Владимир Полянов
Един гост (5)

5

Една вечер у дома на Раздел имаше тържество. Пощенският куриер беше казал право. Когато една госпожица стане „важна“, всичко тръгва по-добре. А от деня, в който Нина стана притежателка на хиляда лева, всичко наистина тръгна по-добре. Нейният годеник нямаше вече причина да отлага сватбата. Скоро бе определен денят и Нина можеше да каже, че е „най-щастливата жена“.

Сватбената церемония се извърши доста просто, но празненството, устроено вечерта, дълго нямаше да се забрави. Тъй казваше поне Раздел. Дали гостите нямаше да забравят този празник, не се знаеше, но пощенският куриер се бе тъй много напил, че никой не вярваше той да помни нещо от всичко, което се вършеше наоколо.

Раздел обаче даде доказателство, че помни нещо. Когато дойде Рад Ранина, той му каза, намеквайки за предишния им разговор.

— Това е втори случай, при който аз се напивам!

Рад Ранина дойде твърде късно. Личеше, че не е имал намерение да идва. Обущата му бяха съвсем кални, целият той беше нечист и необлечен за такъв особен случай. Навярно беше ходил някъде и пътьом се е отбил. Това беше очевидно.

Между присъствуващите беше и доктор Влад. В първия момент нашият гост не го забеляза и лицето му изразяваше известна ласкавост и безгрижност. Когато докторът стана обаче и приветливо го поздрави, това като че не хареса на Ранина. Лицето му се изостри и прие някакво зло изражение, а очите му пламнаха в зъл смях. Но той отвърна сдържано на поздрава.

— Вярвах, че ще ви намеря тука — обясни доктор Влад, — затова дойдох и аз…

— Още някоя формалност?! — подметна Ранина.

Не, докторът този път нямал никакви делови работи да върши, дошъл просто да го види. Малкият градец е доста скучен. Добре е човек да сподели някои мисли с един колега.

Заслушаните гости наоколо загледаха с любопитство. Докторът особено бе наблегнал, за голямо учудване на всички, че Ранина е негов колега. Този го поправи, като каза, че съвсем няма понятие от медицина. Тогава докторът извърши постъпка, която беше вече съвършено необяснима. Той удари дружески Ранина по рамото. При друг случай тази снизходителна интимност с един почти непознат би значело недодяланост. В този случай явно идеше да каже това, което докторът все пак се въздържаше да каже гласно: защо криеш, мой мили?

Малцина схванаха дълбокия смисъл на случилото се. Но полицейският пристав, който също присъствуваше, разбра новия намек, който бе направен, и прихна да се смее. Той бе разбрал, че докторът просто беше последователен на приказките си за паралела между престъплението на Войдан Свобода и появилия се в нашия градец Ранина. Щом първият е лекар, защо вторият да не бъде също? Приставът ръкопляскаше на смешното положение, в което се бе поставил нашият разобличител. Но скоро в стаята влезе пияният Раздел и всички насочиха вниманието си към него.

Сред голямата бърканица, която настана, Рад Ранина незабелязано се измъкна от дома. Явно беше неспокоен за нещо. Единствен аз го видях и проследих донякъде. Спомнил си може би за нещо, той тръгна по улицата, почти затича в тъмнината. Скоро беше извън града, по шосето за гарата. Там на завоя се спусна в дълбокия ров и се загуби в храсталаците.

Сватбената музика в дома на Раздел беше от отдавна замлъкнала, когато Ранина, по-кален и по-морен, се завърна в хотела.