Джил Брейди
Робин (9)

IX

Фактът, че Хейзъл не се обаждаше, и че не знаеше нищо за нея, докара Пърси почти до лудост. Не смееше дори да си представи, какво би станало, ако тя изпълнеше заканата си. Баща му щеше да го лиши от наследство.

„Ах, тези родители“. Винаги изпитваше угризения, когато се сетеше за тях. Те му имаха пълно доверие. А всъщност досега той не бе допринесъл кой знае колко за честта на фамилията. Но нали бе най-младият, прощаваха му много неща.

Историята с Хейзъл обаче нямаше да му простят. Пърси бе ужасно нервен. До края на месеца не оставаше много време. А Хейзъл нито веднъж вече не се обади. „Какво, по дяволите, трябваше да правя? Какво мога да предприема срещу това момиче?“

Аферата му с нея щеше да гръмне, ако онези ужасни снимки се появяха във вестниците. Пърси вече не се съмняваше, че това ще стане. Хейзъл явно не се шегуваше.

Докато този следобед седеше със София в градината на родителите си, се чувстваше много потиснат. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за Хейзъл. „Защо тя не се обажда?“

София нежно го погали по бузата. Усмивката й бе ласкава и изпълнена с привързаност.

— Защо така се умълча, Пърси?

Той обгърна раменете й и я притисна към себе си.

— Обичам те, София. Трябва да ми вярваш. Обичам кожата, устните, прекрасните ти очи.

Ръката му леко се плъзна надолу и докосна гръдта й под тънката копринена блуза.

— Искаш ли да се любим? — прошепна София.

— О, не. Не и сега, когато очакваш дете. Би могло да навреди на сина ни.

Тя тихо се засмя.

— Ами, нищо не може да се случи. Та аз съм само в третия месец.

— Не, сега не бих могъл. През цялото време ще се страхувам.

— Ти си много мил и много млад. И зная, че имаш нужда от секс.

Пърси преглътна.

— И все пак не искам да го правя сега с теб. Длъжен съм да се съобразявам със състоянието ти.

София се отдръпна от него.

— Да няма някоя друга, Пърси?

„Може би сега е моментът! Дали да не й кажа? Дали да не й се доверя напълно?“ Навярно това бе най-разумно, защото София все някой ден щеше да узнае за Хейзъл и нещата щяха да станат още по-лоши. Пърси се колебаеше.

— Нима наистина има друга, Пърси? Защо мълчиш? — продължаваше да настоява красивата му годеница.

— Как може да си помислиш подобно нещо, София!

Пърси се ядоса на себе си, че не събра кураж.

— Знаеш, че обичам само теб. Но да предположим, че ти изменя някога… Това не би имало никакво значение. Повярвай ми.

София стоеше като ударена от гръм. После се засмя нервно.

— Съвсем съвременни възгледи, Пърси. Но такъв брак не е за мен. Ако ме мамиш, всичко ще свърши. Никога вече няма да мога да те докосна и да бъда щастлива с теб. Не го забравяй. Обичам те и те искам само за себе си. Такава съм.

Пърси уж се усмихваше, но имаше чувството, че вече не му достига въздух. Съвсем правилно бе преценил София. Точно такава реакция очакваше. Обгърна раменете й с ръка и я привлече към себе си.

— Никога няма да ти изневеря. Само исках да знам, какво мислиш по въпроса. Той бе съвсем реторичен.

— Никога вече не ми задавай реторични въпроси — помоли София. — Защото не знам, какво ще направя. Само мисълта, че би могъл да имаш някоя друга, ме подлудява.

А в края на месеца, бомбата щеше да гръмне. И София да разбере всичко. Изведнъж Пърси изпита ужасен страх, че ще я загуби.

— Само ти и аз… — тя сложи глава на рамото му. — Когато сме единни всичко е наред. Смятам, че помежду ни трябва да има доверие и абсолютна честност. И че е съвсем естествено да си бъдем верни.

— Ясно — рече Пърси. — Та, това се разбира от само себе си, скъпа.

Неочаквано изпита силно сексуално желание към нея, макар че съвсем не му беше до това. „Този страх…“

— Да влезем в къщата — прошепна му София. — Искам да бъда съвсем близо до теб. Повярвай ми, няма нищо опасно, ако се любим.

Пърси нежно я целуна. По някакъв начин трябваше да я разубеди. Сега не можеше да я люби, не и с този страх, който целия го парализираше. Заплахата на Хейзъл бе надвиснала като дамоклев меч над главата му.

А и Робин нищо не можеше да направи за него. Хейзъл бе изчезнала. Тази трижди проклета Хейзъл Адамс.

София стана и потърси ръката му.

— Ела… — промълви тя. — Ще бъде прекрасно.

— Знаеш ли, родителите ми всеки момент може да се върнат…

Тя се разсмя.

— Държиш се като ученик, който се страхува да не направи нещо нередно. Та ние сме сгодени. И ще се оженим само след една седмица. Никой не би ни упрекнал.

— Не мога. Моля те, разбери ме, София!

Усмивката й замръзна. София отново седна до него.

— Значи вече не ме обичаш.

— О, Боже, луд съм по теб! И все пак днес не мога да го направя. Не и днес.

— И през следващите шест месеца до раждането смяташ да ме държиш само за ръка?

Пърси отново я целуна и я погали. Все нещо щеше да му хрумне, за да пресече опитите й за прелъстяване. Този следобед наистина не бе способен на нищо. Виновна бе само Хейзъл.

Докато целуваше годеницата си се чудеше, дали някой ден ще може да живее без нея. „Господи, та аз толкова се радвам за бебето, но може да стане и така, че никога да не го видя. Сватбата може да се провали. А скандалът ще бъде наистина невероятен. И с всичко това в главата да се любя с нея! Изключено!“

 

 

Анри дьо Шантал седеше на канапето до Хейзъл. Беше в сребристосива пижама и тъмносив копринен утринен халат. В нежнолилавата си нощница, купена съвсем наскоро от Париж, Хейзъл изглеждаше повече от очарователна. Но в този момент, докато си палеше цигарата, Анри едва ли забелязваше това.

След един вълшебен любовен следобед, Хейзъл му бе направила шокиращо признание. Всъщност, тя смяташе да отложи нещата още малко, но после изведнъж се реши и заговори. Бе влюбена в него и не искаше да го заблуждава.

Каза му всичко много предпазливо и много внимателно. А сега чакаше неговата реакция, обзета от страх.

В първия момент той не каза нищо и Хейзъл го разбираше много добре. Нужно му бе време, за да осмисли чутото. Всичко, което бе вършила, бе ставало с изключителна дискретност. И все пак фактът, че бе печелила парите си не само като статистка в киното, си оставаше факт.

Анри стана, взе чашата си и пристъпи към прозореца. Хейзъл тревожно го наблюдаваше. В този момент много бе заложено на карта. Ако реакцията му бе неприязнена, трябваше да се прости с мечтите си.

Но той изведнъж се извърна, седна отново на канапето до нея и се усмихна. И тази усмивка моментално я успокои.

— Знаеш ли, че има и по-лоши признания, шери. Твоето минало не ме интересува. Познавал съм вече доста жени, които не са идвали в леглото ми като девственици. Но всъщност, къде е разликата? Искам да останеш при мен. Ти си точно жената, от която имам нужда, и знаеш колко съм влюбен в теб.

Хейзъл се хвърли на врата му и бурно го разцелува.

— Знаех, че ти си най-чудесният мъж на света! Можеш да бъдеш напълно сигурен, че от днес нататък ще принадлежа само на теб. Толкова ми е хубаво с теб, Анри, толкова съм влюбена.

Анри я притисна към себе си.

— Най-прекрасният комплимент за един стар мъж!

— Никога вече не го казвай! — Хейзъл бе искрено възмутена. — Ти не си стар, Анри. Ти си толкова страстен и великолепен любовник, че не искам да чуя за друг. Тъй ми олекна на душата, като ти разказах цялата тази ужасна история.

Анри я погали.

— Благодаря ти за откровеността. Тя доказва твоята смелост, а аз харесвам смелите жени. И сигурно наистина ме обичаш. Всяко друго момиче, би се опитало да го скрие поне до сватбата. Но ти си съвсем различна и затова ми допадаш. Да забравим миналото. Пред нас има поне няколко много хубави години.

— Бъди сигурен — отвърна Хейзъл. — Тук се чувствам като новородена. Знаеш ли, всъщност винаги съм била порядъчно момиче. Но парите не ми стигаха, а работата в киното се оказа доста неблагодарна.

— В бъдеще това ще бъде твоят дом.

Тя бе смаяна от щедростта и великодушието му. Едва сега се почувства истински щастлива и освободена.

По-късно, когато излязоха да вечерят навън, Хейзъл отново се сети за Пърси Нютън. Време бе да уреди и тая работа. Доста го бе поизмъчила вече. Трябваше да се погрижи той пак да спи спокойно. Смяташе, че повече няма никакъв смисъл да се занимава с глупашкото изнудване.

Парите на Пърси сега не й трябваха. Когато напускаше Щатите, всичко бе съвсем различно. „Занаятът“ й бе дошъл до гуша. Искаше да се оттегли, но нямаше достатъчно средства.

Анри щеше да й помогне да осъществи намеренията си. Още от самото начало историята с изнудването малко я потискаше. По всяка вероятност нямаше да посмее да доведе нещата до край. И все пак, поне в някаква степен щеше да се почувства удовлетворена.

Можеше да се обади на Пърси още тази вечер, да му каже, че всичко е било само шега, че е искала да го посплаши малко. Той едва ли щеше да я разбере, но във всеки случай тя можеше елегантно да се оттегли от цялата тази история. И така да тегли последна черта под своето минало. Трябваше само да се върне в Малибу, за да уреди формалностите и да продаде мебелите си като задържи само някои скъпи лични вещи. Едва в този миг най-сетне си спомни за Бевърли.

Почувства угризения. Не се бе отнесла честно с приятелката си. Обажданията по телефона навярно са й дошли като гръм от ясно небе и може би й бяха причинили истински шок.

Бевърли трябваше да научи, че нещо важно в живота й се е променило. Трябваше да й разкаже за Анри и да се опита да я успокои.

По стечения на обстоятелствата всичко се бе уредило и Хейзъл беше благодарна на оня стар мошеник Жан-Пиер. Несъмнено, щяха да останат приятели и в бъдеще. Но между тях не биваше да има нищо повече. Вече принадлежеше на Анри и бе решила да извлече най-доброто от тази връзка.