Сандра Браун
Цената на Рая (8)

Глава осма

Ако можеше отново да изживее няколко дни от живота си, Блеър би пожелала това да бъде онзи незабравим ден на Бродуей с Лорън Бокал в „Жена на годината“ и съботата и неделята след първата нощ с Шон.

След като се любиха на площадката, и двамата бяха като леко пияни. Блеър облече шортите и фланелката, които Шон бе донесъл от апартамента й.

— Изчистих всичко. Приятелите ти са оставили пълен безпорядък.

Блеър го убеди да остане само по дънки и двамата направиха голям омлет с шест яйца. Шон занесе таблата с омлета, препечените филийки, кафето и портокаловия сок на остъклената веранда. Чак тогава осъзнаха колко са гладни.

Блеър се настани в ъгъла на канапето и подви крака, отпивайки от кафето със сметана.

— Ще трябва да благодариш за гостоприемството ми с малко труд — подхвърли Шон.

Тя го изгледа въпросително.

— Какво трябва да направя? — отегчено попита тя.

— Нищо противозаконно — засмя се той, доловил нежеланието й. — Дори може да ти бъде приятно.

В очите й заблещукаха зелени пламъчета.

— Ако е от онзи вид труд, то…

— Сам съм си виновен! — засмя се Шон. — Не, не е това. Ще боядисаме една стая в къщата, която ремонтирам.

Блеър смръщи нос.

— Значи — робски труд.

— Да, но пък имаш предимство в спалнята ми!

— Чудя се аз защо си взел най-старите ми шорти и фланелка. Сутиен няма ли да получа?

— Не. И без оплаквания, моля. Нали ти донесох бикини?

— Най-тънките, най-дантелените, най-изрязаните.

— Никога не съм бил светец — закачливо рече Шон.

Раздигнаха съдовете в кухнята, Шон натовари джипа с инструменти, а Блеър оправи леглото. Все още не можеше да свикне с мръсния джип.

— Никога ли не го чистиш? — попита тя и с усилие затръшна скрибуцащата врата.

— Ще го лиша от чара му — спокойно отвърна Шон.

Къщата беше красива, на около век, с излаз на брега. Основната работа беше свършена и Шон довършваше някои дреболии.

— Обещах, че ще боядисам тази стая, защото таваните са много високи. Вече съм я минал два пъти. Днес само ще довърша някои ъгълчета.

Той донесе кофи с боя, голямо мече с дълга дръжка и няколко четки за Блеър. Шон я разведе из къщата и след това се заловиха на работа. Времето минаваше бързо.

По обяд Шон се приближи до Блеър, която стоеше на една табуретка и почистваше с отвертка боята по контакта на лампата. Тя се беше съсредоточила и не го забеляза. Сепна се, когато той я прегърна през ханша.

— Имаш прекрасно задниче! Казвали ли са ти го?

— Не един и не двама.

— Лошо им се пише — заяви Шон и пъхна ръце под фланелката, за да погали гърдите й.

— Няма да си свърша работата, ако веднага не престанеш — предупреди го Блеър.

— Много важно. Обърни се и ме целуни.

Тя се обърна и се оказа на едно ниво с него.

— Чудесно — промълви Шон. — Така поне ще мога да те целуна, без да се наложи да си превивам гърба.

— Ако толкова много се измъчваш, няма да се целуваме.

Усмивката му бе многозначителна.

— Не знаеш колко съм изобретателен.

Той я вдигна и добави:

— Обгърни кръста ми с крака. Добре ли е така? Ръцете ти трябва да са на врата ми. Точно така, бързо схващаш.

— Ама какво говориш? Та ние вече бяхме в тази поза, когато побягнах от мишките!

— Възприемам позата с удоволствие. Хайде, целуни ме.

Последва целувка. И още една, и още една. Милувките събудиха спомена от предишната нощ. Шон я държеше само с една ръка, а с другата галеше гърдите й и наболите им връхчета.

— Хайде да се съблечем.

— Ммм — въздъхна Блеър и покри лицето му с бързи целувки — капчици вода върху нажежена пещ. Тя кръстоса глезени на кръста му, бедрата й се притиснаха към него, а между тях възбудата му растеше и пулсираше неудържимо.

— Блеър, моля те — изстена Шон и зарови лице в косата й. Постояха така, докато се овладяха, за да изчакат някой по-удобен момент и място.

Той вдигна глава и попита:

— Добре ли си? — Тя го погледна с премрежени очи и отрицателно поклати глава. Шон се засмя. — И аз не съм добре, но няма как. Една последна целувка?

Двамата се целунаха по устните, като леко докоснаха езиците си.

— Господин Гарет… Ние дойдохме…

Блеър се обърна и видя двама работници на прага. Те стояха с шапки в ръка и се усмихваха. Тя опита да стъпи на пода, но Шон не я пускаше.

— Здравей, Лари. Здрасти, Джил. Запознайте се с госпожица Симпсън. Блеър, Лари и Джил Морис са братя и двама от най-добрите ми работници.

Но какво очакваше той от нея — да се запознае с двамата мъже в тази компрометираща поза?!

— Здра… Здравейте — смотолеви Блеър и изгледа доволно усмихнатия Шон.

— Привет — отвърнаха двамата работници.

— С Блеър приключихме боядисването, оставям на вас някои довършителни работи. Ние ще отидем да хапнем. Да ви донесем ли нещо?

Блеър отново опита да се измъкне от ръцете му. Но той не я пускаше.

— О, не. Благодарим, но обядвахме, преди да дойдем.

— Ще се върнем да ви помогнем. Чао!

— Довиждане, господин Гарет и госпожице Симпсън.

Шон я понесе, а мъжете гледаха учудено след тях.

— Ще те убия — рече Блеър през стиснати зъби.

— Няма — самоуверено отвърна Шон. — Щом влезем в джипа, ще ме целунеш, после пак, докато обядваме, а след обяда — чакам още целувки.

И той се оказа напълно прав.

* * *

— Ама това на нищо не прилича — промълви Блеър и плисна шепа морска вода върху крака на Шон.

— Инак как ще измия боята по теб?

— Там, където ме „миеш“ няма никаква боя.

— Защото я „измих“.

Тя се засмя и се наведе да го целуне.

До вечерта жителите на града научиха, че Шон Гарет завел в къщата, която ремонтира, една жена, за да му „помага“. Това никога не се беше случвало. Всички знаеха, че по принцип Шон не смесва работата с удоволствието.

Когато се върнаха от обяд, Блеър и Шон помогнаха на братята Морис, разпространителите на клюката, да доизчистят къщата. А след като работниците си тръгнаха, двамата отидоха на плажа. Този път и Блеър се съблече и плува с Шон.

Седяха един срещу друг досами плискащите се вълни.

Шон целуна гърдите й и се намръщи:

— Искат още сол! — И плисна шепа вода върху тях.

— Ама че си! — плесна го по рамото тя.

— Блеър, обичам те. — Шон изрече думите толкова сериозно, че тя за миг не се усъмни в тях. Погледна го изненадано и сведе очи.

— Снощи… ми го каза… — едва чуто промълви Блеър и бризът понесе думите й.

— Да, знам. — Шон повдигна брадичката й с пръст. — Но тогава се любехме. Исках да ти го повторя, за да ми повярваш, че наистина е така. Не съм планирал да се влюбя на трийсет и осем години, все пак това е съвсем зряла възраст… Но ето че съм влюбен до уши и много те обичам, Блеър.

— Шон…

Той сложи пръст на устните й.

— Не казвай нищо. Исках само да знаеш.

Луната се показваше над хоризонта и хвърляше трепкащи бледи лъчи върху вълните. Лунната светлина се отразяваше в русата коса на Шон, веждите му блестяха в златисти оттенъци, а очите искряха. Блеър погали лицето му с върха на пръстите си, докосна веждите, носа, вдлъбнатината на брадичката му.

— Не можеш да повярваш, че те обичам ли?

— Защо ме питаш? — В гърлото й заседна буца.

— Искаш ли да направя кратък анализ? — Тя кимна. — Докато си растяла, калъпът не ти е бил по мярка. И тъй като си се отличавала от другите, те не са те приемали и затова си страняла от тях. Родителите ти не разбирали твоята пристрастеност към балета, искали са да се развиваш „нормално“. Това неразбиране е сложило отпечатък върху живота ти. Дори сега, когато вече си успяла балерина, ти непрестанно се нуждаеш от одобрение. Затова посещението на приятелите ти те разстрои. Ти се влияеш от тяхното мнение.

Сълзи замъглиха очите й. Как бе възможно да е толкова проницателен! И да говори за неща, които никога не бе признавала пред себе си. Откъде знаеше как се чувства и какъв е животът й…

Без колебание, тя сподели:

— Никога не съм била една от тълпата. Бях различна. А родителите ми, вместо да ме насърчат за нещата, към които проявявах интерес, определиха моята слабост към балета и театъра като странна проява. Не разбираха как така съм различна от братята и сестрите си. И така, аз реших да им покажа на какво съм способна и заминах за Ню Йорк.

Тя отметна назад глава и горчиво се засмя.

— Но все още не са доволни от мен.

— Извинявай, че те заговорих затова. Натъжих те. Мнението на родителите е важно, но не и на останалите хора. Ти се стремиш да получиш одобрение, а всъщност би желала да те приемат такава, каквато си.

Той обгърна лицето й в ръце.

— Ти си прекрасна, разбираш ли, няма значение дали ще танцуваш в бъдеще, или не. Твоят талант е дар от Бога. Не бива да те интересува чуждото мнение. Аз те обичам, Блеър, но чувствам, че това те плаши. Ще ми позволиш ли да мина отвъд стената, която си издигнала около себе си? Можеш ли да го направиш? Ще ми позволиш ли да те обичам? Ще отвърнеш ли на чувствата ми?

Да. Тя като че ли се влюбваше в него. Животът без него й се струваше пуст и нерадостен. Той бе изпълнил дните й със светлина, смях, безгрижие. Ала Блеър се боеше да не се привърже към него. Толкова дълго бе чакала любовта. Мисълта да приеме любовта му я плашеше — ами ако един ден я изостави и отново остане сама?

Но той каза, че я обича. Можеше ли и тя да го обича? Трябваше добре и дълго да си помисли, и то насаме, когато Шон не беше толкова близо, толкова плътно до нея, при това… необлечен.

* * *

— Боже мой! — възкликна Пам, когато отвори вратата.

— Шон настоява да ме носи — обясни Блеър. — Как да го убедя, че краката ми са вече добре!

— Знам ли, може и да не са толкова добре след петък вечерта — каза Шон и погледна Блеър, задавайки си въпроса как бе живял без нея досега. Тя се бе превърнала в част от него. Вече две сутрини се събуждаше щастлив до нея, свита на кълбо и толкова мъничка в обятията му.

Възхищаваше се на меката й кожа и на лъскавата й копринена коса, която се плъзгаше между пръстите му. Гледаше я в захлас, докато се гримираше пред огледалото в банята — слагаше си сенки и туш и ставаше още по-красива. Разпитваше я с любопитство за кремовете и гримовете й.

Шон вдъхваше уханията на тялото й методично и с наслада — занимание, което завършваше на голямото легло. Той стигна до заключението, че косата, дъхът и кожата й излъчват комбинация от упойващи ухания, несравними с нито един парфюм.

В стаята и банята му се мъдреха какви ли не дамски тоалетни принадлежности. А колко сив бе животът му преди това, без всички тези доказателства за женско присъствие. Той дори не бе съзнавал за огромната празнота в своя живот, която не всеки би могъл да запълни. Запълни я тази дребничка жена с желязна воля, макар самата тя да бе в труден и решаващ момент на своя живот. Думите й, изречени на този бряг, обещаваха. Тя ще го обикне. Той щеше да се погрижи за това.

При споменаването на петъчната вечер лицето й сякаш се озари.

— Но ти дойде да ми помогнеш. Нямаше да мога да се справя без теб.

Шон прилепи устни до ухото й и пошепна:

— Напоследък и някои други неща не би могла да направиш без мен.

Блеър се засмя.

— Извинявайте, ако ви преча — шеговито подхвърли Пам. — Когато свършите с тайните и с шегичките, и аз ще се включа в разговора.

Тримата се засмяха, а Шон внесе Блеър в антрето.

Сутринта Шон бе оставил Блеър под душа, за да изплакне косата си, и бе изтичал да вдигне телефона. Беше Пам, която го покани да вечерят заедно и да поиграят карти.

— Не можах да намеря Блеър. Да знаеш къде е?

Блеър стоеше на прага само по тънки изрязани бикини и сушеше косата си с хавлиена кърпа.

— Да, знам къде е.

— Ами тогава покани и нея.

— Добре.

Шон захвърли слушалката до телефона, където и остана през следващия час.

— Както обикновено вкъщи е лудница — извини се Пам и им направи път, за да влязат. — Малкото спи, а Анджела и Манди се карат, откакто се върнаха от неделно училище, така че сигурно ще го събудят. Момчетата се радват на новата си топка, но за съжаление преди няколко минути улучиха лампиона и го счупиха. Засега са наказани в задния двор. Заповядайте, седнете.

Шон и Блеър отново се засмяха — този път на отчета, който им бе даден на един дъх. Шон седна на едно от поовехтелите канапета, придърпа Блеър и я прегърна.

Пам донесе табла с четири чаши, гарафа с вино и чиния със сирене и солени бисквитки.

— Ще ги гризкаме, докато стане лазанята — каза тя.

— И други неща стават за гризкане — пошепна Шон в ухото на Блеър.

Джо го чу, но Пам не разбра за какво се усмихнаха и попита:

— Какво каза, Шон? Какво е толкова смешно? Искам да знам, моля ви.

Но за нейно съжаление никой не удовлетвори любопитството й.

Вечерята премина бурно с участието на петте деца. Благодарение на вкусната лазаня и на хубавото настроение, смеха и закачките, атмосферата беше наистина много приятна. Блеър помогна на Пам да раздигнат и четиримата седнаха да поиграят карти.

— Само след няколко седмици ще можем да играем карти в пристройката — каза Пам.

— Нали щеше да бъде за децата — обади се Шон.

— Надявам се понякога да спят.

Двама от играчите доста се разсейваха. Шон галеше бедрото на Блеър под масата, така че в един момент тя дори изтърва картите си. Пам ги изгледа учудено, тъй като и двамата прихнаха безпричинно. Преди да си кажат наздраве, те дълго не можаха да откъснат очи един от друг, сякаш бяха омагьосани.

В един миг, след като Блеър дълго бе гледала Шон, а всички я чакаха, защото беше неин ред, Пам заяви:

— Ако искате, идете за малко до спалнята.

Шон и Блеър се сепнаха. Толкова ли им личеше? Джо се засмя.

— И дума да не става. Не може ли аз и ти да отидем, ами те! И без това като ги гледам, трудно ще стигнат до леглото, нали?

Пам промърмори:

— Е, ако се налага, имам и хапчета против забременяване.

— Против забре… — Блеър изведнъж повиши тон и ужасено погледна Шон.

Той сви рамене и виновно се усмихна.

— Боже мой, не е за вярване — рече Пам и сложи длан на устата си. — Вие двамата… без да… О! — Тя прихна и едва изрече през смях: — Няма да е лошо да внимавате, че като нищо и вие ще се сдобиете с една кола деца.

* * *

— Шон, не сега, не може сега.

Тя сложи ръце на гърдите му, за да спре настоятелните целувки.

— Хиляда пъти ти казах, че ако нещо е станало, то вече е станало. Нищо няма да се промени, ако го направим още веднъж, и тогава ще отидеш на лекар.

— От времето на Адам до наши дни това е често чувана реплика сред гимназистите.

— Не знаех, че и Адам е бил гимназист. В Райската градина ли е ходел на училище?

Блеър едва се сдържа да не се разсмее.

— Не сменяй темата. Ако обичаш, Шон… Моля те… — Тя хвана ръката му, която галеше гърдите й, и я дръпна настрани. — Съгласих се да спя с теб, ако се държиш прилично. Ако ли не, тръгвам си веднага.

Шон я изгледа с ръце зад тила.

— Съгласен съм. При условие, че си съблечеш нощницата.

Тя го изгледа изненадано.

— Щом не можеш да се владееш, когато съм с нощница, как ще се въздържиш, ако я съблека?

— Честна приятелска дума!

— Да, все едно да ти повярвам, че нищо не може да се случи, ако го направим още веднъж. Господин Гарет, аз все пак имам някаква представа от биология.

— Моля те, Блеър. Аз съм гол, а ти не си, това ме притеснява.

Тя се засмя.

— Ти и притеснение! Знаеш ли изобщо какво означава?

Само тя знаеше колко й струва да се въздържи да не го докосне. Откакто Пам спомена за хапчетата против забременяване, тя се зарече да не спи с Шон, докато не отиде на лекар. И без това все още й беше трудно да привикне към мисълта, че бе влюбена, само оставаше и да е бременна…

— Моля те. Нека те погледам.

Блеър въздъхна примирено.

— Добре. Ама да не забравиш за честната дума! — Тя съблече нощницата. — Е, доволен ли си?

— Ужасно!

Той я прегърна и я притисна към леглото.

— Шон!

— Никога не вярвай на закопнял за секс мъж, който е с гола жена в леглото. Урок номер едно!

— А урок номер две?

Блеър се извиваше, за да потъне още по-плътно в обятията му. Упорството й бе сломено от целувките по гърдите й, от милувките на ръцете му и от притиснатото между бедрата й коляно.

— Урок номер две е… че… има… и други начини да се любим… — Ръцете му я подлудяваха от желание и Блеър впи пръсти в мускулестия гръб. — Искаш ли да ти предам един-два?

Уроците продължиха цяла нощ.

* * *

— Нищо няма да стане — промърмори Шон.

— Ще стане. Само не мърдай — заяви Блеър и отряза с малките ножици крайчеца на мустаците му. — Ти можеш да стоиш и да ми даваш съвети, докато се гримирам, значи и аз мога да ти подстрижа мустаците.

Той й хвана ръката.

— Да не подстрижеш повече, отколкото трябва!

— Няма. Ще подстрижа само краищата.

Блеър се наведе и го целуна по устните, а той недоволно промърмори, когато се отдръпна и отново се залови с подстригването.

Телефонът в спалнята иззвъня и Шон скочи.

— Спасен съм!

Той изхвърча от стаята и след малко извика:

— За теб е.

Тя го погледна учудено, а той сви рамене.

— Ало?

— Блеър, от сутринта се опитвам да те намеря. Къде и при кого си?

— Барни! — възкликна тя. Последният човек, който очакваше да я потърси, бе импресариото й. Преди да замине му каза да не я търси, докато не оздравее напълно.

— Но как ме…

— Чрез Пам Делгейдо. Къде ли не проверявах и не те търсих и най-сетне се сетих да звънна на Пам. Тя ми даде номера. При кого си там? Е, няма значение. Седнала ли си?

Както обикновено, Барни говореше разпокъсано, но тъй като бе неин импресарио вече седем години, тя бе свикнала на главозамайващата скорост, с която говореше и вършеше всичко. Този път бързината на речта му я затрудни — тишината и спокойствието на малкия град, в който беше вече два месеца, явно й влияеха.

— Не, не съм седнала, защо?

— Искаш ли да участваш в новото шоу с Джоел Грей?

Блеър стоеше напълно изумена. После в главата й нахлуха хиляди въпроси.

— Как така?!

— Така! Уволниха пет от момичетата заради някакви профсъюзни проблеми. Има ли значение? Режисьорът ми се обади сутринта, всъщност призори, и ме попита за теб.

— За мен? — Блеър имаше чувството, че сърцето й ще изхвръкне.

— Нещо такова — заувърта го Барни като всеки импресарио. — Каза, че иска да наеме най-добрите ми момичета, а ти си една от тях.

— Да, обаче…

— Блеър, отново си вътре! — Барни й продиктува адреса, деня и часа на прослушването. — Взимай си патъците и се мятай на първия влак. Сигурно ще трябва и да пееш, така че постарай се.

Шон беше облякъл дънки и спортна риза. Седеше на ръба на леглото и гледаше Блеър озадачено. Тя стоеше с гръб към него, изцяло погълната от разговора с Барни.

— Мислиш ли, че ще се справя?

— Разбира се! Ти си върхът!

— Не съм ли вече на години?

— Не задавай глупави въпроси. Обади ми се, когато пристигнеш.

Барни затвори телефона. Блеър остави слушалката, а на ум обмисляше какво да вземе в багажа си. Разполагаше само с час или два.

— Какво става?

Въпросът на Шон я стресна.

— Викат ме на прослушване — радостно рече тя и му разказа за спектакъла.

— Заминаваш ли? — попита Шон се невярващ глас.

— Разбира се. Та това е огромен шанс.

— Шанс е и отново да влошиш състоянието на краката си.

Той изрече точно онова, което Блеър не искаше и да чуе. Защо не се радваше за нея, защо?

— Ще внимавам. Онази нощ, когато танцувах, почувствах, че напълно съм се възстановила.

— Браво на теб.

— Нищо ми няма! — възкликна тя.

— Няма да е лошо да отидеш на лекар преди прослушването. Ще те заведа.

— Нямам време. — Блеър хукна надолу по стълбите, без да обръща внимание на болката в колената. — Няма нужда да ме водиш. Аз мога сама да се оправя.

Шон ядосано промърмори и слезе след нея.

— Блеър, помисли малко! Съгласен съм, че това е голям шанс, но ще се наложи да репетираш по цял ден и…

— Аз знам какво означава да се подготвя представление и нямам търпение да започна репетиции.

Блеър прекоси двора и се заизкачва по стълбите към апартамента си. Шон я следваше. Тя се обърна на прага, застана на вратата и хладно заяви:

— Ако обичаш!

Той обаче не се предаваше.

— Щом не мислиш за здравето си, помисли за задълженията си тук.

Тя се засмя.

— Какво говориш, Шон! Никой няма да си спомня за мен седмица, след като замина. Тези урочета по балет не означават нищо.

Той стисна зъби.

— За теб, госпожице Симпсън, сигурно са нищо, но не е така и за ученичките ти. Особено за момичетата. Та нали каза, че някои тях имат голямо бъдеще. Например Манди Делгейдо. Как ще й заявиш, че заминаваш и повече няма да преподаваш?

Думите му я засегнаха повече, отколкото показа.

— Наследила е таланта си от Пам. Всеки може да я учи на балет.

— Но ти си най-подходящата за нея и мисля, че много добре го знаеш!

— Единственото, което знам, е, че ми пречиш да си приготвя багажа.

— Значи ще заминеш и ще изоставиш балетната школа?

— Всички знаеха, че повече от шест месеца няма да остана — повиши тон Блеър. — Какво толкова е станало? Да не би да съжаляваш за похарчените по ремонта средства?

Бръчките над устните му рязко се очертаха, а лицето му запламтя. Шон присви очи и ядосано я изгледа. Стисна ръце в юмруци. Без да продума, той рязко се обърна и излезе, затръшвайки вратата.

След три часа Блеър беше пред залата за репетиции. Чуваше се гласът на хореографа, който даваше инструкции на кандидатките. Както в почти всички зали за репетиции пианото не беше акордирано.

Въпреки разправията с Шон, Блеър успя да стигне навреме на гарата. С шал върху навитата на ролки коса, тя взе такси до сградата на Бродуей и 73-та улица. Среса се в гримьорната, обу чорапогащника и облече трикото.

Не искаше да признае дори пред себе си колко много би искала да получи една окуражителна дума от Шон, едно пожелание и една целувка… Събра смелост, отвори вратата на залата и влезе.