Ребека Брандуейн
Краят на дъгата (23)

Глава двадесет и втора

— Когато си представях как коленичиш пред мен, сладурче, нямах точно това предвид — промърмори Даренго сухо, а в гласа му прозвуча, освен ярост и груб смях, за който Джослин с удоволствие би го удушила. Не само защото бяха изпаднали в ужасно затруднение, а и защото предположи, че зад забележката му се криеше и нещо язвително, някакво двусмислие, което явно му беше съвсем ясно, докато тя нямаше представа за какво става дума.

— Ах, ти… непоносимо чудовище! — изсъска тя за всеки случай. — Нямаш си представа с какво удоволствие бих ти счупила врата!

— Откровено казано, Джоси, не разбирам как можеш да казваш такова нещо, като току-що почти го направи, да ми счупиш врата де! — припомни й той и тя прехапа устни като си помисли, че сама си е виновна за ужасната ситуация.

Ако го беше целунала, вместо да го удря и да се дърпа, нямаше да паднат в кладенеца, в който Даренго сега висеше на дебелото въже, докато Джослин го бе хванала през кръста и се държеше за колана му. Силните му мускулести бедра обгръщаха талията й, а лицето й така се притискаше до тялото му, че беше направо унизително. Беше сгънала коленете си, за да не потъне във водата, която вече бе намокрила полите й.

Освен няколко синини и ожулвания нямаха сериозни рани, но Джослин бе доста объркана. Де Навар пък изглежда много се забавляваше, макар че беше страшно ядосан. Жена му кипеше, защото не виждаше нищо смешно в това нещастие.

— Защо изобщо дойде в „Краят на дъгата“? — попита тя раздразнено. Ръцете я боляха, защото се държеше за него, а лицето й бе станало огненочервено. Усещаше съвсем ясно как набъбналата му мъжественост се притиска до бузата й.

— Със сигурност не исках да бъда удавен в някакъв кладенец, кълна ти се! — сопна й се Даренго троснато. Гласът му стана отново суров, но в него прозвуча и смях, когато просъска: — Млъкни сега, Джослин, моля те за бога! Предупреждавам те, ако продължаваш да говориш там долу, ще си имаме още по-големи проблеми, отколкото сега — или трябва да ти обяснявам на чист и вулгарен английски, как действа близостта на устата ти на… една много важна част от моята анатомия?

— Оох — прошепна тя засрамена, когато изведнъж разбра шокиращото значение на неприличната му забележка.

— Джослин! Sangre de Cristo! Престани… да пъшкаш и да стенеш! Jesus! Хич не е… смешно! Мълчи, по дяволите! Просто стой мирно, ясно ли е? Или без да искам ще пусна въжето, кълна ти се!

Тя разбра, че ще паднат и двамата във водата и направи всичко възможно да остане спокойна, дори едвам дишаше. След доста дълго мълчание Даренго отново проговори:

— Добре! Тъй като до обяд мъжете няма да излязат от мината, има голяма вероятност до тогава никой да не ни намери. Значи ние сами трябва да предприемем нещо, ако искаме да се измъкнем от тук. Трябва да ме пуснеш, Джоси, и да слезеш по въжето до водата. Докато се държиш за въжето и за кофата, няма да се удавиш, обещавам ти! Не бих те молил за такова нещо, но не мога да се изтегля нагоре, докато висиш така на мен. В момента си ми много тежка, а да не говорим за това как ми отвличаш вниманието! Като се измъкна горе, ще те извадя. Съгласна ли си?

— Д-да — промърмори жена му и прехапа устни при мисълта, че трябва да се спусне в студената и черна вода. Освен това му нямаше голямо доверие, но й беше ясно, че няма друг изход.

И въпреки всичко не можа да преодолее съмнението, че Де Навар ще й изиграе някоя шега и грубо ще използува зависимостта й. Нали предпочита да мами и да печели, а не да загуби играта — така поне бе казал преди малко. Тя усещаше, че той би се възползувал от всяка една възможност.

— Добре тогава! — рече Даренго. — Тръгвам. Не се страхувай, няма да те пусна да паднеш, Джослин, кълна ти се! Ще промушиш сега една ръка между краката ми и ще хванеш… въжето. Madre de Dios! — изруга той, когато пръстите й го докоснаха. — Хвана ли го… въжето искам да кажа?

— Да — прошепна тя, докато нервно движеше ръцете си между бедрата му. Най-накрая хвана въжето. Дишаше на пресекулки и сърцето й биеше като лудо, но не само от страх. Някакво примитивно чувство се прокрадваше в усещанията й, което тя вече позна, но не искаше да си го признае.

— Дръж се здраво! — заповяда Даренго с приглушен глас. — А сега и другата ръка. Дръж се, защото когато те пусна с краката си, тежестта ти изведнъж ще те потегли надолу. Разбра ли?

— Да — отговори тя с пресъхнала уста и разтуптяно сърце.

— Добро момиче! Готова ли си?

Младата жена щеше да падне, ако Даренго не я беше предупредил как изведнъж ще усети тежестта си в ръцете. Дори и сега не беше сигурна дали ще може да се задържи на въжето. Но все пак успя и започна бавно да се спуска, премествайки ръцете си една под друга. Ледената вода я обгърна и щеше да изпадне в паника, ако го нямаше мъжа й.

— Стигнах до долу — извика тя с тракащи от студ зъби. Стоеше върху кофата, но все пак водата й стигаше до кръста.

— Добре! Дръж се докато те издърпам!

Лека-полека Де Навар се изкачи по въжето и излезе от кладенеца. Високо над себе си Джослин виждаше загриженото му лице. Тревогата му малко я учуди, но после си каза, че той не иска да й се случи нещо, преди да й се е наситил.

— Джоси, сега ще те изтегля! — провикна се той.

За нейно голямо облекчение, въжето с кофата се раздвижи. Нямаше защо да се страхувам, той явно иска да удържи на думата си — помисли си тя. Но когато стигна почти до ръба, Даренго така я погледна, че тя изтръпна повече, отколкото при допира със студената вода, от която беше замръзнала до мозъка на костите. На лицето му се изписваше подигравателна усмивка.

— Горката ми разчорлена любима! Човек, ако не знае коя си, би могъл да си помисли, че съм извадил удавено коте от този кладенец. Трябва веднага да свалиш тези мокри дрехи… да облечеш нещо сухо.

— Няма да стане докато не ме извадиш от тук, нали ми обеща, Даренго? — тя безмълвно се закле да му отмъсти, защото й стана ясно, че ще трябва да си плати по някакъв начин за спасението. Как можеше да си помисли, че той ще я измъкне, без да иска нещо в замяна?

— И какво ще получа доброволно, ако те изтегля, Джоси? — попита той безсрамно и я погледна похотливо.

— Какво искаш? — отвърна тя хапливо и го стрелна сърдито.

— Отговорът ти е известен, querida, защо питаш.

— Предпочитам… предпочитам да се удавя!

— Знаеш ли, предполагах, че ще кажеш нещо подобно.

Но… от друга страна… долу в тъмнината на кладенеца ти беше толкова… смела, че почнах да се надявам, че си размислила и ще искаш доброволно да изпълниш съпружеските си задължения…

— Ах ти, изнудвач такъв! Мошеник! Как смееш да ми загатваш, че аз… че аз… Да те вземат мътните, Даренго! Знаеш много добре, че не съм го направила доброволно… — унизена тя млъкна и се изчерви при спомена как бе притиснала лицето си между бедрата му и как ръката й, без да иска бе докоснала мъжествеността му, когато опипваше за въжето.

— Колко жалко! — забеляза той нахално. — Не трябваше да ме буташ в кладенеца и да разбуждаш… страстта ми, макар и не нарочно. Джоси, аз съм мъж, нали ти го казах вече, и си имам граници. Не се срамувам да кажа, че този месец, без теб в леглото ми, бе един ад! Дължиш ми поне нещо за това!

— Нищо не ти дължа, мерзавец такъв!

— Може би искаш да те пусна обратно в кладенеца и да си тръгна? — предложи той.

— Не би го направил, нали? Не… не говориш сериозно…

— А, така ли? — След като й остави няколко секунди, за да премисли отговора си, Даренго тихо се изсмя. — Е, как предпочиташ, querida! Ще получа ли това, което искам, или не?

— Ох, добре! Вземи ме тогава! — прошепна тя примирено. Страхуваше се да не я остави в кладенеца както се беше заканил, или пък наистина да я удави. Но ако има такова намерение, няма да се хили така нахално! И въпреки това тя не посмя да му се довери; той си оставаше един мошеник, а на всичкото отгоре несъмнено бе и пил, въпреки че беше рано, така че изобщо не се знаеше на какво е способен. И освен това — каква полза би имала тази съпротива? Нали той вече съвсем ясно й каза, че смята да настоява за съпружеските си права — ако му откаже само ще отложи за малко неизбежното. — Кълна ти се, Даренго де Навар, че ще проклинаш деня, в който се ожени за мен!

— Обещай ми, че ще изпълниш уговорката, Джослин! — настоя той, без да се смущава.

— Добре де! — съгласи се тя най-сетне, макар и неохотно. — Имаш думата ми, но ще те мразя и ненавиждам цял живот, кълна ти се!

— Добрата игуменка сигурно е треперила при мисълта, че може наистина да положиш последния обет, сладурче! — рече той, докато я измъкваше от кладенеца и я поемаше в прегръдките си. — Знам много добре, тя сега си седи някъде в Бостън и ме благославя от цялото си сърце, че съм снел от раменете й този непоносим товар, с който би се нагърбила, ако ти беше монахиня.

— Би могъл поне да проявиш малко благоприличие и да не се подиграваш на преподобната майка Мария — просъска Джослин, потресена, че все пак му се е поддала. Нямаше такова намерение и щеше да е по-добре, ако бе останала в кладенеца, докато мъжете излязат от мината, дори и до тогава да се е удавила вече. Но сега бе вече късно да размишлява! Дала му бе дума и нямаше да я наруши. — Ако непременно искаш да знаеш, аз наистина я изправих пред много тежко изпитание и сега, когато манастирът ще бъде затворен, дълбоко съжалявам за това.

— Наистина ли? Тогава аз може би трябва да затворя мината. В такъв случай е възможно да съжалиш, че си изправила мен пред тежко изпитание! — каза Даренго и без предупреждение поиска устните й и страстно я целуна. Пряко волята си Джослин изпъшка, разтопи се в ръцете му и го възпламени. Стори му се, че не я е целувал цяла вечност. Не беше лъгал, когато й каза, че изтеклият месец без нея за него е бил ад. Сякаш откакто я познаваше бе обзет изцяло от нея. Никоя друга жена не отговаряше на изискванията му, в сравнение с Джослин те всички бледнееха. Той не разбираше защо, но знаеше, че не може без нея, нужна му бе, както и въздуха, който дишаше. Искаше му се още в момента да я повали на земята и да я люби и само мисълта, че някой би могъл да ги види го възпря. Затова вдигна глава и очите му блестяха от страст, когато промълви с пресипнал глас: — Ела в пристройката, querida. Искам да съблечеш тези мокри дрехи.

Джослин трепереше и не оказа никаква съпротива, когато той я заведе в малката стаичка, където се бе настанила. Знаеше, че възраженията й сега няма да помогнат. Когато влязоха вътре той залости вратата, грабна я в обятията си и буйно я целуна. Накара я да се отпусне и ръцете му се заровиха в мократа й коса, от която при падането в кладенеца се бяха изхлузили всички фуркети, за да не може да помръдне главата си. Устните му трескаво се движеха по нейните; след малко ръцете му се плъзнаха надолу по тялото й и задърпаха дрехите. Изведнъж робата й се раздра от рамото до кръста. Щеше моментално да се хвърли върху нея, ако не го бе възпрял конски тропот. Когато шумът бавно проникна в съзнанието му, Даренго повдигна глава и се ослуша. Изръмжа някаква ругатня, приближи се до прозореца, дръпна завесата и погледна навън.

— Уили е! — извика той сърдито и мускулите на лицето му потрепнаха от яд. Това посещение не му влизаше в сметките. Очите му пламтяха от съмнение и ярост, когато се обърна към жена си. — Той знае ли, че си тук?

— Не, кълна ти се! — отвърна тя уплашено като видя убийственото изражение на лицето му. Сякаш искаше да я заколи, ако се окаже, че тя е съобщила на Гришъм къде се намира и му е позволила да я навестява.

След един безкраен и изпълнен с напрежение миг, в който очите му я пронизаха до мозъка на костите, съпругът й кимна и за нейно голямо облекчение й повярва.

— Облечи се! — нареди той грубо и излезе от стаята.

С треперещи пръсти и лудо биещо сърце Джослин бързо изпълни заповедта му. Беше ужасена — лошото настроение на Даренго и неочакваното появяване на Уили не предвещаваха нищо добро. Нервно съблече прогизналите си дрехи и извади чисти и сухи от куфара си. Какво ли е довело Гришъм в „Краят на дъгата“ и то точно днес? Доколкото знаеше, той много рядко идваше в мината и несъмнено това бе причината Даренго за момент да се усъмни в нея. При спомена за израза на лицето на мъжа си в този момент, тя пак изтръпна. Той никога не би допуснал да му изневери. Слава Богу, че се оказа достатъчно разумна да отпрати горкия влюбен Зеб, когато той така настойчиво й се обясняваше в любов!

Джослин се проклинаше за необичайната си несръчност и задърпа ризата си. Хвърли бърз поглед през прозореца и установи, че Уили е пристигнал и вече слиза от коня. Изглежда ядосан, също като Даренго преди малко — помисли си тя и още повече се разтревожи. Какво ли ще си помисли Гришъм като ги види двамата тук?

— Даренго! — чу го тя да вика гневно вместо поздрав, след като бе вързал коня си на преградата пред кухнята. За голяма изненада той не изглеждаше особено учуден да види съдружника си тук, напротив, сякаш точно това бе очаквал. — Какво правиш тук, и то в този час? Не е ли доста рано за теб? Та сега е едва обяд!

— Какво по дяволите смяташ, че правя, а, Уили? Не си ли личи? — тонът му бе така циничен, че Джослин още повече се убеди, че предстои голяма разправия. — Пия си ракийка и пуша пура, ето какво правя. За това никога не е рано.

Гришъм подигравателно се засмя, като че ли не е очаквал нещо друго.

— Ами да! Наистина, какво друго би могъл да правиш! Но може би трябваше да се изразя по-точно. Защо го правиш тук, а не в кръчмата си, там, където ти е мястото?

— Когато за последен път гледах документите на „Краят на дъгата“ там все още пишеше и моето име, драги! Да не би да си дошъл, за да ми съобщиш нещо друго?

— Не, дойдох, за да видя, дали Джослин е тук и дали е добре. Знаеш ли, след като тя изчезна, аз натоварих моите хора да те следят, понеже си мислех, че ти знаеш нещо повече за изчезването й. Представяш ли си как реагирах, когато днес един от тях пристигна в магазина и ми разказа как те е проследил до мината, където е наблюдавал как ти си нападнал някаква монахиня? И понеже те познавам, тази история ми се стори много правдоподобна. Истина ли е? Джослин тук ли е? Ако е така, къде е?

— Да… вярно е, Уили. Тук е, прекарала е цял месец на това място — отговори Даренго, сякаш през цялото време е знаел, че жена му се крие в „Краят на дъгата“. — Сега е в пристройката до кухнята и се… облича — обясни той за нейн най-голям ужас. И после се провикна: — Джоси, скъпа, Уили е тук и иска да те види. Оправи ли се вече?

Прииска й се да потъне в земята от срам, понеже разбра, че Даренго нарочно заблуждава Гришъм, за да си представи той най-лошото. Не знаеше, дали изобщо трябва да отговори. Може би ще я оставят на мира, ако си мълчи. Но надеждата й бе напразна; в следващия момент чу как столът на Де Навар се мърда назад и как той се приближава със странно тихи стъпки към вратата и почуква енергично.

— Джоси, чуваш ли ме?

— Да… да, чух те. Идвам ей сега.

Тя все още навличаше прибързано последната си фуста, когато той завъртя дръжката на вратата, сякаш това си е негово пълно право, както си беше в действителност. Той бутна вратата, която бавно и широко се отвори и я показа полуоблечена. Мократа й разрошена коса се спускаше по гърба й, а очите й изпращаха гневни мълнии заради нахалството му. Той я погледна с похотливи очи преди тя да успее да облече халата си, който бе на леглото и да го стегне в кръста. Даренго отпи голяма глътка от шишето мескал, което явно бе задигнал от запасите на миньорите в кухнята и сега държеше в ръка.

— Смятам, че изглеждаш достатъчно добре — каза той провлачено и така се усмихна, че тя на драго сърце би му издрала очите. — Хайде излизай и седни при нас!

Джослин с ужас забеляза, че той не само бе свалил сомбрерото си, но и ботушите, чорапите и кобура си. Ризата му беше разкопчана и извадена от панталоните. Всичко това явно го е направил докато тя се обличаше, сигурно още преди Уили да е влязъл. Иска и външно да отговаря на ролята, която си е избрал — ролята на любовник, станал току-що от леглото ти — каза си младата жена. Искаше й се да го удуши, а насмешливият му поглед й казваше, че го знае и че му е много весело. Цинично повдигна едната си вежда и отстъпи от вратата, за да може тя да мине, което означаваше, че няма да й позволи да остане в пристройката. Джослин разбра, че няма друг избор и премина в трапезарията с високо вдигната глава, яростно блестящи очи и зачервени от срам, притеснение и яд страни.

Уили бе потресен от вида й, също като онази вечер в Телър Хауз. Пак се учуди, как е могъл да я смята за безчувствена и безлична. Трябва да съм бил сляп или обезумял — каза си той като я погледна с широко ококорени очи. Разпуснатата й вълниста, бакъреночервена коса блестеше като пожар на златните слънчеви лъчи, струящи през прозореца, зелените й котешки очи святкаха застрашително, чувствените й устни бяха подути от дивите целувки на мъж, нежният й бял врат грациозно се извиваше, а по-надолу гърдите й се повдигаха под ризата и ръбовете на халата, талията й бе стройна като фиданка, краката й бяха дълги и привлекателни, а босите й стъпала бяха фини и нежни. Приличаше на непокорна циганка, на куртизанка, а не на монахиня, по-скоро на паднал ангел! Слабините го заболяха от неочаквано желание. Изведнъж му се стори, че не само делът на Ред е безкрайно съблазнителен, а и дъщеря му.

Даренго пръв я беше притежавал!

Прозрението удари Уили като плесница и го зашемети. Дишаше на пресекулки, сякаш се задушаваше.

Този проклет мръсник! Ще го убия! — ругаеше той наум и ръцете му така силно стиснаха камшика за езда, че едва не го счупиха.

— Не исках да вярвам, Джослин, че сте забравила доброто си възпитание и действително сте се настанила тук в „Краят на дъгата“. — Тонът му бе студен и брадичката му нервно потрепваше. — Но въпреки това се метнах на коня и дойдох, за да се убедя със собствените си очи, че сте добре. Сега виждам, че е било грешка, можех да си спестя труда…

— Съвсем правилно! — отсече Даренго с остър като бръснач глас и прекъсна всяка по-нататъшна дума на съдружника си. — Джослин не ти влиза в работата, Уили. Тя вече направи своя избор и избра не теб! Защо значи не се обърнеш и не си тръгнеш? Да не би Виктория да не ти стига вече?

Уили внезапно разбра и присви очи.

— Мръсник! Даренго, ти си казал на Джослин, че Виктория ми е метреса?

— Наистина ли си смятал, че няма да й кажа? Ах, Уили, караш ме да ти се чудя. Май забравяш един от най-важните закони в живота. В любовта и на война всичко е позволено!

— Така значи, а? — отвърна Гришъм хапливо. Обърна се към младата жена и я засипа с престорено съчувствие: — Бедната ми Джослин, тази ли история измисли тоя подлец, за да отнеме невинността ви? Щом като той е паднал толкова ниско да разпространява такива лъжи, вие поне сигурно не сте била толкова глупава да ги повярвате, нали?

— Л-л-лъжи? — промърмори тя объркана. И тук ли се е излъгала, както за всичко друго до сега? Пребледня и изведнъж й прилоша.

— Лъжи! — повтори Гришъм с леден глас, а в очите му светеше гореща страст, докато дълго и нахално я огледа от главата до петите. Устните му се разтеглиха в пренебрежителна усмивка. — Нали ви предупредих да не се доверявате на Даренго? Той е саботьор и убиец, а сега явно е станал и долен прелъстител на лековерни монахини. Страшно съжалявам, Джослин, че сте решила да станете не моя жена, а негова курва!

Той така се бе унесъл в обидните си слова, че не забеляза как юмрукът на Де Навар полетя към брадичката му и го удари. Бомбето му отхвръкна от главата, долната му устна се разцепи и той така се олюля, че падна на колене. Остана дълго клекнал на пода и разклати глава, за да избистри мозъка си. Сивите му очи се присвиха и проблеснаха като стомана.

— Стигнахме вече до тази точка, така ли Даренго? — попита той тихо. — Вярно ли е?

— Да, действително… — отговори Де Навар, съблече ризата си и я хвърли настрана. — Ставай, подлецо! Стани и се бий като мъж или ти липсва смелост, Уили? Да не би едно меко легло и една силна жена да са те лишили от мъжка сила?

— Ти никога не можа да се примириш, че Виктория предпочете мен пред теб, нали? — Уили бавно се надигна и пусна камшика на пода. Засмя се горчиво и продължи: — Господи! Като си помисля само, че през всичките тези години дори и не съм се съмнявал…

— Знаеш ли, точно това отдавна си втълпяваш и се самозаблуждаваш, Уили. Не смяташ ли, че е вече време да разбереш най-после с тъпата си глава, колко малко ме интересува леденото блокче, което е смукал Форбс Хютън? Ти беше луд по нея, Гришъм, но си признавам, че ако знаех колко те мъчи тази представа, щях сигурно да изпитам изкушението да ти правя конкуренция!

— Мръсна долна твар! Ще те убия за тези думи!

— Опитай де! — подигравателната усмивка на Даренго, която не стигна съвсем до очите му, бе предизвикателство, което още повече разпали противника му. — Всичко е позволено?

— Ама разбира се! Не бих очаквал друго от един нечестен мелез.

— Пести си дъха, ще ти трябва още!

Двамата мъже започнаха да се обикалят внимателно, всеки искаше да прецени добре възможностите на другия, защото бе изминало много време от последната им схватка. И двамата бяха специалисти в ръкопашния бой, знаеха много добре как се разрешават споровете в грубия стил на Дивия Запад. Засипаха се удар след удар, които отекваха в ушите на Джослин и тя потръпна, докато ги гледаше уплашено. Всичко стана толкова бързо, че й приличаше на сън.

От подигравателните забележки, които двамата си подхвърляха, тя заключи, че Виктория е била любовница не само на Уили — тук поне Даренго несъмнено бе казал истината. Вдовицата явно отдавна бе ябълката на раздора между двамата мъже, в такава се превръщаше сега и самата тя. И въпреки това не можеше да повярва, че те решават конфликта със сила. Не бе дори сигурна, как всичко това изобщо започна. Имаше и друго, което много я учудваше: умът на мъжа й сечеше невероятно бързо, макар да пиеше мескала като вода. За няколко секунди само бе решил да измами Уили и да се представи като любовник на девойката. Освен това сръчните му маневри и бързите му рефлекси не отговаряха на представата за един пристрастен пияч. Той безпощадно удряше съдружника си и насини окото и разкървави носа му, като същевременно ловко избягваше неговите удари. В най-отдалеченото кътче на съзнанието й се прокрадна мисълта, че трябва да отдели внимание на това, че Даренго е един опитен манипулатор, а Уили всъщност е само един измамник и лъжец. Но преди още тази идея да се оформи до край, тя й се изплъзна, тъй като безжалостната борба на мъжете отвличаше прекалено много вниманието й.

Беше ужасяващо с каква радост те се нахвърлиха един върху друг, но същевременно Джослин изпитваше някакво прогнило удоволствие да ги гледа, имаше някаква убийствена красота в тези силни и мускулести мъже, загорели от слънцето. Двубоят им приличаше на дуел между две млади езически божества, влюбени в себе си, арогантни и готови на всичко, само и само да спечелят надмощие. Тази развръзка отдавна се очертаваше — помисли си тя, сякаш два вулкана дълго време бяха кипели в недрата си и сега най-после са изригнали. Ставаше въпрос за много повече от самата нея, тя бе просто капката, която преля чашата, залогът в една игра, чиито правила и до сега не й бяха съвсем ясни, една игра, в която не искаше да участвува, макар и подсъзнателно да разбра, че не е участник, а само премията за победителя. Изведнъж се разтревожи и се запита ужасена, какво ли ще стане с нея, когато тази грозна и убийствена игра стигне до своя край.

Когато се отърси от виденията си, лицата на двамата мъже бяха покрити с рани и кръв, а Даренго бе повалил противника си на земята. Без да се замисля се хвърли върху него, Уили сгъна крака и го ритна така силно в слабините, че Де Навар се преви на две и се олюля. Гришъм скочи и му нанесе кроше, от което другият съвсем загуби равновесие.

Двамата бяха потни, кървяха и пъшкаха, ръцете и краката ги боляха и станаха тежки като олово, но бесът им не отслабваше. Джослин осъзна, че би трябвало да изтича до шахтата и да извика мъжете на помощ, но краката й сякаш бяха сраснали с дъските на пода. Лицето й посивя, очите й зееха широко от ужас, устата й се разтвори в безмълвен вик. От гърлото й се изтръгна тих стон и тя тежко преглътна.

Ще се убият — каза си тя, тъй като сега се бяха хванати за гушите и се душаха. Уили едвам си поемаше дъх и с последни сили се опита да отблъсне Даренго като замахна към носа му, но Де Навар бе хванал главата му и я удряше в земята, докато младата жена най-после разбра, че пред очите й се извършва убийство.

— Спрете! Спрете! — изкрещя тя, отърсила се изведнъж от вцепенението си. Опита се със сила да раздели двамата мъже, но не успя. — За Бога, Даренго, моля те! Ще го убиеш! Ще го убиеш!

Думите й бавно проникнаха в съзнанието му и ръцете му се отпуснаха и освободиха гърлото на Гришъм. Олюлявайки се и дишайки на пресекулки той се изправи. От раните му течеше кръв, но той хвърли подигравателен поглед на победения си противник и после погледна жена си; очите му бяха тлеещи въглени, които я изпепелиха. В тях не гореше само жарта на смъртоносната битка, но и желанието на победителя да поеме в ръце плячката си. Въпреки манастирското си възпитание тя съвсем ясно го разбра и в нея изведнъж се надигна неописуем ужас, познат от векове на всяка жена, изправена пред триумфиращ мъж. Вижте, идва героят победител! Разместване на равновесието на силите, промени в картата на света, все нови и нови, хиляди династии и раси изчезват победени от лицето на земята, а в утробите на жените новата кръв се смесва със старата. Стотици и стотици години светът се е въртял по този начин, един вечно повтарящ се процес, който въпреки това всеки път разтърсва цялата планета. Мъжете се избиват за земя и за жени, а наградата е късче от рая, където ще се множат и ще живеят вечно. Джослин не би могла да го изрази с думи, но усети съвсем ясно за какво става въпрос, сякаш е поробена сабинянка в древен Рим или пленена саксонка в Нормандия. Заради „Краят на дъгата“ и заради нея, Даренго щеше да убие Уили и винаги би го сторил за тази награда.

В този момент всичките й съмнения за съпруга й отново се събудиха. Тя се отдръпна и уплашено извика. Ръката му я хвана за китката и я придърпа към себе си, в очите му блестеше страстта и пръстите му се заровиха в разпуснатите й коси, а устата му брутално завладя устните й. Това не беше нежно ухажване, а насилствено превземане. Той просто прибираше залога — нея! Така грубо я грабна, че тя изохка и напразно се възпротиви, уплашена до смърт, но и същевременно изпълнена с някакъв див и необясним възторг, от който дъхът й спря и тя се разтопи. Главата й се замая, кръвта бучеше в ушите й и когато Даренго я притисна до себе си и страстно я целуна, водовъртежът я отнесе. Тялото му бе покрито с пот и кръв, приличаше на див звяр, който я напада, необръснатата му брада раздра лицето й. Яките му мускули потръпваха под пръстите й и тя ясно усети кръвожадното му желание, което събуди дълбоко в нея някакъв мрачен праисторически инстинкт и я възбуди, въвлече я във вихрения танц на възторга, надигна се и се разтвори и я заля с огромна вълна от сладострастни чувства. Сякаш се давеше, главата й за последен път като че ли потъваше под водата. Колената й омекнаха и поддадоха и тя щеше да падне, ако мъжът й не я държеше така здраво притисната към себе си и ако не я замайваше безкрайно с настойчивото си желание и привличаше цялото й внимание.

След малко Даренго вдигна глава и сатанинска, доволна усмивка разтегна устните му. Джослин забеляза, че Уили още преди малко е отворил очи. Сега те бяха изцъклени от яд и омраза. Поражението оставяше горчив вкус в устата му. Разумът му слепешката крещеше за отмъщение, но безпомощното му състояние изпъкна отново болезнено в съзнанието, когато Де Навар повторно се нахвърли върху устните на жената, а ръцете му се плъзнаха под халата, за да подразнят завистта на победения. Джослин не искаше да се унижава и да позволява Уили да бъде свидетел на нейния срам, затова пак се задърпа, но нямаше никакъв смисъл. Мъжът й бе много по-силен и в нейната безпомощност не й остана нищо друго, освен да се подчини. Знаеше много добре, а и двамата мъже също, че Даренго нарочно я унижаваше, за да нанесе още един, последен удар на Уили. Искаше й се да заплаче от срам, дори когато младото й тяло предателски реагира на подлите му целувки и ласки и от гърлото й се изтръгна стон, който показваше капитулацията й. Даренго повдигна глава и се обърна със стоманено студени очи към съперника си:

— Ставай и изчезвай! — просъска той. — Върви си в къщи при Виктория, или върви по дяволите, все ми е едно! Джослин е моя и сега мината е разпределена по равно. — После вдигна жена си на ръце, изнесе я бързо в пристройката и ритна вратата след себе си.

— Ще съжаляваш! — провикна се Гришъм с прегракнал глас подире му, докато бавно се изправяше. Омраза и ярост се забиваха в душата му като хиляди нажежени иглички. — И двамата ще съжалявате! Ще ми платите за това!

Съвсем механично започна да си събира нещата. Всичко го болеше и трепереше от яд. Нахлупи разкривеното бомбе на главата си и пред очите му се спусна червен воал, когато хвърли поглед към вратата, зад която лежаха Даренго и Джослин. Недвусмисленото скърцане на пружината звучеше като подигравка в ушите му. Сви юмруци и си представи двете голи тела в другата стая — прегърнати и потънали в любовна игра. Спомни си как девойката изглеждаше преди малко в обятията на Де Навар — като ангел в лапите на дявола. Тази картина отново го влуди и той се почувствува отвратително. Момичето бе от чисто злато, в буквалния смисъл на думата, и той го беше загубил. А по-страшното бе, че изгуби и дела му от „Краят на дъгата“.

Обърна се рязко, излезе от кухнята, възседна коня си и грубо дръпна юздите, за да подкара горкото животно колкото се може по-бързо по стръмната пътека към града.

Сърцето на Джослин биеше толкова силно, че тя не чу конския тропот, когато Даренго насила я хвърли върху леглото и легна отгоре й. Устните и ръцете му отнеха и последната й капчица здрав разум, въпреки че тя все още се страхуваше и се съпротивяваше. Усещаше колко е опасно изпълненото му с мрачен триумф настроение. В жилите му течеше сякаш кръвта на хиляди непобедени царе и армии. Бе надвил Уили и щеше да му е много по-лесно да победи и нея и да вземе наградата за първенеца. Всяка надежда да се опълчи срещу него бе немислима. Все пак тя слепешката го заудря, докато ръцете му смъкнаха халата й и нетърпеливо задърпаха връзките на ризата й.

— Не! Недей! Не! Моля те… недей! — извика тя тихичко и се извъртя под тялото му, забарабани с юмруци по гърба му и издраска лицето му с нокти. Със сетни сили се опита да спре варварската му атака срещу сетивата й… и трябваше засрамено да си признае, че изпадна в дива радост, когато той най-после притисна ръцете й над главата и долепи греховната си уста с животинска страст до устните й и я остави без дъх.

— Ти си моя жена, Джослин! — чу го тя да казва в ухото й. Тя изпъшка и изтръпна от страх, но усети и едно непознато вътрешно вълнение, подобно на адска буря, която се вихреше в тялото й. То се разби в скалите и вятърът отнесе всичките й сетива. — Още преди да е залязло слънцето ще го разбереш и окончателно ще се убедиш в това, кълна ти се! — прошепна той.

Целувките му заглушиха откъслечните й стонове, настойчивият му език обхождаше очертанията на устата й, преди да навлезе победоносно във влажните дълбини. Устните й се разтвориха по собствена воля и се подчиниха на дивата му страст, пиеха от нея, сякаш бе силно лятно вино, по-сладко и от райски смокини, с вкус на зрял и сочен плод. Той я дразнеше, подиграваше й се и ръцете, устните и езикът му я завъртяха в дяволско хоро и я хвърлиха на кладата на вечното проклятие, където тя пряко волята си стенеше от удоволствие. Жадуваше го и всяка фибра на нейното Аз бе станала невероятно чувствителна, разпалена и възбудена от умелите му и пагубни докосвания. Не можеше да мисли, бе в състояние само да усеща, бе се превърнала във вързоп от непредсказуеми чувства. Полуголото му тяло се плъзна по нея, завладя я и я покори с несъмнено по-силната си воля. Зърното на страстта, срещу което тя толкова години се бе борила, сега покълна след дългата суша и всмукваше жадно всяка капка от живителния дъжд на неговите целувки и ласки, за да разцъфне в цялата си красота.

Косата й с цвят на канела ги обгърна и ги повлече в тревите на сочнозелена небесна долина, където се разнасяше ароматът на лавандула. Пръстите му изплетоха фина мрежа от тънките висящи клони и той сгуши лицето си в есенната шума и вдиша дълбоко омайващата миризма. Светлата й кожа блестеше прозрачна на слънчевите лъчи, които падаха косо през прозореца и образуваха ореол около лицето й. Ризата й се разгърна като мъглив облак и разкри голите й красиви гърди, сладки плодове, които той откъсна и лакомо погълна, а дланите му се потопиха в крехката им сърцевина. Устните му настървено засмукаха твърдите костилки, Джослин скимтеше и трепереше, когато ласките му я доведоха до екстаз, ръцете й обхванаха врата му, а пръстите й се вплетоха в блестящата му черна коса.

Тя бе сияен ангел, а той — бодлив и демоничен бог. Двамата бяха дошли да се молят в храма на своето съществуване и да го осквернят и Джослин се наслаждаваше на богохулното му присъствие и на земната му атака. Гол до кръста Даренго се надвеси над жена си и остави езически следи от пот и кръв по снагата й, с които неоспоримо я обявяваше за своя. Загорялото му тяло бе твърдо като рог, но космите по гърдите му бяха меки като кадифе и там тя долепи лицето и ръцете си, език и устни. Докосваше го навсякъде, докъдето достигаше, усети мускулите му, вкуси солената му кожа, а той зарови лицето си в пламъците на косите й и изгори шията и гърдите й с целувки. Дъхът му бе като жертвен огън върху кожата й, а думите, които шепнеше в ухото й звучаха като поетично заклинание — думи за любов и секс, смесица от английски и испански, която Джослин разбра само наполовина, но въпреки това остана ужасена и изпълнена с предварителна радост.

— Желая те! Te quiero, te quiero, mi bruja bianco^[1]. Искам да те познавам цялата, от главата до петите. Искам навсякъде да те докосвам и целувам, докато ме замолиш да те взема. Искам да се загубя в теб, да те изпълня до край. Quiero estar dentro de ti, mi angela dulce, te chingar. Comprendes? No? No time importancia. Aprendes.^[2] Ще се научиш. Va a ensenar^[3]. Аз ще ти покажа. Todo de amor. Todo, mi vida, mi alma^[4]…

Джослин бе опиянена, сякаш устата му бе златна чаша, обсипана със скъпоценни камъни, от която тя бе отпила меденосладка отвара. Съзнанието й се размъти и тя се отнесе в едно царство от дим и мараня, и сенки и ето защо почти не усети как съпругът й разкъса останалото бельо и го захвърли настрана. Леглото с белия си чаршаф се бе превърнало в древен и примитивен олтар, върху който тя бе изложена на показ в цялата си гола красота, подобно на весталка, която ще бъде пренесена в жертва, за да задоволи ненаситната страст на победоносния демоничен бог.

Даренго я видя и дъхът му спря — кожата й бе така невероятно бяла, че той се наслаждаваше на гледката и изпита дълбоко задоволство от това, че след малко собствената му мургава плът ще я опетни, че бледата келтска върховна жрица ще принадлежи само нему, завинаги! Черните му блестящи очи я гледаха нагло и с нескрита ревност, а ръцете му приближиха гърдите й до устата му, за да отпие от сладкия нектар — първо от едната, после и от другата. От потта и влажната му уста те блестяха като от сутрешна роса и дъжд.

Времето летеше и младата жена загуби всякаква представа. Лежеше в прегръдките му и му даваше да прави каквото си пожелае, сякаш така й е отредила съдбата. Не възприемаше нищо друго, освен болезнения и прекрасен огън на езическото заклинание, което Де Навар изпълняваше с плътта й, и което я поглъщаше с магически и мистични пламъци. Намираха се на съвсем непознато място, едно място като че ли от старите легенди, по-древни дори и от Рая и Ада и Светата Троица, откъдето мъжът й я бе отвлякъл. Едно място от началото на Времето, мрачно и потайно, наоколо бяха дъбови гори с дълги сенки и изпълнени с фантастични създания на животинския свят, там имаше и мегалити от гранит и стари келтски гробници, около които танцуваха странни фигури, изрисувани целите със сини ловни символи. Съвсем голи те изпълняваха някакви ритуали и се чифтосваха с необуздана страст под сиянието на луната. Имаше дълбоки и кристалночисти вирове и тежки сребърни потири, от които струеше сребриста вода и силно червено вино с ухайни подправки, виждаха се каменни идоли и позлатени лири, чуваха се песнопения на древни трубадури, магьосници изпълняваха магиите си и принасяха жертви на тлеещи клади, за да успокоят вечно лакомите и страшни божества, а някъде в далечината земята се тресеше от копитата на хиляди богато украсени жребци и от колелата на хиляди триумфални колесници, от маршовата стъпка на многохилядна армия в тежки доспехи, която се прекланяше пред Създателя… и о, колко сладка е победата…

Даренго измъчваше със зъбите си набъбналите зърна на гърдите й, облизваше всяка капка пот, стичаща се между тях и след това устните му се спуснаха надолу, за най-голям неин ужас, минаха по гладкия й трепкащ корем и потърсиха сочния и забранен плод, където се криеше цвят на мъченица^[5], затворил все още листенцата си пред интимното му приближаване. Той хвана ръцете й и безжалостно ги отдръпна от хълмчето, обрасло с нежен мъх. Изведнъж я изтръгна от вцепенението и тя отново опита да му окаже отпор.

— Не… — проплака тя тихо, когато разбра намерението му. — Недей, моля те…

Но мъжът не обърна внимание на молбите й, а напротив, слабата й съпротива го възбуди още повече, когато коленете му грубо разтвориха бедрата й пред търсещия му език. В най-смелите си сънища младата жена не си представяше, че такова нещо е възможно, не предполагаше, че ще му се наслаждава и че ще извива таза си в екстаз към тези устни и безмълвно ще моли за още. Той се приближи съвсем бавно, остави я да стене от прекомерно желание, породено от нетърпимата изпепеляваща болка в центъра на съзнанието й. Ръката му бавно се вдигна, за да утоли горещата й жажда и пръстите му се потопиха дълбоко в извора на разтопяващото удоволствие, отдръпнаха се и пак навлязоха навътре и пак и пак и пак… През цялото време езикът му не се отдели от нея и разпали страстта й до краен предел. Тя мяташе глава наляво и надясно, пръстите й стиснаха косите му и тя стремглаво се понесе към върха, на който Даренго я бе извел още в онази първа сутрин, едно оросено цветче, което се отваря към първите лъчи на слънцето. И изведнъж, без никакво предупреждение, зората избухна и над хоризонта пламнаха хиляди слънца в цветовете на дъгата, заслепиха я и я замаяха и бавно отминаха, оставяйки я да почива на топлите лъчи.

Демоничното рогато божество се превърна в огромен силует, изправен пред избледняваща дъга. Свали дрехите и показа стрелата си, която едвам изчакваше да попадне в целта. Джослин лежеше като разпъната на окъпания от слънце олтар под него и възторгът й леко поутихна, когато бавно отвори зелените си очи, замъглени от силната възбуда, и го видя да се извисява над нея в цялата си бронзова красота. Богът искаше весталката си и нямаше да се откаже от невястата, нито днес, нито някой друг път. В черните му очи се четеше желание и триумф. Тя потръпна, когато погледът му се плъзна по снагата й. Не беше вече невинна, но все още се страхуваше — изпитваше страх от собствените си чувства, но и от предстоящото, понеже сега разбра, че всичко случило се досега бе само една сладка и примамлива прелюдия за новото тайнство. Заплахата на опасни обещания висеше като меч над главата й, там, където във въздуха танцуваха огрени от слънцето прашинки.

Зави й се свят и тя изпадна в паника и поиска да го отблъсне, но мъжът безмилостно я притисна към олтара, като жрец, който държи девица, приготвена за жертвоприношение. Тя чакаше апокалиптичното острие да падне, тъй като дълбоко в себе си, въпреки всички страхове и съмнения, знаеше, че той е прав, че всъщност самата тя го е искала, че го желае и изгаря за него и то още откакто я целуна за пръв път, тогава в недрата на мината… толкова отдавна, сякаш се бе случило в друг живот. За момент пространството между тях бе изпълнено с напрежение като пред буря и тогава той промълви „Джоси…“ и твърдото търсещо жило на неговата мъжественост потъна дълбоко и безвъзвратно в преливащата й чашка, разцепи я и за секунда я остави да се разпадне на хиляди кристалчета. Тя извика, запъшка и издаде тих звук на капитулация, който той брутално заглуши с устните си, докато слепешката тласкаше слабините си напред, отново и отново. Ръцете му повдигнаха тялото й и мургавата му плът се сля със снежнобелите й бедра. Лятното слънце ги обви в пашкул от заслепяващи пламъци и ги запечата завинаги като в кехлибар. С всяко движение удоволствието й се засилваше, докато накрая тя загуби контрол и силно го прегърна, обви го страстно с ръце и го пое дълбоко в себе си. Полетяха по течението на сребристата река на еликсира на живота, напред към един горист бряг, наречен Рай, осветен от хиляди слънца и от един златен пламък, който я изпепели в момента, в който мускулестото му тяло се разтърси в сладострастна конвулсия.

После вече, когато дневната светлина показа мизерната пристройка в истинския й вид, съвсем различен от тайнствения храм на фантазията, Джослин тихо плака в прегръдките на мъжа си. Срамуваше се, че така лесно му се е дала и че бе реагирала с такава страст, почти равна на неговата жар. Най-страшното беше, че Даренго излезе прав — би го направила отново, дори той да се окаже убиеца на баща й. Господи, какви способности има той, че събужда такива чувства у мен — запита се тя.

— Тихо, querida, тихо — прошепна той до ухото й и придърпа главата й към широкото си рамо, погали успокоително косите й и обсипа бледото й лице с целувки. — Този път няма защо да плачеш. Ти си моя жена и аз имам право да те любя. Освен това вече сме се любили и преди и пак ще го сторим.

Но нито тази истина, нито изгледите за бъдещето можеха да утешат младата жена.

— Любов? Така ли го наричаш, Даренго? — изхлипа тя тихичко и измъчено с треперещи устни, които той нежно целуна. — Нали ми каза, че не би го нарекъл така?

— Наричай го както искаш, Джоси, — гласът му бе мек, но очите му криеха мислите му. — Или пък ако искаш не давай име на това, което е между нас. Нищо няма да се промени. Каквото и да е то, не можем да го отречем. Аз го знам и ако ти не си го знаела до сега, то вече си се убедила. За теб не съществува друг мъж, освен мен, единствено аз! И никога няма да има друг!

За миг той млъкна, за да й даде възможност да го разбере и продължи спокойно:

— Каквито и чувства да изпитваш към мен, сладка моя, ти си моя жена. Научи се да извличаш най-голямата полза, както и аз самият смятам да направя. Може би ще се заинтересуваш от това, че намерих една къща за нас на Кейзи Стрийт.

— Знам — каза Джослин, без да мисли. — Нел ми разказа.

Съвсем неочаквано тялото на Даренго се стегна и се вцепени, ръцете му, без да искат така силно я стиснаха, че тя се стресна. Пак с нещо го ядосах — разбра тя. Беше се доверила на актрисата, докато криеше от собствения си съпруг къде се намира.

— Нел знае, че си тук? — запита той след дълго и напрегнато мълчание.

— Да — промълви девойката.

— Разбирам…

Да, сега наистина разбирам — каза си той и присви устни. Всички подозрения за жена му и нейния баща отново се събудиха. Ако все пак Ред е още жив, кой друг ще е осведомен най-добре, ако не Нел Тиерни, неговата метреса? Може би актрисата изпълняваше ролята на свръзка между баща и дъщеря? Затова ли Джослин не бе преустановила контактите си с нея? Лицето му се помрачи и той здраво стисна зъби. Първоначалните му подозрения едва ли не ще се окажат верни. Вероятно онази сутрин в Телър Хауз Джослин му е направила клопка и дори е пожертвала девствеността си, за да го принуди да се ожени за нея. В комбина е с баща си и скоро ще искат да го очистят и да се доберат до дела му от „Краят на дъгата“. Но странно защо, не искаше да го повярва, макар и да не можеше да се освободи от подозренията си. Избягала му беше, вярно е. И все пак, като поразмисли, Де Навар разбра, че жена му не бе избягала много надалече, сякаш е знаела, че той рано или късно ще я намери в златната мина. Да не би в крайна сметка това да е била единствената й цел? Да го примами да дойде тук, за да могат заедно с баща си да организират една от така наречените злополуки в мината. Трябва много да внимава и непременно да разбере, дали Ред е все още между живите и дали е направил Джослин своя съмишленица. Къде най-лесно ще открие истината, ако не тук, в „Краят на дъгата“?

Даренго поде разговора там, където го бе прекъснал:

— Щом Нел ти е разказала за къщата, би трябвало и да знаеш, че съм накарал да я ремонтират. Затова сега там, за съжаление, не може да се живее. Поради тази причина, Джоси, съм склонен да ти позволя да останеш тук в мината. Не прави само грешката да смяташ, че те пускам на свобода, предупреждавам те! Изобщо нямам такова намерение. Също така трябва да ти кажа, че ще прекарвам повечето време тук при теб. — Тонът му не позволяваше никакво съмнение за това, какво ще обхващат посещенията му. — И ако някой път дойда и разбера, че пак си изчезнала и че пак си ми избягала, кълна ти се, че щом те намеря, а би било много неразумно да се съмняваш в това, ще изпитам огромно желание да те набия за непослушанието ти. Ще ми бъде много трудно да се въздържа, внимавай!

Де Навар пак млъкна за момент, докато Джослин възприеме заплахата, и след това продължи: — От достойното за уважение мълчание на работниците разбирам, че по някакъв начин си успяла да ги придумаш да пазят тайната ти, понеже нито един от тях не се е разприказвал до сега. Знай само едно, сладурче, колкото и да са ти верни, защото си дъщеря на Ред О’Рурк, никой от тях няма да си помръдне пръста, за да ти помогне, когато веднъж разберат, че си моя законна съпруга и че ми принадлежиш. Имам намерението да им го кажа съвсем ясно. Всеки веднага ще схване какво означава това, славата ми на стрелец им е много добре известна. Никой няма да рискува да си навлече яда ми, дори и заради теб. Не си прави илюзии, Джоси, ще се разочароваш само. Няма кой да те пази от мен, или от самата теб. Някой ден ще си ми благодарна за това, querida, кълна ти се!

След тези думи той отново заплете пръсти в косите й, а устните му се долепиха до устата й. Изтърколи се връз нея и я притисна към дюшека и тялото му настойчиво се раздвижи и я пожела. Навън сенките се удължаваха, а слънцето бавно залязваше и запали пожар на далечния хоризонт.