Фердинанд Липс
Конспирацията срещу златото (20) (Погледът на един частен швейцарски банкер зад кулисите на властта)

Речник

Авансова стокова търговия: Авансова търговия с основни търговски стоки.

Авансова търговия: Борсова търговия, която затваря при актуално котиран курс. В случая изпълняването на договора за покупка, т.е. доставката и закупуването на стоки, ценни книжа или девизи, става на отсрочена дата.

Авансови продажби на злато: Предварителни продажби на още недобито злато.

Асигнати: Хартиените пари (1790–1796) на Френската революция, обезпечени с национализирана поземлена собственост. Увеличавана е безгранично, впоследствие се обезценява.

Банка за международни плащания (BIZ): Основана през 1930 г. като акционерно дружество за кредити, чиито акционери са националните централни банки. BIZ трябваше да улесни работата на централните банки и да оказва помощ при международни сделки.

Банкова тайна: Поверителност на банката за влоговете на нейните клиенти.

Биков пазар: Обратното на мечи пазар. Понеже биковете замахват с рогата си отдолу нагоре, са станали синоним за покачващ се курс.

Биметализъм: Признаването на златото и среброто за платежни средства.

Бретън Уудс: Малка местност в щата Ню Хемпшир, където през 1944 г. е подписана едноименната спогодба. Преговорите са водени от САЩ и Великобритания. Системата, която в крайна сметка е приета, е наречена също и „златно доларов стандарт“, защото американският долар получава статута на официална международна резервна валута. С нея Америка гарантира фиксирана конвертируемост на златото за $35 за свободна унция и се задължава пред останалите централни банки да обменя доларите им в злато. През август 1971 г. президентът Никсън едностранчиво нарушава спогодбата и „затваря златния прозорец“; Франция и Великобритания настояват за договорената конвертируемост. Това поставя началото на фиатната финансова система, на свободния гъвкав обменен курс, към който се насочиха всички валути в свободния пазар.

Булион банки: Обозначение за търговски банки, които посредничат при заеми на злато между централните банки и клиентите — обикновено индустриалци или частни (едри) инвеститори, производители на злато и други участници на пазара. Лихвената ставка се прави чрез „Gold Lease Rate“, за да е рентабилно. В това число влизат и следните международни търговски банки: ABN Amro, AIG International, Barclays Bank, Chase Manhattan, Citibank, Commerzbank, Credit Suisse First Boston, Deutsche Bank, Dresdner Bank, Goldman Sachs, HSBC, J. P. Morgan, MacQuarie Bank, Mitsubishi Bank, Mitsui, MKS, Morgan Stanley, NM Rotschild & Sons, Phibro Billion, Prudential-Bache, Rabobank, ScotiaMocatta, Société Générale, Standart Bank, Sumitomo, UBS, WestLB.

Бюджетен дефицит: Част от годишния бюджет на дадена страна се финансира от кредити и заеми. При висок бюджетен дефицит съществува опасност от инфлация. Постановената горна граница за влизане в зоната на европейския валутен съюз е 3%. САЩ вече прекрачиха критичната 5-процентова граница.

Валоризация: Държавни действия за повишаване цената на стоките в полза на производителя.

Воларитет: Като цяло означава вездесъщото колебание на пазарните цени на финансовите пазари.

DAX 100: Индекс от 100 германски акции, котиращи се в официалната търговия или регулирания пазар на Франкфуртската борса за ценни книжа.

Dow Jones Industrial Average: Индекс за акции с 30 американски стандартизирани показатели.

Девалвация: Валутно-политическо действие, вследствие на което стойността на дадена валута се обезценява по отношение на другите парични единици. Последствието: влошаване на обменния курс на девалвиралата валута спрямо чуждестранната (последната поскъпва и се увеличава износът). Фиксираният обменен курс след дадена девалвация е независим държавен акт при гъвкав обменен курс на предлагане и търсене. Обратното на ревалоризация.

Дезинфлация: Дълготраен процес, в който делът на инфлация в дадена икономика постепенно намалява.

Демонетаризация: Отхвърляне/отмяна на законово платежно средство (напр. злато или сребро).

Дериват (от лат. derivatus — производен): Напълно откъснати от реалната икономика финансови инструменти, носещи имена като фючърси, опции, суапове и т.н., чиито стойности в голямата си част са чисто спекулативни и неколкократно надвишават лежащите в основата им реални стойности (в днешно време дори стократно). Използването на лостови ефекти може да доведе до (спекулативни) печалби.

Дефлация: Дефлацията е обратното на инфлацията, т.е. процес, в който нивото на цените на стоките и услугите постоянно падат в сравнение с обичайно установените индекси за цени на дребно.

Exchange Stabilization Fund (ESF; девизен стабилизационен фонд): Започва да работи на 27 април 1934 г. с капитал от $2 милиарда и има задачата да стабилизира стойността на американската валута и да раздава помощи на чужди държави. „Gold Reserve Act“ (също 1934 г.) освободи ESF от отчет пред Конгреса. Така контролът над ESF беше предаден на изпълнителната власт и той по никакъв начин не подлежеше на обществен, правов или парламентарен надзор. Така този фонд, притежаващ милиарди долари (1995 г.: $42 милиарда), можеше да бъде използван по желание от U.S. Secretary of Treasury (по времето на Джон Сноу), със съгласието на президента. През 1962 г. официално упълномощената Federal Reserve Bank of New York пое задачите на ESF за чуждестранните валутни пазари.

Европейска централна банка (EZB): Централната банка на евро-зоната с център Франкфурт на Майн.

Европейски валутен институт (EWI): Седалище — Франкфурт; създаден е през 1994 г., вследствие на споразумението в Маастрихт (1991), има около 200 сътрудници. Ръководство: президент и още 15 президента от националните централни банки на страните от ЕС. Функция: подготовка на третата степен на валутния съюз, наблюдение на конвергенцията при членовете на ЕС, координация на индивидуалната държавна финансова и валутна политика, събиране на статистически данни за ЕС, разяснение за еврото и запланувания валутен съюз.

Европейски валутен съюз (EWU): Ядрото на споразумението от Маастрихт (1991), чиято цел е създаване на единна валута за страните от ЕС и защитаване на единна Европейска система на централните банки (ESZB), която трябва да поеме основните задачи на отделните национални централни банки.

Европейска валутна система (EWS): Конвенция от 1979 г. между членовете на Европейския съюз (ЕС) с цел стабилизация на вътрешните обменни курсове. Те не трябва да пристъпват определена фиксирана граница. Ако това стане, емисионните банки трябва да инвестират, купувайки или продавайки валути, за да задържат колебанията в определените граници.

Европейски съюз за международни плащания (EZU): Основан през 1950 г. със задачата да стимулира многостранния търговски и платежен поток в Западна Европа и да създаде условия за свободна конвертируемост на валутите. През 1958 г. 14 западноевропейски държави обявяват валутите си за съвместими и целта беше постигната. EZU е закрит и заменен с Европейския валутен съюз.

Закон на Гришам: Приписва се на Томас Гришам (1519–1579), финансов съветник на кралица Елизабет I. Той гласи, че лошите пари прогонват добрите. Опитът показва, че ако стойностните монети са последвани от ниско стойностни, всички, които притежават първите, ще се опитат да ги запазят за себе си, а в сделките си ще използват нискостойностните.

Инфлация: Бавна или рязка (галопираща) девалвация на валутата. Обратното на дефлация.

Carry-Trade: Идеята възниква от т.нар. „Yen-Carry-Trade“. Банките и фондовете заемат йени при много изгодни лихви, моментално след това ги продават и влагат печалбата в ценни книжа. Същото се случва и с „Gold-Carry-Trade“. Търговските банки (булион банките) вземат заеми в злато от централните банки при крайно изгодни лихви (1–2%), за да го продадат на пазара и да инвестират в друго. Този вариант на ликвидна доставка беше печеливш през 90-те години, тъй като навсякъде по света пазарите на акции осчетоводяваха двойни проценти за прираст и в условията на мечи пазар това означаваше печеливш бизнес, защото по-късно заетото злато можеше да се купи обратно на ниски пазарни цени и да се върне на притежателя му.

COMEX (Нюйоркска стокова борса): Най-голямата световна борса за Metal-Futures (авансови продажби на благородни метали). Функцията й е да обслужва продавачите и купувачите с договори за авансови продажби във финансовия и металния сектор.

Lender of last resort: Понятието (кредитори от последна инстанция) обозначава функцията на централните банки да подсигуряват банките с необходимата ликвидност, за да може финансовата система да запази стабилността си дори по време на кризи на финансовите пазари.

Лостов механизъм: Вземане на кредити за инвестиционни цели; също — отношението между личния и чуждия капитал. Берлинската борса дефинира лостовия механизъм по следния начин: отношението между най-голямата процентна промяна на курса на дадена опция спрямо процентната промяна на курса на основната стойност в търговията с опции. При опциите факторът на лостовия механизъм се изчислява по следния начин: курсът на акциите по курса на опциите (т.е. гаранциите за определена базисна цена). Той показва кратността на акциите, в чиито променящ се курс притежателят на опции участва в сравнение с директния купувач със същия капитал.

Международен валутен фонд (МВФ): Създаден през 1945 г. на основата на споразумението в Бретън Уудс, автономна организация на ООН, с цел контролиране на международната валутна система, създаване на многостранна платежна система и премахване на ограниченията на девизния поток.

Мечи пазар: Падане или ниско ниво на борсовите курсове. Обратното на биков пазар. Тъй като мечките замахват с лапите си отгоре надолу, те са станали синоним на падащия курс.

OTC (over-the-counter): Извънборсова търговия на акции.

Опции: Правото (но не задължението) до определен срок да се купуват или продават финансови инструменти (акции, ценни книжа, злато и т.н.) на предварително определена цена. Опциите за продажба или покупка са част от незаменимите елементи на съвременния финансов мениджмънт.

Plunge Protection Team PPT (официално име Working Group on Financial Markets): Елитна група от представители на правителства и банки, които от време на време прилагат мощни атаки за заздравяване пазарите на акции. Създаването на тази работна група беше резултат на „executive order“ на Роналд Рейгън от 19 октомври 1987 г. PPT, в състава на който влизат американският министър на икономиката и председателите на Board of Government of the Federal Reserve System, Securities and Exchange Commission (SEC) и Commodity Futures Trading Commission, беше създадена, за да подсигури безпроблемното функциониране на финансовите пазари. Основната задача е запазване на доверието на инвеститорите в случай на внезапен срив на курса на акциите и предотвратяване на ликвидни кризи. По данни на търговци и анализатори Фед също участва в пазара на акции. Съгласно Federal Reserve Act от 1913 г. официално Фед няма право да търгува с акции, а само с американски ценни книжа, дългови сертификати, менителници, чуждестранни държавни заеми, валута и злато.

Парадоксът на Гибсън: Синоним на реципрочно съотношение между цената на златото и дългосрочните лихвени проценти (виж Дж. М. Кейнс, A Treatise on Money, Macmillan, 1930, vol. 2, S. 198, както и Lawrennce H. Summers & Robert B. Brasky в статията им „Gibson’s Paradox and the Gold Standard“, публикувана в Journal of Political Economy, vol. 96, юни 1988 г., S. 528–550).

Платежен баланс: Систематична равносметка за търговския и капиталовия поток на даден икономически район с чужбина в рамките на определен период.

Празни продажби: Печалби, реализирани от инвеститор, който продава „нищо“, т.е. извършва авансова продажба напр. на акции, злато и т.н., които не притежава и за които вярва, че с печалбата отново ще може да ги купи отнякъде, преди да е дошло времето окончателно да ги предаде.

Ревалоризация: Валутно-политическо действие, с което се повишава външната стойност на дадена валута спрямо останалите. Последствието: подобряване на обменния й курс с друга чуждестранна валута (последната поевтинява). За страната това означава поскъпване на износа и поевтиняване на вноса. Обратното на девалвация.

Революцията „Кейнс“: Джон Мейнард Кейнс (1883–1946), английски икономист и борсов спекулант, един от бащите на „deficit spending“ (дефицитната икономика) и съосновател на валутната система след Втората световна война. Идеите му са смес от планова икономика, политика на заетостта и евтини пари и са отговорни за инфлацията след войната. Елегантно и изтънчено украсява икономическата политика с мъдрости и пароли, които и до днес обладават умовете на академиците и правителствата. Основният белег на неговата икономическа политика е, че тя следва политическата коректност, линията на най-малкото социално съпротивление, с мотото: „Après nous le déluge“ или, да го кажем с думите на Кейнс: „In the long run, we are all dead“, в превод — След време всички ще сме умрели.

SDR’s, Special Drawing Rights, специални права на тираж: Създаден през 1969 г. от МВФ допълнителен резерв за световната финансова система.

Swaps, суапове (to swap, разменям): Комбинация между касова търговия и авансова търговия. Съществуват девизни, валутни и лихвени суапове. Те служат преди всичко за подсигуряване срещу колебания в курса и лихвите (хеджиране). Националните банки прилагат девизен суап като финансово-политически инструмент. При банките и финансовите предприятия суаповете са много разпространени инструменти във финансовия мениджмънт.

Свободен (гъвкав) обменен курс: Курс на дадена валута, който се оформя от играта на търсене и предлагане на чуждите девизни пазари. За повечето валути е въведен през 1973 г.

Стокови авансови борси: Места, където се сключват стандартни авансови договори (фючърси и опции) за търговски стоки. Най-голямата и най-старата стокова авансова борса е Chicago Board of Trade (CBOT), създадена през 1848 г.

Съкровищен бон: Краткосрочна менителница, която по правило няма голяма лихва и се продава от правителствата чрез централните банки като дисконт.

Treasury Bills (T-Bills): Английският термин за дълговите задължения на Америка (наричани също съкровищни бонове, менителници или безлихвени краткосрочни бонове) с краткотраен срок на валидност — обикновено от 3 до 12 месеца.

Treasury Bonds (T-Bonds): Английският термин за дълговите задължения на Америка със среден до дългосрочен срок, обикновено от 10 до 30 години. Издават се под формата на облигации.

Тон: Единица мярка за тегло (в случая метрична). Един тон е равен на 1000 килограма.

Унция/свободна унция: Единица мярка за тегло, най-вече за благородни метали; една унция (англ. ounze/-oz) съответства на 31,1034807 грама.

Federal Reserve Act: Законът за създаване на Американската емисионна банка.

Federal Reserve Bank: Американският „Фед“ не е това, което гласи името му — банка, подчинена на редовно избрано федерално правителство — а частна банка, която еднолично може да влияе в своя полза върху парите, които се намират в обращение.

Federal Reserve System: Федералната резервна система (Фед) е системата на централната банка на САЩ.

Фед: Federal Reserve Bank.

Фиатна валута (от лат. fiat — правя): Валута, която една централна инстанция създава „от нищото“ — обикновено държавните, непокрити с никаква метална валута хартиени парични средства. Всички държавни валути са фиатни валути. Това са пари, създавани от банките, без никаква производителност. Но и в бъдеще производителността им не е голяма. Точно обратното — всички останали (обществото) трябва да заложат нещо срещу тях. Лондонският Economist нарича тези хартиени пари „confetti money“, а бившият президент на Бундесбанк — „ерзац-валута“. Някои я наричат „официални фалшификати“.

Фиксиран (твърд) обменен курс: Курс, фиксиран от дадена инстанция, който определя съотношенията между валутите. Споразумението Бретън Уудс означаваше фиксиран курс от 1944 до 1971 г. Всяка промяна на курса се одобрява от МВФ. През 1973 г. фиксираните курсове бяха заменени от свободни (гъвкави) курсове.

Финансов Фючър: Така се наричат авансовите продажби, чиито основен инструмент са инвестициите.

Хеджиране: а) средство за защита; b) застраховка срещу загуби и неуспехи вследствие на противоположно действащи процеси; с) самоподсигуряване срещу загуби чрез покупки или продажби в авансовата стокова търговия, поради колебания в цените.

Хедж-фонд: Общо наименование на инвестиционни фондове, които обикновено са „офшорни“ и за разлика от традиционните инвестиционни фондове прилагат предимно алтернативни стратегии и инструменти за инвестиция. В това число влизат лостовият механизъм на дериватите, заемането на кредити за инвестиционни цели, както и прилагането на ефектите на късите/празните продажби. По причини, засягащи разширението, се оформят като „фондове от хедж-фондове“.

Цена на златото в американски долари: Международната цена на златото е в американски долари. Няма смисъл да се изчислява в други валути, в случай че цената се повиши с 10%, а в същото време доларът падне с 10%. Цената на златото може да е съвсем различна, когато се изчисли в родната валута на инвеститора.

Централна банка: Институция, която носи специфична отговорност за финансовата и валутната политика, както и за регулиране на безкасовия платежен поток на дадена страна. Валутно-политическите задачи са продиктувани от изисквания за стабилна икономика, в условия на стабилна валутна стойност в държавата. Централната банка (преди всичко в Швейцария) е синоним на емисионна банка. Швейцарска национална банка (SNB)_, Европейска централна банка_ (EZB).