс, а също и какво бе направила тя с гърдите си, Катлин кимна с глава. За миг се изкуши да каже на Гарик Стийли, нейния нов приятел, точно какво бе казала дръзката жена. Здравият разум надделя все пак над просмукания й от алкохол мозък. Може да й беше приятел, но в никакъв случай не бе типа мъж, с когото можеше да бъде толкова открита.

Като се изпъна в креслото си, тя осъзна, че наистина бе изпила прекалено много бренди. Не му отговори, а вместо това смени темата на разговора:

— Твой ред е, капитане, да ми разкажеш за себе си. Какъв товар носи корабът ти и защо отиваш към Сейнт Китс?

Очите й се плъзнаха надолу към широките му гърди, покрити с бяла копринена риза, разтворена около врата. Първото и второто копче бяха небрежно разкопчани и се разкриваше загорялата му плът и килим от къдрави черни косми. Пламналият й поглед бързо се върна върху лицето му.

— В момента „Морската фея“ не носи товар. А що се отнася до втория ти въпрос, често посещавам Сейнт Китс, когато съм в Карибско море.

Катлин бе малко разочарована от отговора му. Очакваше да й разкрие някоя вълнуваща тайна за себе си и кораба. Може би щеше да признае, че е пират или че бяга от британското правосъдие заради някое дръзко деяние.

— Някога срещал ли си се с пирати? — очакваше да чуе някоя приключенска история. — Сигурно си срещал Бристъл Джак?

— А ти какво знаеш за Бристъл Джак?

— Само това, което ми казаха на борда на „Карълайн“ по време на вечерите в каютата на капитана — тиха въздишка се изплъзна между леко отворените й устни. — Вечерята на борда на „Карълайн“ бе много по-многолюдна, отколкото тук.

За Катлин, Гарик бе напълно отпуснат на креслото си. Очевидно не забелязваше как вниманието му се изостри със споменаването на Бристъл Джак.

— Боя се, че не знам истории за Бристъл Джак, Кат.

По прекрасните й черти се изписа разочарование.

— Но как ще реагираш, ако ти кажа, че „Морската фея“ е корсарски кораб?

По някаква странна причина на него му се прииска отново да види как очите й припламват от възбуда.

— Ти си корсар? — попита едва чуто Катлин. — Затова ли платната на „Морската фея“ са боядисани в сиво?

Тя се бе учудила на това, когато се качи на борда на кораба, а също и на факта, че неговият екипаж изглеждаше малко по-нехаен и груб от този на „Карълайн“, но до този момент тя не бе разбрала какво можеше да означават тези неща. Докато гледаше красивия морски капитан, в очите й се четеше известен страх, но след като отпи, той бързо се изпари и бе заменен от възбуда. Тя бе чувала за тези корсари, които кръстосваха моретата с даваните им от крал Джордж пълномощни писма. Легендата за Джийн Лафит и братята му бе добре известна на лондонското общество и повечето хора бяха на мнение, че корсарите не се различават много от пиратите.

— Разкажи ми за своите приключения. Плячкосвал ли си кораби пълни със злато и сандъци с редки скъпоценности?

В същия момент Гарик съжали, че бе стигнал толкова далеч в желанието си да задоволи чаровния й глад за нещо скандално и бе казал толкова много за себе си. В нейните романтични представи животът на корсаря бе изпълнен с непрестанни приключения. Но в действителност неговият живот по моретата ставаше все по-досаден и по-досаден и ако не бе тази последна мисия за Кралския флот, тази нощ той щеше да бъде в Англия и да седи пред голямото огнище в родното си имение.

— Наистина няма много за разправяне, Кат. Животът ми на кораба е доста самотен. Моята работа е само по-рискована от останалите!

Катлин не откъсваше поглед от него, сякаш очакваше да добави още нещо. Това ли бе всичко? Само това ли щеше да й каже, след като й съобщи, че бе корсар?

— Но какво ще кажеш за…

Гарик не искаше тя да довърши въпроса си, затова стана и като остави чашата с бренди настрана, взе ръката й.

— Време е да те изпратя до каютата ти.

Трябваше да направи нещо, за да разсее топлия й поглед или иначе скоро щеше да й каже всичко — да й разкаже, че истинската му мисия в Карибско море бе да залови Бристъл Джак, както и по някакъв начин да сложи край на убийствата, които се извършваха в града Бастер на остров Сейнт Китс.

Но самото съприкосновение с нея разклати самообладанието му — допирът до кожата й го хвърли в изгарящите пламъци на страстта, които плъзнаха по цялото му тяло.

Катлин почувства същата странна реакция при докосването им и погледна лицето му сякаш в търсене на някакво обяснение.

Гарик, който не бе в състояние да каже нищо повече, наклони глава към нея, нежно докосвайки розовите й устни.

Катлин почувства, че потъва в море от неизразимо удоволствие. Тънките й ръце се вдигнаха да обгърнат врата му, сякаш търсеха опора. Пръстите й се заровиха в кичурите коса с абаносов цвят, падаща по раменете му, и тя несъзнателно се притисна към мощната му, твърда гръд. Никога преди не бе целувана така нежно, така страстно, така пламенно! Тя имаше чувството, че постепенно се разтапяше, докато той я държеше в прегръдката си.

Усещанията, които изпитваше Гарик, не бяха по-различни от нейните. Вкусът на брендито по устните й, които се прилепваха към неговите; допира на цялото му тяло до пищните й форми и женската й миризма, упояваща сетивата му — всичко му въздействаше така, че той бе замаян от желание да притежава тази жена. Искаше да я прегърне здраво и никога да не я пусне. Накрая той събра вътрешната си сила и с една въздишка на болка, примесена с удоволствие, се откъсна от устните й.

Като погледна тъмните му властни черти, Катлин успя само да попита:

— Защо не?

Лишавана от малко неща в миналото си, тя се зачуди защо този мъж може да поиска да отнеме тези прекрасни усещания от нея.

Гарик не можеше да отговори. Сребристосините му очи погледнаха намръщените розови листенца, които го бяха съблазнявали цяла вечер, и сега, когато ги бе вкусил, не можеше да избие от ума си аромата им. Като я притисна здраво, той погледна прекрасното й лице и простена с дрезгав глас:

— Ако не спра сега, ще бъда загубен завинаги!

Думите му бяха израз на отчаянието му, защото той знаеше, че вече е загубен завинаги. По време на всичките му пътувания до различни пристанища на света, от всичките жени, които бе познавал в миналото си, само тази се бе докоснала до някаква скрита струна в душата му. Нещо от нейния дух бе достигнало дълбоко в него и завинаги бе белязало сърцето му. Тъй като тя не каза нищо, а продължи да го гледа, той отново наведе устните си към нейните, но този път сливането им не бе толкова нежно, колкото жадно — в целувката на Гарик имаше нещо демонично, чийто смисъл се пренесе в тялото на Катлин и го хвърли в огън.

Тя се повдигна на пръсти, за да се притисне по цялата дължина на мощното му тяло. Устата й се разтвори, сякаш по някакъв вътрешен инстинкт, за да приеме обезумелия му език. Леко простенване се откъсна от устните й и тя почувства кипяща горещина в дълбините на сърцето си.

Слухът на Гарик се изпълваше от меките звуци, идващи дълбоко от гърлото й. Той я хвана през кръста, а устните му се откъснаха от нейните и вкусиха мекотата на страните й, крехката извивка на челюстта и елегантната линия на шията. Докато целуваше влажно горния ръб на дантелената яка, почувства напрегнатата пълнота на гърдите й. Тя се залюля към него. Пръстите му погалиха там, където устата му бе преди секунди, докато се спряха на възвишението на гърдите й и с обиграно движение леко развързаха връзките на роклята й. Тогава той се приближи и обсипа с леки целувки долината между гърдите й, докато пръстите му докосваха втвърдените й зърна.

Нищо в живота на Катлин не я бе подготвило за подобно преживяване, за такова еротично покоряване на сетивата й. Бетани, прислужничката от втория етаж в Уесли хаус, й бе разказвала за нейните собствени подвизи с градинаря Сампсън и леля Елизабет я бе предупреждавала по заобиколен начин за греховете, до които можеше да доведе плътта, но никой никога не й бе казвал за необузданото удоволствие, което можеше да се открие в ръцете на мъж като капитан Стийли. Гърдите й се притиснаха към пръстите му, желаещи да изпитат всичко, което той можеше да й даде. Целувките му се впиваха все повече в нейната плът, когато устните му засипаха жар по обратния път по шията й и накрая езикът му се плъзна в устата й.

Докато пиеше от сладката амброзия, която тя също поглъщаше жадно, Гарик ловко намери изрядно наредените малки стъклени копчета, които се спускаха по дължината на гръбнака й, и бързо се справи с препятствието към достъпа му до съблазнително сладката плът.

Катлин рязко си пое въздух, като усети мекия допир на пръстите му, плъзгащи се надолу по гърба й. Но също толкова бързо издиша, когато главата му отново се наведе към гърдите й.

Тялото й бе обхванато от чисто плътско желание, когато устните му се спряха на единия розов връх. Той засмука нежното зърно и краката й се подкосиха. Тя почувства как се свлича на пода.

Преди да успее да падне съвсем, Гарик я вдигна на ръце, а устните му се отделиха от гърдите й и отново покриха устата й. После прекъсна целувките си и за миг просто поглъщаше красивата жена с очи. Погледна към вратата, но след моментно колебание се обърна и като дръпна завесата, пристъпи в будоара, където имаше голяма спалня. Той леко положи Катлин на сатенената покривка, но очите му показваха, че ако тя пожелаеше, той великодушно щеше да я пусне.

Мислите на Катлин в този момент не бяха на здравомислеща, рационална жена. Брендито бе замъглило възприятията й, а усещанията, които Гарик бе събудил в тялото й — с неуморните си пръсти и влажния си, горещ език — я бяха пренесли в някаква забрава. И двамата бяха като в безсъзнание. Посягайки нагоре, тя притегли тъмната му глава към себе си, леко притискайки тила му — знаеше само, че иска отново да изпита тези неописуеми усещания. И не искаше да чака!

Устата му погълна нейната и езикът му влезе навътре. Като не откри никаква съпротива, започна да изследва всяка вдлъбнатина, после се прехвърли на гърдите й. Когато той пое в устата си порозовелия връх на гърдата й, тялото на Катлин затрепери от необуздано желание, което я накара да вкопчи ръце в главата му и да се прилепи по-плътно към него.

Само секунди по-късно Катлин лежеше на копринената покривка без нищо по тялото й, което да я закрива от палещия му поглед. Роклята и бельото й бяха хвърлени на лъскавия под и за миг Гарик остана като вцепенен пред пищните форми на нейното съвършенство. Горещите въглени на очите му изгаряха всеки сантиметър от тялото й. Той се спря на пълните гърди с техните розови пъпки.

Очите му се преместиха надолу по линията на ребрата й към малката вдлъбнатина в средата на мекия й корем, продължи към женствените форми на бедрата й и надолу към дългите добре оформени крака.

Погледът му погали изящните глезени и тънки стъпала и връщайки се нагоре, преливащите му от желание очи смело се спряха на хълма от тъмни, къдрещи се косъмчета, които ясно изразено контрастираха на перленото сияние на млечната й кожа.

Когато погледът му се върна на лицето й, Катлин разтвори устни, сякаш за да каже нещо, но видя необузданото желание на лицето му и осъзна, че е стигнала прекалено далеч в любовната игра, за да може да се отметне.

Погледът му срещна нейния и тя се задъха при бясното ускорение на сърцето си. Докато чувстваше желанието в очите му, тя усети и волята на своето женско тяло — в този момент тя знаеше, че този мъж я желаеше повече от всичко на света. Това бе наистина една съвсем първична сила, която я влечеше към него и нейният заплетен в мрежите на страстта разсъдък приветства съблазнителя!

Гарик откъсна поглед от нея, само за да свали бялата си копринена риза и плътно прилепващите гълъбовосиви панталони и да ги подхвърли на пода, където те се присъединиха към дрехите на Катлин. Тя си пое дълбоко въздух, когато видя стегнатата, загоряла кожа, покриваща релефните мускули.

В продължение на няколко протяжни секунди Гарик стоеше до леглото, давайки й възможност да се наслади на съвършенството у другия пол. И наистина, той бе мъж в разцвета на силите си, несравним с никого другиго!

Чиста първична мъжка сила бе изправена пред нея. Нейните пламнали очи зашариха бавно по изящно оформените му, загорели рамене. Раменете и гърдите му изпъкваха с неудържимата си сила. Твърди мускулни влакна покриваха ребрата му и изтъняваха надолу към тънкия кръст и бедра. Тя едва мерна с поглед контурите на стегнатите му хълбоци и мощните бедра, когато вниманието й бе привлечено от гигантския пулсиращ жезъл на неговата мощ, издаващ се от слабините му. Както и всичко останало у него, и това свидетелстваше за несъмнената му сила.

Когато тропическият нощен бриз проникна през завесата на будоара, един далечен глас на разума прошепна в ухото на Катлин: „Какво правиш в леглото на този мъж? Това не е игра, Катлин! Залозите са прекалено истински! Вземи си дрехите и бягай колкото можеш по-бързо!“ Но тя се чувстваше безсилна да реагира в отговор на собствените си вътрешни предупреждения. Тялото й изглеждаше прекалено слабо, за да се вдигне и когато Гарик легна до нея и я привлече към себе си, мислите й полетяха далече от здравия разум. Със своята независима воля тънките й ръце се повдигнаха и се сключиха около врата му.

Неудържимото привличане на обещанието за удоволствие обхвана тялото й, когато устните и ръцете на Гарик зашариха по нея. Леки целувки, лизвания, захапвания… похити гърдите й. Правите му бели зъби изпращаха приятни усещания чак под кожата й и довеждаха Катлин до лудост. Едно изстенване се изтръгна от гърлото й и в същия момент тъмната му глава се сниши надолу към ребрата й и съблазнителните извивки на кръста и бедрата.

Вкусът на сладката й кожа и допирът до сатенено гладкото й тяло се съюзиха, за да провалят Гарик в бездната на безграничното физическо желание. Ръцете му се разделиха по твърдия й корем и я притиснаха по-плътно до бедрата му. После езикът му се плъзна между бедрата й и оттам изпрати горещи пламъци по цялото й тяло. Когато докосна скритото нейно съкровище, Катлин подскочи от изненада и сладкото забранено удоволствие запълзя през утробата и крайниците й.

Тласната от този прилив на нови усещания, Катлин освободи врата му, а пръстите й се оттеглиха от косата му, когато той я разтвори с пръстите си и потопи език в нея. Главата й се мяташе във въртоп от безграничен екстаз, докато езикът му я изпълваше на тласъци със своята заливаща топлина.

Като се завъртя във вихъра на безмерно удоволствие, Катлин почувства как дълбоко в утробата й се запалва една искрица. Горещи пламъци на разтопено желание запулсираха в слабините й и се разляха по цялото й тяло. Тя гореше! Огньовете се устремиха нагоре и после избухнаха. Ръцете й скубеха косата му, ноктите й се впиваха в гърба му. Главата и раменете й се надигнаха от леглото и вик на неистово удоволствие се изтръгна от нея, а тялото й се разтърси от реакция, каквато не бе изпитвала никога преди.

Безмилостно Гарик продължи своята игра, езикът му трептеше във влажните й сладки дълбини и заигра по чувствителната пъпка между устните му, при което тя не спираше да трепери. Виковете й изпълваха слуха му и разпалваха желанието му да я доведе до пълно удоволствие.

Когато конвулсиите на тялото й бавно затихнаха и пръстите в косата му се поотпуснаха, Гарик се размърда. Устните му обсипаха тялото й с палещи целувки, докато той се прилепи към нея с цялата си дължина. Сребристосините му очи видяха задоволената страст на лицето й и той отново покри устните й.

Значи това бе тайнството, което ставаше между мъжа и жената, помисли си Катлин, докато устните му похитяваха нейните с жажда, която сега изглеждаше още по-ненаситна. Никога преди не бе изпитвала такива чудни усещания — нещата, които той й бе направил бяха невероятни! Но това все още не бе всичко — сега той се притискаше към тялото й, а пулсиращият, пълен с кръв жезъл бе между бедрата й и търсеше вероятно мястото, където малко преди това устата му бе предизвикала у нея разтърсващото удоволствие.

Катлин се разтвори за него — единственото, което можеше да направи в този момент, в който кипеше от екстаз. Докато езикът на Гарик изпълваше устата й, тя почувства изваяния му инструмент на любовта при отвора между бедрата си.

Неговото тяло се притисна напред и като влезе в нея само на инч, почувства теснината на прохода й; още един инч и усети кадифеното трептене на нейната утроба. Ниско простенване се изтръгна от дълбините на гърдите му и изпълни каютата с неговия животински вик.

В същия миг кратък писък прониза въздуха. Моминството на Катлин бе похитено. Гарик застина, яростното му желание отстъпи за момент пред изненадата му. Нито за миг не бе предполагал, че тази жена е девствена. При първата им среща при Роуз Бишоп, когато я бе видял в компанията на нейните приятели мъже, тя изглеждаше много по-отворена към света, отколкото явно беше.

— Кат, Кат — прошепна той името й като извинение. Ръката му нежно погали гладката й страна.

Произнасянето на името й я накара да отвори очи и като погледна нежния поглед на мъжа над нея, тя забрави моментната болка. Там, в дълбините на кристалносиния му поглед, тя се пренесе за една безкрайна секунда и почувства обещанието за останалото, което я очакваше, ако му се довереше. Бавно си повдигна тялото, сякаш за да се нагласи към тежестта над себе си, към пълнотата между краката си.

Движението й разпали страстта им наново. Устните на Гарик се сведоха за целувка, с която у нея се събуди нежността и прерасна бавно в изкусителен глад. Тялото му забави движенията си, налагайки си да се съобразява с девствената й плът. Той се движеше напред и назад, като навлизаше бавно в нея, после се оттегляше до устните на влажния й отвор. Така на няколко пъти той изкусно я съблазняваше, докато накрая тя впи пръсти в гърба му и главата й диво се отметна назад, когато пълнотата в слабините й я доведе до пристъп на безумно желание. Всеки път, когато той влизаше и се докосваше до дълбините й, тялото й се придвижваше към него. Краката й бавно се изпънаха, отзовавайки се на инстинкта й да го улови целия в себе си.

Гарик я обхвана с ръце и благодарение на опита си в любовта, успя да удържи контрола над себе си. Дори когато почувства конвулсиите да започват наново в утробата й и да преминават по дължината на неговия член, а проходът й в миг да потрепва и да се стяга, той пое дълбоко въздух, с усилие задържайки същинската сила на своята страст.

Цялото тяло на Катлин бе разтърсено от множество конвулсии, които тръгваха от изгарящия утробата й огън. Тя загуби напълно контрол. Тялото й се замята, а бедрата й затрепериха, докато тя бе погълната в забравата на сублимната страст.

Гарик почувства мощта на нейната кулминация и за миг устоя на нажежената необходимост, бясно препускаща към слабините му. Той видя преливащото й от страст лице и чу стенанията, изтръгващи се от гърдите й. Всяко движение му носеше болка — сега, когато той се съпротивляваше на болезнената необходимост за собственото си освобождаване. Едва когато нейната кулминация започна да затихва, той си разреши да даде воля на собствената си страст. Устните му покриха нейните и като се потопи само на сантиметър по-навътре в меките й кадифени дълбини, огънят избухна в слабините му. Палещото удоволствие се взриви в центъра на съществото му и се разпръсна на всички посоки, препускайки по инструмента на неговата мъжественост и изливайки се в ярки частички светлина.

— Кат, Кат!

Викът секна, когато той се наведе, за да я обсипе с целувки.

Значи това било! Катлин си възвърна съзнанието, докато треперенето на Гарик затихваше и въпреки че той все още я държеше здраво в прегръдката си, пулсът му се връщаше към нормалния. Един вътрешен глас й казваше, че трябва да се срамува, че трябва да стане от леглото на този мъж и да избяга колкото може по-далече. Но в този момент тя чувстваше костите си като разтопени, а съзнанието си — на ръба между лудостта и реалността. Беше толкова хубаво да лежи тук, в неговите ръце.

На Гарик му бяха необходими няколко минути, преди да възвърне нормалното си дишане и да преодолее неверието, което изпълваше съзнанието му, че всичко това между него и тази жена се бе случило наистина. Тя бе девствена и повече жена от всички, които познаваше. Лека тръпка премина по тялото му и той почувства присвиване в слабините при мисълта, че никога преди не бе достигал до такива силни усещания. Тя трябва да бе изпитала същото, помисли си той. Като се обърна към нея, за да може да гледа красивото й лице, докато й говори, той видя, че клепачите й са притворени, а дъхът й нежно галеше врата му. Тя спеше кротко в ръцете му. По устните му се появи нежна усмивка. Утре нямаше да бъде прекалено късно да й изкаже чувствата си. Утре те щяха да пристигнат в Сейнт Китс, той щеше да й обясни мисията си в Карибско море и щеше да я помоли да изчака краткия период от време, което бе необходимо за завършване на задачата.