Еди Маринов
Цикъл „Сън и смърт“ (7)

Заспах

Бях уморен и заспах,

бързо пренесох се там,

родих се, поживях и умрях,

намерих пътя към своя храм.

Видях края на вечността,

прозрях разликата между доброто и злото,

открих душевното в тленността,

пресметнах безкрайността в едното.

Но… после пак тук се събудих

и пак тук нероден заживях,

над своята църква усърдно се трудих,

но изморих се… и отново заспах…