Еди Маринов
Цикъл „Сън и смърт“ (6)

На нея

Има нещо непознато тук,

в празната позната стая,

сам съм, няма нито звук,

а се чувствам някак замаян,

върша всичко някак напук,

но не му се вижда още края…

Всеки детайл ми е кристално ясен,

всяка малка точка — позната,

запявам си текста на старата песен,

от страх заключвам вратата,

но затворен в света си чудесен,

има нещо, което ми мъчи душата…

Нова мисъл, ново чувство, нова идея?

Или нечие чуждо прозрачно присъствие?

Някакъв огън в студената стая тлее,

нов товар на гърба ми, заедно с кръста,

обръщам и я поглеждам в очите — Нея,

събуждам се… но на шест стъпки в пръстта…