Хасо Грабнер
Човекът с жълтата чанта (7)

7

Поручик Дюрщайн възбудено ходеше нагоре-надолу из сравнително голямата стая на кметството.

— Проклета свинщина. Девет убити, двайсет и един ранени, четвърт от хората! Проклета свинщина, фел!

Старши фелдфебелът с ленива стойка, която дългогодишните служещи възприемат спрямо млади началници, само кимна с глава. Това особено много ядоса днес възбудения Дюрщайн.

— Разбрахте ли ме, старши фелдфебел? — каза той остро.

Фелдфебелът отговори с явна ирония:

— Тъй вярно, господин поручик, разбрах, проклета свинщина.

Дюрщайн пристъпи към прозореца. Погледът му се плъзна край огромно орехово дърво нагоре към Родопите. Там горе бяха партизаните, оттеглили се през урви, скали и гори, недосегаеми за него. Не можеше и дума да става да се провежда там горе някаква акция за прочистване. Тези времена бяха отминали. Да си осигурят малко свободен път; повече не можеха да искат. Властта на немската армия бе ограничена само върху тесни ивици от страната. Проклета свинщина бе всичко това. На фюрера са били дадени лоши съвети. А каквото пък се чуваше за Изток! Проклета свинщина. Поручикът бе скръстил ръце отзад и пружинираше нагоре-надолу на пръстите на краката си. Юфтените му трофейни ботуши тихо проскърцваха.

— По-рано — размишляваше той гласно, — когато слизахме насам, щяхме да поставим цялото село до стената и да изгорим до дъно тия колиби. Но сега!

И мълчаливо си помисли: „Още не сме се измъкнали оттук. След фалита при Яш Кишинев! Петдесет немски дивизии имаше някога там. Сега болшевиките са вече сигурно в Добруджа. Може да стигнат в София преди нас. Не бих желал да им падна в ръцете с едно изтребено село на съвестта. Е да, по-рано беше друго, фел.“

— Боже мой, няколко заложници все пак бихме могли… — каза старши фелдфебелът равнодушно.

— Смятате ли? — попита Дюрщайн. — Колко? Половин дузина?

— Ами че… приблизително.

— Добре, но утре, малко преди да потеглим. Половин дузина няма да направи впечатление в общата бъркотия, а на нас поне малко ще ни олекне.

— И кого ще заповядате, господин поручик? — попита фелдфебелът вече със служебен тон.

Дюрщайн се ослуша. Той разбра. Фелдфебелът искаше да стовари вината върху него. „По заповед на местния комендант и ротен командир поручик Дюрщайн — щеше да гласи заповедта. Той, фелдфебелът, няма нищо общо с такива неща. Подла свиня!“

— И кого ще заповядате, господин поручик? — попита за втори път фелдфебелът, сега вече с пресипнал глас.

Дюрщайн се обърна. Той се сопна на старши фелдфебела с остър тон.

— Не ми дотягайте с такива дреболии, старши фелдфебел, моля, решавайте това сам. Ясно?

Фелдфебелът неволно бе застанал мирно.

— На вашите заповеди, господин поручик — изфъфли той. — Да се разстрелят шестима заложници по заповед на местния комендант и ротен командир. Утре малко преди потеглянето на частта.

Подчертано стегнато старши фелдфебелът се обърна кръгом и напусна стаята.

Дюрщайн остана сам.

— Проклета свинщина — каза той полугласно пред себе си.