Джули Гарууд
Тайната (5)

Глава 4

Тя едва сдържаше нетърпението си да се махне от него. Джудит знаеше, че сега не разсъждава разумно. Тежкото, безкрайно пътуване я бе изтощило напълно, умът й се бе превърнал в каша. Призна си, че реагира доста пресилено на грубите думи на Иън. Не можеше да подреди нито една своя мисъл, тъй като чувствата й постоянно изскачаха на преден план. Все още я болеше от отхвърлянето му.

— Джудит, ела да се запознаеш с Камерън — извика й Алекс.

Тя се обърна, за да го погледне, после забърза към домакина им. Направи бърз реверанс и се насили да се усмихне. Но бе доста трудно, тъй като Камерън я гледаше така, сякаш пред очите му се бе превърнала в демон… или в нещо още по-ужасно. Изражението на лицето му не пораждаше никакви съмнения за какво си мисли. Очевидно той бе ужасен от самото й съществуване.

О, господи, наистина нямаше да има сили да се справи с тази нелепост. Младата жена въздъхна шумно и каза:

— Добър вечер, сър.

— Тя е англичанка!

Камерън го изкрещя толкова силно, че вените на челото му изпъкнаха. Джудит говореше перфектно келтски, но нямаше как да скрие английския акцент. Разбира се, и дрехите й я издаваха. Въпреки че знаеше много добре за срамното недоверие между шотландците и англичаните, държанието на Камерън бе прекомерно, граничещо с омраза, която я плашеше. Тя инстинктивно отстъпи назад, опитвайки да се защити от гнева му.

И се блъсна в Иън. Опита да се отмести от пътя му, но той постави ръце на раменете й и не й позволи да помръдне. Дръпна я назад, притискайки я към гърдите си, и цяла минута не каза нито дума.

Алекс мина покрай домакина им и застана отдясно на своя леърд. ГаУри застана отляво на Иън. Последен до тях се довлече и Бродик, който чакаше позволение от водача си. Щом младият леърд най-после отмести поглед от Камерън и кимна на верния си воин, Бродик мина напред и застана точно пред Джудит.

Тя бе буквално притисната между двамата мъже. Опита се да надзърне иззад гърба на Бродик, но Иън я стисна по-здраво и не й позволи.

— Вече забелязахме, че е англичанка, Камерън — обяви Бродик с нисък, заплашителен тон. — Сега, искам ти да забележиш, че лейди Джудит е под наша закрила. Водим я с нас у дома.

Възрастният мъж изглежда се бе отърсил от изненадата си.

— Да, разбира се — каза той. — Просто бях изненадан да чуя… гласа й и всичко останало.

Камерън не хареса погледа на леърд Мейтлънд. Реши, че бързо трябва да промени държанието си. Той направи крачка вляво, за да може да погледне директно към англичанката и да се извини.

Бродик се премести заедно с него, ефективно блокирайки намерението му.

— Добре дошли ли сме в дома ти?

— Разбира се — отвърна Камерън. Пръстите му се провряха през рядката му коса в нервен жест и мъжът се замоли младият леърд да не види как трепери ръката му. Наистина се бе изложил. Това бе най-лошият начин, по който би могъл да посрещне един могъщ, безмилостен мъж… и ако бе обидил Иън, знаеше, че това ще е последното нещо, което е направил в живота си.

Камерън едва се пребори с желанието да се прекръсти. Вече не можеше да издържа погледа на Иън, затова насочи вниманието си към Бродик. Покашля се, прочиствайки гърлото си, и каза:

— От деня, в който единствената ми дъщеря се ожени за брат ти, ти и всеки член на клана Мейтлънд сте добре дошли в моя дом. Жената на леърд Мейтлънд също, разбира се — побърза да добави той. Завъртя се леко и изкрещя на съпругата си: — Маргарет, сложи вечеря за гостите ни.

Джудит се зачуди защо Иън не каза нито дума, но щом Камерън спомена, че братът на Бродик е женен за дъщеря му, тя осъзна, че Иън е позволил на приятеля си да се справи със странната ситуация.

Камерън покани всички вътре. Джудит се пресегна и подръпна плейда на Бродик. Той веднага се обърна към нея.

— Благодаря, че ме защити — прошепна младата жена.

— Няма нужда да ми благодариш, Джудит — гласът му прозвуча грубо, тъй като се почувства засрамен.

— Напротив — възрази тя. — Бродик, би ли обяснил на роднините си, че аз не съм жената на Иън. Очевидно не са разбрали правилно.

Бродик се втренчи в нея за минута, без да каже и дума, а после погледна към Иън. Защо се колебаеше?

— Просто те моля да разясниш на мъжа ситуацията — каза му.

— Не.

— Не ли? — попита объркана Джудит. — Защо, в името на всичко свято, ми казваш „не“?

Бродик не се усмихна наистина, но крайчетата на очите му се повдигнаха и тя реши, че това е знак, че е развеселен.

— Защото ти си жената на Иън — провлече той.

Джудит поклати глава.

— Как стигна до това нелепо заключение? Аз съм просто гост…

Тя млъкна, когато Бродик й обърна гръб и влезе в колибата. Останалите го последваха. Алекс и ГаУри открито се хилеха срещу нея.

Джудит остана на мястото си. Иън най-после я пусна и я побутна леко напред.

Но тя отново не помръдна. Мъжът се премести, заставайки до нея. Главата му бе наведена към нейната.

— Вече можеш да влезеш вътре.

— Защо не каза нищо, когато Камерън ме нарече твоя жена.

Младият леърд сви рамене.

— Защото така реших.

Разбира се, той не й довери истинската причина. Да, Камерън грешеше. Джудит не бе жена на Иън, но въпреки това, на него много му хареса звука на тези думи. Господи, сигурно бе по-изморен, отколкото си мислеше, щом в ума му изникваха толкова нелепи мисли.

— Ела вътре — нареди й отново той, доста по-грубо, отколкото бе искал.

Тя поклати глава и погледна към земята.

— Какво има? — поиска да узнае младият мъж. Отново сложи пръст под брадичката й, принуждавайки я да повдигне лице към него.

— Не искам да влизам вътре.

Гласът й звучеше унило. Той се опита да не се усмихне.

— Защо не? — попита я.

Тя сви рамене. Мъжът стисна леко брадичката й, напомняйки й обещанието си от преди няколко минути, че няма да я пусне, докато не му даде смислен отговор.

— Не искам да отивам там, където не съм желана — прошепна Джудит. Усмивката, която й дари той, бе невероятно нежна. Но тя почувства, че ще се разплаче. Зрението й вече беше замъглено. — Днес съм прекалено изтощена.

— Но не това е причината да стоиш тук отвън, нали?

— Обясних ти… почувствах се унизена — най-после си призна. — Знам, че не трябва да приемам лично отношението му. Всички шотландци мразят англичаните и повечето англичани ненавиждат шотландците, дори и тези от пограничните райони… а аз мразя цялата тази ненавист. Всичко е заради… неграмотността, Иън.

Мъжът кимна, съгласявайки се. Част от гнева й изчезна. Беше трудно да се ядосва, когато Иън се съгласяваше с нея.

— Той плаши ли те?

— Само гневът му — каза тя. — Беше крайно неоснователен. Или може би пак реагирах пресилено? Прекалено изморена съм, за да мога да разбера точно сега.

Младата жена бе изтощена. Явно не се бе вгледал внимателно в нея, иначе щеше да забележи тъмните кръгове под очите й. Беше хванала ръката му, когато му призна, че се е почувствала унизена и все още не го бе пуснала.

Да, Джудит изглеждаше изморена, също така и сломена, но и невероятно красива.

Изведнъж тя изправи рамене.

— Трябва да влезеш вътре. Ще съм щастлива да остана тук, за да ви изчакам.

Иън се усмихна и отдръпна ръката си от нейната.

— Но аз ще съм по-щастлив, ако влезеш вътре с мен.

Беше приключил с обсъждането на този въпрос. Обви ръце около раменете й, стисна я леко и я повлече към вратата.

— Каза, че може би отново си реагирала пресилено — рече той, докато я влачеше след себе си.

Напълно игнорираше факта, че тя беше скована. Явно бе много твърдоглава. Това го развесели. Никоя жена преди нея не си бе позволявала да е недоволна от него, но пък Джудит бе много по-различна от жените, които познаваше. Тя се заяждаше с него през две минути, или поне така му се струваше. Намираше държанието й за освежаващо честно. Младата жена не се опитваше да го впечатли и със сигурност не бе в характера й да се държи като страхливка и да страни от него. Странното бе, че непривичното й поведение го караше да се чувства свободен. С Джудит не трябваше да се държи като леърд над покорен поданик. Фактът, че тя бе външен човек, изглежда го освобождаваше от задълженията му на водач, които му налагаха традициите на клана.

Иън трябваше да положи усилия да се върне на въпроса, който бе раздразнил любопитството му.

— Кога бе първият път, когато си реагирала пресилено? — попита я.

— Когато ме целуна.

Тъкмо бяха стигнали до вратата, когато тя прошепна признанието си, което го накара да се закове на място.

— Не разбирам — каза той. — Как така си реагирала пресилено?

Младата жена почувства как лицето й почервенява. Дръпна се, за да се откъсне от ръката му, която стискаше рамото й.

— Очевидно ми бе ядосан… след… и това ядоса и мен. Не трябваше да ме е грижа — добави тя, кимайки.

Не изчака да види как той ще реагира на този изблик на откровеност, затова побърза да влезе в колибата. Възрастната жена, която се бе скрила преди, сега я посрещна. Усмивката й изглеждаше искрена и част от напрежението, което чувстваше Джудит, си отиде, позволявайки й да се усмихне в отговор.

Маргарет бе красива жена. Дълбоките бръчки, набраздили челото и ъглите на устата й, въобще не я загрозяваха. Тя имаше прекрасни зелени очи, изпъстрени със златисти точици, и гъста кестенява коса, набраздена тук-там със сиви кичури, и сплетена на плитка. И макар жената да бе доста по-висока от Джудит, не изглеждаше никак заплашителна. Цялото й същество излъчваше благост.

— Благодаря ви, че ми позволихте да вляза в дома ви — каза младата жена, след като направи реверанс.

Маргарет изтри ръце в бялата си престилка, преди да отвърне по същия начин.

— Ако желаете седнете на масата, вечерята ще е готова всеки момент.

Джудит не искаше да сяда при мъжете. Иън вече се бе настанил, а Камерън се въртеше около масата, предлагайки му чаша вино. Стомахът на Джудит веднага се преобърна. Пое си дълбоко дъх, за да се успокои. Една чаша вино, нямаше да превърне Иън в зло чудовище… или може би щеше? Каза си, че реакцията й е нелепа. Но не можеше да я контролира. Стомахът я заболя, все едно бе глътнала нагорещен въглен. Иън не беше като Текел. Нямаше да се държи ужасно. Нямаше.

Точно в този момент, младият мъж погледна към нея. Беше му нужен само миг да осъзнае, че се е случило нещо нередно. Цветът бе напуснал лицето й. Тя изглеждаше така, сякаш изпадаше в паника. Тъкмо щеше да се изправи, за да я попита какво не е наред, когато забеляза, че тя гледа към каната с вино.

Какво, за бога, й ставаше?

— Джудит? Искаш ли чаша…

Тя бързо поклати глава.

— Чаша студена вода ще бъде по-… освежаваща след този дълъг ден, не мислиш ли?

Той се облегна назад. Какво ще пият, явно бе много важно за нея. Нямаше ни най-малка представа защо, но след миг реши, че това не е от значение. Очевидно тя бе разстроена и щом жената искаше да пият вода, тогава добре, вода да бъде.

— Да — съгласи се той. — Водата ще бъде много по-освежаваща.

Раменете й се отпуснаха от облекчение.

Бродик също забеляза реакцията й.

— Ще ставаме рано, Камерън — каза той, макар погледът му да бе насочен към Джудит. — Няма да пием вино, докато не се приберем у дома.

И Маргарет бе чула разговора. Тя забърза към масата с кана прясна студена вода, а Джудит донесе чашите.

— Седнете и си починете — каза й Маргарет.

— Предпочитам да ви помогна — отвърна Джудит.

Маргарет кимна.

— Седнете на онзи стол пред огнището. Можете да наглеждате задушеното, докато нарежа хляба.

Джудит въздъхна облекчено. Мъжете се заеха с някаква дискусия и по намръщените им изражения, тя реши, че спорят за нещо важно. Не искаше да ги прекъсва и най-вече нямаше желание да сяда до Камерън, а единственият празен стол около масата бе отляво на домакина.

Джудит занесе стола до огнището, следвайки инструкциите на Маргарет. Забеляза, че жената я поглежда скришом от време на време — очевидно искаше да говори с нея, но се тревожеше от реакцията на съпруга си. Гледаше често към масата, следейки дали Камерън им обръща внимание.

— Рядко имаме гости — прошепна Маргарет.

Джудит кимна. Домакинята отново погледна към съпруга си, преди да проговори.

— Любопитна съм, защо искате да отидете в дома на Мейтлънд? — прошепна жената.

Джудит се усмихна.

— Най-добрата ми приятелка е женена за воин от клана Мейтлънд и искам да съм до нея, когато роди първото си дете — отвърна тя, стараейки се да говори толкова тихо, колкото и Маргарет.

— Как сте се запознали? — писка да узнае домакинята.

— На фестивала в пограничните райони.

Възрастната жена кимна.

— И ние в планините имаме фестивал, но той е през есента, а не през пролетта.

— Ходили ли сте някога?

— Докато Изабел още живееше с нас, ходехме двете — отговори Маргарет. — Камерън винаги беше прекалено зает, за да идва — каза тя, свивайки рамене. — Прекарвахме си много добре.

— Разбрах, че Изабел е омъжена за брата на Бродик — попита Джудит. — Скоро ли беше сватбата?

— Не, преди четири години — отвърна жената.

Тъгата в гласа й бе очевидна. Джудит спря да разбърква задушеното и се отмести от огъня, за да може да посвети цялото си внимание на Маргарет. Странно, но въпреки, че бяха напълно непознати, Джудит изпитваше желание да утеши жената. Маргарет изглеждаше ужасно самотна и Джудит напълно разбираше чувствата й.

— Не сте ли я виждала от тогава?

— Нито веднъж, откакто се омъжи — отвърна Маргарет. — Мейтлънд не приемат външни хора.

Джудит не можа да повярва на чутото.

— Но вие не сте външен човек — възрази тя.

— Сега Изабел принадлежи на Уинслоу. Няма да бъде редно да ме посети, както няма да е редно, аз да я посетя.

Джудит поклати глава. Никога не бе чувала нещо толкова нелепо.

— А поне изпраща ли ви писма?

— Кой би ми ги донесъл?

Измина цяла минута в мълчание.

— Аз бих — прошепна Джудит.

Маргарет погледна към съпруга си и после отново към младата жена.

— Бихте ли направила това за мен?

— Разбира се.

— Тревожа се, че няма да е редно — каза Маргарет.

— Разбира се, че ще е редно — възрази Джудит. — А и няма да е никак трудно. Ако искате да кажете нещо на Изабел, аз ще я открия и ще й предам думите ви. После, като се връщам към Англия, ще ви донеса отговора й. Кой знае, може да бъде покана да ги посетите — добави тя.

— Отиваме навън, за да се погрижим за конете, жено — прекъсна ги бумтящият глас на Камерън. — Няма да ни отнеме много време. Готова ли е вечерята?

— Да, Камерън — отвърна Маргарет. — Когато се върнете ще е на масата.

Мъжете излязоха от колибата, а Камерън затръшна вратата след себе си.

— Съпругът ви звучи ядосано — отбеляза Джудит.

— О, не, не е ядосан — махна с ръка Маргарет. — Малко е изнервен. Голяма чест е, че леърд Мейтлънд е в дома ни. Камерън ще се хвали с това цял месец, може би, дори два.

Маргарет нареди чиниите по масата и донесе още една кана прясна вода. Хлябът бе нарязан на филии. Джудит помогна да пресипят задушеното в голяма купа, която сложиха в средата на трапезата.

— Може би, докато вечеряме, бихте могла да попитате Бродик как е Изабел — предложи Джудит.

Възрастната жена изглеждаше ужасена.

— За мен ще е обида да го питам за това — обясни тя. — Ако поискам да узная дали е щастлива, ще значи, че си мисля, че Уинслоу я прави нещастна. Виждате ли колко объркано е всичко?

Не беше объркано, според Джудит всичко това беше нелепо. Естествено веднага се ядоса на думите на Маргарет. Мейтлънд бяха много жестоки, щом се отнасяха така. Нямаха ли никакво състрадание към родителите?

Тя не знаеше какво би направила, ако някой й кажеше, че никога повече не може да вижда леля Милисънт и чичо Хърбърт. Очите й се насълзяваха само при тази мисъл.

— Но ако вие попитате… — Маргарет се усмихна, изчаквайки Джудит да я разбере.

— Бродик ще помисли, че тъй като съм англичанка, не знам, че това не е прието.

— Да.

— Ще се радвам да помогна, Маргарет — обеща тя. — Всички ли кланове в планините са като Мейтлънд? Всички ли се изолират така от външния свят?

— Само Мейтлънд, Дънбар и Маклейн — отвърна домакинята. — Когато не се бият помежду си, си стоят в собствените си земи — обясни тя. — Териториите на Дънбар са между тези на Мейтлънд и Маклейн, и Камерън ми е казвал, че постоянно се бият за правата върху тази земя. Никой от трите клана не ходи на фестивала. Всички англичанки ли са като вас?

Джудит опита да се концентрира върху въпроса на Маргарет. Но й бе доста трудно, защото в ума й ехтяха думите на жената, че Маклейн са врагове на Мейтлънд.

— Милейди? — повика я Маргарет. — Да не ви е зле?

— О, не, чувствам се чудесно — отговори Джудит. — Попитахте ме дали всички англичанки са като мен, нали?

— Да — отвърна възрастната жена, мръщейки се, заради промяната в настроението на гостенката си.

— Не знам дали съм като другите, или не — призна Джудит. — Истината е, че досега съм водила много усамотен живот. Маргарет, как, за бога, мъжете успяват да си намерят съпруги, след като не се разбират с другите кланове?

— О, имат си начини — отвърна домакинята. — Уинслоу дойде тук, за да размени една петниста кобила. Запозна се с Изабел и веднага я хареса. Аз бях против този съюз, тъй като знаех, че никога няма да видя отново дъщеря си, но Камерън не искаше и да чуе. Освен това, никой не отказва на воин от клана Мейтлънд, или поне не съм чувала някой да се е опитвал да им откаже каквото и да било. А и Изабел бе изгубила сърцето си и се омъжи за Уинслоу.

— Уинслоу прилича ли на Бродик?

— Да, много си приличат, макар че Уинслоу е по-мълчалив.

Джудит се разсмя.

— Сигурно е мъртъв — отбеляза тя. — Бродик едва обелва и една дума.

Маргарет не можа да се сдържи и също се изсмя.

— Тези Мейтлънд са странно племе, но ще ти кажа, че ако Камерън някога има нужда от защита, или ако някой го нападне, само трябва да изпрати вест на леърд Иън и веднага ще ни се притекат на помощ. Преди този брак, от стадото ни постоянно изчезваха овце. Кражбите спряха, веднага щом се разнесе мълвата, че Изабел се е омъжила за член на клана Мейтлънд. Сега хората уважават Камерън много повече. Разбира се, реакцията, с която те посрещна, може да е променила статута му.

— Искаш да кажеш изненадата му, когато разбра, че съм англичанка?

— Да, той беше много изненадан.

Двете жени се спогледаха и се разсмяха, точно когато мъжете влязоха в колибата. Иън влезе вътре пръв. Той кимна на Маргарет и погледна намръщено към Джудит. Тя реши, че вероятно е намерил поведението й за неподходящо, което я разсмя още по-силно.

— Отивайте да седнете на масата — нареди й Маргарет.

— Няма ли и вие да дойдете?

— Първо ще сервирам, а после ще се присъединя към вас.

Жената несъзнателно предостави на Джудит извинение да не сяда до Камерън. Мъжете заеха местата си. Джудит взе стола, който стоеше до огнището и го замъкна до масата, намествайки се между Бродик и Иън.

Ако воините бяха изненадани от смелостта й, не го показаха. Бродик дори мръдна леко встрани, за да не й е неудобно, притисната между двамата.

Започнаха да се хранят в пълно мълчание. Джудит изчака мъжете да се наядат, преди да подхване темата за Изабел.

Реши да подходи по-внимателно.

— Маргарет, задушеното беше невероятно вкусно.

— Благодаря ви — каза домакинята и се изчерви леко от удоволствие.

Джудит се обърна към Бродик.

— Виждаш ли често брат си?

Воинът погледна надолу към нея и сви рамене.

— А жена му, Изабел? — настоя тя.

Той пак сви рамене. Младата жена го побутна с крак под масата. Бродик повдигна едната си вежда.

— Да не би току-що да ме ритна?

Толкова с внимателния подход, помисли си Джудит.

— Да, ритнах те.

— Защо? — попита Иън.

Тя се обърна, за да му се усмихне.

— Не исках Бродик пак да свие рамене, а да ми каже нещо за Изабел.

— Но ти дори не я познаваш — напомни й Иън.

— Но искам да науча нещо за нея — възрази Джудит.

Иън я гледаше така, сякаш си бе загубила ума. Тя въздъхна и започна да потропва с пръсти по масата.

— Моля те, разкажи ми за Изабел — настоя отново пред Бродик.

Той не й обърна внимание.

Младата жена въздъхна още веднъж.

— Бродик, би ли дошъл за малко навън с мен? Искам да ти кажа насаме нещо много важно.

— Не.

Джудит не се сдържа и го срита отново. После се обърна към Иън и не видя усмивката на Бродик.

— Иън, моля те, нареди на Бродик да излезе навън с мен.

— Не.

Тя отново затропа с пръсти по масата, докато обмисляше следващия си ход. Погледна към Маргарет, улови тъжния й поглед и реши, че щеше да постигне своето, дори и да трябва да се направи на глупачка.

— Добре тогава — обяви примирено. — Значи ще трябва да говоря с Бродик утре по време на пътуването ни. Ще яздя с теб — добави тя, усмихвайки му се невинно. — Вероятно ще говоря от изгрев до залез, затова гледай да си починеш добре тази нощ.

Заплахата й подейства. Бродик избута стола си назад и стана от трапезата. Лицето му бе смръщено и зачервено. Всички на масата разбраха колко е ядосан.

Джудит обаче не бе просто ядосана. Тя бе бясна. Господ й бе свидетел, нямаше търпение да излезе навън с този безчувствен мъж. Насили се да се усмихне и даже направи един реверанс пред домакина, преди да се обърне и да излезе от къщурката. Продължи да се усмихва дори когато се обърна и затвори вратата след себе си. В бързината да се разправи с Бродик, забрави за прозорците от двете страни на входа.

Маргарет и ГаУри бяха седнали с гръб към вратата, но Иън и Алекс имаха перфектна гледка към покритата с трева поляна пред къщурката.

Всички гледаха към тях. ГаУри дори бе обърнал стола си, за да може едновременно да седи удобно и да наблюдава какво се случва.

Вниманието на Иън бе насочено към Бродик. Воинът го погледна. Той стоеше разкрачен с ръце зад гърба си. И въобще не се опитваше да скрие раздразнението си. Бродик имаше лют темперамент. Но Иън бе сигурен, че верният му воин няма да докосне и с пръст Джудит, което обаче не значеше, че не би могъл да я нарани със сурови думи.

Иън изчака да види дали ще се наложи да се намеси. Последното нещо, от което имаше нужда, бе жена, която да плаче на рамото му, а Бродик бе почти толкова добър в сплашването, колкото и той самият.

Неочакваната усмивка на Бродик го изненада. Не можа да повярва на очите си. Нито пък Алекс.

— Само погледни това? — прошепна той.

— Гледам — оповести ГаУри. — Но просто не мога да повярвам. Нима нашият Бродик отстъпва пред нея? — той изсумтя развеселено. — Никога не съм виждал това изражение на лицето му. Какво мислиш, че му казва?

Тя имаше дързостта да поучава един воин, сякаш бе малко момче, реши Иън. Джудит бе подпряла ръце на ханша си и щом започна да пристъпва към противника си, нямаше кой да я спре. Бродик буквално отстъпваше назад. Мъжът изглеждаше… изумен.

Гласът й бе заглушен от вятъра и разстоянието, но Иън знаеше, че тя не му шепти кротко. Не, тя крещеше и дори от време на време, воинът леко трепваше.

Иън се обърна да погледне Маргарет. Жената бе сложила ръка на устата си и щом осъзна, че той я гледа, веднага сведе поглед към масата. Но не бе достатъчно бърза. Иън успя да види тревогата в очите й и знаеше, че и тя е замесена по някакъв начин във всичко това.

Вратата се отвори и влезе Джудит, която се насили да се усмихне и се насочи към масата. Седна на стола си, отпусна ръце в скута си и въздъхна. Бродик се върна малко по-късно. Щом се настани на стола си, вниманието на всички се прехвърли от нея върху него. Джудит почувства, че е достатъчно безопасно да кимне на Маргарет, която й намигна в отговор.

Иън обаче забеляза действията й и сега бе още по-любопитен да разбере какво ще се случи.

Бродик се покашля, прочиствайки гърлото си.

— Изабел и Уинслоу имат къща, голяма почти колкото тази — промърмори той.

— Е, това е много хубаво — отвърна Камерън.

Бродик кимна. По държанието му личеше, че му е неудобно да говори за това.

— Много скоро, тя ще роди първото си дете.

Маргарет възкликна щастливо. Очите й се напълниха със сълзи. Жената се пресегна и хвана ръката на съпруга си.

— Ще си имаме внуче — прошепна тя.

Камерън кимна. Джудит забеляза, че и неговите очи се замъглиха. Мъжът насочи вниманието си към чашата с вода.

Иън най-после разбра какво целеше Джудит. Беше избухнала и се беше посрамила, само и само да помогне на Маргарет да узнае как се справя дъщеря й. Джудит бе толкова благородна жена. На него дори не му бе минавало през ума, че родителите на Изабел ще се радват да научат нещо за дъщеря си, но един външен човек бе видял очевидното и се бе заел да стори нужното.

— Има ли някакъв определен въпрос, който искате да ми зададете за дъщеря си? — попита Бродик.

Маргарет не просто имаше въпрос. Тя имаше хиляди. Дори Алекс и ГаУри отговориха на някои от тях.

Джудит бе много доволна. Макар да беше жалко, задето Бродик съдейства единствено заради заплахата й, че ще язди с него. Мисълта да я докосва го бе отблъснала повече, от нежеланието да говори за семейните дела. Но все пак какво значение имаха нейните чувства? Радостта, изписана на лицето на Маргарет, компенсираше болката, която й бе причинил той.

Къщурката бе приятно топла. Джудит се стараеше да следи разговора, но изтощението правеше задачата доста трудна. Забеляза, че Камерън понечи да напълни чашата на Бродик с вода, но каната се оказа празна.

Джудит отнесе стола на мястото му до камината и донесе още една кана с вода. Камерън кимна, за да й благодари.

Господи, чувстваше се изцедена. Без да го осъзнават, мъжете бяха завзели мястото, на което бе седяла досега, но за нея нямаше значение, тъй като гърбът я бе заболял да седи там. Тя се върна и седна на стола до камината, облягайки рамене на студената каменна стена. Затвори очи и само след минута вече спеше.

Иън не можеше да откъсне поглед от нея. Джудит бе пленителна. Лицето й бе като на ангел. Наблюдаваше я от известно време, когато осъзна, че се свлича от стола.

Той кимна към Бродик да продължи с историята си, стана и отиде до Джудит. Облегна се на стената, скръсти ръце на гърдите си и се заслуша в разказа на Бродик за Уинслоу и Изабел. Маргарет и Камерън поглъщаха жадно всяка негова дума. И двамата се усмихнаха, когато Бродик спомена, че единственият недостатък на Изабел била голямата й щедрост.

В същото време Джудит изгуби равновесие. Щеше да падне с лице към земята, ако Иън не се бе пресегнал, за да я подпре. Нежно я побутна да се облегне отново на стената и наклони главата й към себе си. Сега лицето й се подпираше на бедрото му, малко над коляното.

Измина цял час, преди Иън да прекъсне разговора.

— Ще тръгнем по изгрев, Камерън. Очакват ни още два дни път, преди да стигнем у дома.

— Жена ти може да спи в нашето легло — предложи Камерън. Гласът му бе доста висок, но щом забеляза, че Джудит спи, започна да говори тихо.

— Ще спи навън с нас — отвърна Иън. После реши да смекчи отказа си. — Джудит не би искала да ви прогони от собствената ви постеля.

Нито Маргарет, нито Камерън оспориха решението на леърда. Иън се наведе, взе Джудит в прегръдките си и се изправи.

— Момичето спи като умряло — ухили се Алекс.

— Ще искате ли допълнителни одеяла? Тази нощ вятърът се усили — предупреди ги Маргарет.

ГаУри отвори вратата пред Иън.

— Имаме всичко, от което се нуждаем.

Иън изнесе Джудит навън, но после неочаквано спря и се обърна към домакинята.

— Благодаря ти за вечерята Маргарет. Беше много вкусно.

Изречен от него, комплиментът прозвуча малко странно, но Маргарет изглеждаше неимоверно доволна. Тя се изчерви толкова силно, сякаш бузите й бяха докоснати от огъня в огнището. Камерън се държеше така, като че бяха направили комплимент на него. Гърдите му толкова се издуха, че имаше опасност да се спукат.

Иън отиде към дърветата, малко по-встрани от плевнята. Зеленината им щеше да ги предпази от режещия вятър и щеше да им осигури малко уединение. Държа на ръце Джудит, докато Алекс подготвяше заслона й, след това коленичи и я сложи да легне върху плейда, който ГаУри бе постлал на земята.

— Обещах на момичето, че тази нощ ще спи в топло легло вътре в къщата — рече Алекс.

Иън поклати глава.

— Тя остава с нас — заяви безкомпромисно.

Никой не оспори решението му. Воините се обърнаха и се отдалечиха, точно когато Иън завиваше Джудит с още един плейд. Тя дори не отвори очи. Мъжът погали нежно бузата й с опакото на ръката.

— Какво ще правя с теб? — прошепна той.

Не очакваше отговор и не получи такъв. Джудит се сгуши под одеялата и простена тихо.

Не му се искаше да си отива. Но все пак се насили да се изправи, грабна плейда, който му бе оставил Алекс и се отправи към най-близкото дърво. Почеса рамото си в кората му, седна на земята, облегна се и затвори очи.

Посред нощ се събуди от звук, който не бе чувал никога преди. Другите мъже също бяха будни.

— Какво, в името на бога, издава този шум? — промърмори Бродик.

Оказа се, че Джудит вдига цялата вярва. Тя бе напълно будна и ужасно нещастна. Мислеше, че всеки момент ще умре от студ. Не можеше да спре да трепери. Зъбите й тракаха невероятно силно и точно това бе звукът, който бяха чули мъжете.

— Не съм искала да те будя, Бродик — извика младата жена. Гласът й трепереше при всяка дума. — Но умирам от студ.

— Наистина ли ти е студено, момиче? — попита Алекс. Изненадата в гласа му бе очевидна.

— Точно това казах — отвърна тя.

— Ела тук — нареди грубо Иън.

Джудит му отвърна мило.

— Не.

Младият мъж се усмихна в тъмнината.

— Тогава аз ще дойда при теб.

— Стой далеч от мен, Иън Мейтлънд — заповяда му тя. — И ако си намислил да ми наредиш да не ми е студено, предупреждавам те отсега — няма да се получи.

Той стана и отиде пред входа на палатката. Можеше да види само върха на ботушите му, докато махаше кожите. Бе му нужен само миг да разруши заслона й.

— Това много помогна — промърмори тя и се опита да се изправи, за да го погледне в очите.

Иън обаче отново я бутна да легне и се изтегна на земята до нея. Легна на една страна предоставяйки й топлината от гърба си.

Неочаквано Бродик се излегна от другата й страна и също се обърна с гръб към нея. Инстинктивно, Джудит се премести настрани, притискайки се към Иън. Бродик я последва, докато гърбът му не се оказа притиснат до нейния. Сега определено й бе много топло. Горещината, която се излъчваше от грамадните воини, бе невероятна.

Чувството бе прекрасно.

— Тя е като късче лед — отбеляза Бродик.

Джудит се разсмя. Звукът накара Иън и Бродик да се усмихнат.

— Бродик?

— Какво?

Той отново звучеше зъл. Но това не я разтревожи. Вече бе привикнала и знаеше, че цялото това ръмжене е само театър. Под този чепат характер се криеше меко сърце.

— Благодаря ти.

— За какво?

— Задето отдели време да говориш за Изабел.

Мъжът изгрухтя и тя се засмя отново.

— Джудит?

Младата жена се притисна по-силно към гърба на Иън, преди да му отговори.

— Да, Иън?

— Престани да шаваш и заспивай.

Тя реши да му се подчини и само след миг вече спеше.

Измина доста време преди Бродик отново да проговори. Искаше да е сигурен, че Джудит наистина спи и няма да чуе думите му.

— Всеки път, когато й бъде предоставен шансът да избира, тя се обръща към теб.

— В какъв смисъл.

— Притисна се към твоя гръб, не към моя. Освен това, предпочита да язди с теб. Не забеляза ли колко тъжна и нацупена беше, когато я остави да язди днес с Алекс? Изглеждаше дяволски отчаяна.

Иън се усмихна.

— Забелязах — призна той. — Но ако предпочита мен, то е само защото съм брат на Патрик.

— По дяволите, много си далеч от истината.

Иън не отвърна на коментара.

Изминаха още няколко минути, преди Бродик отново да проговори.

— Кажи ми, за да знам, Иън.

— Какво да ти кажа?

— Смяташ ли да я задържиш за себе си, или не?

— А ако не смятам да я задържа?

— Тогава аз ще го направя.