Хърбърт Уелс
Невидимия (8)

Осма глава
На път

Осма глава е съвсем кратка; в нея се разказва как Джибинс, местният любител-естественик, се бил изтегнал на големия открит хълм, мислейки си, че на най-малко две мили от него няма жива душа, и бил почти задрямал, когато изведнъж чул, че наблизо някой кашля, киха и невъздържано ругае; като се обърнал, естественикът не видял никого. Но гласът си звучел, без всякакво съмнение. Невидимият минувач продължил да ругае с отбрани и разнообразни хули, по което личало, че е образован човек. Гласът се издигнал до крешендо, след това станал по-тих и накрая съвсем замрял, отдалечавайки се, както се сторило на Джибинс, към Адърдийн. За последен път се чуло кихане — и настанала тишина. Джибинс нищо не знаел за случилото се същия ден сутринта, но това, на което станал очевидец, толкова го поразило и смутило, че философското му спокойствие тозчас изчезнало; той скочил на крака и с все сила се завтекъл надолу по хълма към селото.