Хърбърт Уелс
Невидимия (25)

Двадесет и пета глава
Преследването на невидимия

Отначало Адай нищо не можеше да разбере от несвързаните думи на Кемп. Двамата стояха на площадката на стълбите и Кемп, като говореше бързо, все още държеше в ръце дрехите на Грифин. Най-сетне Адай почна да проумява случилото се.

— Той е побъркан — говореше Кемп, — това не е човек, а звяр. Мисли само за себе си. Не го интересува нищо друго освен собствената му изгода и безопасност. Слушах го тази сутрин и от думите му заключих, че е брутален егоист. Засега само е наранявал хора. Но ще почне да убива, ако не му попречим. Ще създаде паника. Пред нищо няма да се спре. И той сега е свободен и обезумял от ярост!

— Едно е ясно: трябва да го хванем — каза Адай.

— Но как! — възкликна Кемп и изведнъж заизлива поток от думи: — Трябва веднага да вземете мерки; трябва да вдигнете на крак всички; трябва да му попречите да напусне този край. Иначе ще кръстосва из страната, ще осакатява и убива хора. Той мечтае за царство на терор! Разбирате ли — царство на терор! Трябва да установите надзор върху влаковете, пътищата и корабите. Гарнизонът трябва да помогне. Искайте по телеграфа помощ. Единствената надежда е, че той няма да се махне оттук, докато не си вземе обратно книгите с бележки, които много цени. После ще ви обясня. При вас в полицейското управление е задържан някой си. Марвел.

— Знам — каза Адай, — знам. Книгите… да, да. Но нали този скитник…

— Твърди, че книгите не са у него. Но Невидимия е уверен, че Марвел ги е скрил. А главното е да не се дава на Невидимия възможност да яде и да спи. Ден и нощ да го дебнат. Хранителните продукти да бъдат прибрани на сигурно място и заключени. Всички къщи да бъдат здраво залостени. А ако има студ и дъжд, още по-хубаво! Мало и голямо трябва да участвува в залавянето. Разберете, Адай, този човек представлява голяма опасност, той е напаст. Иначе ни заплашват огромни бедствия, страшно е дори да се помисли за това.

— Друго какво трябва да направим? — попита Адай. — Ей сега тръгвам и ще се заема с тази работа незабавно. А защо не дойдете с мен и вие? Съгласен сте, така ли? Да вървим, ще свикаме военен съвет. Ще поканим Хопс, както и началниците на железницата. Не бива да се губи нито миг! А по пътя вие ще ми разкажете подробно всичко. Какво да предприемем още? Но хвърлете най-сетне този халат!

След минута Адай и Кемп бяха вече долу. Външната врата беше отворена и двамата полицаи все още се взираха в празното пространство.

— Избяга, сър — доложи единият от тях.

— Ей сега ще отидем в централното управление — каза Адай. — Един от вас да намери файтон и да ни настигне, но по-бързо! И тъй, Кемп, какво трябва още?

— Трябват кучета — рече Кемп. — Намерете кучета. Те няма да го видят, ала ще го подушат. Намерете кучета.

— Добре — отвърна Адай. — Ще ви кажа под секрет, че при началника на затвора в Холстед има един човек, който държи полицейски кучета. Значи, кучета. Друго?

— Не забравяйте — каза Кемп, — че храната, погълната от него, се вижда. Тя се вижда, преди да бъде усвоена от организма. Значи, когато се нахрани, той ще трябва да се крие. Необходимо е да бъдем нащрек; всеки храст, всяко тихо кътче трябва да се претърсва. И да се укрие всичкото оръжие — всичко, което може да послужи за оръжие. Той не може да носи дълго нищо със себе си. Всичко, което би могъл да използува, за да нанесе удар, трябва да се прибере.

— Ще направим и това — рече Адай. — Няма да се крие дълго, ще го хванем начаса!

— А по пътищата… — започна Кемп и се запъна.

— Какво? — попита Адай.

— Да се насипе стъкло на прах. Това, разбира се, е жестоко, но като имаме пред вид какво може да стори той…

Адай подсвирна.

— Това не е ли прекалено? Не знам. Впрочем ще заповядам да приготвят и стъклен прах. Ще го използуваме в случай, че той отиде твърде далеч…

— Казвам ви, това не е вече човек, а звяр — рече Кемп. — Никак не се съмнявам, че той ще установи царство на терор — стига само да се окопити след бягството си. Единственият ни шанс за успех е да го изпреварим. Той се откъсна от другите хора. Нека пострада собствената му глава.