Катлийн Драймън
Целувката на пирата (24)

Двадесет и трета глава

— Аз съм ви капитан и на всичките ви казвам, че ще отида в Бриджтаун сама — заяви разгорещено Катлин.

Откакто „Окото на Кат“ пристигна в Бриджтаун, тя стоеше в каютата и спореше със Слейд, Тад и Дърк.

— Но, момиче, постъпваш безразсъдно. Откъде да знаем, че Бристъл Джак няма да те отвлече, както направи с момчето? Тогава какво ще правите и двамата? Ти няма да можеш да помогнеш на момчето сама — Тад още веднъж се опита да я убеди да ги вземе със себе си в кръчмата на Сал.

Катлин вече беше прегледала всичко, което Бристъл Джак казваше в бележката и не искаше да рискува пиратът да се разсърди и да не й каже къде държи брат й. Тя трябваше да го направи по начина, по който й е казано — това можеше да бъде единствената възможност някога отново да види Джошуа. Като клатеше упорито глава, тя стрелна със зелените си очи двамата мъже.

— Знаете, че мога да се грижа за себе си. Не ми трябва вашата помощ за това.

Тя постави камата в ножницата на хълбока си.

— Добре, капитане. Предполагам, че няма какво повече да кажем, за да промениш мнението си — призна Дърк, но другите двама мъже го изгледаха въпросително.

— Знаеш, че не може да отиде сама! — разгорещено извика Тад.

— Тя няма да напусне „Окото на Кат“ без мен — добави Слейд също така разгорещено.

— Тя може сама да се грижи за себе си.

Дърк погледна двамата мъже, за да им каже да се успокоят засега. Той имаше план.

Въпреки че Тад и Слейд продължаваха да изразяват несъгласието си, те вече не изказваха гласно намерението си да отидат с Кат до кръчмата на Сал, за да разберат какво иска Бристъл Джак от нея.

— Надявам се, че няма да отнеме много време. Каквото и да иска Бристъл Джак в замяна за Джошуа, ще му го дам. Задръжте екипажа на кораба. Щом уредя нещата и взема Джошуа, ще отплаваме.

Тя искаше да държи на разстояние екипажите на „Окото на Кат“ и на „Черният дракон“.

— Екипажът ще бъде тук и ще те чака, капитане.

Отново Дърк беше този, който отговори.

Като си сложи колана със сабята, преди да се отправи към вратата на каютата, Катлин кимна с глава. Единственото нещо, за което мислеше в момента, беше Бристъл Джак. Защо беше отвлякъл брат й?

Когато тя излезе, Тад и Слейд насочиха цялото си внимание към Дърк.

— Идеята ти трябва наистина да е добра, човече. Не трябва да я оставяме да ходи сама.

Тад гледаше приятеля си с тъмните си очи.

— Ще я оставим да мисли, че е сама. Ще й дадем време да напусне кораба и тогава ще я последваме. Така ще бъде по-добре, отколкото да спорим с нея.

Идеята беше достатъчно проста и приемлива и за тримата мъже, и те кимнаха в знак на съгласие.

— Най-добре е да вземем оръжията си, момчета.

Тад се отправи към вратата на каютата, без да гледа кой го следва. Той нямаше да бъде далеч от Катлин, ако тя има проблеми.

 

 

Беше рано вечерта. Кръчмата на Сал беше в съмнителната част на пристанището и Катлин държеше ръката си върху дръжката на инкрустираната със скъпоценни камъни кама, когато мина през люлеещата се двойна врата на заведението.

Интериорът беше като на повечето кръчми, в които Катлин беше ходила през последните няколко месеца, но тази изглеждаше по-страшна. Тя забеляза, че няколкото мъже, които седяха на бара, наведоха глави, когато погледът й се отправи към тях, а двамата посетители в края на бара се обърнаха с гръб.

Седящите по масите изглеждаха също толкова подозрителни и тайнствени, и когато няколко чифта очи я погледнаха, тя усети, че кожата й настръхва.

Не видя нито една жена в кръчмата, нито дори сервитьорка, към която да се обърне. С нерешителни крачки тя се отправи към края на бара и като разглеждаше дебелия кръчмар, кимна в неговата посока.

Видимо накуцвайки, тежкият мъж се отправи към края на бара.

— Какво ще искаш? — малките му черни очички я огледаха от горе до долу.

— Трябва да се срещна с един човек — Катлин говореше нервно, но тихо, защото в кръчмата все още цареше тишина.

— Момчета, гледайте си работата.

Очите на дебелия мъж огледаха кръчмата и веднага всички вдигнаха чашите си и продължиха разговорите си.

— Изплюй камъчето. Кой ти трябва?

Катлин вече не се страхуваше, че някой слуша, но кръчмарят с малките си очички накара коленете й да се разтреперят и тя се молеше никой да не го забележи. Този, с когото щеше да се срещне, не трябваше да мисли, че тя е слаба, само защото е жена.

— Бристъл Джак — каза тя най-накрая, но изрече името възможно най-тихо, надявайки се, че няма да привлече вниманието върху себе си.

Цяла минута мъжът я изучаваше.

— А коя си ти?

Тя забеляза, че неговия глас също стана по-тих.

— Наричат ме Кат.

Кръчмарят не изглеждаше изненадан от отговора й.

— В задния ъгъл има една маса. Седни там — той се обърна и се заклатушка към другия край на бара.

Оглеждайки мрачната, задимена обстановка, Катлин потърси масата, на която й казаха да седне. В самия край на заведението, точно до вратата, имаше една малка маса. Като мина покрай мъжете, които проявиха още по-голям интерес към нея, тя стигна до масата. Катлин седна с гръб към стената и насочи погледа си към мъжете. Сега всички гледаха към нея.

Един от тях, който седеше в края на бара и беше с гръб, когато тя влезе в кръчмата, се приближи.

— Сал каза, че ти си Кат.

Катлин вдигна погледа си от халбата с бира, която той остави на масата и се загледа в острите му черти. Черните му очи я оглеждаха със същия интерес. Блед белег, който минаваше по дясната му буза до брадичката, контрастираше със загорялото му лице. Тя кимна леко с тъмнокосата си глава.

— Аз съм Кат. Кой си ти?

Тя се питаше дали това е самият Бристъл Джак.

Никога не го беше срещала и нямаше да го познае. Но нямаше да се изненада, ако това беше той, защото изглеждаше опасен и много коварен. Беше очевидно, че има нужните качества за убиец и пират.

— Не задавай въпроси. Изпий си бирата и ще тръгваме — гласът му беше суров и не допускаше възражения.

Първоначално Катлин помисли да откаже да се подчини, защото по природа не беше свикнала да се съобразява с желанията на непознати мъже, но после бързо кимна с глава. Тя нямаше да има никакъв шанс, ако искаше отново да види брат си. Като вдигна халбата с бира, тя наведе назад глава и отпи от горчивото питие.

Мъжът я гледаше мълчаливо около минута, след което кимна с глава. Когато се обърна, той огледа кръчмата и Катлин забеляза, че човекът, с когото седеше на бара, беше изчезнал.

Докато го чакаше да намери това, което търси, Катлин се хвана с ръка за главата. Пред погледа й всичко плуваше в някаква мъглявина.

— Какво става? — попита тя и разбра, че е била упоена.

Искаше да стане от масата и да избяга от мъжа, който я гледаше толкова мрачно, но крайниците й бяха схванати. Тя почувства, че дори езика й е надебелял.

Без да каже дума, мъжът се протегна, хвана я за ръката и за секунди я избута през задната врата в ръцете на друг мъж, който чакаше зад кръчмата.

Тад първи видя мъжа да избутва Катлин през задната врата. От мястото до люлеещата се врата, където стояха тримата, той се втурна в кръчмата, а Дърк и Слейд го последваха.

— Момчета, искате ли нещо за пиене? — извика дебелият мъж зад бара, когато забеляза тримата мъже да влизат в кръчмата и да се отправят към задната врата. Като видя, че не му обръщат внимание, извика: — Така не бива да се постъпва. Мъже, мисля, че тези момчета трябва да бъдат научени на обноски.

В този момент всички присъстващи в кръчмата се нахвърлиха върху тримата новодошли. Тад почти беше стигнал задната врата, когато първият удар се стовари върху брадичката му. Изпращайки със силен удар мъжа в малката група, Тад хвана дръжката на задната врата.

Слейд и Дърк бяха застанали с гръб един към друг и юмруците им летяха из въздуха, закачайки ту нечие око, ту нечия челюст. Едва когато чуха Тад да казва, че задната врата е затворена, тримата започнаха да си пробиват път към главния вход. Удряйки мъжете, изпречили се на пътя им, те стигнаха до предната врата.

— Момчета, заповядайте отново в кръчмата на Сал — извика през смях дебелият мъж зад бара, когато тримата минаха през вратата и думите му бяха последвани от хор от гласове в знак на съгласие.

— Бих желал да се върна с целия екипаж на „Окото на Кат“. Ще им покажем на тези грубияни как се бием — каза ядосано Слейд, избърсвайки кръвта от уста си и бързо последва Тад и Дърк по пристанището, докато стигнаха до пътеката, която водеше до задния вход на кръчмата на Сал.

Пътеката беше празна, но те видяха един запален фенер, закачен на кука на сградата и следи от фургон по прашния път.

— По дяволите! — изруга Тад. — Те отвлякоха момичето. Трябва да се върнем на „Окото на Кат“ за помощ, за да претърсим острова.

 

 

Грубите ръце на мъжа, който чакаше отвън, изпратиха Катлин във фургона и тя беше безсилна да се съпротивлява, когато метнаха върху нея гадно, миришещо на мухал одеяло. И двамата мъже се качиха отпред на фургона и подкараха конете.

Тя не беше отпила достатъчно от бирата, за да изгуби съзнание, но не можеше да събере сили, за да махне одеялото и да се опита да скочи от фургона. Знаеше, че дори не са й взели оръжията, но да се пресегне и да хване дръжката на сабята или камата, означаваше прекалено много усилия.

Господи, защо е била толкова глупава да отиде сама в кръчмата на Сал? Това никога нямаше да се случи, ако някой от екипажа й беше с нея. Сега не само Джошуа беше пленник на Бристъл Джак, но и тя беше в ръцете му!

Докато се движеше по улиците, фургонът се клатеше ужасно. Мъжът с белега сигурно управляваше фургона, помисли си тя, защото го чу да вика на конете, докато ги насочваше по пътя, който водеше извън Бриджтаун и по една малка пътечка, която заобикаляше плажа. Спряха до малък залив.

„Черният дракон“ беше хвърлил котва на няколко мили от Бриджтаун, за да не го открият, ако някой друг кораб го търсеше. Щом спряха, мъжете скочиха от фургона, бързо отвиха Катлин и я свалиха на земята между тях.

— Имаше ли някакви проблеми? — попита единият от двамата мъже от малката лодка, която ги чакаше.

Той се опита да огледа на лунната светлина фигурата и чертите на Катлин.

— Беше много лесно. Като да вземеш бонбон от бебе. Тя дойде сама, както Джак предполагаше, че ще направи.

След тези думи двамата мъже, които я бяха отвлекли, я сложиха в малката лодка, която се отправи към „Черният дракон“.

Катлин виждаше приближаващите се тъмни очертания на кораба, чуваше грубия разговор на моряците и усещаше тежката ръка на този, който я държеше. Беше като в кошмар. Тя беше безсилна да направи каквото и да било, освен да се остави да бъде погълната от силата на ужаса, който се разиграваше около нея.

Когато малката лодка се удари в големия кораб, две силни ръце хванаха Катлин през гърдите и я качиха по въжената стълба на борда на „Черният дракон“.

Белязания, както Катлин нарече мъжа, който я заговори в кръчмата, почука леко на вратата, преди да влезе в каютата.

— Хвърлете я на леглото — нареди един груб глас от другия край на стаята. — Оставете я да поспи и след това може да я доведете да види момчето. Нека се порадва, че все още е жив.

Това беше Бристъл Джак. И той сигурно говореше за брат й! Това бяха последните мисли на Катлин, преди да я хвърлят на леглото и да бъде погълната от тъмнината.

Няколко часа по-късно Катлин се събуди от люлеенето на кораба. Постепенно възвръщайки възприятията си, тя се протегна към кръста си за камата или сабята. Но като откри, че и двете ги няма, тя отново заспа.

Стон изпълни слуха на Катлин и като се надигна на лакти тя разбра, че звукът идва от собствената й уста.

Борейки се с мъглата, която беше обвила мозъка й, поклати глава, за да проясни мислите си.

Като се огледа, видя, че се намира в капитанската каюта, но по разхвърляните дрехи и зле поддържаната стая разбра, че по-рано никога не е била на този кораб. Би трябвало да е на борда на „Черният дракон“. Тази мисъл я стресна и тя си спомни за кръчмата на Сал. Нямаше много ясни спомени за това, което се случи, след като мъжът с белега я заговори и тя изпи бирата.

Когато се добра до края на леглото, тя бързо се хвана за главата и още един стон изпълни каютата. За момент всичко около нея се завъртя. Престана да се движи, за да облекчи болките в главата си.

Първото нещо, което трябва да направи, е да се опита да се измъкне от каютата и да намери Джошуа, помисли си тя, но бързо откри, че всяко движение усилваше болките в главата й.

Точно когато Катлин се опитваше да постави краката си върху дървения под на каютата, вратата се отвори и един голям и страшен на вид мъж влезе в стаята. Той имаше гъста черна брада, която скриваше по-голямата част от лицето му, а от едното му ухо висеше кръгла обеца. Тъмните му очи я гледаха изпод гъстите вежди и Катлин усети, че се отдръпва назад.

В безчувствения поглед, който Бристъл Джак отправи към Катлин, имаше желание. Нищо чудно, че Блакторн искаше момичето, каза си той, като помисли дали някога през живота си беше виждал по-съблазнително създание.

Дори раздърпана и замаяна, а може би точно заради това, тя изглеждаше красива.

— Ти ли си жената капитан на „Окото на Кат“? — запита той с груб глас, желаейки да се увери, че не е станала грешка.

Дълбоко в себе си се надяваше, че тя ще отрече, че носи това име, защото в такъв случай нямаше да е необходимо да я предава на Блакторн. Той ще я задържи за себе си. Може би дори ще я вземе на дългото пътешествие до Африка, когато ще стане робовладелец. Нощите, прекарани на борда на „Черният дракон“ в обкръжението единствено на екипажа, ставаха прекалено досадни.

В този момент нямаше нищо, което Катлин да желаеше повече, освен да отрече, че е Кат, жената, която той примами на Барбадос и която вярваше, че хората му са отвлекли от кръчмата на Сал. Но съзнавайки, че животът на брат й е в опасност, тя леко кимна с глава. Движението я накара отново да изстене и да протегне ръце към пулсиращите части на тялото си.

Бристъл Джак се обърна към бюрото, наля някаква течност в чаша и се приближи до леглото.

— Ето, изпий това — заповяда той, като протегна чашата.

Катлин се отдръпна още назад, когато той се доближи.

— Вземи го, ще ти прочисти главата.

Черните очи я гледала и когато Катлин се протегна да вземе чашата, ръцете й видимо трепереха.

— Съдейки по думите на момчето, очаквах да си по-твърда — каза Джак, като си спомни заплахите, които му отправи момчето, обяснявайки му какво ще направи сестра му, когато хване „Черният дракон“.

Такова заявление беше почти смешно и Катлин го знаеше, гледайки големия груб мъж.

— Изпий го! — заповяда той още веднъж, отказвайки да отговаря на всякакви въпроси, докато тя не направи каквото й се казва.

Катлин погледна жълтеникавата течност в чашата и си спомни, че последния път, когато изпи това, което й казаха, беше упоена. Усещайки тъмните очи върху себе си, тя бавно вдигна чашата и отпи малко, откривайки, че не е безвкусно. Като не виждаше друг изход, тя надигна чашата и изпи течността.

— След няколко минути главата ти ще се проясни — каза Джак и се отдалечи от леглото.

Като стигна до умивалника в другия крак на каютата, той се загледа в огледалото. Навеждайки се над легена, той наплиска лицето си с вода и като се изправи, изпръска цялата каюта. Пръстите му преминаха по брадата и косата му, и горе-долу загладиха буйната растителност. След като приключи с тоалета си, той се обърна към леглото. Очите му се спряха върху пленничката. Той още веднъж откри, че няма желание да я предаде на Блакторн.

Катлин усети, че болката в главата й се успокоява. Като пое дълбоко въздух и погледна големия мъж в другия край на каютата, тя попита:

— Какво искаш в замяна на брат ми? — опитваше се да контролира гласа си, въпреки че сърцето й биеше лудо.

— Не искам нищо в замяна. Имам каквото ми трябва.

— И какво е то?

— Ти.

— Аз? — възкликна Катлин. — Но аз мислех, че държиш брат ми за някакъв откуп. Защо съм ти аз?

Катлин се опитваше да запази самообладание. Тя никога в живота си не беше срещала Бристъл Джак. Знаеше, че трябва да има някаква причина да я отвлече.

В началото на кариерата си Джак беше инструктиран никога да не споменава името на Блакторн, затова той даваше уклончиви отговори.

— Откупът е Кат, капитанът на „Окото на Кат“.

— Тогава ще бъде ли освободен брат ми?

Докато чакаше отговора, дъхът на Катлин спря.

— Това не го решавам аз.

— Не го решаваш ти?

Катлин се бе учудила, че този рошав звяр не я беше нападнал върху леглото. Сега тя получи отговора си. Той я беше отвлякъл за някого другиго.