Еди Маринов
Цикъл „Сън и смърт“ (9)

Вече е късно

Вървя и достигам до черна река,

отпивам — веднага изпадам в забрава,

подавам сребърниците си в сивата стара ръка,

но вече е късно — започвам да плавам.

Минаваме много красиви земи,

аз ги познавам, в тях съм битувал,

дори виждам световете от мойте мечти,

но вече е късно — блянът не струва.

И все по-нататък лодкарят гребе,

аз виждам познати лица на брега,

те всички са мои, а аз съм дете,

но вече е късно — дори за тъга.

В един момент угасва всеки светлик,

лодката спира, аз слизам на брега,

чувствам се истински, живея за миг,

но вече е късно — принадлежа на смъртта.