Катлийн Драймън
Целувката на пирата (10)

Девета глава

Катлин се събуди с усмивка и се протегна като котка. Като опипа и погали с ръка съседната възглавница, откри, че е сама на леглото. Леката усмивка все още не слизаше от устните й, когато тя затвори очи и съживи събитията от предната нощ, прекарана в прегръдките на смайващия морски капитан. Никога не си бе позволявала такова безгрижие и дива разпуснатост. Нито за миг не бе помислила за последствията. Само миговете прекарани в прегръдките му имаха значение и това бе достатъчно!

Няколко минути по-късно Катлин се измъкна от леглото. Като се огледа из стаята, осъзна, че почти нямаше доказателства, че предната нощ изобщо се бе случила. Само двойната врата на балкона и оставеният на стола в другия край на стаята плик с нейното име, изписано с плътни букви, свидетелстваха за факта, че Гарик Стийли е бил в нейната стая. Поканата за бала на губернатора бе повода Гарик да дойде в „Корал Роуз“ и докато бавно се обличаше, тя се чудеше кога той ще се върне. Силна руменина я заля, когато отново си припомни всичко, което се бе случило на голямото легло само няколко часа преди това.

Катлин положи известно старание при подбора на дрехите си, тъй като се надяваше, че Гарик ще се върне в „Корал Роуз“. Тя си спомни за поканата за чай, която бе отправила към първия помощник-капитан на „Карълайн“. Среса дългите си тъмни къдрици и ги остави да падат свободно по гърба. Страните й имаха цвят на роза. Настроение бликаше от нея, когато слезе долу в кухнята. Там намери Лизи, която се суетеше около печката.

Малко след един часа Скот Робъртс пристигна в плантацията и Катлин, която се притесняваше, че Гарик ще я посети, докато първият помощник бе там, инструктира Лизи да сервира чая в предния салон. Тя възнамеряваше бързо да приключи с младия човек и да го отпрати.

Скоти бе прекалено омагьосан от прекрасната Катлин, която му подаде чаша чай и любезно го запита за здравето на капитан Хауърд, за да забележи, че очарователната му домакиня се опитва да съкрати тяхното малко чаено парти.

— Капитан Хауърд е добре и вчера следобед започнаха да ремонтират „Карълайн“ — той добави сякаш с известно съжаление: — Няма да останем в Бастер толкова, колкото се надявах. Капитанът смята, че корабът не е толкова засегнат, колкото мислеше в началото.

— Да, сигурна съм, че капитан Хауърд ще побърза да се върне към своята търговия.

Катлин му предложи малък сладкиш, поставен в центъра на крехка костена китайска чинийка.

— Във всеки случай вие трябва непременно да се отбиете тук, когато „Карълайн“ отново се върне в Сейнт Китс — усмихна се тя, а той пое чинийката, сложи я на коляното си и отпи от чая.

— Ще бъде удоволствие за мен, мис Ашфорд — бързо отговори Скоти, който вече с нетърпение очакваше момента, когато „Карълайн“ щеше да се върне в Бастер.

След по-малко от час Катлин стоеше на входната врата и изпращаше младия човек. Благодарение на претекста за леко главоболие и напомнянето, че бе пристигнала в „Корал Роуз“ едва предния ден, тя не се затрудни и лесно го подтикна да си тръгне. Раздели се с него с усмивка, на която той отговори със сърдечно пожелание скоро да се почувства по-добре.

Два часа по-късно Гарик Стийли все още не се бе появил в „Корал Роуз“ и Катлин, която се чувстваше малко разочарована, се запъти към конюшните зад главната къща. Там имаше няколко коня и две мулета. Катлин реши да поязди един от конете, вместо да седи в очакване на този, който явно нямаше намерение да се появи. Животните бяха в окаяно състояние, тъй като бяха използвани предимно за работа на плантацията и за впряг. Тя избра червеникавата кобила, която изглеждаше доста по-добре от останалите.

Двама коняри седяха на щайги зад конюшнята, облегнати на каменната стена. Катлин прекъсна разговора им, за да помоли единия от тях да оседлае кобилата.

Двете черни момчета знаеха за пристигането на новата господарка в „Корал Роуз“ и едновременно скочиха и се отправиха към конюшнята.

— Чудесен ден за езда, мис — кимна по-високият от двамата и извади седло от сайванта, а неговият приятел събра поводите.

Работата бе свършена за минута-две. Двете момчета се отдръпнаха и загледаха как Катлин се приближава към животното. Старата господарка никога не бе яздила, така че седлото почти не бе използвано. Това никак не притесни Катлин. С широка усмивка и намигване към момчетата тя сложи крак в стремето и без усилие се метна на коня. Като нагласи леката си памучна рокля така, че да не се виждат краката й по-нагоре от глезена, тя пое поводите и излезе от конюшнята.

Двете момчета я наблюдаваха, докато изчезна от погледа им, след което с усмивки на уста се върнаха на щайгите и си продължиха разговора.

Катлин не знаеше в коя посока да поеме — островът изглеждаше непроходим от дървета и шубраци. Страхувайки се, че може да се загуби, тя тръгна по пътя, който предния ден я бе отвел до „Корал Роуз“.

Тя не бе далеч от пътя, отклоняващ се за плантацията, когато забеляза пътека, също излизаща от главния път. След като пое по нея, Катлин откри, че само няколко крачки по-навътре пътеката бе обрасла с дива тропическа растителност. Подтикната от някаква странна причина да продължи, след като кобилката се промъкна през гъстака, Катлин с изненада откри малко езерце, което блестеше под ярките следобедни лъчи на слънцето. По края му бе избуяла зелена трева, толкова гъста, че ако някой влезеше в нея, сигурно щеше да се загуби.

Езерцето изглеждаше така, сякаш никой не бе стъпвал в него. Катлин слезе от кобилата. В този горещ следобед водата бе хладка и примамлива. Без да се колебае, тя завърза коня близо до сочната трева.

Водата я подканваше и тя трудно можеше да й устои. Като свали дрехите си и ги струпа на края на езерото, Катлин се потопи в блестящите дълбини.

 

 

Гарик Стийли успя да се освободи от работа и да напусне „Морската фея“ много по-късно, отколкото му се искаше. През целия ден мислите му се въртяха около прекрасната Катлин Ашфорд и около това, което те двамата бяха изживели предната вечер в нейната спалня. След като напусна „Корал Роуз“ в ранните часове, за да успее да се измъкне незабелязано, Гарик не можеше да се отърси от спомена за пищното тяло на Катлин, долепено до неговото, за тъмните й лъскави коси, разперени по възглавницата. Като гледаше нейните меки, отпуснати устни и млечнобялата й кожа, той се почувства твърде изкушен да остане до нея в леглото, но накрая здравият разум взе превес.

Когато свърши работата си за деня, той напусна Бастер и тръгна за „Корал Роуз“. Нищо не си бяха обещали предната вечер, нито изобщо бяха говорили за следващия ден, но когато конят го доведе близо до плантацията, бе изпълнен с очакване. Представяше си как блестящите зелени очи на Катлин го посрещат.

На известно разстояние от главния път Гарик съзря фигура на жена на кон. Дългата черна коса, която се вееше волно на вятъра, дори и от такова разстояние не оставяше никакво съмнение за нейната притежателка. Без да се замисли, той насочи жребеца си към пътеката с избуяла трева. Когато дръпна поводите и спря коня, дъхът му секна.

Пред него се бе разкрила прекрасна гледка — малкото езеро блестеше на слънцето, заобиколено от тъмнозелена сочна трева. Като плъзна поглед из местността, той забеляза червеникавата кобила завързана за едно дърво кротко да пасе от гъстата трева. Усмивка бавно разтегли устните му при вида на скупчените дрехи на брега на езерцето. Погледна по-нататък и зърна нимфата с млечнобяла кожа, отпуснала се в кристалносинята вода, недалеч от брега.

Това бе Катлин, която лежеше по гръб със затворени очи, опиваща се от слънчевите лъчи.

Гарик тихо върна коня си назад към пътеката и го завърза. Започна да съблича дрехите си. Той също щеше да се изкъпе, реши с усмивка Гарик, а мислите му за Катлин запрепускаха в трескав бяг.

С тихи стъпки се приближи до водата. Застана там, загорял и строен, и докато гледаше жената, която лежеше така прекрасна върху водната повърхност, желанието му стана очевидно.

След като бе поплувала, за няколко минути Катлин се бе отпуснала по гръб, като бе оставила хладната вода да отнеме топлината й и слънчевите лъчи да попият в голата й плът. Тя не се страхуваше, че някой може да се появи в това затънтено местенце, но докато си лежеше със затворени очи, по някакъв странен начин усети присъствие около себе си. Предпазливо отвори очите си и плъзна поглед наоколо. Там, точно срещу нея, бе Гарик Стийли. Под палещото слънце гърбът му лъщеше в златен бронз. Зелените й очи се изпълниха от гледката на величествената му голота. Тя едва преглътна, когато погледът й слезе до мощния му член.

— Как… какво правиш тук? Откъде знаеш, че съм тук? — Катлин мигновено потопи тялото си във водата.

В мига, в който тя стори това, Гарик усети разочарование. Помисли си, че такова съвършенство не бива да се крие.

— Бях тръгнал за „Корал Роуз“, когато те видях от разстояние да отбиваш от пътя.

Нямаше нужда от повече обяснения. Забеляза как страните й се заляха от топлина и без да спре да се усмихва, той се приближи на една крачка към водата.

— Какво ще правиш?

Дали нямаше нотка на страх в гласа й, запита се той, или това бе напрегнато очакване.

— Ами, какво да ви кажа, мадам, имам намерение да се присъединя към вас във водата.

Катлин знаеше, че трябва да се държи като дама и да извърне очи от него, но волята й намаляваше, когато той стоеше пред нея и чакаше възражения. Какво можеше да каже? След предната нощ и след онова, което споделиха двамата в нейното легло, как можеше да отмине с пренебрежение препускащото у нея желание? Можеше ли да го обвини, че я е изиграл, както бе твърдяла на борда на „Морската фея“? Не, не можеше! Предната нощ тя бе усетила, че това, което се случва, беше по-силно от нейните възражения. Сега имаше същото чувство.

Гарик, който явно прие мълчанието й за покана, се потопи в хладните дълбини и после се показа отново на повърхността. Косата му разпръсна вода, когато той разтърси глава. Дълбок гърлен смях наруши тишината.

— Разбирам, защо си се промъкнала в това затънтено местенце, скъпа.

Хладната вода имаше благотворно въздействие в този горещ ден.

Не знаейки как да реагира или какво да каже на голия мъж, който стоеше само на няколко крачки от нея, Катлин кимна с глава. Тя все още се чувстваше неловко в негово присъствие, още повече сега, когато бе останала и без защитната броня на гнева си. Страхуваше се от непознатото, което обгръщаше този човек. Никога не бе изпитвала подобни вълнения по отношение на никой друг мъж и се страхуваше да не му отдаде всичко от себе си.

Гарик сякаш успя да прочете мислите й в дълбините на зелените й очи. В следващата секунда стоеше вече пред нея и със силните си ръце нежно я привлече към себе си. Прохладната вода ги обграждаше и когато телата им се долепиха, тя отстъпи от пространството между тях с кадифена ласка. Тънките ръце на Катлин сякаш не чувстваха собствената си тежест, когато сами се вдигнаха и се обвиха около врата на мъжа, а в същото време неговите обхванаха хълбоците й.

Гарик задълго се потопи в блестящите й тъжни очи. В неговите като живак трептеше бушуващото желание. Главата му се наведе и устните му се долепиха до нейните.

Катлин се впи в тялото му, сякаш то бе единствения й жизнен източник. Думите бяха излишни сега, когато телата им говореха вместо тях.

Гарик нежно вдигна краката й и ги обви около бедрата си, които той леко бе разтворил, за да понесе цялата тежест на тяхната страст. Той я плъзна бавно по тях, а членът му леко докосна нейната гореща от желание плът и когато бавно се плъзна в тесния й отвор, тръпка премина по тялото й.

Водата, изглежда, правеше тялото на Катлин още по-чувствително. Тя усещаше всяка извивка и всеки мускул по тялото на Гарик; гърдите й се притиснаха до гъстия килим от твърди косми по гръдния му кош и зърната им затрептяха от възбуда. Ръцете му галеха хълбоците й, после се плъзнаха по бедрата й и леко я отпуснаха надолу. Като почувства кадифената мекота на члена му да докосва сърцето на нейната страст, дъхът й секна и с плъзгането му в нея, затаеният въздух се отрони като стенание, а тялото й неудържимо се разтърси. Усещаше как хладната вода я обграждаше и влизаше в нея — малко количество прохлада, което влезе заедно с него и се разля в дълбините на утробата й. Усещането предизвика реакция, която накара Катлин бясно да се раздвижи напред и назад по твърдия жезъл на неговата мъжка сила. Тя гореше и в същото време усещаше хладната ласка на водата около себе си. С всеки тласък на неговото тяло, тя чувстваше хладното оръжие на неговото желание дълбоко в себе си.

Самият Гарик бе залят от прилива на безумна възбуда. Както жената, която държеше в ръцете си, и той усещаше всяка ласка, всяко потръпване на тялото й, което се движеше към него. Тясната й утроба, която се плъзгаше напред и назад по любовното му оръжие, се превърна в център на неговото съществуване. Почувства огнено кълбо от нажежена до бяло страст да ври дълбоко в слабините му и после, в мига, в който Катлин нададе неистов вик, да запрепуска напред. Цялото й тяло се разтърси от силни конвулсии, главата й се отметна назад със затворени очи. Гарик посрещна нейното освобождаване със своята бурна кулминация и докато огненото кълбо напускаше слабините му и преминаваше в нея, той я притискаше здраво към гърдите си.

За известно време впитите едно в друго тела не можеха да помръднат, дори не дишаха. Тяхната съединена плът започна да се успокоява, докато огнената възбуда бавно ги напускаше, и накрая техните устни се долепиха в нежна целувка.

Катлин малко по-малко се връщаше към реалността, а треперещото й тяло започна да възвръща силата си. Краката й се плъзнаха по бедрата на Гарик и стъпиха на дъното; тялото й все още долепено към неговото, устните им — съединени. Но съзнанието й бавно се възвръщаше към действителността. Усещанията, които той бе предизвикал у нея, бяха всепоглъщащи, отнемащи й дори мислите. Лека тръпка премина по тялото й при осъзнаването на това, което бе изпитала. Сякаш някакъв вътрешен глас прошепна в нея: „Ти не трябва да позволяваш това да се случва! Докато си в прегръдките му, той те ограбва — отнема всичко от теб. Той е поставил капан за твоето сърце! За същото онова студено нещо в гърдите ти, където си решила никога да не позволяваш да те заболи, както те заболя заради баща ти. Не забравяй, че един ден ще се върнеш в Лондон и ще започнеш отново стария си живот без този Гарик Стийли! Може би заради този мъж ще се върнеш към семейството и приятелите си по-мъдра от преди, но не позволявай да те нарани сега, когато си свалила защитата си.“

При тези мисли Катлин неволно застина в прегръдката му. „Трябва да тръгвам.“ Отдръпна устните си и когато той се взря в нея, промълви:

— Става късно, слугите… Искам да кажа брат ми ще се притеснява за мен — тя изрече първото нещо, което й дойде на ум.

Гарик въздъхна, докато я гледаше как излиза от водата и забързва към дрехите си, които лежаха в тревата. Надяваше се, че след предната нощ тя нямаше да се защитава повече, но сега разбираше, че само една част от стената, с която се бе обградила, бе съборена. Лека усмивка заигра по устните му, като си помисли, че никога няма да се откаже. Днес бе направил само един малък пробив в нейната защита, но някой ден щеше да разгроми въображаемия щит, с който тя се бе въоръжила.

Той остана във водата, там, където бе, и я гледаше как се качва на кобилата си. За секунда тя погледна към пространството между тях. Усмивката бе изчезнала от лицето му, погледът му я погали през влажната й рокля и се плъзна по мократа й коса, която падаше по гърба й.

Катлин опъна поводите и като заби пета в хълбока на кобилата, я подкара надолу по пътеката. Дълго, след като тя бе изчезнала от очите му сред гъстата островна растителност, Гарик все още я докосваше с поглед.

 

 

През следващите няколко дни животът в „Корал Роуз“ се превърна в предизвикателство за Катлин, която се зае с работите на плантацията. Тя назначи Кип, най-съзнателно работещия и според Лизи — най-достоен за доверие черен мъж, за надзирател. Той трябваше да се грижи за хората по полята и в колибите зад главната къща. Ежедневно тя даваше инструкции на Кип за нещата, които трябваше да се свършат през деня. Имаше реколта, за която трябваше да се положат известни грижи, лехи, които трябваше да се окастрят, тъй като дивата природа на острова заплашваше да превземе безмилостно и да си върне онова, което е било в нейна власт. Самата къща също имаше нужда от почистване — от горе до долу.

Всеки ден след закуска Джошуа изчезваше. Катлин прие, че както Лизи й бе казала, той бяга като луд някъде и се забавлява на воля. Що се отнасяше до нея, тя бе благодарна, че брат й се занимаваше сам. Досадно бе да се занимаваш с книжа, да водиш счетоводството и да се грижиш за гладкия ход на работата в плантацията.

— Поне да имаше повече пари тук в „Корал Роуз“! — Катлин удари с юмрук по бюрото в кабинета, като избута настрана счетоводната книга.

Тя не можеше да повярва, че баща й е бил толкова небрежен във воденето на отчета на плантацията. Имаше записани пари, за които не се споменаваше откъде са дошли и тегления, които бяха безсмислени, тъй като срещу цифрата на парите не присъстваше никакво обяснение за тяхното използване или заместване. Единственото положително доказателство за стойността на плантацията, с което тя разполагаше, бе в касата, заключена в третото чекмедже на писалището, но и там положението не бе никак розово. Може би имаше достатъчно, за да изкарат няколко месеца, но какво щяха да правят после?

— Викате ли ме, мис Катлин? — Лизи промуши главата си в кабинета; в едната си ръка носеше обяд за господарката си.

— Не, Лизи — Катлин въздъхна и забрави за счетоводната книга. Взе подноса от другата жена. В момента се радваше на всяка възможност да откъсне мислите си от досадните проблеми. — Само дето не знам откъде ще взема парите, за да спася „Корал Роуз“, Лизи.

През последните няколко дни черната жена бе станала един вид довереница на Катлин и въпреки че се опита да се концентрира изцяло върху обеда, Катлин не се сдържа да не й разкрие страховете си и й заговори свободно за проблемите, пред които се изправяше заради липсата на пари.

— Зная, че имаш нещо предвид, душице. Няма да позволиш наследството на господаря Джошуа да му се изплъзне. Той си няма никой друг! Та ти, сладката ми, вече изведе „Корал Роуз“ на правия път. Положението е по-добро, отколкото докато татко ти беше жив! Хората говорят за красивата господарка, която е дошла в Сейнт Китс. Те всички ти вярват, мис!

О, точно това Катлин не искаше да чуе! Не само че трябваше да се тревожи за брат си, но и хората от „Корал Роуз“ разчитаха на нея, за да ги изведе от трудното положение.

— Просто не зная, Лизи. Изглежда не мога да направя кой знае какво, без никакви пари.

— Винаги можеш да си вземеш богат съпруг, душице.

Изненаданият поглед, който Катлин отправи, предизвика у жената дълбок, гърлен смях, който изпълни кабинета.

— Тъй де, мисля, че тъкмо това правят повечето бели жени. Вземат си богат съпруг и оставят другото да се нареди от само себе си.

— Може би някои от тях го правят, но не и аз!

Катлин бе скандализирана. Преди това изобщо и не помисляше за женитба, но сега думите на Лизи непрекъснато се връщаха в съзнанието й. Жената бе запалила една искра, която нямаше да бъде загасена лесно.

По-късно, по време на следобеда, докато все още преглеждаше книгите, Катлин отново се присмя презрително на идеята да си намери богат съпруг. Нямаше никакво желание да остава на този остров, каза си тя, като затвори счетоводната книга и стана от бюрото. Всичко, което искаше да направи, бе да се увери, че Джошуа имаше право на наследството, а не да си търси съпруг! Нали възнамеряваше да се върне в Лондон колкото се може по-скоро.

Но докато дългият следобед се точеше, мислите за това не я напускаха. „Нима това няма да е най-лесното решение на проблема?“ — питаше по-консервативната страна на нейната природа. В края на краищата, така и така един ден щеше да се ожени — какво значение имаше дали това ще стане по-рано, отколкото бе смятала. Може би дори щеше да си намери някой, който да й позволява да прекарва известно време в Лондон. Бе длъжна поне да обмисли идеята по-задълбочено, спореше тя със себе си, когато се опитваше да отхвърли от ума си мисълта за брак.

Тази нощ лежеше в леглото и сънят дълго време не идваше. Мислите за спасението на „Корал Роуз“ не й даваха мира нито за миг. На другата вечер бе балът на губернатора и макар че тя не възнамеряваше да ходи, сега реши, че поне трябва да помисли над поканата; може би ако отиде, би добила представа за свободните мъже на острова.

Каза си, че едно нещо е сигурно — капитан Стийли няма да бъде в списъка й на възможните кандидати! Лицето й пламна, като си спомни за мъжа, който така дръзко бе нахлул в живота й и по всичко личеше, че по същия начин щеше да си отиде от него! Негодникът не се бе появил в „Корал Роуз“, нито бе изпратил съобщение от онзи следобед на езерото. Той се бе оказал точно такъв подлец, за какъвто го бе мислила при първата им среща на кораба „Морската фея“. Той бе един дявол-прелъстител и тя се закле, че никога вече няма да си позволи да бъде подведена от привлекателната му красота. Той я бе хванал в лош момент от живота й и бе злоупотребил с нейната нужда от утеха. Тя нямаше да позволи подобно нещо да се случи никога вече!