Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Heaven’s Price, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 82 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2009)
Разпознаване и корекция
White Rose (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Сандра Браун. Цената на Рая

Американска. Първо издание

ИК „Коала“, София, 1997

ISBN: 954-530-034-5

История

  1. — Добавяне

Глава седма

Шон се притесни, когато я видя да танцува така ентусиазирано, и изключи грамофона. Внезапната тишина беше шокираща.

Блеър тъкмо се завърташе за трети път, но не спря рязко, а като балерина в музикална кутийка постепенно замря на място. Приведе рамене и склони тъжно глава. А когато вдигна очи към Шон, той видя две тънки струйки сълзи да се стичат по страните й.

— Не ме спирай — отчаяно изхлипа тя. — Аз трябва да танцувам. Сега. Веднага. Моля те.

— Пак ще те заболи.

Тя сключи ръце.

— Вече ме боли.

Шон я погледна — не знаеше как да постъпи. Беше толкова хубава, косата падаше по раменете й като копринен воал. Разплаканите й очи бяха очи на тъжно дете и Шон я съжали заради отчаяния опит да пренебрегне неопровержимите факти.

Беше го яд, че се беше поддала на влиянието на тайфата приятели, които развалиха радостта й — какво значение имаше тяхното мнение! Ала силното чувство на любов и желание да я закриля надделя и го накара да потръпне. Трябваше да бъде силен и да й помогне. А се чувстваше толкова слаб.

— Аз какво да направя? — промълви той.

— Пусни грамофона и ми помогни.

— Как?

— Танцувай с мен.

При други обстоятелства Шон сигурно щеше да прихне. Той и балет! Дърводелец, спортист, футболист, но не и балетист. Умоляващият й тон възпря смеха му. И все пак той не можеше да й помогне.

— Блеър, не умея да танцувам.

— Аз ще ти покажа. Само трябва да ме придържаш и вдигаш.

Той избърса влажните си ръце в бермудите.

— Ами ако те изпусна?

— Невъзможно. Няма начин. Моля те.

Как да откаже на такава молба…

— Добре — каза Шон и сложи вилката на грамофона.

Тя стоеше в пета позиция и го чакаше.

— Застани зад мен. И се обръщай в моята посока. Ще ти кажа кога трябва да ме вдигнеш.

Рахманинов изпълни залата. Тя се завъртя покрай него, въплътена в образа на своята героиня — влюбена жена, която танцува за своя любим. Всяко движение бе премерено и съвършено.

— Щом се приближа, сложи ръка на кръста ми и аз ще се наведа. — Шон затаи дъх, защото се страхуваше, че ще направи нещо не както трябва, но тя се опря на ръката му и се наведе до пода с прави крака. Той инстинктивно почувства кога трябва да й помогне да се изправи. Блеър се отдалечи с няколко стъпки.

— Когато отново се приближа, сложи ръце на хълбоците ми и ме вдигни над главата си.

Улови я в последния миг и я вдигна.

— Сега бавно се завърти — с усмивка каза тя.

Главата й бе опъната назад, а ръцете — разперени като крила на птица. Тя и не тежеше повече от птица.

— Бавно ме пусни — рече Блеър, сви колене пред гърдите му и прелъстително се плъзна по тялото му, докато пръстите й докоснаха пода.

Темпото се усили и Блеър се завъртя към Шон.

— Застани на едно коляно — задъхано нареди тя, после се хвърли в дъга с гръб към него, опирайки се на рамото и на бедрото му. Това беше финалът.

Лицето й беше цялото в сълзи, но не от болка, а от радост.

— Благодаря ти. Беше… прекрасно.

— Ти си прекрасна. — Ръцете му обгърнаха тялото й, за да се увери, че тя бе от плът и кръв, а не някаква фея, долетяла, за да го омае. Все още коленичил, Шон притисна глава до корема й.

Блеър зарови пръсти в косата му и го прегърна. През тънкото трико усещаше дъха, който навлажняваше кожата й. Шон обсипа с целувки корема и бедрата й.

— Шон… — едва чуто промълви Блеър и се отпусна в скута му. Той прегръщаше раменете й, а устните му жадно я целуваха. Тя обви ръце около врата му и притисна закопнелите си устни в неговите.

Той пое дъх и прошепна:

— Хайде да тръгваме.

След няколко минути вече бяха в неговата кола. Не беше разумно да отидат в нейния апартамент, защото там всичко щеше да й напомня за посещението на приятелите, а на Шон никак не му се искаше да я види отново разстроена.

Той я внесе на ръце у дома си и се изкачи по широките стъпала към втория етаж. Тя бе сгушила доверчиво глава. Когато я остави сред голямата спалня, Блеър тихо се обади:

— Трябва да взема душ.

Шон се усмихна.

— Аз също.

Посочи й вратата на банята и тя се запъти натам, следвана от него. Светеше само една странична лампа с приятна оранжева светлина.

Той отвори вратата, пусна водата, а когато банята се изпълни с пара, двамата се съблякоха бавно, без да свалят очи един от друг. Шон хвърли небрежно бермудите, ризата и обувките си и я изчака да съблече трикото и събуе чорапогащника от красивите си крака.

Блеър не изпитваше предишния свян и без да се стеснява, огледа стройното му тяло. После бавно протегна ръка и я плъзна надолу по корема му. Ако в този миг го бе погледнала в очите, тя би видяла пламенните искри, които струяха като лазерни лъчи. Шон стисна ръцете си в юмруци, а Блеър, смутена от възбудата му, отдръпна ръка.

— Отпусни се, Блеър, ще бъда много внимателен.

Тя се усмихна.

— Знам.

Той се наведе и я целуна, после застана под душа и я придърпа до себе си. Шон насапуниса ръцете си и бавно ги прокара по гърба й, по бедрата, чак до глезените. Тя въздъхна. После я обърна към себе си и на свой ред Блеър насапуниса гърба му, стъпила на пръсти, за да стигне до раменете. Водата се стичаше по мускулестия гръб надолу към стегнатите бедра. Тя не смееше да го докосне както преди.

Застанаха лице в лице един срещу друг и той погали с насапунисани ръце гърдите й, пусна няколко сапунени мехурчета над тях и се засмя, проследявайки полета им над розовите връхчета. Ръката му се плъзна между бедрата й. Сините му очи блестяха. Блеър не сваляше погледа си от тях.

— Прегърни ме — каза Шон.

Тя обви ръцете около врата и склони глава на гърдите му. Пръстите му я галеха, а тялото й чувствено потръпваше.

— Шон… Шон… — мълвеше Блеър.

Той спря водата, взе голяма и мека хавлиена кърпа, изтри Блеър, а после и себе си.

Вдигна я и я занесе в озарената от луната спалня. Отметна завивките и я сложи да легне на хладните меки чаршафи. Легна до нея и я прегърна.

— Страх ме е да не те притисна.

После я целуна, страстно и дълго. Тя отвърна на целувката му с такъв плам, че Шон усети как губи самообладание.

— Боже мой, Блеър, ти си прекрасна.

Леко гризна ухото й, а мустаците му я погъделичкаха.

— Моля те, Шон…

Той знаеше за какво го моли. Близна устните й и тя отново усети милувката на мустаците. Целувките му обсипаха гърдите й, а езикът му ги галеше като крило на пърхаща пеперуда. Блеър имаше чувството, че устните му я изпиват до дъно и усещането бе омайващо.

Ръката му се спря между бедрата й. Пръстите му знаеха как да я докоснат и как да разгорят огъня, жарещ слабините й. Блеър дишаше сподавено, на пресекулки.

Тя притисна бедрата му към скута си.

— Люби ме, Шон.

— Това и правя. Любя те цялата, чувстваш ме, нали…

Тръпките на блаженство сякаш нямаха край. Тялото й напълно му се подчиняваше. Блеър имаше чувството, че е в някакъв вълшебен плен, от който не можеше да избяга. Шон се наведе над нея и целуна мястото, където преди малко бе ръката му, а Блеър го прегърна и го придърпа върху себе си.

Той бе много внимателен. Тя затвори в унес очи. И тогава Шон усети някаква преграда.

— Блеър? — сепнато каза той. — Не може да бъде.

Тя отвори очи.

— Не спирай.

— Но…

— Моля те, Шон, продължавай, ако ме обичаш поне малко.

Той гледаше лицето й нежно и смаяно.

— Боже мой, разбира се, че те обичам, не го ли чувстваш?

— Тогава не спирай, моля те.

Беше му много трудно да овладее страстта си, но не биваше в никакъв случай да допусне да я заболи. Съвсем бавно и внимателно Шон потъна в нея. Не беше толкова трудно, колкото очакваше, защото тялото й на балерина бе гъвкаво и стегнато. Той я изчака да се отпусне и чак тогава я облада докрай.

Шон вдигна глава и я целуна. Тя отвори очи и го погледна.

— Добре ли си?

Блеър кимна.

— Да — едва чуто изрече тя. От всичко, което се случваше между тях, и от неописуемо вълнение Блеър нямаше сили да говори.

— Сигурна ли си?

Тя отново кимна.

— Защо не ми каза?

— Наистина ли държиш сега да го обсъждаме?

Шон тихо се засмя.

— Май и аз предпочитам да оставим този въпрос.

Той се наведе над Блеър, целуна шията и близна нежната вдлъбнатина в основата й.

— Тогава да се съсредоточим върху друго — промълви тя.

— Да. И то двамата. Заедно.

— Не мислех, че това може да се получи първия път — прошепнаха устните й, долепени до топлото му рамо.

— Сигурен съм, че се случва много рядко. — Шон прокара пръст по ключицата й. — Само когато попаднеш на такава фурия като теб!

Блеър шеговито го плесна по бедрото. Той гризна ухото й.

— Шон Гарет, какво направи ти с мен за една нощ! Хайде, целуни ме. — Прегърна главата му и го целуна.

Шон тихо помоли:

— Разкажи ми за Коул.

Тя отпусна глава на възглавницата и го погледна учудено. Нощната лампа стелеше мека светлина по телата им. Блеър пребледня. Лампата се отразяваше в зелените й очи.

— Нали ти разказах. Живяхме с него известно време…

— Извинявай, но под „живяхме заедно“ се разбира друго.

Тя притвори очи при болезнения спомен.

— В случая, да.

Шон изпита угризения, защото щастливият поглед на Блеър изведнъж бе угаснал, и рече:

— Не ми разказвай, ако ти е неприятно.

— Всъщност искам да знаеш — стисна тя ръката му.

Блеър помълча, за да подреди мислите си, докато Шон разтриваше челото й, загледан в красивите черти на лицето й.

— Живеех вече няколко години в Ню Йорк, когато Коул се появи. Беше по-малък от мен. Тъкмо беше завършил колеж. Пристигането му в Ню Йорк беше един вид бунт срещу баща му — треньор по футбол в родния им град. Та треньорът Слейтър не можел да си представи нищо по-ужасно за сина си от това да стане балетист, макар Коул да беше много по-пластичен и по-артистичен от всичките футболисти накуп в отбора на баща му.

Блеър въздъхна, взе ръката на Шон, сложи я на корема си и я погали.

— След скандалите с баща си Коул пристигнал в Ню Йорк и едва не умрял от глад, докато не си намерил работа като сервитьор. Благодарение на нея плащал и часовете си по балет. Харесах го, съжалих го и го поканих да живее при мен, докато се стабилизира финансово. Много се привързахме един към друг. Всички мислеха, че сме гаджета. А той се фукаше по телефона на баща си, че живее с жена, при това по-възрастна от него. С други думи искаше да му докаже, че освен, че е балетист, той е и мъж.

— И?

— И за година и половина не можа да го докаже.

Блеър се отдръпна и сякаш се смали, а Шон побърза да я прегърне, като че ли се боеше да не изчезне. Сега разбра защо бе така объркана, когато я прегръщаше и целуваше. Нейната наивност бе трогателна, но твърде странна за жена на тази възраст. Чак сега се увери, че наивността й бе напълно естествена.

— После какво стана? — целуна челото й Шон.

— Един ден Коул реши, че повече не може да живее така и се хвърли под влака в метрото.

— Господи! — промълви Шон и затвори очи, притискайки я в обятията си. Представи си какво бе изживяла Блеър, но как би могъл да й помогне… След дълго мълчание той попита: — Ти обичаше ли го?

— Да. Макар сега да разбирам, че това не е било истинска любов. Аз го съжалявах, защото не се разбираше с родителите си. Преживяла съм подобно разочарование и затова бях съпричастна. Той имаше нужда от мен, за да се сдобие с по-голямо самочувствие. Мен пък ми беше приятно да го чувам да ме хвали. А това не е много добра основа за една връзка. След него не съм обичала никой друг. Балетът беше единствената ми любов.

Сърцето на Шон бързо затуптя.

— Беше?!

Тя го погледна и приглади с пръст мустаците му.

— Не ме карай да взимам прибързани решения. Мога само да ти кажа, че до преди час смятах, че най-прекрасното чувство на света е онова, което изпитвам, когато постигна съвършенство в танца. Сега вече знам, че има и други чувства, които дори не съм подозирала, че съществуват.

— Радвам се, защото аз съм този, който те запозна с тях — усмихна се Шон.

Блеър го изгледа подозрително.

— А ти къде си усвоил така добре изкуството на любовта? Имал ли си специална учителка?

Той все така се усмихваше, макар очите му да помръкнаха.

— В един момент бях решил, че май ще има госпожа Шон Гарет, но нищо не излезе.

— О… — Блеър съжали, че бе задала този въпрос. Вероятно щеше да бъде по-добре, ако не знаеше нищо за миналото му.

— Блеър, не се притеснявай, няма нищо неудобно. Решението беше мое. Вече не се сещам за нея, а и да се сетя, тя ми е напълно безразлична. Някой ден ще ти разкажа цялата досадна история, но не сега. Не и сега, когато лежиш до мен гола и изкусителна.

— Ти също си изкусителен. — Тя огледа тялото му от глава до пети. — Пък не си и лош танцьор. — Блеър закачливо дръпна косъмчетата на гърдите му.

Шон изохка и скри лице в ръцете си.

— Представяш ли си някой да ме беше видял в залата! Щях да умра от срам. Толкова съм тромав.

— Не си — заяви Блеър и седна. — Движиш се изящно и… — Тя извърна поглед.

— И какво? — Шон се пресегна и я прегърна.

— И беше там, когато толкова имах нужда от теб. Благодаря ти. — В очите й отново заблестяха сълзи.

Той попи миглите й и побърза да прошепне:

— Няма за какво да ми благодариш. Аз също имах нужда от теб.

* * *

Когато се събуди сутринта, Блеър беше сама в огромното легло. Тя седна и се протегна, оглеждайки стаята. Андрю Делгейдо беше прав — леглото на Шон бе огромно. Стаята беше боядисана в тъмносиньо и ръждивочервено и чудесно контрастираше на останалите стаи в къщата, четири, от които бяха бели. През широките транспаранти и капаците на прозорците се процеждаше слънчева светлина. В стаята си личеше мъжкият стил, който обаче съвсем не беше строг.

Блеър стъпи на хладния паркет и отиде на пръсти до вратата. Отвори я, излезе в коридора и погледна от перилата на площадката към долния етаж. Сепна се, защото чу задната врата да се затръшва. Шон влезе в хола и я видя.

И двамата застинаха изненадани. Тя, защото Шон изглеждаше главозамайващо само по дънки, чиито колан беше на няколко пръста под пъпа, а той, защото никога преди не бе виждал на горната площадка на стълбите красива гола жена с прелъстително разпилени коси, подпухнали от целувки устни и топли от съня розови гърди. Отраженията от стъклописа танцуваха по тялото й като многоцветна дъга.

Тя слезе две стъпала, но погледът му я спря. Шон тръгна към стълбите, захвърляйки дрехите, които носеше.

Без да докосва перилата, той се приближаваше към площадката, сякаш бе сомнамбул, привличан от Блеър като магнит.

Спря на едно стъпало под нея. Гърдите му се повдигаха от неравномерното дишане. Той свали погледа си от очите към устните й. Те бяха леко напукани и той се укори за страстните си целувки. После се загледа в изпънатите й в стойка на балерина рамене и в натежалите от любов гърди и нежните им розови пъпки.

Шон протегна ръка и ги погали с усмивка. Първо едната, после другата. Докосна ги с мустаците си и ги целуна. Езикът му кръжеше и галеше, докато Блеър се олюля и Шон я прихвана през кръста.

Все още на едно стъпало под нея той прегърна бедрата й и я целуна по корема. После слезе на долното стъпало и обсипа с целувки краката й чак до глезените. Целуна и стъпалата, и пръстите на краката й. А после целувките му извървяха обратния път нагоре, до ъгълчето, където се съединяваха бедрата. Устните му се задържаха там и Блеър усети как потъва в сладостна омая. Тя залитна и седна на стълбите. Шон застана до нея.

Той чакаше. Погледът му изгаряше устните й и тя ги навлажни. Сърцето му затупа бързо-бързо. Но Шон не помръдваше. Продължаваше да чака. И да се надява.

Треперещите й пръсти се пресегнаха и дръпнаха ципа на дънките. После бавно ги свалиха. Той погали лицето й. Блеър прилепи устни до корема му, а после по-надолу и по-надолу… Шон потрепери.

След малко двамата се озоваха на пода и телата им тутакси се сляха. Желанието им бе толкова силно, че всичко продължи няколко бурни огнени мига, а когато дишането им се поуспокои, Шон се усмихна нежно и мило каза:

— Добро утро!