Катлийн Драймън
Целувката на пирата (22)

Двадесет и първа глава

Почти цяла минута в каютата цареше мълчание. Сърцето на Катлин биеше лудо в гърдите й в очакване на това, което щеше да каже Гарик; което щеше да бъде или заклеймяване на живота, който водеше, откакто е в Карибите, или разбиране, че тя не е имала друг изход.

Когато той отговори, Катлин беше някак объркана.

— За Бога, Катлин, защо не дойде при мен, ако са ти били необходими пари за „Корал Роуз“? Сигурно не е било необходимо да се съгласяваш да се омъжиш за Блакторн заради материалното ти положение! Надявам се, че окончателно си прекъснала с тези безсмислици!

Катлин се опита да види чертите му в тъмното, но като не успя, се зачуди, защо той нищо не каза за това, че тя е жена-пират. Той, изглежда, беше чул само това, което тя изтъкна като причина да се съгласи да се омъжи за Алекс Блакторн.

— Не знам, защо не дойдох при теб, Гарик.

Тя знаеше, че това не е вярно. Гордостта я спря да се обърне с молба към този мъж. Гордостта и отвратителният й инат.

— Бях толкова объркана, че не знаех по кой път да тръгна. По това време мислех, че тебе те интересува само…

Тя не можа да довърши изречението си.

— Ти си мислела, че аз желая само прекрасното ти тяло, нали? — гласът му беше закачлив и Катлин почувства, че започва да гори.

— Да, така е, трябва да призная.

Топлата му ръка помилва голото й тяло.

— Ти наистина имаш най-предизвикателното малко тяло. Но не е само това. Аз ще направя всичко, което е във възможностите ми, за да те видя щастлива и ако това означава да бъде спасено наследството на брат ти, ще го направя с готовност.

— Но аз не знаех това. Чувствах се толкова самотна и когато Алекс започна да ме посещава в „Корал Роуз“, реших, че ще направя като повечето млади момичета и ще се омъжа по взаимноизгодни причини. Но не можех да продължа годежа си, след като бях спечелила достатъчно злато с „Окото на Кат“. Наистина, Гарик, съмнявам се, че някога щях да мога да се омъжа за Алекс Блакторн, дори ако не бях капитан на „Окото на Кат“. Има нещо заплашително и загадъчно в него, което не ми харесва. В деня, в който отидох в „Шадоу Миър“ да разваля годежа, той се държа много странно — Катлин усети, че я побиват тръпки. — Той ме изплаши ужасно. Признавам, че се държах много лошо и не можах да му кажа причините, поради които отидох в плантацията му.

Гарик почувства тръпките, които я побиха. Като я прегърна, той я увери:

— Не е нужно повече да ходиш до „Шадоу Миър“ сама, скъпа. Аз ще дойда с теб и ще приключим с този годеж веднъж завинаги.

Думите му бяха обещание за закрила и израз на сила.

— Кажи ми сега, Кат, истина ли е, че се дуелираш добре като всеки мъж и носиш мъжки дрехи?

Още веднъж Катлин долови смеха в гласа му и вътрешно му се възхити. Всеки друг щеше да се почувства застрашен от твърдението й, че е капитан на пиратски кораб, покрит с лоша слава.

— Вземах уроци по фехтовка в Лондон, а дрехите, които нося на „Окото на Кат“, са ушити от жените на екипажа ми.

— Ни най-малко не съм изненадан — каза той. — Всъщност, скъпа, нищо не би ме изненадало, когато става дума за теб. Онази нощ, когато те хванаха в къщата на Роуз Бишоп, облечена като момче, трябваше да ми подскаже в какво се забърквам.

Дрезгавият му глас изпълни слуха й.

— Искаш да кажеш, че нямаш нищо против, че съм капитан на „Окото на Кат“?

— О, не, скъпа, не съм казал, че за мен не е проблем това, че жената, която обичам, рискува живота си по моретата по такъв начин, но признавам, че разбирам как са те привлекли с обещания за приключения и пиратски съкровища.

Той разбираше чувствата й? Как не беше видяла тази страна на Гарик Стийли в миналото? Как е могла да се остави да бъде заслепена от първоначалното си впечатление за него, което я накара да го прецени напълно погрешно?

— Това е последното пътешествие, което правя на борда на „Окото на Кат“, Гарик. Смятам да го предам на екипажа и те могат да правят с него каквото поискат. Сигурна съм, че Джошуа ще се съгласи.

— Това е много мъдро решение, защото в бъдеще смятам да те държа толкова заета, че няма да имаш време да пиратстваш или да правиш други глупости.

Гарик беше решил. Отпускаше си само още няколко седмици, за да се опита да хване Бристъл Джак. Той се надяваше до края на тази седмица да държи пирата окован във вериги в трюма на „Морската фея“, ако не, ще докладва в Лондон и ще обясни, че е отделил достатъчно време за Британската флота. Никой не можеше да го вини, защото той беше отдал цели три години от живота си на начинанието на командор Куин да се опита да въведе някакъв ред и законност в Карибите.

— Заета с какво? — измърка Катлин точно преди устните на Гарик да се долепят до нейните. Когато устните му се повдигнаха, тя въздъхна. — Ммм, може да ми бъде приятно да съм толкова заета, но не съм сигурна, че няма да ти омръзне след време.

Непрекъснатият страх да не бъде изоставена още веднъж упорстваше в ума й и въпреки че думите бяха изречени на шега, тя все още имаше опасения, че мислите й може да не са много далече от истината.

— Да ми омръзне? С теб, скъпа? Никога!

Той я събори на леглото и се излегна върху нея, притискайки я с тежестта на голямото си тяло.

— През този живот и през вечността ти се заклевам, че никога няма да ми омръзне да бъда с теб, Кат.

— Наистина ли, Гарик? — тя въздъхна леко, а сърцето биеше лудо в гърдите й.

— Аз ще те обичам, Кат, от сега, до момента, когато звездите паднат от небето, океанът прибере водите си, докато секне дъхът ми.

Нежният огън на езика му зашари по устните й и предизвика спазми на истинско удоволствие по цялото й тяло.

Тя искаше да му вярва. Откога й се искаше да намали своята бдителност, да може да обича свободно и да бъде обичана в замяна. Всички тези нежни чувства, които тя изпитваше към него и които насила беше потискала, сега смело излязоха на повърхността. Тих глас дълбоко в ума й прошепна: „Можеш да му вярваш, Катлин. Използвай шанса, защото друг може и да няма“.

Тази нощ на борда на „Морската фея“ беше вълшебна и чувствата на Катлин се събудиха. Тя уви ръцете си около раменете на любимия си и го придърпа още по-близо.

Докато сърцето на Гарик биеше близо до гърдите й и езикът му шареше из устата й, той не скри нищо от нея, защото за първи път получи пълното й доверие. Мислеше само как да достави удоволствие на жената, която беше проникнала в дълбините на сърцето му. Нежното й гъвкаво тяло беше като храм на любовта, който усилваше жаждата му с опияняващата си течност и възпламеняваше душата му от страст.

Катлин беше погълната единствено от своята горчиво-сладка страст, докато Гарик дрезгаво й шепнеше на ухото думи за любов и възхвала на красотата й. В този момент бъдещето нямаше значение. Важен беше само Гарик. Само чувствата, които той предизвикваше, имаха някакво значение. Хваната в разкъсващата сила на екстаза, една искра премина по тялото й и я доведе до ръба на удовлетворението.

Устата на Гарик беше прилепнала към нейната и продължаваше да я завладява отново и отново. Той нежно я обсипваше с целувки по тънката шия. Хващайки твърдата гръд, езикът му с топла мекота обикаляше по заострените розови зърна и караше Катлин да обезумява от страст. Ръцете му се разхождаха по тялото й, спускайки се нежно по оформените й хълбоци и до билото на женската й страст. Милувките му продължиха, довеждайки я до такива висоти на страстта, че тя със завладяваща всеотдайност повдигна долната част на тялото си към проникващите му пръсти. Тялото й се огъваше от неутолимата жажда за удовлетворение.

И точно когато си помисли, че не може да понесе повече изгарящото мъчение, Гарик слезе от леглото, с едно движение разтвори краката й и застана между тях. Огромният му любовен инструмент я изпълваше толкова плътно, че тя започна да стене високо и да го придръпва към себе си.

Екстазът ги погълна изцяло. Когато той застана върху нея, тя напълно отговори на пулсиращите, ритмични движения, които изпълваха дълбините й. Беше понесена към едно разтърсващо чудо. Тялото му я водеше към пълно засищане на страстта.

Увивайки краката си по-плътно около хълбоците му, тя откликваше на всяко негово движение. Заедно те бяха понесени от трептящия поток на екстаза, плъзгайки се върху крилата на човешкото щастие и издигайки се високо към звездните кадифени небеса в ръцете на чудото на страстта. Те бяха едно цяло, разгорещените им любовни слова запечатваха тяхното единство. Прониквайки по-дълбоко в нея, Гарик засегна една струна в центъра на тялото на Катлин, което предизвика дълбоки спазми. Тя извика името на любимия си, докато тялото й се извиваше във вихрушката на разкъсващото удоволствие.

Като видя изписаното върху лицето на Катлин чудо, Гарик също се отправи към върха на екстаза. Голямото му тяло се разтресе, когато животодаряващото му семе изригна и се разпиля в утробата на жената на неговото сърце.

— Кажи, че никога няма да ме напуснеш. Кажи, че ще бъдеш моя и ще ми станеш жена — каза Гарик, като я притисна по-силно до себе си, не желаейки да я пусне в този момент дори и за да си поеме дъх.

Най-накрая той я отведе до мястото, на което усещаше, че тя напълно ще му се отдаде. Сърцето й, мислите й, душата й бяха обединени в тяхната страст и желание, също както и неговите собствени страст и желание бяха отдадени на нея и той не искаше да рискува с идването на деня тя да промени още веднъж мнението си за него. Беше счупил черупката, която тя използваше, за да се предпази от света и от чувствата си към него, и не искаше да й даде възможност да я изгради отново. Той имаше нужда от обвързването си с нея, което да го подкрепя в часовете, когато тя нямаше да е до него и тогава той се закле, че такива мигове ще има колкото се може по-малко.

— Да ти стана жена?

Катлин въздъхна тежко, опитвайки се да възстанови дишането си, а също и някакъв контрол върху възприятията си. За момент мислите й се объркаха от спомена за Алекс Блакторн, за отговорността й пред „Корал Роуз“ и положението й като капитан на „Окото на Кат“, но фактът, че Гарик я желаеше за жена, беше над всичко.

— Ти наистина ли искаш да ти стана жена? — попита тя несигурно, сякаш се страхуваше, че не е чула правилно.

— Искам с цялото си сърце. Искам да ми бъдеш жена, майка на децата ми. Искам хубавото ти лице, което ще гледам всяка сутрин, когато се събудя.

Той заяви това, без да се замисли дори за секунда, след което запечата обета с нежна, всепоглъщаща целувка, която накара Катлин да изстене нежно, притисната към широките му гърди.

— Трябва ми съвсем малко време, за да приключа работата си в Карибите и тогава ще можем да се върнем в Лондон.

— Лондон?

Катлин надигна тъмнокосата си глава от удобното място върху гърдите му, а зелените й очи се опитаха да видят изражението му в тъмното.

— Имам къща на няколко часа път от града — той не й каза, че това беше голямо имение с много слуги. Ще й съобщи подробностите някой друг път. — Но ако предпочиташ, имам добре обзаведена каменна къща недалеч от двореца.

— Ти си придобил всичко това, докато си се занимавал с каперство? — попита Катлин с изненада.

Може би не е отделял за заниманието си достатъчно време, помисли си тя. Но дрезгавият гърлен смях на Гарик изпълни ушите й.

— Баща ми имаше някакво влияние в Англия и беше фаворит на крал Джордж. Всичките имоти след смъртта му преминаха в ръцете на единствения му син, въпреки че мащехата ми би желала друго.

Катлин преглътна бавно. По някаква незнайна причина тя не допускаше, че Гарик може да разполага с такива богатства. Той беше толкова различен от другите мъже, които тя познаваше в Лондон — те имаха навика да спорят за богатствата си, да се хвалят с диамантите си и с натруфените си дрехи.

— Брат ми Джошуа е само на дванадесет години. Аз отговарям за него, докато стане пълнолетен.

Тя знаеше, че му изтъква още една причина, за да се откаже, докато е време. Гарик я издърпа обратно върху гърдите си и нежно я целуна по главата.

— Още една причина да се съгласиш да ми станеш жена. Момчето сигурно ще има нужда да го науча на онези неща, на които само един мъж може да го научи.

Усещайки, че тя се размърда след неговите думи, той се поправи:

— Ние двамата ще научим брат ти на това, което е необходимо, за да стане разумен и великодушен млад мъж.

Това беше по-добре, помисли си Катлин, и отново се разположи в прегръдките му.

— Сигурен ли си, че искаш това, Гарик? Предупреждавам те, че Джошуа не е като другите деца на неговата възраст. Той е много дързък и пакостлив.

Тя искаше той от началото да знае в какво се забърква.

— Като сестра си? — пошегува се той. — Готов съм да се справя с всякакви пречки по пътя си, за да те имам до себе си.

Катлин хареса отговора му и повечето от опасенията й изчезнаха. Гарик ще бъде чудесен пример за подражание на Джошуа, помисли си тя. Предишното й убеждение, че е женкар беше забравено.

— Тогава всичко е уредено? — попита нежно Гарик. — Утре ще отплаваш за Сейнт Китс и ще ме чакаш в „Корал Роуз“. Искам да се оженим без отлагане.

— Ами Алекс? Ще ми трябва време да му обясня, че не мога да се омъжа за него. Ще трябва да наема надзиратели за плантацията, които да се грижат всичко да е наред в мое отсъствие. Освен това да не забравяме „Окото на Кат“.

Гарик запуши устата й с целувка.

— Ще ти помогна за всичко, когато се върна в Сейнт Китс. И не забравяй, че не трябва да ходиш сама в „Шадоу Миър“. Заедно ще обясним на Блакторн, че за съжаление, ти няма да можеш да се омъжиш за него.

Гарик беше непреклонен, че тя не трябва да ходи сама в „Шадоу Миър“. Той почувства тръпката, която премина по тялото й, когато по-рано му каза за посещението си в плантацията на Блакторн и не искаше тя да преживява подобно изпитание още веднъж.

Откакто беше дошла в Карибите, Катлин беше свикнала сама да взема решенията си и неговите думи я накараха да се почувства неловко.

— Може би ще те изчакам да се върнеш в Сейнт Китс, за да говорим с Алекс, но аз ще реша какво да правя с „Окото на Кат“ и аз ще избера надзирателя на „Корал Роуз“.

Тя не искаше, който и да било да поеме плантацията и хората, които беше започнала да обича. Нямаше доброволно да позволи някой да управлява живота й. Катлин желаеше бракът й да бъде равностоен — и никой мъж, дори и Гарик Стийли, нямаше да й наложи решението си.

Както той се беше пошегувал по-рано, неговата Кат не беше като никоя друга жена и нейните думи още веднъж му напомниха истинността на този факт. Е, тя поне беше отстъпила в един пункт — да не ходи сама в „Шадоу Миър“.

— Предполагам, че сега трябва да те отведа на „Окото на Кат“ — каза той с нежелание и когато тя се притисна към стегнатото му тяло, Гарик си каза, че ще брои часовете до момента, когато вече няма да се налага да се разделят.

Катлин знаеше, че е прав и че трябва да се връща на „Окото на Кат“. Добре знаеше, че в този момент екипажът й обръща острова с главата надолу, за да я търси. Последния път, когато видя Тад и Слейд, те бяха в компанията на Соня, но това не означаваше, че не са ги потърсили — нея и хубавия султан.

— Предполагам, че си прав. Трябва да се върна на „Окото на Кат“. Не искам Джошуа и екипажът ми да се тревожат излишно.

Нежните й ръце леко докоснаха горната част на тялото му, докато се увиваха около врата му. Пълнотата на гърдите й се притискаше към неговите и Гарик въздъхна, когато нежните й устни го докоснаха.

Това беше първия път, когато тя смело го целуваше по такъв начин и постъпката й трогна Гарик, докато той прокарваше езика си по устните й.

— Ако е възможно, бих желал никога повече да не се разделяме — прошепна й Гарик. — Ще те държа ден и нощ в прегръдките си и никога няма да се уморя от изкушението на копринената ти плът.

Смехът на Катлин изпълни слуха му и нежният й дъх се смеси с неговия.

— Ден и нощ, господарю? Признавам, че имате огромен апетит. Но признавам, че и вие сте огромен мъж — каза тя и преди той да може да каже нещо, ръката й се плъзна по гърдите му и докосна с нежност мъжествеността му. Незабавно големият змиевиден орган надигна твърдата си глава и изпълни дланта й. — Както казах, доста голям, наистина!

 

 

В ранните часове преди съмване Гарик лично откара Катлин до „Окото на Кат“ с малка лодка от „Морската фея“. След последната целувка, която разкриваше какво мъчение ще бъде и за двамата да бъдат разделени, той я пусна и наблюдаваше, докато тя се изкачваше по въжената стълба към палубата на „Окото на Кат“. Гребейки обратно към „Морската фея“, той отнесе усмихнатата й красота в мислите си.

Точно когато Катлин напусна палубата и се отправи по стълбите, една тъмна загърната фигура изтича покрай нея и почти я събори. Като си възвърна самообладанието, тя погледна след мъжа, предполагайки, че това е някой от нейния екипаж.

— Сигурно на острова го чака някоя много страстна жена — промърмори тя на себе си и продължи по пътя си към каютата.

Като стигна до нея видя, че вратата е отворена. Сигурно Джошуа я беше търсил, като се е върнал от карнавала. Имаше много неща да казва на брат си, когато го видеше. Тя знаеше, че той ще хареса Гарик като по-добър избор за нея, отколкото Алекс Блакторн или „Старите студени очи“, както той подходящо го наричаше.

Като запали свещта до леглото, тя започна да съблича костюма си за фламенко. Господи, беше изморена и сигурно щеше да спи до късно сутринта. Мъжете вероятно щяха да бъдат по-доволни да останат на острова, каза си тя, надявайки се, че няма да бъдат прекалено разочаровани, че ще съкратят престоя си на Гранд Тер с един ден.

Когато хвърли роклята върху леглото, тя забеляза парче хартия. След като се справи с останалите си дрехи, протегна ръка към него.

Докато четеше краткото съобщение, Катлин клатеше глава, опитвайки се да се отърси от неспособността си да възприеме бързо. Часовете, прекарани в прегръдките на Гарик, изглежда бяха притъпили мислите й. Като пристъпи към свещта, тя разгледа бележката.

„Ако цениш живота на брат си, направи точно каквото ти е наредено. Първо, няма да казваш на никого, че държа брат ти като заложник. Със сутрешния отлив вдигни платна към Барбадос. Ще получиш по-нататъшни инструкции в кръчмата на Сал в Бриджтаун. Не се мотай, ако искаш да видиш Джошуа отново.“

Подписът беше завъртулка, която можеше да се дешифрира като, Бристъл Джак.