Еди Маринов
Цикъл „Сън и смърт“ (8)

Кошмар

Безумната песен кънти ми в ушите,

очите ми виждат кървав брутален мираж,

наоколо — вездесъщата смрад на убито,

вкусът на мухъл съпътства този мъртъв пейзаж.

Протягам ръце в мъглата от пепел,

издигам ги, хващам главата си с тях,

искам да се изтегля сам, но съм залепнал

в този сън тъжен, изтъкан от страх.

Не мога да стана, не мога да мръдна,

не мога дори към небето да вдигна очи,

пространството крещи, времето тече мудно,

болка изгаря плътта, а сърцето кърви.

Страдам че тук съм, че сам съм останал,

във този измислен от мене кошмар,

светът и всички хора тук ме забравиха.

Търся смъртта… Сега тя е най-скъпият дар.