Джули Гарууд
Тайната (4)

Глава 3

Те не й се присмяха. Устните на Иън се повдигнаха леко, но никой друг не показа реакцията си към хвалбата. Въпреки това, почувства, че се изчервява и опита да скрие неудобството си, като отново реши да прибере храната.

Обаче се оказа, че няма никаква храна за прибиране. Веднъж щом Бродик започна да се храни, той не спря, преди и последната хапка да бъде изядена.

Джудит се извини и се върна до потока, за да измие лепкавия сок от ябълката, който бе полепнал по пръстите й. После седна на тревата и започна да разресва косата си. Беше напълно изтощена, но толкова се наслаждаваше на красотата и тишината, която я обграждаше, че не искаше да се помръдне оттам.

Когато слънцето почти залезе и на небосвода се виждаха само златистооранжевите му отблясъци, Иън дойде, за да я повика.

Усмивката, с която го посрещна, го изненада. Той й отвърна, като се отнесе малко по-грубо от обичайното.

— Трябва да поспиш малко, Джудит. Утре денят за теб ще бъде много тежък.

— А за теб ще бъде ли тежък? — попита тя. После се изправи, приглади полите на роклята си и тръгна надолу по склона. В бързината, забрави да вдигне гребена си. Той се закачи за полата й, спъна я и тя полетя към земята. За мъж с толкова гигантски размери, Иън реагира мълниеносно. Улови я миг, преди да се просне по лице на поляната.

Джудит бе ужасена от непохватността си. Погледна нагоре към него, за да му благодари за помощта, но думите заседнаха в гърлото й и можеше единствено да стои и да го гледа. Напрегнатият му поглед сякаш проникваше в тялото й. Реакцията й към воина беше необяснима, а тъй като не можеше да я осмисли, не можеше и да я контролира.

— Не — прошепна той.

Джудит нямаше ни най-малка представа за какво й говори.

— Какво не? — прошепна тя в отговор.

— Не, утрешният ден няма да бъде тежък за мен — обясни Иън.

— Значи и за мен няма да е тежък — отвърна му младата жена.

Очите му блеснаха развеселено. Усмихна й се и коленете й се подкосиха. Господи, колко красив дявол бе този мъж. Трябваше да разклати глава, за да прогони мъглата, обвила мозъка й. После се насили да се обърне и да се отдръпне от него. Той се наведе да вземе гребена. Тя бе намислила да стори същото и главите им се удариха една в друга. Ръката й първа достигна до гребена. Неговата покри нейната. Топлината на пръстите му я изуми. Джудит сведе поглед към дланта му, удивена от размера й. Бе поне два пъти по-голяма от нейната. Силата му бе повече от очевидна. Помисли си, че ако иска, може да я прекърши с едно движение. Мощта му бе поразителна, но все пак той я докосваше с безмерна нежност. Знаеше, че ако поиска, би могла без проблем да издърпа ръката си от неговата.

Изправи се заедно с него, но все още не отдръпваше ръката си. Нито пък той своята. Останаха така сякаш цяла вечност, макар Джудит да знаеше, че са изминали минута или две.

Иън гледаше надолу към нея, а в погледа му се четеше объркване. Младата жена не знаеше какво да си мисли за случващото се. Изведнъж той отдръпна ръката си. Рязката му реакция я смути.

— Объркваш ме, Иън.

Не бе осъзнала, че изрича думите на глас, докато не се изплъзнаха от устата й. Тя отстъпи встрани от него и забърза надолу по хълма.

Иън я гледаше как се отдалечава. Скръсти ръце зад гърба си и щом осъзна колко напрегнато бе тялото му, се насили да се успокои.

— По дяволите — промърмори той. Желаеше я. Прие този факт, без да трепне. Но въпреки това извини поведението си, казвайки си, че всеки нормален мъж, щеше да бъде привлечен от нея. Все пак тя бе дяволски красива жена, бе нежна, невинна и много женствена.

Това, което шокира Иън, бе фактът, че току-що осъзна, че и тя бе привлечена от него. Въобще не бе очарован от заключението. Знаеше, че може да контролира собствените си желания, но нямаше ни най-малка представа как да контролира нейните.

Простата задача вече се бе усложнила. Иън реши, че ще е най-добре, ако страни от нея възможно най-много по време на пътуването и да не й обръща внимание.

След като състави план за действие, той се почувства много по-добре. Върна се в лагера и забеляза, че Джудит вече е влязла в палатката, която Алекс и ГаУри бяха опънали за нея. Иън отиде до дърветата, където се бе излегнал Бродик и се облегна на ствола на едно от тях. Алекс и ГаУри вече спяха. Иън смяташе, че и Бродик е заспал, докато мъжът не се обърна към него.

— Тя е англичанка, Иън. Опитай се да го запомниш.

Иън погледна приятеля си.

— Какво трябва да значи това?

— Желаеш я.

— Откъде, по дяволите, може да знаеш това?

Бродик не се притисни от гневния тон на леърда си. Двамата бяха приятели от дълги години. Освен това, Бродик мислеше само доброто на Иън и знаеше, че приятелят му осъзнава добрите му намерения.

— Ако не започнеш по-успешно да криеш чувствата си, Алекс и ГаУри много скоро ще разберат за увлечението ти.

— Всички да вървят по дяволите, Брод…

— И аз я желая.

Иън бе поразен.

— Не може да я имаш — озъби се той, преди да успее да се спре.

— Звучиш доста собственически, Иън.

Но младият леърд не отвърна на предизвикателството. Бродик въздъхна шумно.

— Мислех, че мразиш англичаните, Бродик — каза след няколко минути Иън.

— Така е — отвърна Бродик. — Но когато я погледна, забравям този факт. Очите й… какво нещастие…

— Преживей го — изръмжа му Иън.

Бродик повдигна вежда при тази яростната команда. Иън сложи край на дискусията. Той затвори очи и въздъхна дълбоко. Не можеше да разбере защо реагира така на признанието, че и приятелят му желае Джудит. Беше побеснял. По дяволите, все още беше бесен. Защо ще го е грижа дали Бродик желае жената или не? Не, не би трябвало да го е грижа. И все пак, дори мисълта, че някой би могъл да я докосва… някой, освен него… караше кръвта във вените му да кипи.

Много дълго след това Иън не успя да заспи. Опитваше се да подреди обърканите мисли, блъскащи се в съзнанието му.

На следващата сутрин настроението му никак не бе приповдигнато. Изчака до последния възможен момент, за да събуди Джудит. Тя не бе помръднала през цялата нощ. Знаеше това, тъй като прекара часове, наблюдавайки я как спи. Палатката покриваше почти цялото й тяло, можеше да види само стъпалата и глезените й, но те не бяха помръднали в продължение на часове.

Чак след като конете бяха готови да потеглят, Иън отиде до палатката, за да я събуди. Той махна животинската кожа, която бе поставена от Алекс, след това коленичи на земята до нея, нежно я докосна по рамото и изрече името й.

Тя не помръдна. Иън отново я побутна, този път малко по-силно.

— Господи, спи като умряла — отбеляза ГаУри и пристъпи напред до Иън. — Диша ли?

Джудит най-после отвори очи. Видя гигантите, надвесени над главата й, и едва не изпищя. Обаче се спря навреме и от устните й се изтръгна само тих стон.

Иън забеляза страха й. Също така, не пропусна и че тя инстинктивно сграбчи ръката му. Той се повдигна, помагайки й да се изправи.

— Време е да потегляме, Джудит — каза мъжът и тъй като тя не помръдна, добави: — Защо не отидеш до потока, за да се разсъниш.

Младата жена кимна.

Най-после успя да се раздвижи. Бродик, който бе застанал зад нея, я спря. Постави ръце на раменете й и бавно я обърна в правилната посока. После му се наложи да я побутне, за да тръгне отново към потока.

Мъжете бяха доста развеселени от държанието й, но никой от тях не се усмихна, преди да изчезне от погледа им.

— Мислиш ли, че ще влезе във водата? — попита Алекс.

— Може и да успее да се събуди преди това — изкиска се ГаУри.

Джудит се събуди напълно, преди да стигне до брега. Водата бе доста освежаваща. Тя се погрижи възможно най-бързо за нуждите си и се върна в лагера.

Всички, освен Иън, бяха яхнали конете си и я чакаха. Не бе сигурна с кого ще трябва да язди днес. Алекс и ГаУри й махаха да отиде при тях.

Иън бе чак на другия край на сечището. Тя го видя, че яхва черния си жребец и тъй като той все още не поглеждаше към нея, младата жена реши да язди с Алекс, защото той бе най-близо до нея.

Предишната нощ Иън бе решил да се дистанцира от Джудит. Но напълно забрави това свое намерение, щом я видя да отива към Алекс.

Тя тъкмо посягаше към ръката на воина, когато някой я грабна. Иън дори не спря хода на жребеца си. Той просто обви ръка около кръста й и я постави в скута си.

Младата жена едвам успя да се хване за него и Иън пое водачеството. Тя чу някой да се смее зад тях, но когато се опита да се обърне, за да види кой от воините вдига толкова врява, Иън я притисна към гърдите си и не й позволи да помръдне.

Хватката му бе почти болезнена. Но не й се наложи да му казва да я разхлаби. Веднага щом докосна ръката му и спря да се върти пред него, той се отпусна.

Следващите няколко часа се оказаха изтощително изпитание за Джудит. Бяха напуснали криволичещия северен път и яздеха така, сякаш цял легион дяволи бяха по петите им. Препускаха лудо, докато не стигнаха до стръмния каменист терен. Тогава трябваше да намалят темпото.

Иън най-после им позволи кратка почивка. Спряха на малка поляна, заобиколена от храсти магарешки бодил. Растенията бяха отрупани с лилави и жълти цветове. Джудит реши, че местността е много красива. Тя се разходи в този пленителен рай, като внимаваше да не стъпче някое цветенце, докато раздвижваше схванатите си крака. Прииска й се да разтрие и дупето си, но не посмя да го направи, защото мъжете наблюдаваха всяко нейно движение.

Те не бяха много разговорливи, затова тя прекара времето си като докосваше необичайно трайните цветя, вдъхвайки сладкия им аромат. Джудит отиде до поточето, което й бе показал ГаУри, и пи прясна, студена планинска вода. Когато се върна на поляната, Алекс й подаде парче сирене и комат хляб.

Тя седна на един голям заоблен камък и остави обяда в скута си. Иън също се върна на поляната и се присъедини към мъжете. Четиримата воини стояха близо до конете си и си говореха. От време на време обаче Иън поглеждаше към нея, сякаш да се увери, че е там, където трябва да бъде.

През цялото време, докато се хранеше, Джудит не откъсваше поглед от него. Замисли се, че не знае почти нищо за тези мъже, освен че по един или друг начин са роднини на Франсис Катрин. Знаеше, че са лоялни към приятелката й и се надяваше, че тя осъзнава какво щастие е да има около себе си такива хора. Разбира се, те също бяха извадили дяволски късмет, приемайки Франсис Катрин в семейството си.

Изведнъж си спомни за първата им среща. По онова време бе прекалено малка да си спомня всичко случило се в този ден, но през годините бащата на Франсис Катрин обичаше да им разказва как се бяха срещнали. Беше чувала историята за ужилването от пчелата толкова много пъти, че вече не знаеше кое си спомня наистина и кое й беше разказано.

Точно сега си помисли за онзи инцидент. Според бащата на Франсис Катрин, имало една досадна пчела…

— На какво се усмихваш, момиче?

Джудит бе затворила очи, докато си спомняше за случилото се, затова не видя, че Алекс се е приближил към нея. Тя отвори очи и откри, че той стои само на крачка от нея.

— Припомнях си първия път, в който срещнах Франсис Катрин — отвърна тя.

— И кога беше това? — попита Алекс.

Той изглеждаше истински заинтересован. Джудит предположи, че мъжът е любопитен да чуе за детството на Франсис Катрин. Започна да му разказва как се е запознала с приятелката си и когато свърши, ГаУри и Иън също се бяха присъединили към тях. Алекс й зададе няколко въпроса. Джудит не украсяваше отговорите си, докато не стана въпрос за бащата на Франсис Катрин. Тя започна надълго и нашироко да им разказва за прекрасния мъж, с който се бе запознала, дори им описа външността му. Гласът й бе мек и любящ. Иън не пропусна да забележи, че тя три пъти бе казала, колко мил е бил с нея. Имаше чувството, макар и след толкова много години, че тя още е изненадана от този факт.

— И Франсис Катрин ли приемаше твоя баща по същия начин? — попита я ГаУри.

— Моят баща не беше там.

Веселието изчезна от гласа й. Тя стана и се отправи към уединението на дърветата.

— Връщам се след малко — извика им през рамо.

През останалата част от деня Джудит бе много мълчалива. Не пророни дума и по време на вечерята. ГаУри, който бе най-бъбривият в групата, я попита дали всичко е наред. Тя му се усмихна, благодари му за загрижеността и извини поведението си с това, че е малко изморена.

И тази нощ спаха на открито. Следващата също. На шестия ден Джудит вече бе на края на силите си. Студените нощи правеха положението още по-непоносимо. Колкото по на север яздеха, толкова по-леден ставаше вятърът. Спането бе непосилна задача и ако успееше да задреме, бе само за по няколко минути. Палатката предлагаше малка защита срещу свирепия вятър и имаше моменти, по време на най-тъмните часове на нощта, когато усещаше как студът се просмуква в костите й.

Иън бе станал много необщителен. Все още настояваше тя да язди с него, но едва разменяха и по една дума.

От Алекс младата жена научи, че Иън е новият леърд на клана им и не бе изненадана от този факт. Той бе роден водач и си помисли, че това е истински късмет, тъй като нямаше да се справя добре като обикновен воин, защото бе твърде арогантен да следва чужди заповеди. Мъжът обичаше нещата да се правят по начина, по който той пожелаеше. Много бързо бе забелязала това.

— Да не би да се тревожиш за някакви проблеми, които те чакат вкъщи? — попита го тя, когато мълчанието по време на дългата езда започна да опъва нервите й.

— Не.

Той не благоволи да каже нещо повече.

Измина още един час в мълчание. Тогава Иън се наведе към нея и попита.

— А ти?

Джудит нямаше представа за какво й говори. Обърна се назад, за да го погледне. Устата му бе на милиметри от нейната. Той умишлено се отдръпна назад, а тя побърза да се обърне отново напред.

— Какво за мен? — попита го шепнешком.

— Имаш ли у дома някакви проблеми, за които да се тревожиш?

— Не.

— Изненадахме се, че семейството ти ти позволи да тръгнеш с нас.

Тя сви рамене.

— През лятото стопля ли се тук, или винаги е толкова студено? — попита го с надеждата да смени темата на разговора.

— Сега е възможно най-топлото време — отвърна й той. Веселието в гласа му я обърка. — Има ли някой барон, който да те очаква у дома, Джудит? Някой, на когото си била обещана?

— Не.

Мъжът не спря дотук с личните въпроси.

— Защо не?

— Сложно е — каза тя. После побърза да добави: — Наистина не искам да обсъждаме това. Ти защо не си женен?

— Нямам време за това, а и не съм си го поставил за цел.

— И аз не съм си го поставила за цел.

Той се засмя. Младата жена бе толкова изненадана от реакцията му, че се обърна, за да го погледне.

— Защо се смееш? — попита го тя.

По дяволите, беше страшно привлекателен, когато бе весел. Крайчецът на очите му се извиваше леко, а сивите му очи блестяха развеселено.

— Това значи ли, че не се шегуваш с мен? — поиска да узнае той.

Джудит поклати глава и мъжът се разсмя още по-силно. Тя не знаеше какво да прави с него. Нито пък ГаУри. Той се обърна, за да види какво става, а на лицето му се четеше изумление. Джудит реши, че воинът не е свикнал да вижда своя леърд да се смее.

— В планините няма значение дали една жена е склонна да вземе някой мъж за съпруг — обясни Иън. — Предполагах, че и в Англия е така.

— Така е — каза тя. — Жената няма глас по въпросите свързани с бъдещето й.

— Тогава защо…

— Вече ти казах — отвърна му. — Сложно е.

Иън стана по-отстъпчив и прекрати въпросите. Джудит бе безкрайно благодарна за това. Не искаше да говори за семейството си. Досега не се бе замисляла за бъдещето си. А и се съмняваше, че майка й би могла да уреди брака й. Беше факт, че и двете са собственост на леърд Маклейн… ако той все още бе жив. А ако бе мъртъв, неин законен настойник щеше да стане вуйчо Текел… или пък не?

Да, наистина бе сложно. Тя реши, че просто е прекалено изморена, за да говори за това. Облегна се на гърдите на Иън и затвори очи.

След известно време, той се наведе към нея и й прошепна:

— След около час ще преминем през враждебна територия, Джудит. Трябва да мълчиш, докато не ти позволя да говориш отново.

Безопасността й бе в неговите ръце и поради тази причина тя веднага кимна в съгласие. Няколко минути по-късно вече спеше. Той я завъртя така, че двата й крака бяха върху едното му бедро, а главата й почиваше на рамото му.

Иън даде заповед на ГаУри и Алекс да яздят пред него и остави Бродик да пази гърбовете им.

Преминаваха през изолиран път, обрасъл с трева и летни цветя. Звукът на водопада, изливащ се в клисурата, заглушаваше шума от тропота на конете им.

Неочаквано ГаУри спря коня си и вдигна юмрук във въздуха. Иън веднага обърна жребеца си на изток, насочвайки го към една горичка с гъсто израсли дървета. Останалите последваха примера му и се скриха в гората.

На пет-шест метра от мястото, където бяха Иън и Джудит, откъм разбития път, се чу гръмогласен смях. След миг се чу смехът и на други мъже. Заради грохота на водопада, Иън трябваше да се напрегне, за да може да чува по-добре. По негова преценка, имаше най-малко петнадесетина воини от клана Макферсън. Ръката му инстинктивно посегна към меча. По дяволите, искаше му се да изненада врага. Шансовете бяха на негова страна. С ГаУри, Алекс и Бродик до себе си, петнадесет или дори двадесет глупака от клана Макферсън нямаше да бъдат никакъв проблем — дори нямаше да могат да се похвалят с победата, толкова лесно щеше да бъде.

Но безопасността на Джудит бе на първо място. Иън инстинктивно стегна ръка около кръста й. Тя се сгуши по-близо до него и понечи да въздъхне, но ръката му веднага запуши устата й. Действието му я събуди. Младата жена отвори очи и го погледна. Иън поклати глава. И все пак не отмести ръката си. По начина, по който се държеше, тя осъзна, че все още са на вражеска територия. За няколко секунди очите й се разшириха разтревожено, но след миг се насили да се успокои.

Докато Иън беше до нея, бе убедена, че ще е в безопасност. Джудит не знаеше защо има толкова голяма вяра в способностите му, но в сърцето си бе сигурна, че той не би позволил нещо или някой да я нарани.

Изминаха цели двадесет минути, преди той най-после да махне ръка от устата й. Палецът му лениво погали долната й устна и тя нямаше представа защо той направи това, но през тялото й пробягаха тръпки на удоволствие. Иън отново поклати глава, което според нея беше сигнал да запази мълчание, затова му кимна в знак, че е разбрала посланието.

Сега просто трябваше да спре да го гледа. В стомаха й сякаш пърхаха пеперуди, сърцето й препускаше лудо и бе напълно наясно, че се изчервява, но не можеше да спре мислите нахлуващи в съзнанието й. Помисли си, че ще умре, ако той разбереше как й въздейства. Джудит затвори очи и се облегна на него. И двете му ръце бяха обвити около кръста й. Беше лесно да си представя, че той иска да я прегръща. Никак не бе трудно да си мечтае невъзможни неща за този красив леърд.

След това си каза, че няма да си позволи такива глупости. Тя бе достатъчно твърда и със сигурност можеше да контролира емоциите си… както и мислите си.

Продължиха да чакат. Щом Иън най-после се убеди, че Макферсън са далеч от скривалището им, той отпусна силната си прегръдка. После нежно повдигна лицето й към себе си, подпирайки брадичката й с палец.

Смяташе да й каже, че опасността е отминала, но намерението му се изпари в мига, в който погледът му срещна нейния. Желание, по-силно от всичко, което някога бе изпитвал, обсеби цялото му внимание. Дисциплината, с която се гордееше, го напусна. Почувства се безсилен пред това привличане. Не можеше да стори нищо друго, освен да я вкуси. Приведе се много бавно към нея, давайки й възможност да се отдръпне, ако пожелае, но Джудит не помръдна. Устните му леко докоснаха нейните. Веднъж. Два пъти. Тя не се отдръпна.

А той искаше много повече. Дланта му обгърна едната й буза и превзе собственически устните й. Чу въздишката й, но я пренебрегна. Помисли си, че ще сложи край на това привличане с една истинска целувка. Каза си, че с това ще задоволи любопитството си. Щеше да узнае вкуса й, докосването на меките й устни и тогава всичко можеше да приключи. Щеше да му е достатъчно.

Но не се получи така. Много скоро Иън осъзна този факт. Не можеше да й се насити. Проклятие, вкусът й бе невероятен. Тя бе толкова нежна, топла и отдаваща се в ръцете му. Имаше нужда от повече. Принуди я да отвори устни и преди тя дори да си помисли какви са намеренията му, езикът му се плъзна в устата й, за да намери нейния.

Едва тогава младата жена се опита да се отдръпне от него, но колебанието й продължи само секунда. В следващия миг обви ръце около кръста му и се притисна към тялото му. Езикът му галеше нейния и много скоро Иън започна да трепери от силната нужда обладала тялото му. Сега тя определено не се държеше стеснително. Не, дори напротив, целуваше го в отговор.

Иън простена гърлено. Джудит изскимтя. Страстта се бе разгоряла с пълна сила между тях. Устата му отново и отново превземаше нейната и той осъзна, че това няма да е достатъчно, че няма да се успокои, докато не се намести между бедрата й, но се насили да спре.

Младият мъж беше едновременно изумен и ядосан заради реакцията си. Липсата на дисциплина не бе присъща за него. Тя гледаше нагоре към лицето му с объркано изражение. Устните й изглеждаха подути… и на Иън му се прииска отново да я целуне.

Той я накара да отпусне глава на рамото му, после взе юздите на коня си и го насочи към пътя, който бяха напуснали.

Джудит бе благодарна, че спря да й обръща внимание. Цялата трепереше от целувката и бе истински изумена от страстния си отклик. Това бе най-прекрасното и най-страшното й изживяване.

Искаше още. Но не мислеше, че и Иън смята така. Той не й бе казал нито дума, просто се бе отдръпнал от нея, а в очите му блестеше стаен гняв. Според нея, всичко това означаваше, че той не е харесал целувката.

Изведнъж се почувства недостойна и невероятно засрамена. След това й се прииска да му се разкрещи заради начина, по който я обиди и нарани гордостта й. Очите й се напълниха със сълзи. Пое си дълбоко дъх, опитвайки се да се успокои. Няколко минути по-късно треперенето й намаля и тя започна да мисли, че е спечелила важна битка със собствените си объркани емоции, когато Иън отново нарани чувствата й. Спря жребеца си до коня на Алекс и преди тя дори да заподозре какво е намислил, невъзпитаният мъж я повдигна във въздуха и я стовари в скута на Алекс.

Така да бъде. Щом той не искаше да има нищо общо с нея, тя щеше да му отвърне със същото. Отказа дори да погледне към него. Внимателно нагласи полата си със сведен поглед, молейки се на създателя, Иън да не забележи, че се е изчервила. Имаше чувството, че лицето й гори.

Иън пое водачеството. ГаУри мина зад своя леърд, после тя и Алекс се присъединиха към тях, оставяйки Бродик отново последен, за да защитава гърбовете им.

— Студено ли ти е, момиче? — прошепна Алекс близо до ухото й. Тревогата в гласа му бе съвсем забележима.

— Не — отвърна тя.

— Тогава защо трепериш?

— Защото ми е студено.

След миг осъзна, колко си противоречат думите й и въздъхна. Дори и да беше забелязал това, Алекс бе така добър да не го спомене. Той не й проговори през целия следобед и тя също запази мълчание.

Освен това, не можеше да се намести удобно в ръцете му. Гърбът й докосна няколко пъти гърдите му, но тя просто не можеше да се отпусне достатъчно, че да се облегне на него.

До вечерта бе толкова изтощена, че едва успяваше да остане с отворени очи. Спряха пред красива каменна къщичка със сламен покрив, сгушена в подножието на планината. Южната стена на постройката бе покрита с тънък бръшлян, а каменна пътечка водеше от близката плевня до вратата на къщурката.

На входа стоеше сивокос мъж с рядка брада и приведени рамене. Той им се усмихна за поздрав и побърза да ги посрещне. Джудит забеляза жената, която стоеше на прага. Беше зад съпруга си, но щом той пристъпи напред, тя се скри назад в сенките.

— Ще прекараме нощта тук — каза Алекс. Скочи от седлото на коня и посегна, за да й помогне да слезе. — Тази нощ ще имаш покрив над главата си и ще можеш да си починеш добре.

Тя кимна и реши, че той е много състрадателен мъж. Помогна й да слезе от коня, но не я пусна. Знаеше, че ще падне по лице, ако не я задържи. Но все пак не спомена жалкото й състояние и дори й позволи да се държи за него, докато краката й спрат да треперят. Ръцете му бяха на кръста й и младата жена знаеше, че я усети как трепери.

— Махни си ръцете от нея, Алекс — изкрещя Иън зад Джудит.

Воинът се подчини веднага. Краката й отказаха да я задържат и тя политна напред, но Иън я улови, преди да се строполи на земята. Лявата му ръка беше обвита около кръста й и той не бе никак нежен, когато я дръпна към себе си. Алекс побърза да се отдалечи от погледа на своя леърд и забърза към колибата.

Иън продължи да стои там още няколко минути, придържайки Джудит. Раменете й се притискаха силно към гърдите му. Главата й бе наведена към земята. Младата жена се чувстваше толкова изтощена, че й се искаше да затвори очи и да го остави да я отнесе в къщичката на ръце. Разбира се, това щеше да е много нередно.

Как бе възможно един мъж да ухае толкова прекрасно, след като бе яздил цял ден? Ароматът на Иън бе комбинация от ухание на природа и… мъж. От него се излъчваше топлина. Тя я привличаше към него и осъзнавайки го, младата жена знаеше, че трябва да се отдръпне.

За нея той бе далечен като буря, развихряща се на юг. Джудит бе наясно, че я държи само защото тя имаше нужда от помощ. Той се чувстваше отговорен за нея и просто изпълняваше дълга си.

— Благодаря ти за помощта — каза му. — Вече можеш да ме оставиш, възвърнах силите си.

Тя се опита да избута дланите му, но той имаше съвсем други намерения. Завъртя я в ръцете си и повдигна брадичката й към себе си.

Усмихваше й се. Младата жена не знаеше как да постъпи. Само преди минута се бе държал като разярен мечок, макар че трябваше да признае, че не тя, а Алекс беше мишената му.

— Ще те пусна, когато сам реша да го направя — обясни й той с нежен шепот. — А не когато ти ми дадеш позволението си, Джудит.

Арогантността му бе възмутителна.

— И кога смяташ да бъде това? — поиска да узнае тя. — Или не ми е позволено и да попитам?

Иън повдигна едната си вежда, долавяйки раздразнението в гласа й. Поклати глава.

— Ядосана си ми. Кажи защо?

Младата жена се опита да избута ръката му от брадичката си, но след миг се отказа, когато той я стисна по-силно.

— Няма да те пусна, преди да ми кажеш защо си разстроена — каза мъжът.

— Ти ме целуна.

— И ти ме целуна.

— Да, направих го — призна тя. — И не съжалявам. Какво мислиш за това?

Предизвикателството беше отправено, Иън го чу в гласа й, видя го в очите й. Един мъж би могъл да забрави всичките си мисли, ако позволи да бъде пленен от красотата й. Тази мисъл се загнезди в съзнанието му, дори и когато каза:

— И аз не съжалявам.

Джудит го погледна раздразнено.

— Може би тогава не си съжалявал, но сега съжаляваш, нали? — Мъжът сви рамене, а на нея й се прииска да го ритне. — Да не си ме докоснал втори път, Иън.

— Не смей да ми даваш заповеди, момиче.

Гласът му сега бе груб, но тя не му обърна внимание.

— Когато се отнася до това някой да ме целува, ще давам колкото заповеди си пожелая. Не ти принадлежа — добави, вече с по-мек тон.

Той изглеждаше така, сякаш иска да я удуши. Младата жена си помисли, че може би бе мъничко груба с него. Вече бе забелязала, че Иън има избухлив характер.

— Не исках да бъда груба — започна тя. — Знам, че вероятно си свикнал всичко да става по твоя начин, след като си леърд. Но все пак, аз не съм една от вас и не съм длъжна да се подчинявам на заповедите ти — после продължи с благоразумен тон. — Аз съм гост…

Мъжът поклати глава и тя прекрати обяснението си.

— Джудит, съгласна ли си, че докато си в дома на брат ми, ти си под неговата закрила?

— Да.

Иън кимна. И се усмихна. Изглеждаше така, сякаш току-що е спечелил важен спор, а тя вече не бе сигурна за какво точно говореха.

Той я пусна и се отдалечи от нея. Тя го последва. Когато го настигна, сграбчи ръката му и мъжът се спря на момента.

— Да? — попита я.

— Защо се усмихваш?

— Защото ти току-що се съгласи с мен.

— Как?

Жената не се опитваше да го ядоса, Иън виждаше объркването в очите й.

— Докато се върнеш в Англия, аз съм отговорен за теб. Ще следваш заповедите ми — добави той с кимане. — Именно с това се съгласи преди малко.

Тя поклати глава. Този човек бе малоумен. Как, в името на господ, думите й, че не може да я целува повече, го доведоха до тези объркани заключения.

— Не съм се съгласявала с такова нещо — обяви тя.

Джудит все още държеше ръката му, но той се съмняваше, че жената го осъзнава. Можеше да се отдръпне, ала не го направи.

— Каза ми, че ще съм под защитата на Патрик — напомни му тя. — Това означава, че той ще е отговорен за мен, Иън, не ти.

— Да — съгласи се младият мъж. — Но аз съм леърд и това значи, че Патрик отговаря пред мен. Сега разбираш ли?

Джудит го пусна.

— Разбирам, че според теб, и ти, и Патрик можете да ми давате заповеди — отвърна тя. — Ето това разбирам.

Той й се усмихна, сетне кимна, а тя избухна в смях. Мъжът не можеше да си представи, кое предизвика тази нейна реакция. Но жената не го остави дълго да се чуди.

— Това значи ли, че ти и Патрик сте отговорни за всичките ми действия?

Иън кимна.

— Моите нарушения стават ваши?

Той скръсти ръце зад гърба си и й се намръщи.

— Да не смяташ да извършиш някое престъпление?

— О, не, разбира се, че не — побърза да му отвърне. — Наистина съм благодарна, че ми позволяваш да дойда в дома ти и не бих създала никакви проблеми.

— Усмивката ти, ме кара да се съмнявам в искреността ти — отбеляза младият леърд.

— Усмихвам се по съвсем друга причина — обясни тя. — Току-що осъзнах какъв нелогичен мъж си ти — добави кимайки, щом видя изумлението му.

— Въобще не съм нелогичен — озъби се Иън.

Джудит не осъзнаваше, че го обижда.

— О, да, такъв си — възрази младата жена. — Освен ако не ми обясниш как дискусията ни за това, че не ти позволявам да ме целуваш, доведе до този странен разговор.

— Проблемът за това дали да те целувам, не е много уместен за обсъждане — каза й той. — Не е нещо важно, с което да се занимаваме.

Можеше и да я удари, но едва ли от една плесница, щеше да я заболи толкова, колкото от жестоките му думи. Тя обаче, нямаше да му позволи отново да нарани чувствата й. Кимна, завъртя се на пети и се отдалечи от него.

Иън остана неподвижен, наблюдавайки я цяла минута.

После въздъхна тежко. Джудит можеше и да не го разбира, но вече бе причинила проблеми. Воините му не можеха да откъснат поглед от нея. По дяволите, той също не можеше да спре да я гледа.

Тя бе красива жена и всеки мъж щеше да го забележи. Да, в това имаше смисъл, бе логично. Но ужасно силното чувство на притежание, което изпитваше към нея, бе съвсем друг въпрос. То не бе логично.

Беше й казал, че той е напълно отговорен за нея… докато тя не се върне в Англия. Господи, едва не се задави с думата. Дори от мисълта, че ще трябва да я отведе отново в родината й му призляваше. Какво му ставаше?

Как щеше някога да я пусне да си отиде?