Катлийн Драймън
Целувката на пирата (25)

Двадесет и четвърта глава

„Морската фея“ и „Рисът“ също бързо достигнаха Барбадос. Пристигайки в Бриджтаун, Гарик беше принуден мълчаливо да чака до перилата на кораба, докато екипажът го приближи към доковете. Тогава помощник-капитанът посочи на Гарик „Окото на Кат“. Единственото, което той желаеше в момента, беше да напусне бързо кораба и да намери Катлин.

Докато завързваха „Морската фея“ за дока и Гарик нетърпеливо крачеше на кораба си, „Рисът“ също се появи при доковете. Без да изчака жената капитан, Гарик бързо се отправи към онази част на пристанището, където беше „Окото на Кат“.

Крачейки забързано по дъската, която свързваше палубата с дървената площадка, Гарик оглеждаше със сребристосивия си поглед палубата и търсеше някой, който да го отведе при Катлин.

— Хей, какво правиш на борда на „Окото на Кат“, човече?

Повикването дойде от другия край на палубата и Гарик видя да се приближава високата фигура на моряк.

— Трябва да говоря с капитана ти.

— И кой го търси?

В гласа имаше нотка на съмнение. Изправяйки се лице в лице с големия мъж, които се беше качил на борда на „Окото на Кат“ без покана, Слейд плъзна ръката си върху дръжката на големия си нож.

— Кажи й, че капитанът на „Морската фея“ иска да я види.

Гарик беше сигурен, че Катлин ще иска да го види, въпреки че мъжът пред него не желаеше да го пусне по-навътре на кораба.

Екипажът на „Окото на Кат“ беше претърсил града за някакви следи от капитана им и едва преди зазоряване по-голямата част от моряците се бяха върнали изморени на кораба. Слейд остана буден на пост, докато на другите им разрешиха няколко часа почивка. Но преди Тад и Дърк да се оттеглят в леглата си, тримата мъже обсъдиха възможността, някой от екипажа на Бристъл Джак да дойде и да поиска откуп за капитана им и Джошуа.

Когато Слейд видя големия мъж пред себе си, пръстите го засърбяха да извади ножа от канията, но той се овладя да не действа прибързано. Ако искаха да открият къде пиратът и хората му са отвели капитана им и брат й, те първо трябваше да видят, дали този мъж има нужната информация.

— И как да съм сигурен, че си капитан на кораб?

Доколкото знаеше, „Морската фея“ беше хвърлил котва недалеч от Гранд Тер.

Гарик не очакваше, че ще срещне часови, преди да се убеди, че Катлин е в безопасност. Гневът му започна да нараства и той каза:

— Не ме интересува какво мислиш. Отиди и кажи на капитана си, че Гарик Стийли я чака, за да говори с нея.

Мъжът много настояваше да види Кат и само този факт възпря Слейд да извади ножа.

— Чакай тук — каза той.

Той отиде да събуди Тад и Дърк и тримата да решат какво да правят.

Очаквайки едрият мъж да отиде направо при Катлин и да й каже за присъствието му на „Окото на Кат“, Гарик беше силно изненадан, когато Слейд дойде с още двама мъже. Той ги позна, но беше малко вероятно те да го разпознаят без султанския му костюм.

— Къде е Кат? — попита твърдо той, защото безпокойството му растеше.

Защо тези мъже извъртаха нещата? Дали тя беше вече напуснала „Окото на Кат“, за да се срещне с Бристъл Джак? При тази мисъл опасенията му нараснаха още повече.

— Кой иска да знае?

Гарик нямаше намерение да повтаря същото и с тези двамата. Той за малко не ги изблъска, без да го интересува, че съотношението трима срещу един не беше в негова полза. Точно в този момент обаче Соня стъпи на дъската, която водеше към палубата на „Окото на Кат“.

— Намери ли я, Гарик?

— Не, тези твърди глави не искат да се разкарат от пътя ми.

— Познаваш ли този човек, Соня? — попита Слейд, силно изненадан да види Соня в Бриджтаун.

— Какво правиш тук, момиче? — Тад зададе въпроса, който беше в ума на всички.

— Мислиш ли, че ще се отървеш толкова лесно от мен, Тад?

Сините й очи блеснаха, когато тя по предизвикателен начин отхвърли назад червените си къдрици.

— „Рисът“ отплава от Гранд Тер заедно с „Морската фея“, чийто капитан тук иска да размени няколко думи с Кат — добави Соня с по-сериозен тон, като също се питаше къде е Кат в момента.

Мъжете погледнаха към Гарик още веднъж.

— Той каза, че е капитан на кораб — призна Слейд.

Соня се усмихна:

— Щом той казва, можете да му вярвате. Или може би ще повярвате, че на карнавала в Гранд Тер той беше султан. А сега, къде е Кат? На един от моите хора са казали, че „Окото на Кат“ е отплавал към Барбадос, за да се срещне с Бристъл Джак. Той спомена, че момчето било отвлечено.

— Така е, момиче. Вчера вечерта тя напусна „Окото на Кат“ и се отправи към кръчмата на Сал, за да се срещне с този мерзавец.

Преди Тад да довърши, Гарик се доближи до него. Голямата му ръка се протегна и го хвана за яката на ризата.

— Къде е тя? — целият му гняв и безпокойство бяха събрани в тези думи, затова те прозвучаха като ръмжене.

Тад обикновено не се страхуваше, но нещо в погледа на този мъж го накара да внимава какво ще отговори. Нямаше друг начин, осъзна той, истината беше, че капитанът им също беше отвлечен и въпреки че преровиха навсякъде, те не можаха да открият никакви следи от „Черният дракон“. Като пое дълбоко въздух, той погледна мъжа в очите.

— Те отвлякоха и нея.

— Искаш да кажеш, че сте я оставили да отиде сама?

Настроението на Гарик достигна точката на кипене.

Ръката му стисна ризата на Тад още по-силно, а студеният му поглед огледа и двамата.

Тад се отскубна от ръката на разгневения мъж.

— Не беше така, капитане. Момичето настояваше да отиде само. Тя се страхуваше, че Джак няма да я отведе при момчето, ако отиде в кръчмата на Сал с някого от екипажа си.

— И вие я оставихте?

Гарик щеше да се протегне и още веднъж да сграбчи мъжа, и този път щеше да го удуши на палубата на собствения му кораб, но Соня хвана ръката му.

— Изслушай го, Гарик.

Тя, както и другите, усещаше едва сдържаното напрежение, което изпълваше големия мъж.

— Това се опитвах да кажа. Ние проследихме момичето до кръчмата и останахме недалеч от главния вход. Един мъж, който седеше на бара, се доближи до нея и преди да успеем да стигнем до другия край на кръчмата, той я избута през задната врата.

Гарик не можеше да повярва. Част от гнева му започна да се изпарява. Жената, която обичаше, неговата хубава Катлин е била отвлечена.

— Всички в кръчмата се обърнаха срещу нас. Трябваше с бой да си пробием път до задната врата и като видяхме, че е заключена отвън, пак с бой си пробихме път напред. По пътеката зад кръчмата намерихме следи, оставени от фургон, но от момичето нямаше и следа.

— Претърсихте ли острова? — попита Соня.

— Да, момиче, но нямаше нищо, което да показва, че „Черният дракон“ някога е идвал в Бриджтаун. Търсихме цяла нощ и се върнахме, само за да починем за няколко часа, преди да продължим да търсим.

— Сигурни ли сте, че Джак я е отвлякъл?

Кръвта на Гарик сякаш беше замръзнала във вените му.

— Видяхме я да говори с дебелия кръчмар, за който по-късно научихме, че се казва Сал и е покварен повече от всеки престъпник. Той я изпрати на една маса в задната част на кръчмата, точно до вратата, а след това към нея се приближи мъжът с халба бира. Беше ясно, че са я чакали, капитане — отговори Дърк на въпроса на Гарик.

— Най-добре ще е да изпратим екипажите си да претърсват — предложи Соня, защото не знаеше какво друго може да предприемат и с това си спечели усмивка на благодарност от Тад и другите мъже.

— Претърсихте ли брега? — попита Гарик, знаейки, че пиратът може да я държи на „Черният дракон“, далеч от чужди погледи.

Тад все още се чувстваше неловко в присъствието на този мъж. Той нямаше желание да отговаря повече на въпросите му.

Соня разбра мислите на Тад от начина, по който ирландецът се запъна и не отговори веднага на въпроса.

— Слушай, Тад, за Гарик залогът е голям, затова се опитва да намери капитана ви, както и вашите хора. През нощта на карнавала, както вече се опитах да ви обясня, той беше облечен като султан и Кат изчезна с него, помните ли?

Тримата мъже отместиха погледите си от Соня към Гарик, опитвайки се да разпознаят в този едър мъж човека, облечен в бял султански костюм. Те, изглежда, повярваха на Соня, защото главите им започнаха да кимат с разбиране. Но като видя неохотата на Тад, тя добави:

— Кат ще се омъжи за Гарик. Ако успеем да я спасим, разбира се!

Тримата мъже бяха силно изненадани от последната забележка. Най-накрая Дърк проговори:

— Капитанът никога не е споменавал за женитба. Момичето веднъж спомена за някакъв Блакторн.

— А тя има ли навика да казва на екипажа си всичко?

Соня започна да се ядосва. Тя не казваше на екипажа си това, което не го засягаше, и вярваше, че и Кат постъпва така.

— Не сме мислили да претърсваме бреговата линия, капитане — каза Тад.

След като Соня казваше, че Гарик Стийли наистина е загрижен за капитана им, за него това беше достатъчно.

— Веднага ще изпратя няколко мъже да го направят.

— Остави хората си засега да почиват. Може да имаме нужда от тях по-късно. Веднага, щом се върна на „Морската фея“, ще изпратя хора да търсят.

Точно когато Гарик се обърна с намерението да се върне на „Морската фея“ и веднага да предприеме собствено претърсване, Томас и още двама от екипажа се качиха на палубата.

— Открихме накъде Бристъл Джак води капитана — заяви Томас и в същия момент видя едрия мъж и жената капитан, които беше виждал по-рано на Гранд Тер.

— Къде, Томас? — попита бързо Тад, като по този начин му даде да разбере, че може спокойно да говори пред другите.

— Едно младо момиче, което иска да остане анонимно, ни каза, че помощник-капитанът на „Черният дракон“ й е разкрил, че Джак ще взима някакви пътници и вчера вечерта е трябвало да отплават с вечерния отлив за Сейнт Китс.

— Сейнт Китс? — попитаха едновременно Слейд и Тад.

— Но защо ще води момичето и брат й обратно в Сейнт Китс? — попита Тад доста объркан.

Идването на Барбадос е било маневра да се освободят от евентуални преследвачи, реши набързо Гарик. Когато се обърна и се отправи към подвижния мост, той вече беше взел решение. Веднага като се върне на „Морската фея“ ще напусне Бриджтаун и ще се отправи към Сейнт Китс. „Черният дракон“ имаше поне дванадесет часа преднина. Той не можеше да си позволи да губи повече време.

— Къде отиваш, Гарик? — попита Соня.

— На „Морската фея“, след което веднага ще отплавам към Сейнт Китс.

Докато беше на дока, той дори не си направи труда да се обърне към хората на палубата на „Окото на Кат“.

— Изберете си капитан и отплавайте колкото може по-бързо — каза Гарик със заповеднически тон на тримата мъже, които първи го посрещнаха на кораба. Без да каже нито дума повече, той се обърна и напусна „Окото на Кат“.

— Бих направила каквото казва, мъже. Гарик Стийли не е мъж, на когото може да се противоречи.

Застанала до Тад, игривата червенокоса жена прокара ръка по гърдите му.

— Надявах се на следващото плаване на „Рисът“ да бъдеш до мен — лека въздишка се отдели от устните й, когато добави: — Предполагам, че ще трябва да почакам. Знам, че сега си нужен на борда на „Окото на Кат“. Но не забравяй, че Соня не чака дълго. Затова да намерим Кат и да довършим онова, което започнахме в каютата ми, когато бяхме закотвени недалеч от Гранд Тер.

Като каза това, тя хвана ризата на Тад по същия начин, по който я беше хванал Гарик по-рано, но този път Тад получи награда — вместо гневния поглед на Гарик, той усети горещото докосване на сочните устни на Соня върху неговите.

Ръцете на Тад незабавно обгърнаха пищното тяло на жената пират. Когато тя отдели устните си от неговите и заглади с ръка ризата му, той щеше още веднъж да я привлече към себе си, но усещайки гневните погледи на мъжете, я пусна и лицето му се озари от широка усмивка.

— „Окото на Кат“ ще следва „Рисът“, сладко момиче, дори и в ада, ако натам ни водиш.

Соня се засмя гласно.

— Знаех, че си мъж за мене! — каза тя и като се обърна, забързано напусна „Окото на Кат“ и се отправи по дървената площадка към кораба си.

Още около минута Тад и останалите мъже гледаха след палавата жена с плътно прилепнали панталони и копринена риза.

— Каква жена! — Дърк каза това, което мислеше.

Думите му нарушиха мълчанието и Тад се обърна към другите.

— Събудете екипажа и да приготвяме „Окото на Кат“ за отплаване. Животът на капитана ни може да зависи от скоростта ни, затова по-живо, момчета, по-живо.

 

 

Едва следобед доведоха Джошуа в каютата на Бристъл Джак и той се видя със сестра си. Когато се втурна към отворените й обятия, по момчешките му бузи се стичаха сълзи.

— Не мислех, че някога ще дойдеш, сестричке — той плачеше открито, като за първи път даваше път на сълзите, които беше сдържал през последните дни.

— Добре ли си, Джошуа?

Катлин усети сълзи да напират в очите й и в този момент щеше да се нахвърли върху Бристъл Джак заради жестокостта му да държи брат й като затворник, но той беше напуснал каютата. Тя и Джошуа бяха сами.

— Добре съм, сестро. Но съм страшно изплашен. Хората от екипажа на този кораб са по-зли от змии — разкри той страха си.

— А Саймън и Пит?

— Предполагам, че и те са добре. Този зъл човек с белега накара Саймън да помага на техния готвач, а Пит отиде с него. Досега ме държаха в трюма.

Катлин нежно прибра къдриците, които се спускаха по лицето му.

— Бил си много смел, Джошуа. Сега, когато съм тук, няма от какво да се страхуваш.

Тя се надяваше успокоението да не е прозвучало фалшиво. В очите на брат си видя, че в момента той наистина има нужда от утеха.

— Какво мислиш, че искат от нас, сестричке? — Джошуа подсмърчаше, опитвайки се да спре потока на сълзите и още веднъж да прояви смелост.

— Нямам представа — откровено призна Катлин. И наистина, тя все още нямаше представа защо Бристъл Джак отвлече нея и брат й. Всичко, което знаеше, бе, че той е поел риска заради някого другиго, но не можеше да каже това на Джошуа.

— Чух Белязания да казва на един от екипажа, че отиваме в Сейнт Китс.

— Наистина ли? Сигурен ли си?

Катлин нямаше представа защо „Черният дракон“ ще ходи в Сейнт Китс, освен ако човекът, за когото работеше Бристъл Джак, не беше в Сейнт Китс.

— Да, сигурен съм, Кат. Бях в трюма толкова дълго, че мъжете свикнаха с присъствието ми. Те разговаряха все едно, че не съм там. Мислиш ли, че ще ни освободят, когато стигнем в Сейнт Китс? Ужасно ми липсва готвенето на Лизи! Усещам вкуса на лимоновите й сладки.

Катлин се усмихна, но не разкри мислите си. Бристъл Джак сигурно не ги води в Сейнт Китс, само за да ги пусне да се върнат в „Корал Роуз“. Той ги водеше на острова поради някаква причина. И тази причина бе човекът, който му беше наредил да ги отвлече. Тръпки на истински страх преминаха по гърба й и тя още веднъж съжали, че не отиде при Гарик, веднага щом видя бележката върху леглото си. Той щеше да знае как да освободят Джошуа и двамата мъже от екипажа й. Но сега с брат й бяха на борда на „Черният дракон“ и доколкото знаеше, никой от екипажа на „Окото на Кат“ нямаше представа къде са. Как можа да бъде толкова глупава да отиде сама в кръчмата на Сал? Още по-потискаща беше мисълта за човека, на когото щяха да ги предадат в Сейнт Китс.