Фердинанд Липс
Конспирацията срещу златото (8) (Погледът на един частен швейцарски банкер зад кулисите на властта)

Предговор към американското издание

Дълбоко в мазето на една вила в цюрихския квартал „Зеефелд“ се съхраняват повече от десет стари медни гравюри, пресъздаващи странен епизод от миналото: истерията около борсовата спекулация, предизвикана от шотландския авантюрист и математик Джон Лоу. След смъртта на френския крал Людовиг XIV, по нареждане на регента, Лоу въвежда нова валута, обезпечена с недвижима собственост. Той се опитва да съживи западащата икономика и да спаси гладуващия народ, което естествено не става. Старите медни гравюри са илюстрации на суматохата около Златния телец и „Рю Кенкампоа“ — парижкия Уолстрийт на 18. век, мястото, където се ражда идеята за днешния експеримент с книжните пари.

Естествено гравюрите могат да бъдат видени и на други места. Аз лично ги открих в една историческа книга за Джон Лоу. Бях дотолкова завладян от майсторската им изработка, че успях да намеря няколко от тях и да ги дам за реставрация. Положени в нови рамки, те украсяваха стените на банката ми в Цюрих — един вид като предупреждение към служителите и клиентите за това, какво би станало, ако някои стандарти отпаднат и бъдат забравени.

Кварталът „Зеефелд“ в Цюрих, недалеч от красивото Цюрихско езеро, е едно от най-оживените места в града. От страната на площад „Белевуе“ той граничи с операта и световноизвестния ресторант Кроненхале. На срещуположния край се намира „Тийфенбрунен“ с неговата стара воденица, преустроен в стилни барове, ресторанти, магазини за вино, театри, клубове, дизайнерски агенции, фирми за софтуер, здравни центрове и бутици. За скромните жилища на работническите семейства тук има и магазини със стоки за бита. Нужни са само няколко минути път с трамвай, за да се стигне от финансовия център до „Зеефелд“. Всякакви ресторанти, училища, терапевтични и лекарски кабинети, автосалони, офисни сгради и естествено частни банки допълват живописния пейзаж на квартала.

Преди тук нямаше частни банки, а само обичайните клонове на големите банкови къщи и на Кантоналната банка. От 1989 г. насам редица частни банкери отвориха врати в красивите вили в стил „Fin de Siècle“ („края на века“) от 19. век. Тъй като поради липса на персонал все повече семейства не можеха да поддържат тези големи постройки, част от тях станаха необитаеми и постепенно започнаха да се рушат. Една от тези вили се превърна в централен офис на частната ми банка. В нея бяха живели различни хора, докато най-накрая собствениците решиха да я ремонтират и дадат под наем. Когато пренесох офиса си в „Зеефелд“, аз, без дори да подозирам, създадох нов финансов център. По-късно други последваха моята инициатива.

Вторият ми офис се намираше съвсем наблизо в друга, много атрактивна по-голяма вила, заобиколена от прекрасен парк. Историята на къщата е тъжна. Семейството, живяло някога в нея, загива по време на единственото плаване на Титаник. В продължение на няколко години една петролна фирма я използвала за офис. Поинтересувах се и се оказа, че от известно време вилата е празна. Когато я обзавеждах, на стените поставих медните гравюри с фиаското на Джон Лоу.

Защо обаче тези гравюри днес липсват? Дали не събират прах в мазето? Когато продадох банката след едно пътуване, новите собственици вероятно са решили, че те развалят модерния им маркетингов стил. Струва ми се, че никой днес не обръща внимание на завоалираните, както и на явните уроци, запечатани в тези стари документи. Но ако се вслушаме в предупрежденията, ние, хората, ще видим откровенията на хилядолетната история. Ако ги пропуснем, отново ще трябва да се учим от фаталните последствия. Заради новите пазари, които днес възникват по света, подобни реликви представляват вечно и необходимо предупреждение към всички нас, независимо от това, че не желаем да го чуем или че противоречи на сегашния обществен ред.

За Джон Лоу Даниел Дефо казва, че „накарал парите да текат както водата в Сена“^[1]. Последствията от действията на Лоу се ограничиха само до Франция. Хората често казват, че и до днес тя не се е съвзела напълно от социалната, икономическата и финансовата катастрофа-Джон-Лоу. Актуалните събития на глобализиращия се финансов пазар ще окажат своето влияние и ще засегнат всички нас. Днес не оценяваме достатъчно историята, и преди всичко историята на парите. А трябва да уважаваме и приемаме опита от миналото. Ако не го направим, сме обречени да повторим грешките. И тогава не само ще посипем главите си с прах, но и цивилизацията ни ще се превърне в прах.

Идеята за тази книга възникна през лятото на 1999 г., когато Брет Кебъл, президент на Western Areas Ltd., Южна Африка — възможно най-богатата златна мина в света — ми предложи да напиша студия за златния пазар през 70-те и 90-те години. Той беше на мнение, че това ще е много полезно при сегашните пазарни условия, защото повечето хора имат напълно погрешна представа за златото и златния стандарт. През октомври 1999 г. му изпратих първия вариант на статията. В нея се прокрадваше историческа нишка. Накрая и двамата стигнахме до заключението, че ще е жалко подобна студия да се отнася само до 70-те и 90-те, защото процесите, характерни за златния пазар от това време, започват много по-рано.

Днес повечето мениджъри в сферата на златната индустрия, банкерите и инвеститорите са на по четирийсет, ако не и на по трийсет години. Рядко между тях има някой, който да знае нещо за историята на златния стандарт. А в случай че са чували за него, знанията им приключват с това, че златото не оправдало надеждите или че не било в достатъчни количества, за да може той да функционира. Тълпи от професори, студенти и политици вече почти 100 години вярват в трагичните теории и послания, разпространявани от Джон М. Кейнс — че златният стандарт бил някаква „варварска реликва“. Днес вероятно не съществува нито един университет в света, който да има катедра по история на валутата. Как тогава да искаме хората да знаят?

Политиците формално отговарят за парите ни. След цял век хиперинфлация изводът е един: тези отговорници определено не направиха нищо. Оказаха се жалки неудачници. За съжаление не виждаме как парите, които получаваме, ще запазят покупателната си способност в бъдеще. Днес, когато борсата се е превърнала в лост за управляване на конюнктурата, не сме се отдалечили твърде много от епохата на Джон Лоу. Експериментът му обаче, изпробван в по-широки граници, ще е лоша предпоставка за бъдещето и за обществото ни като цяло.

Единственото, което можем да очакваме от управляващата политическа класа, е да кърпят положението. Ето защо искам да призова младите хора да изследват „археологията“ на парите и да изучават човешката история. Сегашната ситуация трябва да се превърне от „край на историята“ в „начало на историята“. Всички ние знаем, че без знания за миналото ни не съществува добро бъдеще. Надеждата е в младите хора. За съжаление никой от старото поколение няма да ги спаси от паричното блато и да отдалечи света от пропастта.

Иска ми се да призова мениджърите от златодобивните компании от всички точки на Земята да направят същото. Запознайте се с историята на най-ценната суровина, която ежедневно, при тежки условия, се добива с много рискове и средства, добивате. Историческото приложение на този продукт е много повече от превръщането му в бижута. Размяната на злато е основата на парите ни. Защо това не се разбира? Защо Южна Африка, най-големият производител на злато в света, не разработи дългосрочна стратегия за бъдещето? Защо държавните глави на произвеждащите злато южноафрикански страни не обезпечат заемите си със злато, както направи по-рано САЩ (когато все още беше пионерска държава)? Ако важността на златото бъде наистина осъзната, няма да има повече авансови продажби и продажби на занижени цени. Мините ще спрат да продават и ще запазят подценявания метал. Може би е добре да създадат OGMEC (Organization of Gold Mining and Exporting Countries — Организация на държавите за добив и износ на злато).

Много ми се иска да разбера от западните банкери и финансови дружества коя налудничава логика ги кара да изключват златото от своите портфолиа? Трябва да са разбрали от историята, че хартиените пари без покритие в бъдеще не представляват никаква стабилна стойност за портфолиото на клиентите им. Тук говоря предимно за западните банкери, защото Изтокът е много по-наясно, що се отнася до смисъла на златото. Наистина ли портфейл-мениджърите смятат, че акциите без растеж и заемите в слаба валута представляват разумна дългосрочна инвестиция? Не трябва ли да се интересуват много повече от стабилните валутни отношения? Това в голяма степен би улеснило работата им.

Питам централните банкери на тази планета: тяхната работа свързана ли е наистина с основния им дълг — да опазват покупателността и целостта на своята валута? Искрени ли са наистина и дават ли най-доброто от себе си, когато редуцират златните резерви на родината си, само за да насърчават печалбите в хартиени пари, които постоянно губят стойността си и един ден вероятно изобщо няма да могат да бъдат изплатени? Помислете само: никой истински селянин няма да продаде зърното си за посев. Ако не можете да отговорите на въпроса с „Да“, то съвсем определено не сте за този пост.

От политиците не искам нищо, защото те никога няма да се променят. Всичко, което постигнаха с „работата“ си, е че унищожиха покупателността на парите. Вероятно трябва да се научат повече да разбират хората и да осъзнаят, че от 6000 години човешката природа не се е променила с нищо. Свободният човек винаги ще мисли за злато и когато икономическата и финансовата ситуация позволява, ще поиска да изхвърли машините за печатане на банкноти — заедно с политиците! Това вече се е случвало и винаги може да се случи отново. Паричният стандарт е важен, но моралният стандарт е не по-малко важен.

Тази книга не претендира да е завършена. Целта й е само да информира и да накара читателя да мисли. Със сигурност Швейцария ще присъства често в нея. Историята й е отредила ролята да пази парите на хората в трудни времена. (Тези времена като че ли станаха перманентни.) Закриляйки хората, Швейцария обезпечава тяхната финансова сигурност и лична свобода.

В днешно време швейцарското правителство, Швейцарската национална банка (SNB) и големите банки не отдават никакво внимание на историята. Те си откупиха своя индивидуална отговорност, но не със собствените средства, а с тези на акционерите и с парите на хората. Вярвате ли наистина, че в случай на война или срив на световната финансова система можем все още да говорим за златни резерви? Основната идея в Швейцария винаги е била, че златото и свободата са неделими и следователно — необходимост. Защо трябва да го променяме?

И в заключение: аз не съм икономист. През повечето време на моя 50-годишен професионален живот бях банкер. Опитът ми като такъв и 30-годишните ми изследвания на историята на валутите ме накараха да разбера, че настоящата парична система води до разложение. Тя е шамар в лицето на закона и реда, на цивилизацията, на разума и доброто поведение. Но най-важното: тя е заплаха за свободата ни. Да се надяваме, че няма да мине много време, докато светът отново избере доброто.