Сюзън Форуърд, Крейг Бък
Отровните родители (20)

Послеслов

Да се откажем от борбата

Във филма „Военни игри“ компютърът на правителството на САЩ е програмиран да започне световна атомна война. Всички опити да променят програмата остават безплодни, но в последната секунда компютърът се спира сам и заявява: „Интересна игра. Единственият начин да победиш, е да не я играеш“.

Същото може да се каже за играта, която някои от нас играят цял живот: борбата да променим „отровните“ си родители, в името на която сме готови на всичко, само и само да ги накараме да ни обичат и приемат. Тази борба изсмуква жизнените ни сили и всеки ден ни причинява душевен тормоз и болка. Но тя е безплодна. Единственият начин да победиш, е да не играеш.

Откажете се от играта и прекратете борбата. Това не означава да се откажете от родителите си, а да се откажете от:

• Опитите да ги накарате да се променят така, за да се почувствате вие по-добре.

• Опитите да проумеете какво трябва да сторите, за да заслужите любовта им.

• Емоционалните си реакции спрямо тях.

• Фантазиите, че някой ден те ще ви дарят с подкрепата и любовта, която заслужавате.

Подобно на повечето деца на „отровни“ родители на интелектуално ниво вие сигурно съзнавате, че щом досега не сте получили емоционална подкрепа от родителите си, едва ли ще я получите някога. Това разбиране обаче рядко стига до равнището на емоциите. Нещастното дете у вас се е вкопчило като удавник за сламка в надеждата, че колкото и да са ограничени, някой ден родителите ви ще видят какво чудесно дете сте и ще ви дадат обичта си. Възможно е да имате желание да изтърпите наказанията си, дори да не ви е ясно какви са обвиненията, но когато посегнете към „отровните“ си родители за топлотата и разбирането, които са ви липсвали в детството, ще откриете, че сте посегнали за вода към пресъхнал кладенец. Кофата ви ще излезе празна и суха.

Откажете се и продължете напред

Санди — чиито религиозни родители непрекъснато й натякваха за аборта — години наред води обречена борба да ги промени. Беше й нужна много смелост, за да признае пред себе си, че надеждата е напразна и че никога няма да получи любов и приемане.

„През всички тези години вярвах, че родителите ми са чудесни хора и че проблемът е у мен. Беше ми много трудно да призная, че те не знаят как да ме обичат. Знаят как да ме контролират, знаят как да ме критикуват, знаят как да ме накарат да се чувствам виновна, но не знаят как да ме оставят да бъда каквато съм и как да ме уважават. Непрекъснато дават и вземат обратно любовта си в зависимост от това дали съм била послушно момиче. Знам, че това няма да се промени. Те са такива, каквито са, а аз имам по-важна работа от това да ги променям.“

Санди вече не изпитваше потребност да обожествява родителите си. Беше се конфронтирала с тях относно натякванията им за аборта и беше получила признание с половин уста от майка си, че не са я подкрепяли толкова, колкото би трябвало, което обаче не им попречи да продължат да й налагат условия относно собственото й време и собствения й живот.

Санди ме помоли да разработим заедно някакви отговори, които да й позволят да наложи ограничения на гостуванията им, времето, което им посвещаваше, и опитите да я контролират с помощта на чувство за вина и критики. Ето вариантите, на които се спряхме:

• „Мамо, татко, знам, че много държите да прекарвате повече време с мен, но аз имам собствен живот и не желая непрекъснато да съм на ваше разположение.“

• „Няма да позволя повече нападки по мой адрес. Имате право на мнение, но нямате право да ме унижавате и обиждате.“

• „Знам, че това ще ви разстрои, но много по-често от преди възнамерявам да ви казвам «не». Няма да прекарвам всяка неделя с вас и не желая да ми гостувате, без да ми се обадите предварително.“

• „Знам, че всичко това налага големи промени и че промените плашат, но вярвам, че са за мое добро. Вярвам, че отношенията ни ще се подобрят.“

Санди наистина успя да трансформира нездравословните отношения с родителите си. Тя наложи разумни ограничения върху властното им и натрапническо поведение, като едновременно с това направи опит да промени нагласите и убежденията си.

Най-трудното в отказването от борбата е да оставите родителите си да бъдат такива, каквито са. Това не означава да понасяте всичко безропотно, но означава да контролирате неприязънта и реакциите си, когато отново направят опит да ви подчинят.

Съвсем логично, родителите на Санди не бяха никак очаровани от новото й поведение. Те не си даваха сметка, че се натрапват в живота й и се държат с нея като с малко дете, но Санди нямаше нужда от тяхното осъзнаване, защото беше поела контрола върху живота си. С времето родителите й приеха правилата.

Дотогава тя беше посвещавала огромна част от енергията си на тази борба, но след като се отказа, я пренасочи към брака и личните си цели. Остана й време да общува със съпруга си, да правят съвместни планове и любов, както и да си отдават един на друг нужното внимание. Тя започна да работи над целта си един ден да притежава собствен магазин за цветя. Две години след края на лечението й получих картичка, в която ме канеше на откриването на „Букетите на Санди“.

Вие можете да продължите да се държите като малки и безпомощни деца, тъй като чакате родителите да ви позволят да бъдете възрастни хора. Само че това позволение се крие у вас, а не у тях. Когато наистина се откажете от борбата, ще откриете, че повече не изпитвате необходимост да саботирате собствения си живот.

Ново определение за любовта

Любовта е много повече от чувство. Тя е поведение. С думите: „Родителите ми не знаят как да ме обичат“, Санди казва, че те не знаят как да се държат любящо. Ако попитате нейните или които и да е други „отровни“ родители дали обичат децата си, едва ли ще получите отрицателен отговор. За съжаление повечето деца на „отровни“ родители са се чувствали необичани. Онова, което „отровните“ родители наричат „обич“, никога не е било изразено в любящо и грижовно поведение.

Децата на „отровните“ родители израстват с объркани представи за любовта. Техните родители са им причинили жестоки неща все в името на любовта. Затова за тях тя е хаотична, драматична, объркваща и болезнена — нещо, заради което са пожертвали мечтите и желанията си. Очевидно е, че любовта не е това.

Любовта не смазва, не разрушава равновесието и не поражда самоомраза. Любовта не наранява, тя ощастливява. Любовта означава приемане, грижи, висока оценка и уважение. Истинската любов носи топлота, удоволствие, сигурност, стабилност и вътрешен мир.

След като осъзнаете какво е любовта, сигурно ще разберете, че вашите родители не са могли или не са искали да ви обичат. Това е една от най-тъжните истини, които някога ще приемете. Но точното определение и познаване на ограниченията на вашите родители, както и загубите, които са ви причинили ще отвори вратата за други хора, които ще ви обичат така, както заслужавате да бъдете обичани — истински.

Доверете се на себе си

Всяко дете определя понятията си за добро и зло в зависимост от одобрението или неодобрението на родителите си. Одобрението на „отровните“ родители е толкова изкривено, че на вас ви се е налагало да игнорирате собствените си възприятия и да приемате като добри нещата, които са били точно обратното. Възможно е все още да принасяте такива жертви.

Упражненията в тази книга имаха за цел да преместят източника на преценката ви от вашите родители към вас самите. Вие се учите да се доверявате на собствените си възприятия. Ще откриете, че въпреки взаимното неодобрение, вие вече не зависите от оценката на родителите си. Вие се самоопределихте като личност.

Колкото по-самоопределени и по-независими сте, толкова по-малко ще ви харесват родителите ви. Помнете, че „отровните“ родители се страхуват от промените. Те са последните хора на света, които ще приемат новото ви поведение. Ето защо трябва да се доверявате на собствените си чувства и възприятия. С времето родителите ви ще приемат новото ви „аз“. Възможно е дори да установите зрели взаимоотношения. Не е изключена вероятността те да хвърлят всички сили в борбата за запазване на статуквото. Каквото и да се случи, единствено от вас зависи да се освободите от вредните ритуали на семейните модели.

Истинското израстване не е равномерен процес. Той има своите падове и възходи, успехи и провали. Очаквайте провали, очаквайте и грешки. Никой не е напълно свободен от тревогата, страха, вината и объркването. Но тези демони вече няма да имат власт над вас. Точно това е ключът.

След като придобиете контрол над миналите и настоящите взаимоотношения с родителите си, вие ще откриете, че другите ви отношения са се подобрили драстично — особено, отношението към самите вас. Тогава за пръв път в живота си ще имате свободата да се радвате на живота.