Еди Маринов
Цикъл „Сън и смърт“ (10)

В съня се живее

Очите гледат, но нещо не виждат,

ушите слушат, не чуват и звук,

ръцете докоснати не могат да бъдат.

В съня се живее, умира се тук.

Малко детенце с очи, пълни с мъдрост,

ходи във въздуха, май че напук

на майка си, млада във своята старост.

В съня се живее, умира се тук.

Човек със криле плува в реката,

наковалнята удря по стария чук,

ковачът копае си дупка в главата.

В съня се живее, умира се тук.

Боли ме главата, сутрин приятна,

съзнание трезво със лек махмурлук,

очите ми виждат окръжности златни.

В съня се живее, умира се тук.