Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pirate Moon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 57 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2009)
Разпознаване и корекция
Plqsak (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Катлийн Драймън. Целувката на пирата

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1994

История

  1. — Добавяне

Пролог

Лондон, 1814

Главният салон бе декориран в кралскосиньо, яркочервено, нюанси на виолетово, розово и смарагдовозелено и бе целия в изкусно обкован кристал — обстановка, която предразполагаше към еротични желания. В ранния вечерен час множество жени с примамливо разголена една или друга част от тялото си заемаха различни пози на стилните плюшени мебели. Подземният етаж на „Коксиър Стрийт“ бе облян от меката светлина на свещите и горящите благоухания.

Една малко буйна тайфа от шестима души влезе през централната двойна врата и бе посрещната от Амос, двуметровия негър, който бе известен в цял Лондон като внушителния иконом на bordello.

— Бих ли могъл да взема шапките ви, господа?

Амос много добре бе запомнил тази групичка и скандала, който те предизвикаха последния път, когато двама от мъжете бяха пожелали жена, обещана вече на друг клиент. Беше се разразила борба, която завърши с много щети. Амос леко се намръщи, като си спомни, че бащите на двамата младежи бяха платили за нанесените поразии. Без да обръщат внимание на смръщването му, богатите синчета подадоха шапките си сред закачки и приятелско посръгване. Те бяха останали за сезона, за да се отдадат на скитане по лондонските улици в търсене на развлечения.

Когато групичката се отправи към подземната част на богато украсената триетажна постройка, един от младежите побутна с лакът своя другар и с тих глас заговори.

— Помни, Кат, съгласих се да те взема с мен тази вечер, само защото ти обеща, че няма да вдигаш поглед и ще държиш шапката си ниско над очите. Тези твои зелени очи ужасно те издават!

Не бе трудно да се забележи, че лицето, придружаващо младия човек, никога преди не бе стъпвало в подобно място. То кимна в съгласие с предупредителните думи на другия. Зелените очи, които надничаха изпод периферията на черната копринена шапка, се разшириха, когато едно от момичетата на Роуз, облечено в черен прилепващ пеньоар, смело се надигна от украсения със златист ширит кадифен диван. С изработена през годините походка, която неизменно привличаше мъжките погледи, то се приближи.

— Както разбирам, вие, господа, искате да се позабавлявате тази вечер.

Тя смигна многозначително и щедрата й усмивка, разкриваща зъбите й, единият от които леко отчупен, бе отправена към всички мъже от малката група.

— Казвам се Мили и ще ви открехна, господа, на една малка тайна.

Тя се наклони към тях така, сякаш наистина щеше да направи някакво сензационно разкритие и след това обхвана с ръце полуразголената си пълна гръд.

— Известна съм с дарбата си да раздвижа кръвта в жилите на господа като вас, чак до върха на пръстите!

Дяволски чувственият й смях не оставяше никакво съмнение за поканата. С едно ловко движение на ръцете тя откри гърдите си. Приковали вниманието на джентълмените, близначките от бледа плът и техните потъмнели върхове се задвижиха в кръг, докато останалата част от съблазнителното й тяло остана неподвижна.

Почти цяла минута всички те гледаха вцепенено движението на съблазнителната плът. Като прочисти леко гърлото си, единият от мъжете се окопити и смотолеви с дълбок глас:

— Добре, Мили, печелиш. Искам да ми раздвижиш кръвта тази вечер!

Мили улови ръката му и го поведе, без да позволи да измине достатъчно време, в което той би могъл да промени решението си и да избере друга. Стивън Робардс хвана погледа на онзи, когото наричаха Кат, и докато ръката го отделяше от групата, каза просто:

— За Бога, Кат, и аз съм от плът и кръв!

С напредването на вечерта, още един от шестимата се отдели от групата и когато Джефри Спенсър бе отведен от една надарена блондинка, Робърт Нюбърн, младият човек, който в началото бе предупредил Кат да държи шапката си ниско над очите, реши, че вече е време да се сложи край на вечерта.

Тъкмо когато те се отправиха към главния салон, някакъв мъж с безупречни черти и екзотична красота се спря на втората площадка на стълбището. Преди да слезе, той се наведе към бледата жена на средна възраст до него. Като взе ръката й в своята доста по-голяма длан, той долепи устни до китката й.

— Непременно кажи на Прини, че съжалявам, че не успях да го видя този път в Лондон, Роуз.

— О, наистина жалко, че трябва пак да се качваш на този ужасен кораб. Едва няколко дни беше в Лондон и ето че сега трябва да отплаваш отново.

Жената се нацупи кокетно, което й придаде много по-младежки вид.

— Сигурна съм, че Прини и неговите хора ще дойдат всеки момент и като научи, че те е изпуснал само за няколко минути, не знам какво може да стори!

Високият широкоплещест мъж отметна глава назад и се изсмя.

— Не се страхувам от нищо, което нашият принц-регент би могъл да ми направи, Роуз. Кажи на Прини, че ще се върна в Лондон през другия сезон и че той все още ми е задължен заради това, че последния път ме накара да танцувам цели три танца с Корин Апълуайт на бала у Ленъксови.

Звънливият смях на Роуз Бишоп разтърси стълбището, когато тя си представи как очарователният Гарик Стийли е бил принуден да търпи през по-голямата част от вечерта фалшивите усмивки по източеното лице на свръхтежката Корин Апълуайт.

— Готова ли си да тръгваме, Кат? Смятам, че видя достатъчно, за да задоволиш любопитството си, нали така?

Робърт Нюбърн зададе въпроса, но забеляза, че думите му изобщо не са стигнали до съзнанието на Кат, ако съдеше по разсеяния поглед на зелените очи, които не се откъсваха от двойката слизащи по стълбите.

Точно в този момент Роуз Бишоп се извърна и погледна надолу към салона, привлечена от блестящите зелени очи с бадемова форма, които се взираха в нея и в красивия мъж. След като бързо се съвзе, тя хвана подръка мъжа до себе си и в същото време размаха своята ароматизирана, дантелена кърпичка във въздуха, за да привлече вниманието на своя предан помощник Амос.

Когато Роуз Бишоп и Гарик Стийли стигнаха до основата на стълбите, Амос вече бе пред тях и Кат забеляза, че мъжът до онази жена бе дори по-висок от иконома. След като Роуз прошепна набързо нещо на ухото на Амос, черният мъж забърза да изпълни поръчаното.

Двамата стояха от едната страна на стълбата, а зелените очи сякаш не можеха да се откъснат от мъжа и жената. Поради това не забелязаха приближаването на негъра, който само с едно движение грабна широкополата шапка от главата на Кат.

В претъпканата с хора стая се разнесоха възклицания. Редовните клиенти на Роуз Бишоп, както и момичетата, ахнаха от изненада, когато водопад от черни къдрици се отприщи изпод шапката и стигна до кръста на съвършено скроения копринен костюм, който до този момент всички смятаха, че принадлежи на млад мъж.

Хората шепнешком се питаха коя е тази жена. Дори мъжът до Роуз Бишоп с усилие си възвърна самообладанието при вида на изваяната красавица до стълбата. Косата с абаносов цвят, млечнобялото лице и искрящите тъмнозелени очи просто не можеха да останат незабелязани.

Най-напред се окопитиха другарите на Кат. Като я хванаха за ръка, те я задърпаха към изхода и прекъснаха магията на металносините очи на мъжа.