Дара Джой
Рицарят на един трилион звезди (13)

Дванадесета глава

Прекараха там малко повече от седмица, но Трейд та’ал Тийрдър все още не се беше размекнал.

Мъжът не се огъваше.

Неговата рутина, ако това поведение можеше да бъде наречено рутинно, следваше обезпокоителния си модел. Обикновено той проспиваше голяма част от деня, присъединявайки се към тях в късния следобед. Говореше единствено когато го заговореха, поддържайки хладна дистанция. Не се държеше оскърбително, просто беше учтив. Всички имаха предположения, какво прави през цялата нощ, след като се прибираше в стаята си малко след вечеря.

След първата им нощ там, Лорджин никога повече не спомена за отчаянието си относно положението, но Дийна знаеше, че е обезпокоен. Типично за него, той реши да подходи към проблема търпеливо, надявайки се, че с течение на времето старият Трейд ще се появи на повърхността. Досега стратегията не работеше. Тъй като Лорджин беше използвал същия подход и при нея, Дийна знаеше коя е следващата му стъпка. Конфронтация в стил Лорджин. Тя се чудеше само колко време щеше да чака, преди да започне да натиска бутоните.

Напоследък не виждаше често Реджар. Дивата котка се бе заела с подпалването на женското население вътре и около крепостта. Предишния ден той беше споменал нещо за каравана лагеруваща извън стените, и тя не го видя до настоящата вечеря. Той все още пушеше.

След като се нахраниха Трейд се извини и се оттегли, а Лорджин поиска от Реджар да го придружи на разходка около крепостта. За Дийна беше пълна мистерия защо някой би искал да се разхожда навън през нощта на Зариан.

Тя огледа празната стая, безкрайно отегчена. Нямаше много неща за правене тук. Не можеше да чете на този език, нямаше телевизия или видео, любимите й занимания бяха трудни за осъществяване, а Лорджин беше зает. Тя въздъхна.

По-рано през деня Лорджин я беше завел на площада в центъра на крепостта. Беше очарована от начина на живот на тези хора, Там имаше малък сакри за търгуване. Различни занаятчии предлагаха услугите си, в зависимост от нуждите на всеки. Някаква жена в една каравана правеше интересни малки делви от подобен на глина материал, въпреки че никой от крепостта не изглеждаше заинтригуван, и отказваха да купуват, когато жената се опита да им ги продаде. Реши утре да се пробва да купи малко глина от жената. Най-малкото щеше да има някакво занимание през вечерите.

Нощите бяха друг въпрос. Тогава имаше достатъчно за вършене. Лицето й придоби замечтано изражение, когато си спомни за любенето с Лорджин. Никога нямаше да забрави думите му през първата нощ след пристигането им: „Аз те обичам всяка нощ, Адееан.“

И го правеше. Сутрин никога не пропускаше. Понякога и следобед. И в промеждутъците, когато беше в такова настроение. Тя никога не беше срещала някой като него. Човекът имаше енергия.

Обхватът и ширината на познанията му я изумяваха. Неговата изобретателност и спонтанност й спираха дъха. Всяка нощ като че беше негово лично пътешествие с нея. Преоткриваше я всеки път, когато правеха любов. Най-хубавото просто продължаваше да става още по-хубаво. Той контролираше, изискваше, придумваше, подмамваше, съблазняваше, и я очароваше. Лорджин беше забележително страстен мъж. Няколко нощи беше направо ненаситен.

Приеми го, този мъж има таланта да бъде сладострастен.

Един слуга влезе в стаята да запали огъня, прекъсвайки фантазията, която включваше Лорджин, сметана и въжета. Лицето й пламна виновно. Е, не че имаше какво друго да се прави! С изключение на Трейд, тя беше единствения човек, останал тук, който… Трейд.

Защо не?

Той беше тук. Тя беше тук. Може би — само може би — тя можеше да види нещо, да направи нещо, докато Лорджин отсъстваше. Струваше си да опита. Започваше да се отегчава от Зариан. Не беше най-доброто място за почивка на годината. Дийна се обърна към слугата, който приключваше с паленето на огъня:

— Къде прекарва вечерите Трейд?

Прислужникът изглеждаше изненадан от въпроса й.

— Оттегля се в покоите си.

Сега вече идеята на Дийна не изглеждаше толкова обещаваща — нямаше начин да влезе в спалнята му.

— Отишъл е да спи?

— Не, госпожо, той чете в кабинета си — поне така мислеше прислужника. Със странен господар като него, човек никога не можеше да бъде сигурен.

Кабинетът му? Добре.

— Би ли ми показал как да стигна до там?

Слугата пребледня.

— Не можете да отидете! Никой не ходи там. Той не желае да бъде обезпокояван.

Дийна махна с ръка.

— Пфу! Всеки може да бъде безпокоен — особено Трейд. Игра на думи, помисли си тя. — Просто ми покажи къде е неговия Светая светих и можеш да поемеш по своя весел път, отричайки се от отговорност за постъпката ми.

— Говорите по много странен начин, господарке.

Дийна го погледна иронично.

— Доста, сигурна съм. А сега, в коя посока е?

 

 

Братята се разхождаха около външния периметър на крепостта, без да обръщат внимание на писукащите звуци изпод краката си.

— За какво мислиш, Реджар?

Мисля, че сигурно съм луд да се разхождам с теб, когато мога да се занимавам с нещо много по-приятно.

Оживените му очи обхождаха къмпинга, където видя една млада жена да се топли пред огъня.

Раздразнен, Лорджин тупна по-малкия си брат по главата, за да привлече вниманието му.

— Това е важно. Обуздай прословутият си апетит и ме изслушай за момент.

Реджар разтри главата си.

Аз слушам!

— Какво можем да направим във връзка с Трейд?

Ние? Останах с впечатлението, че това е твой проблем.

— Тогава защо си тук?

Реджар се засмя подигравателно.

За да те дразня.

Лорджин го погледна студено.

— Постигаш целта си — брат му издаде звук на задоволство. — Реджар, губя търпение.

Това беше предупреждение и Реджар знаеше, че ще е по-добре да не го пренебрегва. От дългогодишния опит с Лорджин, бе сигурен, че ще получи само едно предупреждение. Търкалянето в пясъка на Зариан през нощта, в борба с брат си, не му изглеждаше никак приятно.

Много добре. Искаш ли моето мнение? Мисля, че това е извън възможностите ти. Той се е оградил с каменна стена. Как би могъл да достигнеш такъв човек?

— Трябва да има начин.

Ако има, аз не знам за него.

Очите на Реджар още веднъж се отклониха към момичето до огъня.

— Как бихме могли да го направим по-достъпен? Положително той има някои… — Лорджин забеляза, че вниманието на Реджар отново се е отклонило. Очите му проследиха траекторията на погледа му. Хмм… щеше ли да проработи? Той удари Реджар по главата отново.

Ох! Спри с това!

— Ти ми даде една идея.

Наистина ли?

— Да — Лорджин кимна по посока на младата жена. — Ще вземеш Трейд с теб да гуляе.

Какво? Няма!

— Защо? — на Лорджин това му изглеждаше добра идея. — Той е мъж — какъв по-добър начин да подновите приятелството си от това да го дариш с малко среднощни удоволствия?

Да не си си изгубил ума? Първо, аз никога не съм бил в приятелски отношения с Трейд. Той беше твой приятел. Второ, този човек може да накара водата да замръзне само с поглед — каква жена бих могъл да му намеря? Трето, искаш прекалено много от мен, очаквайки да прекарам цяла вечер в мрачната му компания. Ако си толкова очарован от идеята си, направи го ти.

— Не мога. Аз съм женен, или си забравил?

Реджар въздъхна.

Не съм. Измисли нещо друго.

— Няма нищо друго. Ще го направиш.

Раменете на Реджар увиснаха, когато сведе глава. Загледа се в земята навъсено. Защо не се беше родил по-голям син? Една нощ с Трейд! Може би трябваше да опита още веднъж да разубеди брат си.

Казвам ти, Лорджин, човекът е странен.

— Което ме подсети — в нощта на пристигането ни ти реагира необичайно, когато Трейд влезе в стаята. Защо?

Очите на Реджар отбягнаха тези на Лорджин. За човек, който не притежаваше чувствителността на фамилиер, Лорджин беше изумително проницателен. Какво можеше да му каже?

— Не беше нищо… просто… не бях виждал Трейд от толкова много години… и помислих, че… той изглежда различен.

Много убедително, помисли си Лорджин подигравателно. Освен абсурдността на думите му, съществуваше едно нещо, което Лорджин винаги бе знаел за брат си. Винаги, когато лъжеше или беше ядосан, говореше на глас. А Реджар дори не осъзнаваше, че го прави. Не че Лорджин имаше намерения да споделя с брат си това малко прозрение. Каквото и да беше, Реджар щеше да му каже, когато му дойдеше времето. Той реши да остави тази тема настрана. Засега.

Братята поеха обратно към крепостта, единият бе доволен от изхода на разговора, а другият мрачен.

 

 

Дийна събра смелост и почука на вратата. Задържа дъха си. Нищо не се случи. Или Трейд не беше чул, или беше отишъл да спи. Тя почука отново, по-силно.

Гласът на Трейд изгърмя зад вратата:

— Кръвта на Аях! Не може ли да ме оставите на мира? Влез!

Дийна подскочи поне на три стъпки. Колебливо отвори голямата врата и плахо пристъпи в стаята.

Трейд стоеше в стола си, втренчен в пламъците на камината, докато разсеяно галеше кръгло, космато същество в скута си. Дийна стоя там в продължение на няколко минути, преди да осъзнае, че Трейд е забравил, че е казал на стоящия пред вратата да влезе. Той продължаваше да се взира в пламъците. Това не й се виждаше много полезно за здравето. Особено ако се прави в продължение на часове.

— Феникс ли търсиш?

Трейд се обърна към нея, а лекото повдигане на веждата му беше единствения знак, че е изненадан да я види в кабинета си.

— Какво е Феникс? — спокойно я попита той, продължавайки да милва косматата топка в скута си.

— Легендарна птица, която живее много дълго време, самоунищожава се в огън и възкръсва от пепелта.

Трейд се обърна обратно към пламъците.

— Ако аз бях този Феникс, щях да си остана мъртъв — каза той тихо.

Нездравословно. Изобщо не беше здравословно.

— Защо казваш това?

Той сви рамене, без да отговори. Това не се хареса на Дийна.

Тя опита отново:

— Какво е това? — посочи косматата топка в скута му.

— Нарича се фитзгър.

— Как? — преди той да успее да отговори, топката слезе от скута му и се запъти към нея. — То е живо? — съществото спря до крака й. Завъртя се леко, разкривайки зейнала паст от три реда изключително остри зъби. — Иуу! Хапе ли?

— Само когато го предизвикат — топката се метна в ръцете й.

Дийна го изпусна като горещ картоф. Топката издаде кратък вик.

— Не го наранявай! — Трейд скочи от стола и клекна до съществото.

В ума й прещрака мисълта — домашен любимец! Трейд имаше домашен любимец. Кой би предположил? Нещо повече, ако загрижеността изписана на красивото му лице означаваше нещо, то бе, че се тревожи за него.

Той взе фитзгър внимателно в ръцете си.

— Те са нежни създания и не вредят на никого — той милваше мъха успокоително.

— Съжалявам, не знаех. Добре ли е? — той кимна рязко. — Аз не съм от тук, така че не съм запозната с местната флора и фауна — тя му се усмихна с най-добрата си приятелска усмивка.

— Не съм си мислил, че си от Зариан. Знам, че не си и от Авиара.

Тя поклати глава.

— Определено не съм от Авиара. Лорджин казва, че идвам от друга вселена. Понякога не знам дали се изразява метафорично или буквално.

Трейд премигна, сякаш не беше сигурен какво точно да направи.

— От друга вселена — наистина ли?

— Наистина.

Това изглежда го очарова.

— Какъв е твоя свят?

— Не мисля, че трябва да говоря за това — поне с такова впечатление останах. Всичко, което ще кажа, човече, е, че ти наистина пропускаш много.

Той сякаш размишляваше над думите й.

— Може би когато се върна у дома, ще ме посетиш някой път. Един вид връщане на гостоприемството.

Той изглеждаше изненадан, но не от поканата й.

— Лорджин ще позволи да се върнеш в твоя свят?

— Разбира се. Той ще ме отведе, когато приключи… — тя почти каза с неговото търсене. Глупачка. Глупачка. Глупачка. — Когато приключи с мен — завърши тя неуверено.

— Когато приключи с теб?

Дийна кимна.

Това го раздразни. Гласът му се повиши чувствително:

— Този мъж да не е изгубил честта си? Как може да посрами рода си по този начин? Как ще застане пред Кру?

Дийна вдигна ръце, за да спре тирадата.

— Хей, спокойно! Не е това, което си мислиш — тя никога не бе предположила, че Трейд ще се развълнува толкова за някаква чест. За каквото и да негодуваше, той беше разстроен. Поне успя да проникне зад хладната му сдържаност. Сега щеше да го върне в правилната посока. — Ние ще погостуваме — това ще е само гостуване, така че се успокой — Сякаш за него трябваше да има значение за какво се върнаха на земята. Тези авиаранци бяха много странни.

Казаното от нея сигурно го успокои, защото той утихна, скривайки се обратно зад хладната си резервираност. Започна да гали косматата топка отново.

— Прилича на тъмбълуийд. Това е…

— Какво точно е тъмбълуийд?

— Ами това е нещо, което изглежда като това. — Трейд я погледна зачудено.

— Има ли си име?

Той поклати глава.

— Какво ще кажеш за Тъмбълс? Може ли да го подържа? Ще внимавам този път.

Трейд застана на едно коляно и постави неясната топка на пода.

— Първо трябва да свикнеш с допира му. Подай си ръката.

Дийна предпазливо сложи ръката си в тази на Трейд. Изненадващо, вместо да е студена и груба, както тя очакваше, тя бе топла и силна. Придвижи я заедно с нейната към малкото животинче.

— Сега, прокарай ръката си бавно надолу до главичката, да, точно така.

Лорджин, който бе дочул тези думи, докато обикаляше в търсене на Дийна, се зачуди какво прави тя там. Спря се за кратко при вида на сцената пред себе си. Трейд стоеше на пода заедно с неговата жена, и държеше ръката й.

Главата на Трейд се повдигна, когато Лорджин влезе в стаята. Той изпусна ръката й, като нагорещен ръжен и незабавно се изправи.

— Съпругата ти дойде при мен. Тя пожела… Аз само и показвах…

Лорджин впери поглед върху фитзгър на пода. Усмихваше се.

— Защо си толкова разтревожен, Трейд? Аз ти имам доверие — Лорджин използва първия си коз, загатвайки, че същото не може да се каже за Трейд. Той все още не се бе разкрил пред него.

Очите им се срещнаха. Трейд първи погледна настрани. Той се завъртя на пети и изхвърча от стаята.

— Добър опит. Напомни ми да те номинирам за Нобелова награда за мир — каза Дийна.

Смутен от неуспеха си, Лорджин се обърна и напусна стаята. Дийна остана с Тъмбълс. Наведе се и погали мъхестата топка.

— Е, не е ли това едно откритие все пак? — малкото животинче се завъртя около нея.

 

 

— Не схвана ли, Лорджин?

— Схванах, мисля — той продължи да се притиска към шията й.

— Не! — тя го дръпна за косата. — Чуй ме — той има домашен любимец.

— И какво от това? — той сведе главата си обратно в извивката на рамото й, езикът му се завъртя около ключицата й.

Тя избута раменете му. Той не изглеждаше доволен от прекъсването. Разочарован израз премина през величествените му черти.

— Слушам. Той има домашен любимец — не виждам обаче какво значение отдаваш на това.

Тя повдигна ръка към лицето му и го улови.

— Има много голямо значение. Той се грижи за тази малка мъхеста топка.

Лорджин сложи голямата си ръка върху нейната, обърна глава и целуна дланта й.

— Откъде знаеш това? — промърмори той в ръката й.

— Ако можеше да видиш как гали това нещо — толкова е нежен. После, когато помисли, че може да е наранено, той наистина се разтревожи.

Той свали милващата й ръка от лицето си.

— Значи, ти беше очарована от начина, по който го гали, така ли? И защо обръщаш толкова голямо внимание на това?

Големият тъпак беше ревнив! Тя сви юмрук и го удари в стомаха. Той не беше подготвен за удара и изпухтя.

— Ще погледнеш ли истината! Опитвам се да ти кажа, че може да има нещо под всичките тези слоеве от ледена резервираност. О, и той, освен това беше доста ядосан.

Лорджин настръхна.

— На теб?

— Не, на теб.

— На мен? Защо?

— Не знам. Беше странно — той просто избухна, когато споменах, че ще ме отведеш обратно в моя свят, след като приключиш с мен.

Лорджин я погледна слисано.

— Казала си му това? — изрева той.

Тя постави ръка на гърдите му, разбрала напълно погрешно гнева му.

— Е, не можех да му кажа за задачата ти, нали?

Той се успокои малко.

— Кажи ми как реагира той?

— Започна да бръщолеви за чест и как си могъл да причиниш това на Кру… Какви глупости говореше той?

Искра на надежда заля Лорджин.

— Да. Вярвам, че си права. Трейд не е забравил кой е или своите отговорности.

— Той е там вътре, Лорджин. Този Трейд, когото познаваш — усетих го.

Той погледна към нея, обмисляйки внимателно думите й.

— Не подценявам женската чувствителност за такива неща. Може би плана ми с Реджар ще проработи утре.

— Какъв план?

Поради някаква причина той внезапно занемя.

— Какъв план? — повтори тя.

Той бързо впи устни в нейните в опит да я разсее. Гарта не се поддаде. Отдръпна се от търсещите му устни.

— Е, чакам — тя седна, кръстоса ръце пред голите си гърди, повдигайки ги неволно нагоре.

Очите на Лорджин попаднаха там, искрящи в розови пламъци. Той я бутна обратно на леглото.

— Нищо. Ако проработи, ще разбереш — покри устата й със своята.

Тя се замята под него.

— Измислили сте някакъв глупав план с Реджар, да го заведете на лов за жени, нали?

Мълчанието му беше красноречив отговор.

— Няма да проработи.

Лорджин отметна косата си назад.

— Наистина ли? Ти си голям специалист по въпроса?

— Просто знам. Това е грешен подход спрямо него.

— Искаш ли да се обзаложим? Той е мъж и ще се получи.

— Няма.

Той я погледна косо и закачливо.

— Какво залагаш?

Тя като че ли нямаше много неща за залагане. Посочи шнолата върху нощното шкафче, която й бе подарил.

— Какво ще направя с нея, когато спечеля? Имам по-добра идея.

— Каква?

Той се наведе и прошепна в ухото й.

Очите й се разшириха и тя се изкикоти.

— Това не може да се направи по този начин — той повдигна едната си вежда. — Може? Добре, става. Но какво ще получа аз ако спечеля?

Дрезгавият му смях затрептя над нея, когато той наведе глава.

— Същото нещо.

Изглеждаше справедлив облог.

 

 

На следващата вечер двамата братя поведоха Трейд на разходка. Дийна нямаше съмнения, че Лорджин се опитваше да приведе гениалния си план в действие. Тя се усмихна на себе си. Нямаше начин да проработи. Трейд беше прекалено напрегнат, прекалено внимателен, а също и дяволски умен. Те щяха да го открият, подсмихна се тя.

Седна на пода в средата на всекидневната и внимателно разопакова кърпата, която съдържаше глина. По-рано през деня тя беше споделила с Лорджин, че иска да си купи нещо от сакри. Той само каза:

— Разбира се, зира — после беше напълнил ръката й с различни скъпоценни камъни.

Първоначално жената на сакри се държеше подозрително, но когато разбра, че Дийна е истински клиент, продажбата протече без проблеми. Сега се чудеше, какво да направи с глината? В съзнанието й се появи похотлива мисъл. Не, нямаше начин. Освен това, ако паметта не я лъжеше, не разполагаше с достатъчно глина, за да го направи в реален размер. Тя се разсмя на идеята. По-добре бе да опита с делвите, които бе видяла да прави жената.

 

 

Лорджин, Реджар и Трейд се разхождаха бавно около крепостта. До момента никой не бе проговорил. Ако Трейд се чудеше защо спътниците му бяха настояли да се присъедини, не каза нищо. Лорджин побутна рамото на Реджар, за да го подкани да започне. Той прочисти гърлото си.

— Трейд, какво правите тук за забавление?

— Какво искаш да кажеш?

Реджар хвърли раздразнен поглед на Лорджин и изрази личното си мнение.

Казах ти — безнадеждно е.

Брат му не беше на същото мнение и дискретно му махна да продължи. Реджар се обърна примирено към Трейд.

— Знаеш — за забавление.

На Трейд много добре му беше ясно какво точно иска да каже. Скръсти ръце и се залюля на токовете на ботушите си.

— Не можеш ли да се намериш сам? — гласът му беше видимо подозрителен. Реджар потърка брадичката си, и хвърли зъл поглед към брат си.

— Да, естествено, Трейд. Просто помислих…

— Какво помисли? — очите му забележимо се присвиха сега.

— Помислих си, че ще искаш да ме придружиш тази вечер. Бихме могли да вземем малко кийран, и може би… — Реджар беше затруднен от блестящия зелен поглед на Трейд. — Може би бихме могли да се върнем към спомените си, а след това, кой знае? Караваните са тук. Има много възхитителни…

— Мислиш погрешно, фамилиере — Трейд се обърна и се отправи към крепостта.

Братята наблюдаваха бързото му отстъпление мълчаливо.

След това Лорджин удари брат си по главата.

— Нямаш и капка здрав разум, Реджар! Не трябва директно да казваш за намеренията си на такъв човек. Ти си твърде открит!

В очите на Реджар се появи странен пламък. Изглеждаше разгневен.

И как се очаква да го направя? Да го оставя да гадае?

— Не трябваше изобщо да слушам глупавата ти идея. Сега ще трябва да измисля нещо друго.

Моя идея? Какво искаш да кажеш с това моя идея? Беше твоя! Ако си спомняш, аз дори не исках да участвам в това.

Лорджин му хвърли потиснат поглед, преди да се обърне и да поеме към крепостта с горда походка. Реджар го последва по петите, готов за битка.

Все още спореха, когато влязоха във всекидневната, и гласовете им ги изпревариха. Лорджин влезе пръв. Дийна, потънала до лактите в глина, ги погледна от мястото си на пода. Лицето и също беше изцапано.

Лорджин спря рязко.

Реджар, който не очакваше това, се блъсна в него.

Двамата мъже изглеждаха ужасени.

Лорджин намери гласа си:

— Адееан, знаеш ли какво е това? — той посочи глината по нея.

Дийна вдигна зацапаните си ръце и сви рамене.

— Това е прауту… — той не довърши изречението, оставяйки я сама да стигне до заключението. Не й отне много време. Тя скочи на крака и изкрещя:

— Какво? Защо не ми каза, че това са изпражнения от прауту?

Лорджин и Реджар просто се взираха в нея с отвратени изражения.

След това трите лица се обърнаха изумено към вратата.

Трейд стоеше облегнат на рамката на вратата, ръцете му бяха скръстени, единият крак беше кръстосан пред другия, и се смееше. Дълбок и плътен, смехът му проехтя през стаята, и разби тъмните сенки подобно на широко отворена врата, пропускаща слънчевите лъчи.

Очите на Лорджин светнаха. Спомняше си този Трейд!

Той се присъедини към смеха на приятеля си, припомняйки си изражението на Адееан, когато разбра с какво беше моделирала. Скоро Реджар се смееше заедно с тях.

Дийна ги гледаше смаяна. Не виждаше нищо забавно. Само се молеше това нещо да не е трудно за почистване.

 

 

Отне й четиридесет и пет минути и две къпания, докато отстрани ужасното нещо от себе си. Когато влезе в леглото, Лорджин я подуши.

— Махна се — долната й устна се нацупи бунтовнически, сякаш го предизвикваше да възрази на думите й.

Лорджин сведе глава и нежно засмука нацупената устна.

— Не обърна ли внимание на странната миризма, Адееан? — смееше се той срещу устните й.

— Помислих, че е просто… воняща глина — тя почувства очите й да се пълнят с влага.

Лорджин забеляза това веднага.

— Какво е това? Няма смисъл — той изтри една сълза, откъснала се от окото й.

— О, Лорджин, не мога да повярвам, че направих нещо толкова глупаво! Ужасно се срамувам.

Лорджин я обгърна с ръце, и я остави да зарови глава в гърдите му.

— Забрави за това. Как би могла да знаеш? — докато я потупваше по гърба утешително, той завъртя очи към тавана, невярващ в това, което беше направила.

— Реджар и Трейд сигурно ме мислят за малоумна — промърмори тя в гърдите му.

— Те не мислят, че си — как го каза?

— Малоумна — измънка в отговор.

Тя го погледна с лице набраздено от сълзи.

— Сигурен ли си?

Той избърса лицето й с опакото на ръката си.

— Сигурен съм.

Тя подсмръкна.

— Е, как върви вашият план? Между другото, Трейд се смееше, предполагам, че сгреших и с това.

— Не, ти беше права за това, зира. Той се обиди от предложението на Реджар и ни остави. Двамата точно обсъждахме това, когато влязохме в стаята и те видяхме…

Дийна си спомни приповдигнатите им гласове.

— Искаш да кажеш, че спорихте. Обзалагам се, че Реджар не смята плана за особено сполучлив, така ли е?

Лорджин спря да гали гърба й, раздразнен от прецизната й наблюдателност.

— Въпросът е, че не проработи. Но гледката на теб, покрита с твоята глина, го направи.

Споменаването на унизителното фиаско накара очите и да се напълнят отново със сълзи.

— Не мога дори да си представя как съм изглеждала!

Лорджин само се засмя при спомена за това.

Дийна се протегна през него, грабна възглавницата и го удари силно по задната част на главата.

— Да не си посмял да ми се присмиваш отново!

Лорджин вдигна ръце, сякаш се предаваше.

— Няма, Адееан, кълна се — но наруши обещанието си като веднага избухна в смях.

Тя замахна отново с възглавницата, но той беше подготвен този път. За едно мигване на очите, той я преметна на леглото, и улови двете й китки високо над главата. Като се наведе ниско, мъжът прошепна в ухото й:

— Забелязах доста голям брой от тези малки делви подредени на пода. Може би искаш да ни сервираш кийран в тях утре?

— Не е смешно! — тя се дръпна от него, но това не постигна никакъв ефект върху държането му.

Той продължи:

— Досега не бях осъзнавал колко си артистична. Този творчески гений не трябва да се оставя недоразвит. Особено се възхитих на едно гърне, което беше изкривено наляво. Казах си, великолепно е! Какво иска да каже тя чрез забележителните си творения?

Дийна сви устните си.

— Ох, ужасен си! Планирах да ти дам едно от тях като подарък. Сега можеш да забравиш за това.

Той наклони глава напред сякаш в смирение, а косата му се разлюля над гърдите й.

— Дълбоко съм развълнуван, че мислиш за мен по този начин. Наистина не знам как да се отплатя за такова внимание.

Това беше!

— Махни се от мен веднага, ти неблагодарен негодник! — тя се освободи от хватката му, докато той се смееше. Скочи от леглото, и закрачи по пода, а босите й крака шляпаха по камъка.

— Къде отиваш? — той се смееше от леглото.

— Отивам на долния етаж, докато не премине малкия ти пристъп, който е за моя сметка — тя се отправи към вратата.

— В този вид? — посочи я той.

Тя погледна надолу и дъхът й секна като видя, че е напълно гола. Лорджин се хвана за корема, падайки назад в леглото от смях. Ноздрите на Дийна се разшириха. Нима той си мислеше, че не може да го направи? Тя отметна глава назад, а дългата й червена коса я обгърна.

— Да, в този — понечи да отвори вратата. В един момент той беше на леглото, а в следващия ръката му затръшна вратата над рамото й. Човекът беше доста подвижен.

Обгърна я, повдигна я от пода, лесно прехвърли тежестта и на една ръка и се отправи към леглото.

— Пусни ме! — нахвърли му се тя.

— Не мисля.

Тя се завъртя, в опит да захапе китката му.

— Ако бях на твое място не бих го направил — тя спря незабавно. Когато Лорджин използваше този тон, обикновено не се шегуваше.

Когато стигна до леглото, той я сложи под завивката след това се вмъкна и той. Обърна се към нея:

— Няма да се смея на грънците ти. Виждам, че това те смущава.

Тя скръсти ръце на гърдите си, и неохотно се предаде.

— Добре.

Той се протегна и я дръпна надолу до себе си. Докато плъзгаше ръце по дължината на краката й, той я попита:

— Какво друго си купи от сакри днес, зира? Крили роба, може би, ярка на цвят и мека на допир? — той зарови лице в шията й, докато продължаваше да я гали.

— Не, това е. Само… онова нещо.

— Какво направи с остатъка от камъните? — мъжът улови меката част на ухото й със зъби и я подръпна нежно.

— Какъв остатък? Дадох ги на жената.

Той замря.

— Дала си на тази жена тридесет чисти камъка за изпражнения от праут? — той се търкулна по гръб, а после простена и се плесна с длан по челото.

Дийна го погледна.

— Това много ли е?

Той простена отново.