Владимир Полянов
Един гост (4)

4

Ако беше си отпътувал веднага след всичките тези случки, неговото появяване щеше да остане само един спомен, който, макар и не твърде скоро, щеше да бъде забравен. Той остана. Ние, хората на градчето, недоумявахме и тайно го следяхме, за да узнаем нещо, което да ни обясни решението му. Малките случки се предаваха и тълкуваха различно. Всеки допущаше нещо. „Той стоя вече два дни заключен в хотелиерската си стая“, съобщаваха едни новината, научена от прислугата в хотела. „Неговата черна пътническа чанта, единственият му багаж, е изчезнала по необясним начин“, добавяха други. Най-много се разискваше върху това, което бе раздрънкал Раздел: Той дал на неговата Нина хиляда лева, като й казал да се моли за грешната му душа. По въпроса за грешната душа всички се съмняваха. Каква грешна душа може да има този човек! Не разправяше ли прислугата от хотела, че когато видял готвача да коли агне, така много се уплашил, че се затворил за още два дни в стаята си! Но всички тези приказки не обясняваха неговата щедрост към дъщерята на Раздел, още по-малко всичко друго, което гостенинът вършеше.

Доктор Влад, който всякак се мъчеше да покаже, че знае нещо около личността на Рад Ранина и неговите постъпки, може да се каже, че също не разбираше нищо. Явно беше, че отначало той подозираше някои работи, скоро обаче подозренията му отпаднаха. Ала той не желаеше да се изложи пред очите на своите съграждани и видимо не показваше нищо, за да се разбере това. Напротив, започна да се държи по-надменно, а приказките му сякаш станаха по-загадъчни.

— Работата става все по-особена! — провъзгласяваше той в кафенето, но нито дума повече.

Между това приставът получи телеграма, отнасяща се до всички полицейски служби по царството. Наред със сведенията за различни престъпници, че станалият вече прочут доктор Войдан Свобода не бил заловен още, в телеграмата се съобщаваше и за един банков касиер, задигнал цялата касова наличност на банката, в която служил, и забягнал. Предполага се да е още в страната. Да се внимава. Тази телеграма отклони за малко интереса на гражданите от нашия гост. Започнаха сега преценки за престъплението на банковия касиер.

Всеки знаеше да каже нещо. Всеки цъкваше с език от удивление. Ни в клин, ни в ръкав доктор Влад обаче провъзгласи, че интересът към престъплението на лекаря Войдан Свобода трябва да върви паралелно с престъплението на банковия касиер и личността на Рад Ранина, нашия гост.

— Защо? — изненадани попитаха изведнъж мнозина.

Дебелият пристав прихна да се смее.

— Ясно защо! Ако нашият гост не е убиецът Войдан Свобода, защо да не е крадецът банков касиер! Когато се играе на две карти, шансът да сполучиш е по-голям! Ха! Ха! Ха!

Всички разбираха, че престъпление като това на доктор Свобода не е дребна случка, нито обирът на банката. Не можеше да се каже, че и всичко бе изяснено около внезапното появяване на нашия гост, но никой не можеше да прости намеците, които тъй лошо правеше нашият Шерлок Холмс за паралела между тези събития. Полицейският, който беше уверен, че от него не може да избегне обяснението на никакво престъпление, се смееше презглава.

— Един такъв престъпник — казваше той — като Свобода, човек културен, добре знае пътищата да се измъкне от властта. Хе, не е глупак той да седи още в царството! Отдавна го носи някой параход далече от България! Изпекъл си е работата и касиерът. С толкова много пари може всичко да се уреди! Но тука е и дарбата на полицая, че дори и отвъд света престъпникът пак ще бъде заловен. Търпение само! А нашия гост по-добре да оставим на мира!

Вбесен от тези надменни приказки, доктор Влад за първи път избухна и каза малко повече:

— Вие, полицаите, никога не виждате по-далече от носа си! Един вулгарен престъпник би направил, което казвате. Но един доктор Свобода ще стои винаги близо около жертвата си, защото неговата кръв е причина за престъплението му, тя го и обвързва с невидими вериги там, винаги там, неотменно до жертвата. Правете разлика, полицаю, между престъпление, извършено за наслада, по страшния вик на вътрешни сили у човека, и вулгарно убийство! Тресе го треска и касиера. Къде ще бяга, тъй лесно ли се бяга! А за нашия гост не искам нищо да кажа, но не трябва да пренебрегваме едно обстоятелство…

— Какво обстоятелство? — подхвърли небрежно приставът.

— Изчезването на черната чанта и хилядата лева, които той е дал на дъщерята на Раздел! — съвсем ясно каза докторът.