Хасо Грабнер
Човекът с жълтата чанта (5)

5

На групи от по пет-шест души членовете на отряда на ЕЛАС се сгушиха в покритите с шума землянки високо горе под закрилата на горите, превързаха раните си, почистиха оръжието потънали в скръб за убитите другари. Трийсет и четирима бяха останали там долу, победата беше така близо, но те не доживяха да я видят. И сред тях бе човекът, който ги бе водил в толкова много битки — капитан Темос Герекос. Млад на години, но с богат опит, той бе признатият и обичан от всички командир. С него отрядът бе израсъл не само във военно отношение, неговите хора се бяха научили по-добре да разбират на какви бъдещи цели служи леводемократичното партизанско движение. Темос Герекос ги беше учил, че ЕЛАС е нещо повече от чисто военно организационен израз на омразата против германския фашизъм. Свобода, но свободен от какво — беше единият въпрос, свободен — в името на какво — другият, не по-малко важният. Умно и внимателно Темос Герекос беше направлявал останалите поради, толкова различни причини партизани по основните политически въпроси на гръцкия народ. Беше успял да отблъсне всички нихилистични и анархиетически настроения и да възпита от своите хора дисциплинирани бойци на една велика идея.

Темос Герекос не се върна и заедно с него още тридесет и трима добри другари.

Командирите на отделните чети и останалите членове на дружинния щаб се събраха. Трябваше да изберат нов командир на дружината и да го предложат за одобрение от щаба на оперативната зона.

Събранието беше мълчаливо. Никой нямаше желание за големи думи. Разбира се, рано или късно щяха да си дадат един ден почивка за почитане паметта на убитите; но днес на всички им беше твърде тежко на сърцето, за да говорят за това. Думата взе Огнян Данчев. От името на своите български другари той обясни, че дружината и сега, както по-рано, е преди всичко гръцки партизански отряд и затова трябва да продължава и занапред да бъде под гръцко командуване. Той смята, че действува така, както би действувал мъртвият капитан, като предлага да възложат командуването на дружината на Костакис Янусис.

Янусис възрази. Той бил много по-млад от другаря Огнян, много по-малко политически обигран, военно много по-неопитен. Тук не ставало въпрос за национален престиж; Другарят Темос Герекос ги научил всички какво означава пролетарски интернационализъм. Ако истински са го разбрали, тогава е необходимо да изберат най-добрия, независимо от това, към коя националност принадлежи. А най-добрият се казва Огнян Данчев.

Думите на младия командир направиха дълбоко впечатление на събралите се. Данчев напрегна цялото си красноречие, за да опровергае, че той е най-добрият. Той наистина се радваше на големи симпатии в дружината. Мъж в разцвета на годините си, силен като дъб, решителен, храбър и почти легендарно спокоен при опасни положения, той бе роден за партизански командир. Но въпреки това не промени мнението си. Отрядът на ЕЛАС е достатъчно силен, за да си избере командир от своите собствени гръцки редове. ЕЛАС още дълго ще трябва да се бори за свободата на Гърция.

Огнян Данчев се наложи. Костакис Янусис единодушна бе предложен за командир. След това Янусис осведоми хората за една голяма беда. Поемайки сетния си път, Темос Герекос носел със себе си важни за дружината документи, между които някакво строго поверително окръжно за „Принципите на движението на ЕЛАС след победата над немския фашизъм“. Това окръжно било издадено само в няколко екземпляра и всъщност било достояние само на командирите на оперативната зона. Темос Герекос бил член на редакционната комисия, която трябвало да изработи това решение на центъра на ЕДА, и следователно притежавал единия екземпляр. Ако германците намерят това окръжно и разберат неговото значение, то по всяка вероятност техните тайни служби ще го подхвърлят на гръцката реакция. Така утрешният главен противник ще научи в подробности насоката на леводемократичната коалиция. Никой не знаеше какво да предприемат, за да се попречи на това. Всички доброволно заявиха, че искат да участвуват в претърсването на полесражението през идващата нощ, макар че почти нямаше надежда, че фашистите вече не са го извършили основно. Хората се разделиха с натежали сърца.