Джил Брейди
Робин (7)

VII

Когато се върна, Робин затърси Бевърли из цялата къща. Тя чу стъпките му и се обади от банята.

Той влезе при нея и я видя в море от пяна. Розовите връхчета на прекрасните й, стегнати гърди надничаха от бялото, пухкаво облаче.

— Здравей, мила, тук съм вече — Робин седна на ръба на ваната. — Изглеждаш прекрасно.

Бевърли извади единия си крак от водата и го протегна. Пяната се стече по загорялата й кожа.

— Толкова се радвам, че си дойде, Робин.

— Значи ли това, че съм ти липсвал?

— Много. Не знаех, че една игра на голф може да продължи толкова.

— С Пърси пийнахме по едно. Налагаше се да обсъдим някои неща.

— Непременно трябва да ме запознаеш с брат си.

— Някой ден и това ще стане — обеща й той.

Погледът му се плъзна по гърдите и по изваяния й крак, който тя отново прибра. Стана му горещо. Свали сакото си и го хвърли върху табуретката в просторната баня.

Бевърли се протегна, гърдите й изплуваха над повърхността и Робин задиша учестено.

— Когато те виждам така, скъпа…

— Ела при мен — прошепна му.

Той гмурна ръка във водата, без да забелязва, че ръкавът му се измокри. Докосна бедрото й, после корема и гърдите. Онова, което усещаше под пръстите си бе топло, мокро и възбуждащо.

Бевърли тихо въздъхна под ласките му. Топлата вода между бедрата й сега й действаше по съвсем неочакван начин.

— Прекрасно е, когато ме докосваш. Харесва ми…

Робин отново бръкна във ваната и милувките му станаха още по-интимни.

Тя простена.

— Какво чакаш още? Ела, вземи ме цялата.

Робин се засмя с тих, гърлен смях.

— Не мога да устоя на подобна покана. Защо всеки път те оставям да ме съблазниш?

— Защото ти също го искаш. О, Робин, още никога не съм го правила във вана.

Само за миг той се съблече и Бевърли му направи място до себе си. Притисна горещото си и влажно тяло към неговото и започна да го гали с такъв копнеж, че скоро възбудата му нарасна неудържимо. Целувките им станаха диви и страстни.

Ръцете му сякаш не можеха да й се наситят. Бевърли цялата се разтрепери. Бе обзета от онова вълшебно напрежение, което предхождаше пълната наслада. Искаше той да я обладае веднага. Почти не беше на себе си.

Робин я притисна към себе си и бедрата й с готовност се разтвориха. После проникна в нея, силно и необуздано. Раздвижи се дълбоко в утробата й. На Бевърли й се струваше, че ще експлодира. Разтърси я дълбок спазъм на блаженство.

И двамата бяха на върха…

— Господи, колко те обичам, Бевърли! — устните на Робин се плъзнаха по шията й. — Ние сме напълно луди. С теб бих могъл да правя всичко. Някой ден сигурно ще се любим на покрива или по средата на някоя магистрала.

— И тук не е лошо — засмя се Бевърли.

Той се откъсна от нея и погали разгорещеното й лице. Струваше му се, че никога не е била толкова хубава и изпита лека тъга при мисълта, че това момиче навярно има доста тъмно минало. Някой ден все пак трябваше да поговорят за тези неща. Тогава съвсем откровено щеше да й каже, какво мисли за начина й на живот.

Но нищо не можеше да промени чувствата му. Щеше да си остане все така луд по нея. И въпреки, че не би могъл да се ожени за момиче от този тип, все пак имаше дяволско желание да го направи.

Когато водата започна да изстива, излязоха от ваната, изсушиха се и се облякоха. Бевърли си тананикаше. Както винаги, след като се бяха любили, й се искаше да прегърне целия свят и не разбираше леността на Робин.

— Никога не съм ходила в Мексико — рече тя, докато оправяше косата си пред огледалото. — Много ми се ще някой ден да отида.

— Можем да го направим още утре — предложи той. — Идеята не е лоша. Ще минем през Сан Диего за Мексико сити. Ще ти покажа много хубави неща.

Бевърли се извърна и го целуна по устните.

— Най-хубавото вече ми го показа.

Робин я притисна силно до себе си.

— Магьосница — рече той тихо. — Малка, дива, съблазнителна магьосница. Сигурно притежаваш някакви тайнствени сили. Даваш ли си сметка за това?

— Ами! Обичаме се, това е цялата тайна.

— Утре ще ти покажа Мексико. И се обзалагам, че все ще открием някое местенце, където да можем да останем съвсем сами.

— Да не намекваш нещо? — Очите й бяха пълни със светлина.

— Нека те изненадам! — Робин отново я целуна.

 

 

Пърси се замисли за Бевърли. Разказът на Робин го бе поразил напълно. Точно неговият по-голям брат да се влюби в такова момиче! Подобна глупост би допуснал за всеки друг, но не и за него.

И все пак, бе се случило. Тази Бевърли сигурно бе страхотна, щом Робин така яко беше хлътнал. На Пърси му се искаше да узнае повече за нея. Беше много любопитен.

Една слънчева утрин, докато портиерът бе мръднал нанякъде, той се изкачи с асансьора на двайсет и втория етаж. Познаваше добре пътя за апартамента на Хейзъл. Предвидливо бе купил прекрасен букет орхидеи. Не искаше да ходи с празни ръце. Когато позвъни на вратата, изпита известна нервност. „Как ли ще ме приеме Бевърли?“

И ето че тя застана пред него, в съвсем семпла тъмножълта памучна рокля без ръкави, с малко, кръгло деколте — съвсем младежка и подчертаваща загара й. Пърси я гледаше смаян. Чак толкова красива не си я бе представял.

При вида на младия мъж с букет орхидеи в ръка лицето на Бевърли застина. Сигурна бе, че пред нея стои някой от почитателите на Хейзъл.

— Госпожица Адамс не е вкъщи. Тя е на пътешествие в Европа.

Репликата й прозвуча хладно и нелюбезно.

Пърси се усмихна.

— Не търся Хейзъл. Исках да се срещна с вас, Бевърли. Тези цветя са за вас — той й подаде букета.

— Не разбирам…

— Казвам се Пърси Нютън. Сега вече разбирате ли?

Чертите й моментално се отпуснаха.

— Значи вие сте Пърси. Заповядайте!

— Апартаментът не е лош, а?

— Хейзъл винаги е имала добър вкус.

Пърси отново се ухили.

— Обичаше да се фука — той безцеремонно огледа Бевърли, докато влизаха в дневната. — Мога ли да седна?

— Моля. Братът на Робин е винаги добре дошъл — тя затърси ваза за орхидеите и накрая ги сложи на масата.

— Робин ми разказа за вас и бях любопитен да ви видя. Държах да се запознаем.

— Много мило от ваша страна. Да ви предложа ли нещо, Пърси?

— Само една сода, ако обичате.

Бевърли се усмихна.

— Само?

— Да. Тук съм с колата. А и по това време обикновено не пия.

— Много разумно. Иначе никак не е трудно човек да се пристрасти.

Пърси запали цигара.

— Мразя пристрастяванията от всякакъв характер.

Тя сложи чаша сода пред него.

— Изглеждате фантастично, Бевърли. Мога ли да ви наричам така?

— Разбира се — Бевърли седна в бялото кресло срещу него.

— Хейзъл имаше изключително предпочитание към бялото — забеляза Пърси. — Този целомъдрен цвят отива и на вас…

Тя пропусна последната му забележка край ушите си. Нямаше никакво намерение да обсъжда заниманията на Хейзъл с брата на Робин. И все пак й бе интересно, що за човек се опитва да изнудва приятелката й. Дали затова бе дошъл? Сигурно щеше да се опита да получи някаква информация от нея.

— Робин е много влюбен във вас — заяви Пърси.

— Чух, че сте ходили заедно в Мексико.

— Два дни бяхме там. Беше чудесно. Мисля, че няма причина да крия от вас чувствата си към брат ви. Аз също съм много влюбена в него.

— Често ли ви се случва подобно нещо?

Бевърли не знаеше, как да приеме въпроса. Леко смръщи чело.

— Случва се човек да се влюби, нали? Но никога не е било същото като с него. Всъщност, той е първият истински мъж в живота ми, ако разбирате, какво искам да кажа. Но защо трябва да обсъждаме тези неща. Те засягат само Робин и мен.

— Сигурен бях, че ще знаете, как да ми отговорите.

Бевърли отново изпита раздразнение.

— Какво искате да кажете?

Пърси направи неопределено движение с ръка.

— Ами всичко това тук и Робин…

— Това тук? — повтори тя. — Той много рядко идва тук. Това е апартаментът на Хейзъл и аз вече зная много добре, какви ги върши тя. Не, нямам желание да бъда тук с Робин, а и с него е същото.

— Значи сте решила да спрете за известно време — установи Пърси.

— Страхувам се, че не ви разбирам. Сега имам семестриална ваканция. Всъщност следвам в Ню Йорк.

Пърси се засмя.

— Едва ли наистина следвате. Не ми пробутвайте този номер. Робин също не ви вярва. Откажете се от тази игра, Бевърли. Ние много добре знаем, с какво се занимавате всъщност. Но лично мен това не ме безпокои.

— Не бихте ли обяснил малко по-точно. Какво, по дяволите, намеквате?

— Не се преструвайте, че не ме разбирате. Вие и Хейзъл сте от един и същ занаят. Така е, нали? И Робин си мисли същото.

Бевърли бе доволна, че е седнала. Струваше й се, че не е чула добре. „Този Пърси Нютън сигурно е полудял. Какви ги дрънка! Робин да мисли, че аз…“

— Няма нужда от театър, Бевърли. Казах ви, че това изобщо не ме смущава.

Тя имаше чувството, че всеки момент ще експлодира.

— Сигурно се опитвате да се шегувате. Не е възможно да говорите сериозно. Нямам нищо общо с историите на Хейзъл. И след като ви казвам, че следвам в Ню Йорк, значи това е самата истина. Да, за известно време отседнах в жилището й. Но това е единственото, което ме свързва с нея. Ако знаех, накъде е поела, никога не бих дошла тук.

— Все още се опитвате да ме преметнете. В никакъв случай не исках да ви обидя. Но не ме правете на глупак.

Бевърли стана.

— Не съм длъжна да слушам подобни неща. Най-добре ще е веднага да си тръгнете, Пърси! Няма да търпя обидите ви.

Той изплашено се надигна.

— Не съм имал намерение да ви оскърбя, за нищо на света. Нима иначе бих ви донесъл цветя? Исках само да се запознаем, да видя как изглежда момичето, по което брат ми напълно си е загубил ума. Не го приемайте така трагично, Бевърли!

Тя му кимна към вратата.

— Няма никакъв смисъл да разговаряме повече. Не и докато имате подобно мнение за мен.

— Мнението е не само мое. Робин…

— Махайте се! Махайте се веднага, или ще направя нещо съвсем неразумно!

— Вече съм отвън. Вие сте прекалено докачлива. Откажете се от това, Бевърли!

Струваше й се, че всеки миг ще посегне към кристалния пепелник върху масата. Пърси усети, че е бясна и предпочете да се оттегли.

След излизането му, тя дълбоко си пое дъх. Цялото й тяло се тресеше от гняв и възмущение. „Така значи! Робин ме смята за проститутка, за момиче като Хейзъл. Ако всичко това е вярно, за него аз съм някаква случайна авантюра. Не, не може да е истина! Не и след всички онези вълшебни дни и нощи, които прекарахме заедно. Нима любовта ни се гради върху една лъжа?“ Бевърли просто не можеше да повярва.

Но защо Пърси трябваше да я лъже? Откровеността му сякаш бе съвсем спонтанна. Със сигурност не бе дошъл, за да ги раздели с Робин. Споделил бе, какво мисли за нея и й бе дал да разбере, че мнението на Робин не е много по-различно. Обзе я ужас.

Неочаквано се сети за кредитната карта, която Робин й бе оставил. Той не искаше директно да й плаща. Но й намекваше, че няма нищо против да го направи. Смяташе, че по този начин е уредил сметките.

Бевърли стана. Реши да му даде един хубав урок. „Днес ще да напазарувам тъй, че да загуби ума и дума.“ Беше толкова ядосана, че едва ли съзнаваше, какво прави. Не можеше да разсъждава логично. Искаше само да си отмъсти. Искаше да причини на Робин нещо ужасно.

Междувременно бе опознала горе-долу района. Знаеше изисканите магазини на „Родео драйв“ и планът веднага се оформи в главата й.

Реши да отиде на „Родео драйв“ и на булевард „Уилшиър“ и да си купи най-елегантните неща, да направи страхотни сметки при „Лорд енд Тейлър“ и „Сакс“. И после да каже на Робин какво мисли за него.

След като смяташе, че трябва да й плаща, значи трябваше да плаща добре. Той я смяташе за проститутка! На Бевърли й се струваше, че до края на дните си няма да го проумее. Единственото, което разбираше, бе, че всичко е свършено.

Никога вече нямаше да има нежни и страстни нощи с Робин. Никога вече нямаше да изпита същото безметежно щастие в ръцете му. Но урокът, който смяташе да му даде, трябваше задълго да му държи влага…