Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Владимир Полянов. Диаболични повести и разкази

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1990

Библиотека „Галактика“, №102

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Георги Марковски, Димитър Пеев, Светослав Славчев, Христо Стефанов

Съставител: Владимир Полянов

Рецензент: Георги Марковски

Редактор: Светлана Иларионова

Оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Добринка Маринкова

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева

Българска, първо издание

Дадена за набор на 16.X.1989 г. Подписана за печат на 16.I.1990 г.

Излязла от печат м. февруари 1990 г. Изд. №2290. Формат 70×100/32.

Тираж 60111 екз. Печ. коли 17,50. Изд. коли 11,33. УИК 12,44

Страници: 280. 061/90. Цена 2 лв. ЕКП 95361 15431/5506-3-90

Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Георги Димитров“ — София

Б–32

© Владимир Полянов, 1990

© Атанас Свиленов, предговор, 1990

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1990

c/o Jusautor, Sofia

История

  1. — Добавяне

1

По времето, когато всички вестници изнасяха подробности около страшното престъпление на лекаря Войдан Свобода и това име се шепнеше с ужас и удивление, в малкото затънтено градче Б. се случиха събития, които също заслужаваха да се отбележат. В Б. неочаквано се яви ново лице. Само това беше достатъчно, за да се развълнуват духовете. Представете си градче на най-дълбоката провинция, отдалечено от всички пътища, без всякаква търговия и връзки с околния свят. Никое външно лице не можеше да намери нещо, което да го привлече! Жителите на градчето разбираха това и оттука изхождаше тяхното любопитство и удивление при всяко външно посещение. Но ако един случаен, обикновен гост можеше да възбуди толкова сензация около себе си, тя щеше да бъде още по-голяма, ако този гост, отгоре на всичко, се появи по начин малко по-особен. Така именно се яви лицето, за което загатнах, и аз имах смелостта да съпоставя неговото явяване с крупни събития като престъплението на Войдан Свобода. Гостът на Б. беше намерен от пощенски куриер в безсъзнание на пътя, водещ до железопътната гара. Когато Раздел видял падналия на земята човек, той се опитал да го повдигне и помогне с нещо на непознатия, но всичките му усилия били напразни: човекът лежал като мъртъв. Тогава, забравяйки своята поща, Раздел изтичал до града. Аз не знам дали остана някой в кафенето, където куриерът съобщи своята новина: цяла тълпа се отправи към посоченото място.

— Раздел, видя ли добре?

— Раздел, да не ти се е сторило така? Какво ще търси непознат човек тъдява — пък и примрял казваш?

Раздел тичаше пред всички и непрестанно повтаряше, че с очите си го видял, дори се помъчил да го повдигне. А тълпата бързаше след него и гореше от желание по-скоро да стигне.

И Раздел не бе излъгал. Там, при един телеграфен стълб на пътя, лежеше нашият нов гост. До него беше се търколила немалка черна чанта, която показваше, че имаме работа с пътник. Но откъде е пътувал той, накъде е отивал, как е попаднал тука, за нас оставаше тайна. Престарелият наш лекар Влад разкопча дрехите на примрелия и провъзгласи припадък от преуморяване. Тогава присъствуващите се развълнуваха още повече. Всеки искаше да знае защо той е бързал толкова. Но когато полицейският пристав претърси джобовете му и не намери никакви документи за удостоверяване на самоличността, хората почувствуваха, че са свидетели на нещо удивително. И може би само любопитството да се разкрие по-скоро тази загадъчност накара неколцина да вземат припадналия и да го пренесат в градската амбулатория. Но скоро те се почувствуваха излъгани и огорчени, защото тука, в лечебницата, доктор Влад не допусна никого да влезе и цялата любопитна тълпа остана под прозорците да очаква разкриването на тайната около неканения гост.

Старият доктор Влад добре знаеше да използува тайни, булото на които случайно се разкриваше само пред него. Но дори и тогава, когато не съществуваше никаква тайна, той умееше да се държи така, че околните да горят от любопитство и да очакват думите му с притаен дъх. Тази слабост към загадъчност, чийто възел знаеше само той да развърже, докторът бе присвоил някак си при своята лекарска практика. Та не разрязваше ли той, за чудо на околните, с острието на своето знание възела на всяка болест, причините и същността на която бяха тъй загадъчни за пациента. Наистина разкриването на тайни от практиката понякога свършваше доста нерадостно за гадателя и болния, но докторът никога не губеше самообладание. Както при смъртен случай, така и при оздравяване той клатеше побелялата си глава, гледаше през дебелите многодиоптрови стъкла на очилата си и не казваше повече от това, което беше нужно, за да блесне и в единия, и в другия случай съкровищницата от знания, която пазеше в себе си.

Когато той излезе от амбулаторията, цялата събрана тълпа го заобиколи, за да узнае нещо. Докторът и сега остана верен на себе си. На десетките въпроси отговори лаконично и важно:

— Интересен случай!

— Дойде ли на себе си, каза ли кой е? — питаха хората за намерения, но докторът не смяташе за нужно да отговори. Той си проби път и спокойно влезе в кафенето, откъдето Раздел го бе обезпокоил преди малко. Там той взе сутрешните вестници и започна да чете новите подробности около престъплението на Войдан Свобода.

Малко по-словоохотлив беше полицейският, единственият, който влезе с доктора при примрелия пътник.

— Нищо особено — провъзгласи той, — бай Влад му даде нещо и човекът дойде на себе си. Отначало, навярно поради припадъка, се поуплаши малко. Попита къде се намира. Аз се приближих, за да му отговоря и го поразпитам туй-онуй. Тогава той отново припадна. Остана да лежи. Сестра Меруда е при него. Утре ще бъде съвършено здрав.

— Отново припаднал! — зяпна уста глупаво куриерът Раздел.

Но полицейският беше влязъл в кафенето при своя приятел доктор Влад. Захвърлил вестниците, този напрегнато мислеше нещо.