Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Матрицата на съдбата (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Knight of a Trillion Stars, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 118 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2012)

История

  1. — Добавяне

Четиринадесета глава

Дийна беше изпаднала в безсъзнание. Лорджин я бе любил през цялата нощ.

Той беше безмилостен.

Беше напълно безмилостен, измъквайки всяка дума, която искаше да чуе от нея.

Да, тя никога нямаше да споменава за завръщане в своя свят пред него отново.

Да, тя в действителност не искаше да го напусне.

Да, тя го желаеше.

Да. Да. Да.

Смущаваше я с мощното си правене на любов, спиращите сърцето ласки, настойчивите му шепоти:

Не е ли тя неговата малка Искрица, неговата гарта, която поставяше над всички други?

Да.

Желаеше ли го по същия начин, както той нея?

Да.

Не беше ли й поверил силата си, за да я пази тя в себе си?

Да. Да. Да.

Дийна придърпа чаршафа над главата си. Беше се поддала като къща от карти на активна разломна линия.

По-рано тази сутрин, когато я бе взел в ръцете си отново, тя изскимтя. Всичко, което можеше да си помисли бе, че той ще започне отново. Сигурно бе издала някакъв звук, но всичко, което той направи бе да я целуне по челото с думите:

— Спокойно, Адееан. Просто ставам. Заспивай.

Той беше използвал секса срещу нея.

Челото й се набръчка. Не, това не беше съвсем правилно — беше използвал секса за нея.

После беше използвал секса с нея.

Това беше една много мощна техника. Досега Дийна беше разбрала, че Лорджин е човек, който притежава многобройни похвати. В зависимост от обстоятелствата, той избираше тази, която мислеше за най-подходяща за постигане на целта си. Тя смяташе, че тази черта зависи повече от самия човек, отколкото всякакво обучение за Чарл.

Наистина не беше спортсменско от негова страна. Тя нямаше голям опит в миналото нито защита срещу експертните му умения. Добре де, дори и да беше много опитна, тя беше достатъчно честна да си признае, че вероятно нямаше да бъде в състояние да се държи хладно. Той беше толкова изумителен.

Направо щурмуваше цитаделата.

Какво щеше да прави тя сега?

Темата за връщане на Земята беше напълно изключена. Изобщо нямаше такава тема, доколкото се отнасяше до Лорджин та’ал Кру. Така й остави само един избор. Щеше да отиде с него на неговата ужасна Авиара. А когато пристигнеха, тя планираше да потърси помощта на Яниф. Почти беше сигурна, че добродушния стар магьосник ще й помогне, след като му обясни положението.

Само се надяваше да не бъде излапана по улиците от онези чудовища, които беше споменал Лорджин, преди да получи тази възможност.

 

 

Дийна се беше облякла, когато Лорджин се върна в стаята им.

Поради някаква причина, след това, което бяха споделили през изминалата нощ, тя се чувстваше ужасно срамежлива. Той, обаче, не страдаше от нищо такова, приближи се към нея и я целуна нежно по челото.

— Сигурно си гладна, Адееан. Много след обедния час е. Искаш ли да ме придружиш до сакри в центъра на крепостта? Уверен съм, че ще намерим нещо за ядене там.

— Добре — измънка тя, без да го поглежда в очите.

— Хайде — той пое ръката й и я поведе навън.

За Зариан беше един приятен ден. Топлината беше поносима. От време на време се появяваше слабо раздвижване на въздуха, което минаваше почти за вятър.

Лорджин я поведе към един щанд, където купи няколко питки с месо, които приличаха на едни, които бяха взели на Рика 12. Само че тези бяха много по-пикантни. Дийна се чудеше дали подправките не прикриват възрастта на месото. Погледна ги колебливо.

— Чудесни са, уверявам те, въпреки че не са най-доброто за един празен стомах. Искаш ли нещо друго?

Дийна разгледа щанда.

— Какво ще кажеш за обикновено печено тесто? — достатъчно близо до поничка, помисли си тя.

Той й подаде една тухла с формата на хляб.

— Не се храниш особено добре тук — той огледа формите й. — Изгубила си част от теглото си.

Тя отхапа от питката. Не само приличаше на тухла, а беше и толкова твърда.

— Не съм свикнала с това.

— Признавам, че предложеното е чуждо за теб, но трябва да преодолееш тези проблеми. Не искаш да изглеждаш като провинциалистка, нали? — намигна й той.

Тя се разсмя.

— Това е последната ми грижа, Лорджин.

След като се нахраниха, Лорджин я поведе през тесните улички към няколко малки магазина. Разгледаха стоките в приятна тишина.

Дийна му хвърляше погледи от време на време, когато той не гледаше към нея. Красивият му профил. Прекрасните му очи. Чувствителните ръце. Тези ръце…

Беше трудно за вярване, че царствения мъж до нея се бе държал като необуздан, сладострастен див любовник само преди няколко часа.

Сърцето й прескочи един удар.

Тя се възбуди само при мисълта за това, как я беше любил през изминалата нощ.

Погледът й се спря на устните му — тези гладки, копринено топли устни — спомни си за това къде бяха преди няколко часа. Тя се изчерви и бързо се извърна към изложените стоки, за да не забележи смущението й.

В магазините имаше по-голямо разнообразие, отколкото Дийна беше помислила, като се има предвид, че се намираха в края на нищото. Лорджин й беше казал, че се предлагаха стоки от цяла Зариан, както и такива от други планети. Той посочи на собственика копринената роба с цвят на скъпоценни камъни и пожела я види.

— Харесва ли ти? — обърна се към нея.

— Много е красива — отговори тя, без да се замисли.

— Съгласен съм — той подаде на продавача няколко скъпоценни камъка. — Изпрати я в крепостта — каза той на дребния мъж.

— Лорджин, какво правиш?

Той пренебрегна въпроса й и се обърна към собственика:

— Нека видя тези дълги туники в ъгъла.

Дребният мъж се поколеба:

— От чиста коприна са, много са скъпи.

Лорджин му махна нетърпеливо да изпълни нареждането.

Имаше четири туники. Всяка очевидно беше ръчно изработена и фино избродирана. Дийна никога не беше виждала или докосвала подобна прекрасна дреха. Беше по-мека и от най-меката коприна. Цветните комбинации от конци бяха изключителни, всяка дреха показваше по-скоро съчетание от тонове, отколкото определен цвят.

Лорджин наблюдаваше лицето й, докато тя съзерцаваше туниките и нареди на мъжа:

— Изпрати и тези — Дийна ахна, а очите й се повдигнаха към него.

— Всичките… — мъжът прочисти гърлото си — Всичките ли? — бяха безбожно скъпи.

— Не, Лорджин! — Дийна разбра какво правеше той. Това беше отговор на коментара й миналата нощ за облеклото. Но тя нямаше предвид да похарчи толкова много пари, а просто опитваше да повдигне въпрос, който нямаше нищо общо с дрехите.

Лорджин погледна надолу към нея през полуспуснатите си клепачи, докато отговаряше на собственика:

— Да, всичките.

— Лорджин, не е необходимо. Не е нужно да го правиш.

— Трябва да го направя, Адееан. Беше пропуск от моя страна да съм толкова небрежен към нуждите ти.

— Ставаш смешен — ти си най-внимателния мъж, когото съм срещала. — Това беше истина. Спомни си как той винаги се грижеше за удобството и благополучието й. Наистина беше много галантен мъж. И много упорит, когато си науми нещо. Той сякаш прочете мислите й, когато тя се накани да направи друго възражение.

— Приключено е. Освен това очаквам с нетърпение да те видя с тях, въпреки, че трябва да ми обещаеш да почакаш, докато пристигнем на Авиара, преди да ги облечеш. Все още има опасност от търговци на роби по обратния път към мястото на тунела.

— Благодаря, че ми припомни. Бях забравила за обратното пътуване през отвратителната пустиня.

Излязоха от магазина и продължиха разходката си.

— Сигурно няма да е толкова лошо. Трейд ще може да ни предостави подходяща охрана. Поне няма да се страхуваме толкова от численото превъзходство при нападение, ако се случи.

— Мислиш ли, че Трейд ще се присъедини към нас?

— Не знам. Но… е крайно време да се изправя пред него директно. Не мога да си позволя да се бавим по-дълго тук. Положението с Тийрдър става критично.

— Той не знае, че е замесен баща му, нали?

— Не, и искам да си остане така. Ще оставя на Яниф да му обясни положението. Ако спомена на Трейд, че Тийрдър е замесен, няма никакъв шанс Трейд да се съгласи да се върне на Авиара с нас.

Известно време вървяха мълчаливо, хванати за ръце. Дийна му отправи въпроса, който си задаваше от известно време:

— Лорджин, Тийрдър малтретирал ли е Трейд?

— Малтретирал? — Лорджин я погледна объркано, без да разбира въпроса й. — Той обвиняваше Трейд за смъртта на майка му.

— А той имаше ли нещо общо с това?

— Не, той беше новородено бебе, когато майка му почина.

Дийна беше изненадана.

— Умряла е при раждане?

— Да.

— Това вече не се случва много често в моя свят.

Той отклони поглед от нея.

— Нито тук, зира. Имаше… усложняващи ситуацията обстоятелства.

— Значи Тийрдър обвини Трейд за смъртта на майка му — не е ли това доста нелогично?

— Да. Както може би си чула, казват, че Тийрдър е луд. Като момче, нищо, което Трейд направеше не беше достатъчно добро за него. Баща ми, Кру, направляваше Трейд, когато можеше, опитвайки се да премахне вредата, която Тийрдър му беше нанесъл. Трагичното е, че Трейд е необикновен по толкова много начини, а Тийрдър е сляп за сина си.

Дийна преглътна, колебаейки се да попита, но знаеше, че трябва.

— Тийрдър биеше ли го?

Лорджин погледна встрани.

— Наказваше го тежко — бе всичко, което каза той.

— Ужасно тъжно е.

— Но духът му не е пречупен. Трейд притежава чест и смелост, и, повярвай, голяма жалост в себе си. Имаше качества на Чарл, само трябваше да ги потърси.

— Но не го направи?

— Не. Не направи нищо, с което дори смътно да последва стъпките на Тийрдър — Лорджин въздъхна примирено. — Като знам това, което е било, аз не мога да го виня. Той трябва да открие своя собствен път.

— Но как ще го направи, криейки се в този неприятен свят?

— Не може. Дойде време да си тръгне. Не само заради търсенето, а заради себе си. — Лорджин погледна към небето. — Просто трябва да го убедя в това.

Дийна се усмихна иронично и произнесе тихо:

— Аз не се тревожа твърде много. Ти имаш талант да убеждаваш.

Това беше единствената забележка, която тя направи за изминалата нощ. Устата му се изви леко, когато погледът му попадна върху нея.

— Ммм — той се наведе и потърка устните й със своите.

 

 

Трейд не се присъедини към тях за вечеря, което не беше добър знак. Лорджин не направи коментар за отсъствието му, но Дийна виждаше, че е загрижен. Реджар също предпочете да не повдига този въпрос. Тъй като усещаше напрежението на брат си, Реджар премина на по-безопасна и по-лека тема.

Един мъж донесе множество цветни туники днес, може да предложа една на красивата девойка, която видях до караваната.

Лорджин повдигна едната си вежда.

— Не, няма. Те са подаръци за съпругата ми. Ако искаш да направиш такъв щедър подарък на тази девойка, мога ли да предложа сам да ги купиш?

Можеш, но няма да го има деликатният ми усет.

Лорджин изсумтя.

— И какъв е този деликатен усет? Кълна се, в себе си нямаш нищо деликатно, когато стане дума за жени.

Реджар се изхили.

Нямах предвид такава деликатност. Имах предвид да получа благоразположението на девойка заради подарък, който ти си платил.

Дийна се изкиска, с ръка на устата.

Лорджин погледна към брат си изненадано.

— Как можа да кажеш тези непочтени думи пред нея?

— О, Лорджин, отпусни се. Реджар само те дразни.

Лорджин изглеждаше напълно объркан.

— Да се отпусна?

Реджар и Дийна избухнаха в смях.

 

 

След като се нахраниха, Лорджин потърси Трейд. Намери го в кабинета му, седнал пред огъня, и загледан в пламъците. Този път не държеше фитзгър в ръцете си. Несъзнателно стискаше облегалката на стола, и това отразяваше неспокойните му мисли.

Лорджин влезе в стаята, без да почука и тихо затвори вратата след себе си.

— Мислех, че ще те открия тук, приятелю.

Трейд не отговори, дори не погледна към него. Лорджин намери друг стол и го постави пред огъня до неговия.

— Какви неприятности имаш, Трейд?

Дълго време той не отговори. Когато го направи, гласът му беше много тих:

— Защо ти, от всички хора, трябва да ме питаш това?

Лорджин не прикри намеренията си, дори за да пощади чувствата му.

— Остави тези мисли настрана засега. Казвам ти, Трейд, трябва да се върнеш с мен на Авиара.

Трейд погледна към тавана, а след това затвори очи.

— Невъзможно е. Не мога да го направя. Дори заради теб, приятелю.

— Не е само заради мен, има хора, които разчитат на теб сега.

— Не искам никой да разчита на мен. За това дойдох тук. За това и ще остана.

— Подобни избори невинаги са наши, Трейд. Понякога са направени преди нас, независимо дали ги искаме или не.

Трейд опря глава назад на стола си.

— Не мога, Лорджин.

Лорджин остана мълчалив няколко мига.

— Понякога ми напомняш на брат ми…

Трейд го погледна изненадано.

— Реджар и аз имаме много малко общи неща.

Лорджин протегна обутите си в ботуши крака към огъня, и ги кръстоса в глезените.

— Повече, отколкото някой от вас мисли.

— Поясни.

— Нито единият не иска да признае рожденото си право. И двамата отричате кои сте и какви можете да станете. Реджар се крие по безгрижния, весел фамилиерски начин, отричайки произхода си на Чарл. Ти се криеш тук, както казва Адееан, на края на нищото, криеш се от страха си, отричайки собственото си наследство.

Трейд повдигна вежда.

— От теб ще излезе ужасен дипломат, Лорджин. Никога не се научи да въздържаш думите си.

— Тогава е късмет, че съм воин, нали?

— Голям късмет.

Лорджин отиде до бюфета и наля за двама им по един рог с кийран. Подаде единият на Трейд, преди да седне отново на стола си.

Трейд направи знак с рога си.

— Приемам, че това означава, че съм под обсада тук?

Лорджин сви рамене, и се усмихна слабо. Трейд го познаваше прекалено добре.

— Няма да се почувстваш особено добре, Лорджин, щом ти кажа, че кракът ми няма да стъпи на Авиара отново.

— Има неща, които не знаеш — каза Лорджин и погледна към Трейд, обърнат към камината, като осъзна, че той също има неща, които не знаеше. Но засега не го засягаха, имаше лична работа за вършене. Не беше време да оставя мислите му да се отклоняват от целта.

Трейд задържа рога между дланите си.

— Какво ще стане ако ти кажа, че не искам да знам? Ще има ли значение?

Лорджин пренебрегна думите му.

— Яниф ми каза, че майка ти е била Тан-Ши.

— Тан-Ши? — Изражението на Трейд изглеждаше объркано. — Откъде знае това?

— Питаш ме, от къде Яниф знае нещо? Повярвай ми, щом го казва, значи е така.

Трейд поклати глава.

— Това е невъзможно. Тан-Ши приемат клетва за целомъдрие. Посвещават се на Церемония на преминаването. Когато приемат тази клетва, те се лишават… — Трейд си пое рязко дъх.

Лорджин довърши мисълта му вместо него.

— Лишават се от правото на Прехвърлянето. Цялата сила, която се е вляла в тях, ще изтече и ще отнеме живителната им сила.

Трейд беше напълно смаян.

— Но… как? Майка ми…

— Баща ти е знаел, че тя е Тан-Ши.

— Не разбирам нищо от това — той отпи голяма глътка кийран.

— Баща ти е срещнал майка ти, когато е бил още младеж. Въпреки, че тя е била младо момиче тогава, той я е обичал. Докато я е чакал да навлезе в зрелостта си, тя е открила, че има друго призвание. Обичала е Тийрдър, но само като приятел — Лорджин направи пауза.

— Продължавай.

— Докато Тийрдър е бил на мисия на Алианса, тя е положила клетва. Когато се върнал, той бил разгневен, и отказал да приеме това. Въпреки че са били най-добри приятели, баща ми не е могъл да повлияе на Тийрдър, или да го накара да обмисли нещата. Поведението му…, поведението му обезпокоило Кру, и той потърсил съвет от Яниф.

— Когато Кру и Яниф се върнали да потърсят Тийрдър, било твърде късно. Той вече бе отвлякъл майка ти от Свещения храм. И я бе взел против волята й.

Трейд пребледня.

— Аях!

Лорджин отпи от напитката си, като даде на Трейд време, за да възприеме потресаващата история.

— Прехвърлянето било завършено.

Трейд се наведе напред и захвърли рога на пода. Той отскочи от камъка със силен звън.

— Сигурен ли си, че баща ми е знаел, че тя вече е приела клетвата?

— Да, знаел е, но въпреки това я е взел. Разбираш ли? Баща ти е знаел това, но не е могъл да приеме факта, че той е този, който я е погубил, убил е тази, която е обичал повече от всичко друго. И така, когато жизнената й сила я напуснала в момента на раждането ти, той обвинил теб. Заради това Гилдията го отлъчи.

— Защото я е убил? — гласът на Трейд беше като шепот.

— Не. Защото обвини теб.

Главата на Трейд увисна.

— Какво искаш да кажеш?

— Гилдията щеше да накаже Тийрдър за ужасната му постъпка, но нямаше да го отлъчи. Беше престъпление от страст, а много вероятно и неуравновесено поведение. Щяха да се опитат да го излекуват. Той преди всичко е мистик от шесто ниво. Такива сили изискват определено уважение. Но когато той те обвини, те не можаха да позволят позора му да продължи. Научих, че Яниф се е противопоставил на решението им, но е бил отхвърлен. Той е вярвал, че баща ти се нуждае от лечение, а не от прогонване. Кру помолил Тийрдър да те остави при нас за постоянно, но както знаеш, той отказа. Въпреки че от време на време ти позволяваше да останеш при нас.

Трейд се взря отново в пламъците.

— Знаеш ли, че имаше дни, през които той забравяше, че съм там? После внезапно ме поглеждаше така, сякаш осъзнаваше, че съм малко момче, което се нуждае от грижи. Аз живеех за тези моменти. Като че ли за кратко идваше на себе си и тогава ме оставяше пред вашата врата. Срамувам се да го кажа, но се молех да не се върне, за да ме отведе. Собственият ми баща… Но той винаги го правеше.

Лорджин нямаше какво да каже.

— В известен смисъл, Лорджин, ти просто потвърди това, за което баща ми винаги ме е обвинявал. Майка ми е умряла заради това, че ме е родила — когато Лорджин понечи да протестира, Трейд го прекъсна. — Както и да е, сега това е без значение. Факт е, че Тийрдър е луд. Кога е станало това? Преди или след като е решил да я вземе? Или винаги е носил семената на лудостта в себе си, тровещи, и чакащи да пораснат?

Ръцете на Трейд закриха очите му, като че ли не можеше да търпи повече тези мъчителни мисли. Гласът му стана груб и изпълнен с болка:

— Чакащи да пораснат в мен?

— Не! — Лорджин коленичи пред Трейд и отмести ръцете от лицето му. — Яниф ми каза, че това няма да ти се случи.

Трейд отблъсна Лорджин настрана и закрачи през стаята, сякаш беше в капан.

— Яниф! Яниф! Какво може да знае този старец!

Лорджин се изправи.

— Повече, отколкото всеки един от нас му харесва да си мисли.

Трейд се свлече обратно върху стола си, а Лорджин се изправи над него.

— Яниф иска да напуснеш това ужасно място и да се върнеш с мен на Авиара.

Трейд въздъхна.

— Защо?

— Желае да говори с теб, а няма да дойде тук.

— Все пак любящият ме баща реши да възнагради любимия си и единствен син с посещение. Значи Яниф се страхува да се изправи срещу Звяра.

— Яниф не се страхува от нищо. Така си мислиш ти. Просто не иска да се бие с баща ти пред собствената ти врата.

— Има ли значение? — промълви Трейд.

— За него, да.

— Ти каза, че той се е противопоставил на решението на Гилдията. Защо ще иска да се бие срещу баща ми?

Лорджин погледна настрани.

— Заради теб. Той ти отне Чарл, а с действията си се намеси в съдбата ти.

Трейд беше изненадан.

— Яниф все още говори за мен?

Лорджин се усмихна леко.

— Често и с голяма обич. Трейд, трябва да дойдеш с мен.

Трейд наведе глава. Мразеше, че се налага да се бори срещу тези странни емоции. Яниф и семейството на Кру бяха единственото добро нещо, което бе познал в младия си живот. Бяха го взели при себе си и го приеха като един от семейството им. Кру едва ли не го смяташе за свой син. Сулейла беше като майка за него. А Яниф… В интерес на истината, той не би имал нещо против да види повехналото лице на стария си учител. Яниф искаше да го види.

Никой не би могъл да отхвърли почитаемото повикване на мистика. Това беше краят. Лорджин беше прав: никога не бе имал избор, нито сега, нито преди.

Той погледна нагоре към него с ясни очи. Един мъж, хванат между честта и самосъхранението. Характерът му си пролича ясно двете кратки думи:

— Ще дойда.

Лорджин не каза нищо, само постави ръка върху рамото на приятеля си.

 

 

Беше станало късно, когато Лорджин се върна в спалнята. Беше останал с Трейд известно време. Не изглеждаше справедливо да го остави сам, след като му беше разкрил такива истини, така че пиха кийран, седнали рамо до рамо пред огъня, най-вече в мълчание. Лорджин знаеше, че често мълчанието говореше повече, отколкото думите. Той вярваше, че момента е такъв.

Уговориха се, че ще е най-добре да тръгнат при изгрев. Трейд беше казал на Лорджин за едно не много известно място на тунел, което знаеше от баща си, и се намираше на един ден път на запад, високо в планината. Въпреки, че беше по-труднодостъпно, бе разположено близо до крепостта, а Лорджин трябваше да бърза. Това надделя при избора.

Поне дългото и мъчително пътуване през пустинята щеше да се намали значително.

Лорджин погледна към Дийна, спяща дълбоко под завивката, свита на топка по средата на леглото. Нощите на Зариан наистина бяха мразовити. Бързо захвърли дрехите си и се мушна до нея.

Не се изненада, когато тя се завъртя право в прегръдките му. Докато се усмихваше на себе си, той изчака тя да мушне коляно между бедрата му. Това й беше любимата поза, още от първата им нощ заедно в Санфрансиско и той не смяташе, че тя дори осъзнава това.

Ах… да. Усети крака й да се плъзва между неговите.

Дланта му се придвижи надолу по гърба й, наслаждавайки се на меката кожа, когато лениво погали живите къдрици, прокара ги през върховете на пръстите си по дължината на гърба й. Тя издаде малък звук и в съня си зарови дълбоко лицето си в гърдите му.

Лорджин погледна надолу към спокойно лежащата в прегръдките му Дийна и мислите му се върнаха към разговора с Трейд.

За първи път той мислеше за Тийрдър, не само за страданието, което беше причинил, а как е страдал от това. Да гледа детето му да расте вътре в жена му, знаейки, че с живота му ще дойде смъртта й. Дали се е молил за смъртта на детето си или на съпругата си? Как би могъл да направи избор? Наред със знанието, че той е палача на това, което обича повече от всичко останало… Това беше достатъчно да накара един човек да полудее… ако не е бил вече луд.

Прегръдката му около Дийна се стегна, докато се опитваше да се постави на мястото на Тийрдър. Това беше техника, на която го беше учил Яниф, нещо като средство за подобряване на разбирането и перспективата. Мистикът вярваше, че единствено по този начин един човек може наистина да разбере сложността на ситуацията. Една голяма картина, щеше да каже Яниф, показва много, но казва малко. Търси малките картини, детайлите в тях — там лежат пътищата към истината.

Той опита, но беше невъзможно да усети напълно Тийрдър, защото Лорджин нямаше разсъдък като неговия и никога нямаше да извърши постъпките, които той беше извършил. Въпреки това, на определено ниво, той можеше да почувства значително съчувствие към него. Лорджин не мислеше, че би могъл да понесе да изгуби тази Искрица в прегръдките си и искаше тя да живее. Само на това ниво можеше да е съпричастен с Тийрдър.

Да, той напълно разбираше унищожителната страст, която един мъж можеше да изпитва към една жена.

Страстта, която се превръщаше в самия живот.

Останалото, като Яниф, не можеше да прости.

 

 

Лорджин събуди Дийна преди разсъмване с нежна целувка по устните.

— Трябва да ставаме, Адееан. Днес тръгваме за Авиара.

Дийна отвори сънено очи, и забеляза тъмните сенки в стаята, както и тези под очите на Лорджин.

— Все още е нощ — тя се сгуши обратно под топлата завивка. — Да спим.

— Не можем, колкото и да ми се иска. Хайде, събуди се — той стисна дупето й. Тя се потърка в него протестиращо.

— Не мога да се събудя — виж, очите ми не се отварят — тя повдигна лице към него, а очите й бяха плътно затворени.

Тихият му смях трепна срещу челото й.

— Мисля, че знам как да ти отворя очите.

— Как?

Той нагласи крака й с бедрото си и се плъзна вътре в нея.

— Лорджин! — очите й се разтвориха.

— Виждаш ли? Ако имаш проблем, трябва да се обърнеш към мен — ръцете му притиснаха седалището й, и я приближиха към себе си.

Тя сложи ръце около врата му.

— Какво ще правя с теб?

— Целуни ме — прошепна той.

И тя го направи.

По-късно, след като се облякоха, Лорджин извади нещо от пелерината си и покани Дийна да седне до него на леглото. Когато тя го направи, забеляза, че той държи три черни панелки, украсени със златисто. Помисли, че е разпознала някои от символите, същите като тези на пелерината му. Той седна зад нея и й направи знак да се завърти.

— Какво правиш? — пръстите му се провряха през косата й, приглаждайки я надолу.

— Ще видиш — опитните му ръце започнаха да разделят на части дългата й коса.

Тя опита да се обърне.

— Сплиташ косата ми?

Той сложи ръце на раменете й е я завъртя обратно.

— Вплитам в косата ти. Стой неподвижна — тя усети, че прическата е сложна. От време на време той преплиташе по една от черно-златистите нишки. Докосването му беше много леко, докато работеше мълчаливо, и очевидно се наслаждаваше на това, което вършеше.

— Защо правиш това?

— Ето — той се наведе напред и леко целуна извивката на шията й. — Погледни в огледалото — и ми кажи дали харесваш направеното.

Дийна го погледна учудено, но стана и отиде до огледалото. Точно, когато започваше да си мисли, че го разбира, той винаги правеше нещо странно. Тя предпазливо погледна в огледалото.

— Прекрасно е! Как го направи? — червената й коса беше изтеглена назад в засукан дизайн, панделките бяха прокарани през целия сложен модел. Черното и златното проблясваха през косата й на местата, където се преплитаха.

Лорджин застана зад нея.

— Авиаранските момчета се учат на това още от най-ранна възраст. Чест е за мен, че си доволна.

— Чакай малко — това един от вашите странни обичаи ли е?

Той се усмихна слабо.

— Авиаранските мъже плетат косите на съпругите си. Това е символ на гордост и уважение. Панделките са отличителен знак на дома ми, на рода ми, и на това, че си омъжена за Чарл.

— Не знам дали ми харесва да бъда белязана като някой… Хей, чакай малко! Искаш да кажеш, че ще правиш това всеки ден? — тя се разсмя безгрижно. — Различно е, но май доста ми харесва идеята да играеш ролята на моя камериерка.

— Мисля, че по навик извърташ значението, както ти харесва. Но има и друга причина мъжете да правят това, зира.

— И каква е тя? — тя приглади косата си пред огледалото.

— За да можем да ги махаме вечер — прошепна той.

Тя му хвърли поглед през рамо.

— Защо го направи сега? Ще изминат дни, преди да стигнем мястото на тунела.

— Не, тази вечер ще бъдем на Авиара. Трейд знае тунел, който се намира на един ден път от тук.

— Радвам се да го чуя. Той ще дойде ли с нас? — тя се колебаеше да попита, но след като Лорджин спомена Трейд, тя разбра.

— Да, ще дойде.

Дийна засия.

— А защо се усмихваш така?

— Никога не съм се съмнявала в това.

Изразът му беше скептичен.

— Как може да не си?

— Защото те познавам.

Ръцете му я обгърнаха.

— Познаваш ли ме?

 

 

Преди да тръгнат, Реджар съвсем искрено каза на Дийна, че косата й изглежда много красиво. Дори Трейд спря за момент, за да я погледа. Той й каза, че е изминало много време, откакто е виждал жена, чиято коса е преплетена така. Дийна прие любезно комплиментите и осъзна, че това, което смяташе за обикновен обичай, очевидно имаше дълбоко значение за авиаранските мъже.

Хората на Трейд ги съпроводиха през пустинята и нагоре в планината. Дийна не беше изненадана, че Трейд бе взел фитзгър със себе си. Тъмбълс бе настанен удобно зад Трейд в малка кошница на гърба на прауту.

В края на деня достигнаха планинския проход и Лорджин призова тунела.