Владимир Полянов
Един гост (6)

6

Изглежда, че Раздел не желаеше така лесно да изпусне втория случай, при който му се отваряше такава голяма охота да пие — и два дни след сватбата той продължаваше да се мярка тук и там пиян.

Когато на третия ден тръгнал за пощата, състоянието му не било по-добро. Той сам по-късно разказваше това. Като залитал и весело размахвал ръце, той преминал улиците на града и излязъл на пътя за гарата. Очаквал, че чистият въздух ще го разведри, но не станало така. Изглежда, че по пътя у него изчезнала и малкото трезвеност, която той усърдно се мъчел да покаже по улиците на града. Той захвърлил фуражката си, разкопчал куртката и гръмко запял, мерейки наляво и надясно ширината на шосето. Раздърпан и окалян, волен и несвестен, той бил като луд, забравил се от безкрайността на полето. В това състояние приветствувал и държал дълги речи на телеграфните стълбове, зовял прелитащите птици, за да им разкаже за голямото свое щастие. Падал на земята и пламенно я целувал, молейки прошка, че не бил достатъчно чист, за да крачи по нея. Пеел и приказвал, крещял и безумствувал. Но винените пари замъглявали все повече съзнанието му, краката започнали да се колебаят и да стават неустойчиви. Той чувствувал някаква мъгла да го обгръща и понася високо към небесата, краката му станали ненужни и той се отпуснал…

Когато се събудил, настъпвало утрото. Вместо на небесата, той лежал сред дъбовите храсти в рова при завоя на шосето. Далеко се чувал лай на куче и звънът на минаваща кола, а около него пеели птици. Главата му тежала, цялото му тяло било премръзнало и болки го пронизвали. Да стане било много трудно. Но когато се опитал, само на една крачка от него, сред някакъв храст, забелязал нещо. Обхванат от любопитство, пропълзял. Тука, сред листата и клоните на храста, той измъкнал една съвсем нова, чистичка двадесетлевова банкнота. Щипнал се, защото помислил, че сънува. Заболяло го истински, а в ръцете му стояла все още хубавата банкнота. Разбрал, че не сънува. Огледал се лакомо. Там, дето има една, може да се случи и втора хубавица. Човешка лакомия дори когато банкнотите падат от небето! Направило му впечатление, че между храста земята била прясно разкопана. Бързо започнал да разравя с ръце. Скоро открил една чанта, пътническа чанта. Извикал от удивление: това била същата чанта, която неотдавна бе видял у нашия гост Рад Ранина. Как бе попаднала тя тука? Кой я бе скрил? Някакво животно прегризало малък отвор върху кожата. Лъхала лоша миризма. Раздел разширил отвора, понеже чантата била заключена. Погледнал вътре. Неизразим ужас го обладал. Сметнал, че ще полудее. Блъснал главата си, за да отрезнее. Бил уверен, че има някакво пиянско видение. Но нямало съмнение — чантата и онова вътре в нея не били призрачно видение. Той видял, видял. Грабнал чантата и се спуснал обратно към града…